Особености на руския GPS

Илюстрация На 2 юли ракетата-носител "Протон-М" се разби секунди след старта с три спътника на борда. Увеличаване На 2 юли ракетата-носител "Протон-М" се разби секунди след старта с три спътника на борда. [Reuters] Смаляване

"Сутрешно кафе – 70 рубли, кроасан с мармалад – 100 рубли. Да гледаш на живо как 200 млн. долара избухват във въздуха – безценно!"

Това пише руски потребител в Twitter малко след като миналата седмица ракетата-носител "Протон-М" се забива в земята няколко секунди след старта. Заедно с нея в огнената феерия изгарят и три сателита, които трябваше да бъдат изведени в орбита и да подсилят навигационната система ГЛОНАСС – амбициозната програма на Русия, чиято цел е да конкурира аналогичната и популярна в цял свят американска GPS (Global Positioning System). За капак на всичко цялата картина се предава на живо по руските телевизии. За щастие инцидентът не взима човешки жертви, но коства на Москва близо 135 млн. долара.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Русия обаче далеч не е единствената държава, която инвестира милиарди в подобни системи. Освен действащата от десетилетия американска GPS, ЕС разработва Galileo, китайците – Beidou (позната и като Compass), а индийците – локалната IRNSS. Причината за силния интерес е двойната употреба на подобни системи – те могат да бъдат използвани както за граждански, така и за военни цели. Технологията позволява не само да се определи точната позиция на даден обект (приятелски или чужд), но също така се използва от насочващите системи на някои ракети и бомби. Това подтиква държавите със силни и технологични армии да търсят самостоятелни решения за сателитна навигация. Макар масово да се използва американската GPS, Русия се стреми да не бъде зависима от САЩ, които в случай на война може да блокират услугата за граждански цели.

Руска рулетка



Историята на програмата за сателитна навигация на Русия е най-драматична в сравнение с останалите подобни проекти и е белязана с успехи, зрелищни провали, корупция и протекционизъм. Концепцията за ГЛОНАСС е формулирана за пръв път през 1976 г. по времето на Съветския съюз и първоначално е чисто военен проект. Първите три спътника са изведени в орбита през 1982 г., а до разпадането на Съветския съюз (1991 г.) техният брой достига 43. Падането на желязната завеса заварва Русия с едва 12 активни сателита, което прави системата частично функционираща (за да обхванат цялата територия на СССР, са необходими 18 спътника). Пълно покритие на земното кълбо е постигнато чак през декември 1995 г., когато в орбита се намират общо 24 сателита.

Първоначално САЩ и Русия вървят ръка за ръка в тази област, като американците пускат в експлоатация своята GPS мрежа година по-рано. Тази тенденция обаче продължава за кратко поради краткия живот на сателитите - Москва трябва да изстрелва поне по два на година, за да поддържа пълната изправност на системата. През 90-те години обаче страната изпада в тежка икономическа криза, бюджетът за системата е намален с 80% и от 1995 г. до 1999 г. не са изстрелвани нови навигационни спътници. Така в първите месеци на новия век ГЛОНАСС реално не функционира, като разполага с едва шест апарата в орбита.

Ситуацията се променя, когато на власт идва Владимир Путин, който поставя програмата като национален приоритет. Резултатът е, че Русия изхарчва за нея близо 140 млрд. рубли (4.7 млрд. долара) в периода 2001 - 2011 г., като това е една трета от бюджета на космическата агенция "Роскосмос". През 2003 г. изстрелването на нови сателити е подновено, като за пет години те успяват да покрият територията на страната. Плановете за глобалното възстановяване на ГЛОНАСС през 2010 г. обаче пропадат, след като ракета-носител "Протон-М" пада в океана при отделянето на първата степен и погребва със себе си три сателита.

Въпреки това през октомври 2011 г. е достигнат броят от 24 спътника, които са необходими, за да се покрие цялото земно кълбо. За да поддържат такава оперативна готовност обаче, руснаците периодично трябва да изпращат в орбита нови сателити, които да заменят тези с изтичащ експлоатационен срок. В зависимост от средствата и нуждите "Роскосмос" изстрелва единични сателити с ракети-носител "Съюз" или по три наведнъж с "Протон-М". С аварията от миналата седмица обаче в Русия броят на загубените спътници вече набъбна на шест. Затова оттук нататък руската космическа агенция ще пуска само по един на ракета-носител. Страната е твърдо решена да продължи развитието на ГЛОНАСС, като за целта е заделила близо 10 млрд. долара до края на 2020 г., и да изстреля нови седем апарата до края на 2014 г. Всъщност Москва няма избор, защото съвсем скоро шест от намиращите се в орбита сателити скоро ще излязат от строя поради изтичане на експлоатационната им годност.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Бездънната яма"