Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

МОН

Практиката, глупако!

Инициативата Praktiki.mon.bg показва, че стесняването на пропастта между бизнеса и образованието е възможно

Асен Георгиев
18135 прочитания

МОН

© Капитал


Едва ли някога ще забравя своята училищна практика в Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия. В разгара на лятото, когато повечето ми приятели бяха на море, аз и моите съученици ремонтирахме директорския кабинет... На тази крехка възраст разбрах за първи път какво е истинско предизвикателство, когато ни се наложи да изнесем от стаята на училищния счетоводител стоманена каса, тежаща над 300 кг. В тази ситуация определено  вложихме всичките си познания и умения по строителна механика, физика и най-вече физическо възпитание. 

Не бих се учудил, ако и днешните випусници се сблъскват с подобни летни занимания. Има обаче една инициатива на Министерството на образованието и науката (МОН), която ме кара да съм по-оптимистично настроен. Това са проектите "Студентски практики", с ръководител Валери Коцовски и "Ученически практики", с ръководител Емилия Вълчовска. Двата проекта се осъществяват с подкрепата на ОП "Развитие на човешките ресурси", съфинансирана от Европейския социален фонд. Целта им е да скъсят дистанцията между учениците и студентите, от една страна, и бизнеса, от друга. Проектите са финансирани съответно с 56 млн. и 28 млн. лв. и трябва да осигурят практики за 61 хил. студенти и 43 хил. ученици.

Къде отиват парите 

Студентите получават по 480 лв. при завършенa практика, а учениците - по 300 лв. 62 лв. на студент взима всеки академичен наставник, който следи за коректното провеждане на практиката. 124 лв. на студент пък получава всеки ментор. Менторът е служител на фирмата, в която студента отива да прави своята практика. Той е длъжен не само да показва на новия си колега къде е работното му място, а и да го обучава, предавайки му практически знания. Всеки академичен наставник и ментор може да има до 15 студенти по едно и също време, а в редки случаи до 20.

Всичко това обаче е само на пръв поглед. Задълбоченото вглеждане в начина, по който са замислени и се реализират двете начинания, изважда на повърхността положителните ефекти, които надхвърлят многократно дори амбициозната задача за стесняването на пропастта между бизнеса и образованието.

Много ентусиазъм и препятствия

Работата по двете инициативи формално започва в началото на 2012 г., по времето на образователния министър в кабинета на ГЕРБ Сергей Игнатов. Идвайки от частен университет, в който има повече от десетгодишна традиция за осигуряване на практики/стажове за студентите, той е убеден, че подобна инициатива ще бъде полезна в национален мащаб. За реализацията на проекта се сформира екип, в който освен служители на Министерството на образованието са включени и външни експерти.

Историята на начинанието е добре позната. След оставката на Сергей Игнатов проектът изпада в безтегловност. В образователното ведомство не само няма воля за неговото реализиране, а и се правят целенасочени опити средствата по него да бъдат пренасочени задруги проекти, които се администрират и отчитат в пъти по-лесно като европейските стипендии например. А това е перфектният вариант да се демонстрират високи резултати и усвояемост на европейски средства.

За щастие обаче министър Николай Милошев от служебния кабинет на премиера Марин Райков рестартира работата по проекта, която към момента на неговото назначение е напълно замразена. В интервю за "Дневник" от април 2013 г. той защитава идеята за практиките публично: "Ако ме питате за личното ми мнение, аз много повече бих подкрепил студентските практики, отколкото стипендиите. Децата, които са изкарали успех за стипендии, напълно ги заслужават, не оспорвам това, но много по-полезно за тях самите ще бъде, ако ние успеем да вкараме повече средства в студентските практики."

Така, макар и с известно забавяне, което изнервя университетите и бизнеса, работата по инициативата започва с нова сила, за да може на 22 май електронната платформа за кандидатстване и администриране да заработи на пълни обороти, а първите студенти да започнат практика на 17 юни. Месец по-късно регистрираните над 20 хил. студенти и близо 6 хил. работодатели показват високия интерес към нея.

Не на хартията

Двата проекта се изпълняват изцяло онлайн. Общият им адрес в мрежата е http://praktiki.mon.bg. Влизайки в портала, всеки ученик, студент, представител на бизнеса или на висше училище получава необходимата му информация, както и инструменти, свързани с кандидатстване, подбор, комуникация, администриране и контрол. Двете платформи за студенти и ученици са разделени за по-добра ориентация на потребителите. Ученическата е по-централизирана, като там акцентът пада върху комуникацията директор на училище - представители на бизнеса.

