Интернет със сгъстен въздух
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Интернет със сгъстен въздух

Shutterstock

Интернет със сгъстен въздух

Google експериментално разработва стратосферни балони, които да предоставят безжичен достъп до глобалната мрежа в най-отдалечените места на планетата

Юлиян Арнаудов
7047 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Добре дошли в Джералдийн – малък град във вътрешността на Южния остров на Нова Зеландия. Той е разположен на около 140 км от Крайсчънчърч – най-големият град на острова. На такива места е истинско събитие, ако се появи човек от друго населено място. Представете си как би се почувствал някой жител на Джералдийн, ако телефонът му звънне и анонимен събеседник му предложи да се включи в секретен проект, чиято цел ще бъде разкрита едва когато евентуалният участник подпише споразумение за конфиденциалност. Точно това обаче се случва на семейство Макензи, които са четвърто поколение фермери в Джералдийн. Те решават да приемат странната оферта и още същата вечер пристигат двама души, които, без да дават излишни обяснения, инсталират малка, подобна на волейболна топка, червена сфера на покрива на къщата им.

На следващия ден хората се връщат и разкриват за какво е всичко това. Червената топка е специална антена за безжичен интернет, която е изработена да приема сигнал от разположени в стратосферата балони, намиращи се на височина от 20 км. Зад целият този експеримент стоят служители на Google X – секретната лаборатория на едноименния интернет гигант, която изпробва различни нови, понякога налудничави технологии. Нейно дело са роботизираните коли на компанията, очилата с вграден дисплей Google Glass и др.

Закачалка за откачалки

Концепцията да се използват балони, които да доставят безжичен интернет на отдалечени места, звучи лудо дори и за Google. Поради тази причина тя кръщава проекта Loon (откачен, смахнат човек от англ. – бел. ред.). Целта е да се доставя бърз и колкото се може по-евтин интернет, независимо от терена.

Нова Зеландия се оказва идеалното място за подобни експерименти. Островната държава се намира в югозападната част на Тихия океан, близо до Австралия. Населението й е почти на половината на България – малко над 4 млн. души, но площта й е близо двойно по-голяма от нашата страна – 268 хил. кв. км. Амбицията на Google обаче далеч не се изчерпва само с решаването на проблема как да свърже по-ефективно Нова Зеландия с глобалната мрежа. Компанията иска да намери решения как да доставя интернет на места, които остават изолирани от виртуалното пространство. По нейни данни има близо 5 млрд. души, които нямат достъп до глобална мрежа по света. Крайният стремеж на Google е да се опита да свърже поне две трети от тях.

Голяма част от хората без интернет се намират в Южното полукълбо. Google от своя страна има изгода да увеличи броя свързаните хора – все пак нейният бизнес модел е пряко зависим от търсенето в интернет. Компанията вече има зад гърба си няколко успешни проекта за изграждане на свръхскоростна оптична мрежа в няколко града в САЩ – например Канзас сити и Остин. Но при по-слабо населените райони, които са отдалечени на стотици или дори хиляди километри един от друг, оптичните кабели не са най-практичното решение. Подобно на мобилните клетъчни мрежи се изискват огромни инвестиции за изграждането на подходяща инфраструктура. Последният вариант, който остава, е сателитният интернет, но и това е много скъпо начинание. Така инженерите на Google стигат до елегантно решение на проблема – мобилна (в буквалния смисъл на думата) мрежа от височинни балони.  

На крачка от Космоса

Проектът Loon разчита на няколко компонента. Основният са височинните балони, които компанията разполага в стратосферата. Те са подобни на метеорологичните и летят на 20 км надморска височина. В тази част на атмосферата балоните остават сравнително необезпокоявани от външни фактори – самолетите, дори военните, летят обикновено на височина до 10 км (в тропосферата). Метеорологичните аномалии като урагани, бури, и др. също се формират по-ниско. Единственото нещо, с което инженерите на Google трябва да се съобразяват, са специфичните стратосферни течения. Те обаче са много по-предвидими от ветровете в тропосферата и съответно с малко изчисления и комбинация с GPS навигация балоните ще могат да бъдат ефективно управлявани и следени.

На борда си стратосферните апарати имат апаратура за безжичен интернет, както и соларни клетки, които осигуряват необходимата енергия. Необходима предпоставка за връзка между отделните устройства е наличието на кодирана връзка помежду им. Съвместим с тези честоти излъчвател се инсталира при интернет доставчик в някой голям град, като това е вторият компонент в мрежата на компанията. Той изпраща сигналите до балоните в стратосферата, които го ретранслират помежду си и го препредават до приемниците. Това е червената топка, която получава семейство Макинзи и се явява третият компонент в концепцията на Google.

