Проблемът не е в липсата на гъвкави батерии. Такива разработки има, като една от по-известните е на LG Chem. Тя превръща батериите в своеобразни тънки жички, в които има медни нишки, покрити с никел и калай. Те се увиват на спирала, която се обвива със специална преграда и алуминиева жица, която играе ролята на катод. Батерията се прокарва през суспензия от литиеово-кобалтов оксид, след това се увива в изолация и е готова. Тя може да устоява на почти всякакъв вид деформации и дори може да бъде вързана на възел, без това да нарушава производителността й твърде много.

Звучи чудесно, но все още не е напълно приложима в реалния свят. За да се захранва MP3 плеър като iPod Shuffle в продължение на 10 часа например, е необходима подобна кабелна батерия с дължина 25 см. Затова LG Chem в момента продължава да работи активно по проекта си и най-вече по увеличаване на мощността.

Именно в това се крие и основният проблем пред гъвкавите устройства и разработките, смесващи модата и технологиите в едно. "Най-голямото предизвикателство в момента е изработването батерия, която да е достатъчно малка, но и да върши работа", коментира и Сюлейман Итани, изпълнителен директор на компанията Atheer Labs. "В сферата на батериите ни трябва пробив, съизмерим с излизането на iPhone", допълва той, но изглежда, че все още не вижда кой може да направи нещо подобно.

Итани не очаква скорошно решение на проблема с батериите и най-вече по отношение на тяхната мощност и същевременно смаляване на размерите им. Вместо това той предвижда, че индустрията просто ще потърси алтернативен начин да намали зависимостта на устройствата от захранващите блокове. Според него в близките пет години ще има няколко подобни алтернативи. Една от тях ще е безжичното презареждане.

По-назад от останалите

И докато производителите на батерии все още умуват за потенциални решения, в другите сектори на технологиите развитието кипи с пълна сила. Специалисти от Института по технологии в Джорджия например още преди години са създали гъвкава дънна платка, която се изработва основно от текстил. Според тях създаването на "е-текстили" е естествено развитие на технологиите. Принципът им на работа е съвсем семпъл, но ефикасен. Проводими нишки се зашиват в текстила и играят ролята на шините за пренос на данни при традиционните дънни платки. Те могат да се засичат и да образуват места за поставяне на т.нар. дъщерни карти.

Това са малки обикновени платки, на които са поставени самите чипове. Създаването на достатъчно малки чипове вече не е особен проблем, което практически означава, че ако са поставени на правилните места по дрехата, цялата система може да функционира безпроблемно, без да се налага носещият облеклото да се съобразява с ограниченията на техниката. На подобен принцип могат да се разработват и текстилни клавиатури и така на ръкава например да бъде избродиран циферблат за набиране на телефонни номера.

Развитието продължава и в други сфери. Компанията Corning обяви, че е почти готова с разработката на гъвкаво стъкло за екрани на преносими устройства. Corning придоби известност, след като нейното стъкло Gorilla Glass започна да се използва от почти всички производители на смартфони. Новата версия е с дебелина 100 микрона (приблизително колкото лист хартия) и е устойчива на температура до 500 градуса по Целзий. Стъклото ще може да се огъва до почти прав ъгъл, без това да нарушава целостта му.

Има невероятно голям брой подобни разработки. Специалистите се стараят да покрият всеки аспект - устойчивост на изпиране в пералня, издръжливост на по-сурови климатични условия, висока производителност, леснота на работа с този тип устройства и т.н. Премислят се и ползите от прилагане на wearable technologies. Ако се носи всеки ден, подобен компютър може да генерира огромно количество информация, която да се използва дори за най-нетрадиционни неща. Специалистите от Технологичния институт на Джорджия дават интересен пример: представете си, че сте на бизнес парти и се ръкувате с човек, който ви е познат, но не може да се сетите кой е. Дрехата компютър ще "засече" здрависването, ще активира системата за лицево разпознаване, ще идентифицира събеседника и ще предостави данни за него.

Всичко това може да изглежда като доста амбициозна прогноза за развитието на тази продуктова категория. Всъщност конкретният пример с ръкуването е даден през далечната 1999 г. Тогава учените предричат, че очакват това да се случи в "далечно бъдеще". Днес благодарение на очилата с добавена реалност Google Glass и всички останали разработки като смарт часовници, интерактивни гривни и т.н., изглежда, че ни дели по-малко от година от създаването на подобни функционалности.

Така че скоро подобни устройства ще станат реалност, стига, разбира се, да има какво да се захранва. Защото изглежда, че през последните над 10 години повечето специалисти са се съсредоточили върху осъществяването на тези прогнози и са пропуснали тънкия, но ключов момент, че основният елемент, който ще ни позволи да използваме иновативните им разработки, е захранването. Именно затова днес батериите са толкова по-назад от останалите технологии и все още основната ни представа за тях е обемист и сравнително тежък черен правоъгълник, който на всичко отгоре не осигурява повече от няколко часа ефективна работа.