По-интересен е обаче порталът за студенти. Само един месец след пускането му в него вече има регистрирани над 24 500 души, от които 11 769 са кандидатствали за свободни позиции. Бизнесът пък е представен от 5898 работодатели от различен калибър, които са открили 27 087 места за практики. Тридесет дни след стартирането на платформата пък 8607 са потвърдените за провеждане практики, а студентите, които вече са стартирали своето платено практическо обучение към 17.07.2013 г. са 3386.

Към момента платформата работи добре и няма непреодолими технически или организационни пречки, свързани с нея. Разбира се, има някои проблеми, които се изчистват в процеса на работа. "Това е първият проект [на МОН, бел. авт.], в който единствено договорите са на хартия и всичко останало се случва в интернет", коментира за "Капитал" проф. Виолета Рашева, ръководител катедра "Промишлена топлотехника" в Университет по хранителни технологии (УХТ), Пловдив. Тя е функционален експерт (отговаря за някои административни дейности, свързани с проект "Студентски практики" от страна на УХТ) в един от най-активните по-малки университети, който до момента може да се похвали над 460 регистрирани студенти и 110 стартирали практики.

"Въпреки това все още има известни проблеми с уебсистемата", добавя проф. Рашева. "Тя се администрира от МОН и стъпка по стъпка се отстраняват всички проблеми. Колегите откликват на нашите препоръки. В общи линии непрекъснато са на линия. Мога да се обадя и те да ми кажат докога, какво и как ще стане", разяснява тя. Професорът държи да отбележи, че екипът, който работи от страна на министерството, е много мотивиран и всеотдаен и реагира изключително бързо. Теза, която бе подкрепена от всички представители на бизнеса и висшите училища, с които се свързахме за коментар.

Смяна на подхода

"Качването" онлайн на администрирането и оперативните дейности по проекта определено е голям плюс, но има нещо по-важно, смята доц. Милен Балтов, зам.-ректор на Бургаски свободен университет. Това е фактът, че е "разработена платформа, която оставя инициативата при целевите групи, към която е насочена - студентите и работодателите". Той разяснява, че "като технология на работа това е схема (в добрия смисъл на думата), която, ако се докаже, че е успешна (според мен е успешна) може да служи като много добра основа, която да бъде превърната в държавна политика".

Според него другият вариант е бил да се играе с безкрайно много малки договори и проекти. "Такъв беше периодът от 2008 до 2010 г., когато пак имаше студентски практики, но като грантова схема, в която висшите училища кандидатстваха с малки проекти", припомня доц. Балтов. Според него с новия подход университетите имат нужда от по-малък административен и като цяло човешки ресурс, за да могат значително по-голям брой студенти да се възползват от възможността да се явят на практика.

Като минуси по проекта доц. Балтов идентифицира забавянето, което е изнервило бизнеса. А също някои по-скоро технически детайли като липсата на поле за аргументация при отказ на практика за даден бизнес от страна на висшето училище или пък задължителното попълване на професионално направление от страна на работодателя при пускане на нова обява, което по всяка вероятност обърква голяма част от бизнеса.

Структура и отговорности

Проектът е замислен така, че да бъде удобен за бизнеса, учениците и студентите. Най-голямата отговорност пада върху университетите, които също получават сериозни позитиви под формата на преки ползи за техните служители и студенти, както и на полезна информация, която ще могат да използват, за да "сверят часовниците си" с пазара на труда и адекватността на техните образователни програми, разказват координаторите в проекта Мирела Хаджиева и Добромир Добрев.

Регистрацията за работодателите отнема 5-10 минути. Не се изискват документи. Всичко се проверява впоследствие в Търговски регистър, АПИС и т.н., след което профилът се активира. Когато това се случи, представител на бизнеса подготвя обяви за свободни позиции, за която студентите започват да кандидатстват. Самите студенти също трябва да се регистрират в платформата. За целта те трябва да имат валидни студентски права към дадения момент.

Когато студентът е избрал работодател, който от своя страна също го е одобрил, чрез уебплатформата се генерира договор. Кандидатът го разпечатва и го носи в университета. Работодателят прави същото от своя страна (подписва договор само по веднъж с дадено висше училище). Това е всичко и практиката започва на договорената дата. Важното уточнение е, че парите за студентите не се администрират от работодателят. Транзакцията се осъществява от университета/училището директно по сметка на студента/ученика при завършване на практиката.

Университетски отговорности

Ролята на висшите училища е съществена. Те приемат, сканират и качват обратно в уебсистемата договорите на студентите и им осигурят академични наставници. Това са преподаватели, които се задължават да следят за това дали работодателят реално осигурява на студента практическо обучение, свързано с неговото образование, дали не се злоупотребява по някакъв начин с труда му и дали всички формални изисквания на проекта са изпълнени. Съответно университетите чрез академичните наставници, имат и правото да прекратяват дадена практика при установяване на злоупотреба неточност или друг проблем. При този сценарии обаче всички "замесени" губят правото си на възнаграждение - студент, ментор (служител на работодателя, отговарящ за практиката на студентите/учениците) и академичен наставник. Това е нещо, което до известна степен може да намали стимула на последните да прекратяват практики.

Според доцент Балтов именно при този хипотетичен сценарий трябва да се помисли за подобрение. Според него на фирмите и студентите не е вменена достатъчно голяма отговорност. Тяхната мотивация е финансова, а единственият инструмент за санкционирането им е неплащането на стипендия за практика или на хонорар на ментор. Притесненията на зам.-ректора на Бургаския свободен университет са свързани не толкова с умишлени измами, колкото "да не се получи така, че менторите да отидат на почивка точно когато ще трябва да се подготвят отчетите за практиките и академичния наставник да трябва да ги гони да си свършат отчетите".

Разбира се, съществуват и притеснения за недобросъвестни фирми, които ще се опитат да злоупотребят с труда на студентите или да извлекат финансови дивиденти. Вече има няколко подобни случая. Добромир Добрев разказва за строителна фирма, в която 27-годишен ментор отговаря за студенти с икономическо направление, кинезитерапия, строителство, връзки с обществеността и други. Очевидно е, че той няма как да е максимално полезен на всички тях. Във връзка с това доц. Балтов препоръчва включването на различни "стопери" в условията, които да ограничават възможностите на предприятията да злоупотребяват.

Win-Win-Win

От гледна точка на бизнеса инициативата вероятно ще се докаже като успешна, а и с потенциал за устойчивост във времето, защото реално всички страни в нея печелят. Учениците и студентите получават безценен практически опит и връзки с потенциални работодатели, както и стипендии (300 лв. за ученик и 480 лв. за студент). Университетите и училищата правят важни контакти с бизнеса, осигуряват практическо обучение на своите възпитаници и в края на проекта ще получат изключително полезна статистическа информация за реалната картина на пазара на труда и това как образователната система се отнася към него. А бизнесът може да е доволен, защото процедурата е улеснена, няма преки разходи за заплати на стажантите и получава директен достъп до огромен брой потенциални служители, които не само може да интервюира, но и да "тества" в реални условия.

"Определено това е най-големият плюс - да видим хората, без пряко да инвестираме средства", коментира за "Капитал" Камен Кънчев, мениджър "Човешки ресурси" в застрахователно дружество "Армеец". Той пояснява, че реалното вложение не е точно нула, защото неговата компания е поела 40 студенти, за които е трябвало да се осигури работно място и хора, които да се грижат за тях. "Но в крайна сметка по този начин можем да видим много млади хора наведнъж в действие и някои от тях след това могат да останат да работят за нас", добавя Кънчев. Към това трябва да се добави и фактът, че докато са на практика, младите хора ще свършат и определено количество работа. А това според Кънчев е също много полезно, особено в летния сезон, когато много от "титулярните" служители са в отпуск. Така че процесът е взаимно изгоден. "Ние ще дадем на тези хора достъп до практически умения, но пък и те ще поработят за нас. Но най-вече ще поддържаме базата данни с хора, които смятаме, че са подходящи за нас, но в момента не можем да им предложим нещо конкретно", казва Кънчев.

Несигурност в бъдеще време

Времевият хоризонт на двата проекта изтича в края на 2014 г. Дотогава са предвидени средства за тях. След това има три сценария, коментира Добромир Добрев. "Единият вариант е, ако проектът е успешен, по бъдещата оперативна програма да решат да го продължат", уточнява той. Вторият е бизнесът и университетите да окажат натиск върху МОН да продължи да поддържа създадената система, а финансиране да се търси от бизнеса и държавния бюджет. Третият е управляващите през 2015 г. да не припознаят проекта като полезен и той бавно да загине.

"Твърдо смятам, че проектът трябва да се превърне в дългосрочна практика, защото всички печелят от него", категоричен е Камен Кънчев от "Армеец". На подобно мнение е и проф. Атанас Герджиков, зам.-ректор на СУ "Св. Климент Охридски". Той добавя, че проектът е "изключително мащабен и труден за реализация". "Много бих се радвал, ако подобна инициатива се осигури като дългосрочна практика", добавя проф. Герджиков.