Самите балони трябва да са разположени на разстояние от 20 км един от друг, за да има добра връзка. Всеки един стратосферен излъчвател покрива 1250 кв. км земна площ. Последните два компонента са центърът за управление на балоните и екипите за изстрелване и прибиране. Първият изчислява откъде минават въздушните течения и променя височината на устройствата, като координира и изстрелванията с центровете за контрол на полетите (за да няма инциденти със самолети). Идеята е всяко място с наземен излъчвател винаги да бъде покрито от балон, който да предава сигнал от стратосферата. Последният компонент са екипите, които имат за задача както да изпращат устройствата във висините, така и да ги прибират. По заповед на центъра балоните могат да бъдат "приземявани" в предварително планирана област и съответно да бъдат използвани повторно. Според изчисленията на Google X eдин балон може да стои в стратосферата до 100 дни. 

Да "окабелиш" Южното полукълбо

Нова Зеландия е основната тестова зона за проекта Loon. Ако връзката се окаже стабилна и управлението на балоните е достатъчно предвидимо, то Google планира да пусне поне хиляда подобни устройства, които да летят над Южното полукълбо. По този начин компанията се надява да покрие с безжичен интернет Южна Америка, Южна Африка, Австралия и Нова Зеландия. Балоните са много по-евтини в сравнение с изстрелването на сателити или изграждането и поддържането на наземна инфраструктура. Самите устройства по думите на Google трябва да предоставят скорости, сходни с 3G мрежите на мобилните оператори. По този начин може да се окаже, че компанията е измислила хитър и евтин начин да доставя интернет на места, в които доскоро беше немислимо да има подобна връзка.

Някои виждат позитивно развитие и в друга насока – например предоставянето на интернет връзка при бедствия и аварии, когато инфраструктурата или липсва, или е повредена. Едно от големите предизвикателства пред спасителните екипи в подобни ситуации е да осигурят интернет връзка или пък самите пострадали да се опитат да извикат помощ чрез смартфон или таблет.

Проектът Loon обаче се сблъсква с редица предизвикателства. Едно от тях е например, че все още не се знае колко пакета се губят или дали има забавяне при предаване на сигнала от балон на балон. Подобни фактори могат да създадат проблеми при стриймването на видео или преноса на глас. Друго предизвикателство е, че в голяма част от страните, където има ограничен или никакъв достъп до интернет, самите потребители не разполагат устройства, с които да го ползват. Това например важи с пълна сила за развиващите се държави от Южна Африка, където дори телевизорите и радиото са рядко срещано явление. Също така не се знае и как ще реагират политическите режими в тези райони, тъй като няма да имат пряк контрол върху стратосферните устройства на Google.

При успех на Loon обаче Google ще се окаже първата компания, която предлага ефективно решение на проблема с доставянето на интернет в по-отдалечените места на планетата. То ще позволи на много хора да се свържат с глобалната мрежа и да се възползват от нейните възможности. При положение че в развитите държави интернетът вече е почти толкова важен, колкото електричеството и водата, инициативата на Google би могла да бъде следващата голяма крачка към превръщането на света в едно голямо дигитално село.

Добре дошли в Джералдийн – малък град във вътрешността на Южния остров на Нова Зеландия. Той е разположен на около 140 км от Крайсчънчърч – най-големият град на острова. На такива места е истинско събитие, ако се появи човек от друго населено място. Представете си как би се почувствал някой жител на Джералдийн, ако телефонът му звънне и анонимен събеседник му предложи да се включи в секретен проект, чиято цел ще бъде разкрита едва когато евентуалният участник подпише споразумение за конфиденциалност. Точно това обаче се случва на семейство Макензи, които са четвърто поколение фермери в Джералдийн. Те решават да приемат странната оферта и още същата вечер пристигат двама души, които, без да дават излишни обяснения, инсталират малка, подобна на волейболна топка, червена сфера на покрива на къщата им.

На следващия ден хората се връщат и разкриват за какво е всичко това. Червената топка е специална антена за безжичен интернет, която е изработена да приема сигнал от разположени в стратосферата балони, намиращи се на височина от 20 км. Зад целият този експеримент стоят служители на Google X – секретната лаборатория на едноименния интернет гигант, която изпробва различни нови, понякога налудничави технологии. Нейно дело са роботизираните коли на компанията, очилата с вграден дисплей Google Glass и др.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    bz avatar :-|
    bz

    Браво.
    Това е рядък пример как многото пари могат да правят и много добри неща.

  • 2
    kirko08 avatar :-|
    kiril petrov

    Цялата тая технология е добре забравено старо.

    Измислена е през втората световна война и ползвана за шпионски цели след това.

    Както винаги Гугъл се опитват с трици маймуни да ловят.
    Да вземат да купят от Боинг фалиралата система Sea Start и да си напускат собствени сателити - за това пари не им липсват

  • 3
    rez avatar :-|
    Хадилев

    Странно заглавие, статията няма общо със "сгъстен въздух"

  • 4
    geordgeo avatar :-P
    geordgeo

    Прогресът спирка няма... С ресурса, с който разполагат, на Гугъл не им е никакъв проблема да направят каквото си искат...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK