С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
21 19 юли 2013, 15:48, 17639 прочитания

Практиката, глупако!

Инициативата Praktiki.mon.bg показва, че стесняването на пропастта между бизнеса и образованието е възможно

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Инфографика

Не на хартията

Двата проекта се изпълняват изцяло онлайн. Общият им адрес в мрежата е http://praktiki.mon.bg. Влизайки в портала, всеки ученик, студент, представител на бизнеса или на висше училище получава необходимата му информация, както и инструменти, свързани с кандидатстване, подбор, комуникация, администриране и контрол. Двете платформи за студенти и ученици са разделени за по-добра ориентация на потребителите. Ученическата е по-централизирана, като там акцентът пада върху комуникацията директор на училище - представители на бизнеса.

По-интересен е обаче порталът за студенти. Само един месец след пускането му в него вече има регистрирани над 24 500 души, от които 11 769 са кандидатствали за свободни позиции. Бизнесът пък е представен от 5898 работодатели от различен калибър, които са открили 27 087 места за практики. Тридесет дни след стартирането на платформата пък 8607 са потвърдените за провеждане практики, а студентите, които вече са стартирали своето платено практическо обучение към 17.07.2013 г. са 3386.


Към момента платформата работи добре и няма непреодолими технически или организационни пречки, свързани с нея. Разбира се, има някои проблеми, които се изчистват в процеса на работа. "Това е първият проект [на МОН, бел. авт.], в който единствено договорите са на хартия и всичко останало се случва в интернет", коментира за "Капитал" проф. Виолета Рашева, ръководител катедра "Промишлена топлотехника" в Университет по хранителни технологии (УХТ), Пловдив. Тя е функционален експерт (отговаря за някои административни дейности, свързани с проект "Студентски практики" от страна на УХТ) в един от най-активните по-малки университети, който до момента може да се похвали над 460 регистрирани студенти и 110 стартирали практики.

"Въпреки това все още има известни проблеми с уебсистемата", добавя проф. Рашева. "Тя се администрира от МОН и стъпка по стъпка се отстраняват всички проблеми. Колегите откликват на нашите препоръки. В общи линии непрекъснато са на линия. Мога да се обадя и те да ми кажат докога, какво и как ще стане", разяснява тя. Професорът държи да отбележи, че екипът, който работи от страна на министерството, е много мотивиран и всеотдаен и реагира изключително бързо. Теза, която бе подкрепена от всички представители на бизнеса и висшите училища, с които се свързахме за коментар.

Смяна на подхода

"Качването" онлайн на администрирането и оперативните дейности по проекта определено е голям плюс, но има нещо по-важно, смята доц. Милен Балтов, зам.-ректор на Бургаски свободен университет. Това е фактът, че е "разработена платформа, която оставя инициативата при целевите групи, към която е насочена - студентите и работодателите". Той разяснява, че "като технология на работа това е схема (в добрия смисъл на думата), която, ако се докаже, че е успешна (според мен е успешна) може да служи като много добра основа, която да бъде превърната в държавна политика".



Според него другият вариант е бил да се играе с безкрайно много малки договори и проекти. "Такъв беше периодът от 2008 до 2010 г., когато пак имаше студентски практики, но като грантова схема, в която висшите училища кандидатстваха с малки проекти", припомня доц. Балтов. Според него с новия подход университетите имат нужда от по-малък административен и като цяло човешки ресурс, за да могат значително по-голям брой студенти да се възползват от възможността да се явят на практика.

Като минуси по проекта доц. Балтов идентифицира забавянето, което е изнервило бизнеса. А също някои по-скоро технически детайли като липсата на поле за аргументация при отказ на практика за даден бизнес от страна на висшето училище или пък задължителното попълване на професионално направление от страна на работодателя при пускане на нова обява, което по всяка вероятност обърква голяма част от бизнеса.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

3 октомври 2019
Хотел Империал Пловдив

Годишен бизнес форум Industry 4.0


Къде е мястото на България в Индустрия 4.0 и европейската карта на автомобилните производители?
Запазете своето място на форума Industry 4.0, организиран от Капитал, за да почерпите от първа ръка от опита и знанието на глобалните и местни лидери: Daimler, Volvo Group, McKinsey & Company, Schneider Electric, Aurubis и други.

Основни теми на събитието:


  • Перспективите за развитие на индустриалния и автомобилния сектори в страната и региона
  • Бизнес стратегиите за прилагане на нови технологии като AI и 5G на водещи европейски производители
  • Умните решения за по-добро използване на ресурсите и кръгова икономика
  • Конкретните ангажименти на държавата и общините за развитие на индустриалния сектор

Годишен бизнес форум Industry 4.0 Запазете билет

Прочетете и това

Дигитални модели Дигитални модели

Кои са новите дигитални иновации от тази седмица

5 сеп 2019, 3368 прочитания

България в новата индустриална вълна 1 България в новата индустриална вълна

Дигиталната трансформация на производството и развитието на автомобилния сектор ще са основните теми на конференцията Industry 4.0

3 сеп 2019, 5714 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Технологии и наука" Затваряне
Скъпата ориентация по звездите

До 2020 г. трябва да функционират четири глобални системи за спътникова навигация, в които са инвестирани милиарди долари

Константинос Милонас: Съкровищата на България са данъците и IT талантите

Изпълнителният директор на клъстера на Adecco Group за Гърция и България пред "Капитал"

Печели ли се от имоти на борсата

Дружествата със специална инвестиционна цел са алтернатива на директната инвестиция, а и изискват по-малки суми

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата

Замлъкването на "Хоризонт"

Скандалът с опита за отстраняване на журналистката Силвия Великова оголи истината за медийната ситуация в България

Да откриеш звука на дървото

Потомственият лютиер Апостол Калоферов навършва 75 години

Ново място - Cafe 1920

Традиционната българска кухня с модерен прочит