Освен платени практики и стимулиране на връзките между бизнеса и образованието, проектът praktiki.mon.bg ще генерира и голямо количество полезна статистическа информация. "Най-важното е да следим колко от завършващите студенти си намират работа и да получим реална представа къде какво куца в обучението, какво се търси наистина от пазара, какво най-добре се реализира в реалната среда - кои студенти от кои университети", казва Мирела Хаджиева. Друга цел, която тя и Добромир Добрев си поставят, е в края на предвидения период да имат достатъчно информация "черно на бяло", която да подкрепи необходимостта от задължително практическото обучение в българските университети.


21 коментара
  • 1
    kolyanova avatar :-|
    ръца пръца

    Страхотен проект! Успех на всички участници, а за творците зад идеята - МНОГО респект!:)

  • 2
    riformator avatar :-|
    riformator

    Това е най-смисленото нещо, правено в тази сфера от много години насам! Казвам го от собствен опит и го препоръчвам на всички сериозни работодатели!

  • 3
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    Конграчулейшънс!

  • 4
    sulio_parvi avatar :-|
    sulio_parvi

    kat sa typi i nekadyrni studentite,takiva proekti sa samo edno usvoiavane na pari ot opredeleni hora. Kakto chesto secsluchva u nas.

  • 5
    DEDOVIA avatar :-|
    DEDOVIA

    Проекта е наистина страхотен и ще е добре да се намери начин и за в бъдеще да се финансира. Хубава статия.

  • 6
    nixonanim avatar :-P
    Nixonanim

    Най-после и в България!

  • 7
    thebravoman avatar :-(
    thebravoman

    Говоря от личен опит тъй като ние взехме ученици:

    През тази година в екипа ми взехме 26 ученици по този проект. Догодина пак ще вземем 26, НО НЕ по този проект.

    Документацията е убийствена. Смисълът е точно нулев. Никой не го интересува дали учениците са направили нещо. Интересува го попълването на документи.

    Освен това за всички работодатели, които се ентусиазират - имайте предвид, че това води към вас всички възможни проверки от институции. Първата ще е по трудовото законодателство. Няма нищо лошо фирмите да ни проверяват. При нас специално нарушения не бяха установени, но трябваше да загубим огромно количество време в подготовка на документи. Трябва да си го предвидите.

    Голяма част от училищата просто пратиха автоматично по 100-тина ученици на практики чисто формално. Деца на практики не отидоха, защото са малко фирмите, които знаят как и реално работят качествено със стажанти и времето прекарано със стажантите има смисъл.

  • 8
    thebravoman avatar :-(
    thebravoman

    А да - и това изречение
    "Това е първият проект [на МОН, бел. авт.], в който единствено договорите са на хартия и всичко останало се случва в интерне".

    Само за информация, сертификатите и книжките на учениците трябваше да се напишат на ръка, след това да се сканират и качат, след това във формите на сайтовете да се напише отново същата информация. Тоест това изречение е пълна лъжа.

  • 9
    dobromir avatar :-|
    Dobri

    До коментар [#8] от "thebravoman":
    Колегите от проект "Ученически практики" реализират дейностите според позволеното от българското законодателство. В крайна сметка се очаква представителите на бизнеса и училищата заедно да подобрят обучението, а ефекта по-бързо да стига до икономиката. "Не на хартията" е мотото на проект "Студентски практики", тъй че не е лъжа.
    Ако ми пишете лично съобщение и се представите, ще Ви свържем с колегите от проект "Ученически практики".

  • 10
    pyq31313989 avatar :-|
    pyq31313989

    До коментар [#8] от "thebravoman"
    Уважаеми/а "thebravoman",
    трудно ми е да преценя какви ученици практикуват при Вас. Ако вие сте работодател, вашите задължения, посочени в правилника на проекта "Ученически практики" се свежда до осигуряване на работни места и наставници, които да подпомогнат учениците при усвояване на определена професия. Документите, които подписвате са договор с директора на училището и инструкцита за здравословни и безопасни условия на труд. Правилното отношение и високата ангажираност към бъдещите ваши колеги наистина си струва. Над фирми 6000 работят по проекта. Над 10 000 ученика повеждат и вече приключиха своята практика. Ще сме Ви благодарни, ако се представите и споделите наистина вълнуващите Ви проблеми. Сертификатите са 1 лист, а Стажантските книжки се попълват от учениците. На хартия се изготвят и съхраняват изискуемите документи от Българското законодателство.

    Екип "Ученически практики"
    u.praktiki@mon.bg


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Дигитални модели

Дигитални модели

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK