С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
21 19 юли 2013, 15:48, 17634 прочитания

Практиката, глупако!

Инициативата Praktiki.mon.bg показва, че стесняването на пропастта между бизнеса и образованието е възможно

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Инфографика

Win-Win-Win

От гледна точка на бизнеса инициативата вероятно ще се докаже като успешна, а и с потенциал за устойчивост във времето, защото реално всички страни в нея печелят. Учениците и студентите получават безценен практически опит и връзки с потенциални работодатели, както и стипендии (300 лв. за ученик и 480 лв. за студент). Университетите и училищата правят важни контакти с бизнеса, осигуряват практическо обучение на своите възпитаници и в края на проекта ще получат изключително полезна статистическа информация за реалната картина на пазара на труда и това как образователната система се отнася към него. А бизнесът може да е доволен, защото процедурата е улеснена, няма преки разходи за заплати на стажантите и получава директен достъп до огромен брой потенциални служители, които не само може да интервюира, но и да "тества" в реални условия.

"Определено това е най-големият плюс - да видим хората, без пряко да инвестираме средства", коментира за "Капитал" Камен Кънчев, мениджър "Човешки ресурси" в застрахователно дружество "Армеец". Той пояснява, че реалното вложение не е точно нула, защото неговата компания е поела 40 студенти, за които е трябвало да се осигури работно място и хора, които да се грижат за тях. "Но в крайна сметка по този начин можем да видим много млади хора наведнъж в действие и някои от тях след това могат да останат да работят за нас", добавя Кънчев. Към това трябва да се добави и фактът, че докато са на практика, младите хора ще свършат и определено количество работа. А това според Кънчев е също много полезно, особено в летния сезон, когато много от "титулярните" служители са в отпуск. Така че процесът е взаимно изгоден. "Ние ще дадем на тези хора достъп до практически умения, но пък и те ще поработят за нас. Но най-вече ще поддържаме базата данни с хора, които смятаме, че са подходящи за нас, но в момента не можем да им предложим нещо конкретно", казва Кънчев.


Несигурност в бъдеще време

Времевият хоризонт на двата проекта изтича в края на 2014 г. Дотогава са предвидени средства за тях. След това има три сценария, коментира Добромир Добрев. "Единият вариант е, ако проектът е успешен, по бъдещата оперативна програма да решат да го продължат", уточнява той. Вторият е бизнесът и университетите да окажат натиск върху МОН да продължи да поддържа създадената система, а финансиране да се търси от бизнеса и държавния бюджет. Третият е управляващите през 2015 г. да не припознаят проекта като полезен и той бавно да загине.

"Твърдо смятам, че проектът трябва да се превърне в дългосрочна практика, защото всички печелят от него", категоричен е Камен Кънчев от "Армеец". На подобно мнение е и проф. Атанас Герджиков, зам.-ректор на СУ "Св. Климент Охридски". Той добавя, че проектът е "изключително мащабен и труден за реализация". "Много бих се радвал, ако подобна инициатива се осигури като дългосрочна практика", добавя проф. Герджиков.

Освен платени практики и стимулиране на връзките между бизнеса и образованието, проектът praktiki.mon.bg ще генерира и голямо количество полезна статистическа информация. "Най-важното е да следим колко от завършващите студенти си намират работа и да получим реална представа къде какво куца в обучението, какво се търси наистина от пазара, какво най-добре се реализира в реалната среда - кои студенти от кои университети", казва Мирела Хаджиева. Друга цел, която тя и Добромир Добрев си поставят, е в края на предвидения период да имат достатъчно информация "черно на бяло", която да подкрепи необходимостта от задължително практическото обучение в българските университети.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

3 октомври 2019
Хотел Империал Пловдив

Годишен бизнес форум Industry 4.0


Къде е мястото на България в Индустрия 4.0 и европейската карта на автомобилните производители?
Запазете своето място на форума Industry 4.0, организиран от Капитал, за да почерпите от първа ръка от опита и знанието на глобалните и местни лидери: Daimler, Volvo Group, McKinsey & Company, Schneider Electric, Aurubis и други.

Основни теми на събитието:


  • Перспективите за развитие на индустриалния и автомобилния сектори в страната и региона
  • Бизнес стратегиите за прилагане на нови технологии като AI и 5G на водещи европейски производители
  • Умните решения за по-добро използване на ресурсите и кръгова икономика
  • Конкретните ангажименти на държавата и общините за развитие на индустриалния сектор

Годишен бизнес форум Industry 4.0 Запазете билет

Прочетете и това

Дигитални модели Дигитални модели

Кои са новите дигитални иновации от тази седмица

5 сеп 2019, 3213 прочитания

България в новата индустриална вълна 1 България в новата индустриална вълна

Дигиталната трансформация на производството и развитието на автомобилния сектор ще са основните теми на конференцията Industry 4.0

3 сеп 2019, 5569 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Технологии и наука" Затваряне
Скъпата ориентация по звездите

До 2020 г. трябва да функционират четири глобални системи за спътникова навигация, в които са инвестирани милиарди долари

Португалският инвеститор в българско стъкло

До пет години новият собственик на фабриките за бутилки и буркани в Пловдив и София - BA Glass, планира да вложи 400 млн. лв.

Експериментът Бобов дол

В замрялото сърце на въгледобива е разрешено най-мащабното изгаряне на отпадъци на Ковачки

Ковачки цапа, всички му плащат

Горенето на отпадъци става с разрешението на държавните институции въпреки съмненията за спазване на еконормите

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

Разходка в Прага

Бира, трева и музеи. Из града, който "те сграбчва за реверите и не те пуска да си отидеш"

Кино: "То: Част втора"

Сумата от всичките ни страхове по Стивън Кинг