Скъпата ориентация по звездите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Скъпата ориентация по звездите

Скъпата ориентация по звездите

До 2020 г. трябва да функционират четири глобални системи за спътникова навигация, в които са инвестирани милиарди долари

Юлиян Арнаудов
7336 прочитания

© shutterstock


Пътешествениците от векове отправят взор към небето, когато искат да се ориентират къде се намират или накъде да тръгнат. Особено важна роля играели звездите и съзвездията, блещукащи в нощното небе. Постепенно звездите се превръщат в основно средство за навигация и са неизменен ресурс при морските експедиции...

Съвременните инструменти за ориентация отново отправят поглед към небесата в търсене на блещукащи точки. Този път обаче те не са огромни кълба от нагнетен водород, отдалечени на стотици и хиляди светлинни години, а навигационни спътници, които се намират само на 25 хил. км и обикалят планетата в геостанционарна орбита.

Всеки път, когато отивате на почивка, планина, море или в чужбина с личния автомобил, един от неизменните аксесоари вероятно е смартфонът, таблетът или специализирано устройство за навигация. Общото между тях е, че използват сателитната мрежа Global Positioning System (GPS). Тя е първата функционираща и отворена за граждански цели подобна система. Историята й е свързана с космическата надпревара между СССР и САЩ през 60-те години на миналия век, трагичното сваляне на корейския пътнически самолет KAL007 през 1983 г. над остров Сахалин и разработването на руския аналог ГЛОНАСС. Въпреки че в момента единствено Вашингтон и Москва разполагат със завършени системи, които покриват цялото земно кълбо, други големи икономически сили влагат значителни суми и ресурси в създаването на собствени мрежи от навигационни спътници.

В началото бе... "Спутник"

Интересно е да се отбележи, че съветската космическа програма вдъхновява създателите на американската навигационни мрежа GPS. През 1956 г. Фрайдварт Винтерберг разработва концепцията за използване на сателити в орбита, чрез които да се определи местоположението на обекти на земята. След изкарването в околоземно пространство на първия изкуствен обект – съветския "Спутник", година по-късно американските учени осъзнават, че могат да установяват местоположението му благодарение на неговото радиоизлъчване и доплеровия ефект. През следващите години флотът на САЩ пуска пет свои спътника, чрез които частично могат да определят местоположението на своите бойни кораби. Въпросната система е позната като Transit. Тя е особено важна за точното разполагане на подводниците, снабдени с балистични ракети с ядрени глави, и за използването им в случай на трета световна война срещу СССР.

През 70-те години концепцията за сателитна навигационна мрежа е доразвита. Постепенно тя обхваща цялата земна повърхност и в един момент се трансформира в познатата ни днес GPS. Първоначално системата е предвидена изцяло за военни цели. Но един трагичен инцидент става повод тя да бъде предоставена и за граждански цели. През 1983 г. е свален пътническия самолет на южнокорейските авиолинии KAL 007. Авиолайнерът се отклонява значително от курса си по пътя от Анкоридж, Аляска, към Токио, Япония. Самолетът Boeing 747 нарушава съветското въздушно пространство над Камчатка, като преминава над полуострова. При повторното навлизане над остров Сахалин прехващачи Су-15 обстрелват самолета и го свалят. Причината за отклонението е повреда в автопилота и навигационната система на лайнера. След трагедията американският президент Роналд Рейгън обявява, че спътниковата мрежа GPS ще бъде предоставена и за граждански цели.

Две години след свалянето на KAL 007 в орбита се намират общо десет експериментални спътника от системата. Първият военен конфликт, в който тя се използва масово, е операция "Пустинна буря" в Ирак през 1991 г. Две години по-късно GPS достига пълно покритие на земното кълбо с 24 сателита в орбита.

 

Раждането на Galileo

Въпреки че Рейгън спазва обещанието си да пусне системата и за цивилни, първоначално GPS предоставя доста по-орязани възможности за граждански цели, отколкото за военни. САЩ си запазват и правото да блокират сигнала в случай на голям конфликт. Всичко това кара европейските държави да помислят за изграждане на собствена самостоятелна система, която не зависи от Вашингтон. Независимо че американският президент Бил Клинтън премахва "избирателната пропускливост" на GPS през 2000 г., няма гаранции, че тя не може да бъде активирана по всяко време.

Така през 2003 г. страните от Европейския съюз и Европейската космическа агенция се договарят за първата фаза на самостоятелна навигационна система, която получава името Galileo. За разлика от останалите мрежи нейната основна роля е да обслужва първо граждански организации и евентуално на второ място да се ползва от военните. Първоначално ЕС и САЩ постигат споразумение за сътрудничество и съвместимост между Galileo и GPS. Впоследствие обаче Вашингтон започва да се опасява, че европейската система може да се използва от нейни потенциални врагове, а блокирането й би означавало и спиране на GPS сигнала. Поради тази причина Galileo преминава на различни честоти.

Проектът на ЕС предвижда извеждането на 30 сателита, но среща различни трудности като например проблеми с финансирането и управлението. Първоначалният бюджет от 3.4 млрд. евро за периода 2006 - 2013 г. се смята за недостатъчен. Твърди се, че с него могат да се изведат само част от сателитите. Преговорите по въпроса се проточват и през 2010 г. е постигнато споразумение за увеличение на бюджета с 1.7 млрд. евро плюс още 1.9 млрд. евро за изстрелването на 30 сателита. Година по-късно са изведени и първите четири спътника. По ирония на съдбата това става с руските ракети-носители "Съюз". Поръчани са общо 22 сателита, като се очаква първите да бъдат изстреляни през тази година. Планирано е спътниковата мрежа да бъде напълно изградена до 2019 г. и да покрива цялата земна повърхност.

Galileo предизвиква интереса на доста страни извън ЕС. През септември 2003 г. Китай се присъединява към програмата и инвестира 230 млн. евро. Три години по-късно обаче Пекин се отказва от системата и започва да развива собствена навигационна мрежа. На мястото на азиатската държава към начинанието се включват Израел, Украйна, Мароко, Южна Корея и Норвегия.

Компасът на Азия

След като се отказват от Galileo, китайците активно започват да работят по собствена сателитна навигация. Преди да инвестира в европейския проект, Пекин започва тестове с три сателита, които покриват само територията на страната. Мрежата получава името BeiDou-1. През 2006 г. Китай започва да изгражда още една система, която получава обозначението BeiDou-2 (позната и като COMPASS), която трябва да разполага с 35 спътника и да осигури покритие на цялата Земя. До момента са изведени 14 орбитални апарата, които осигуряват навигация за цяла Източна и Централна Азия, както и за Океания. Активирането на всички планирани сателити ще позволи да се обхване цялата световна карта, като това се очаква да стане до 2020 г.

За разлика от BeiDou-1, които Пекин тарифира над десет пъти по-скъпо за гражданско ползване в сравнение с американската GPS, новата система е безплатна за съседите на страната. Освен за китайската армия военните възможности на системата са достъпни и за Пакистан. Пекин не обявява колко струва на страната развитието на новата система, но предвид разходите на САЩ, Русия и ЕС за техните спътникови навигации, Китай най-вероятно също е инвестирала милиарди долари.

Други регионални сили, като Индия и Япония, също влагат значителни средства в създаването на собствена, макар и локална мрежа. Първата държава работи по проекта IRNSS, който й струва 280 млн. долара за три сателита, които да покрият територията на страната. Японският QZSS пък за момента включва два спътника, като още два се очаква да се изведат в орбита до 2017 г. До момента направените разходи по проекта са 526 млн. долара. За разлика от мащабни начинания като ГЛОНАСС и GPS тези две регионални мрежи разчитат на малки сателити и не толкова висока прецизност. Идеята им е да могат да се ползват в случай на кризисни ситуации от цивилни и военни, в случай че GPS бъде блокиран.

Двойна употреба

Именно потенциалната двойна употреба на сателитната навигация кара всички тези държави да инвестират сериозни суми в собствени системи. Освен определяне на точното местоположение на стратегически сили като подводници, самолетоносачи и други тези мрежи могат да насочват умни ракети и бомби и да осигурят прецизно поразяване на целите. Предполага се, че в случай на война САЩ, които поддържат първата и най-мощна подобна система, могат да блокират сигнала. Подобно вероятно ще се случи и с руската ГЛОНАСС, както и евентуално с китайската BeiDou. Единствено Galileo е изградена с приоритет за цивилни нужди, но също не изключва военно приложение.

Възможността да се придвижите от точка А до точка Б безпроблемно, без да прибягвате до старите хартиени карти, е заслуга именно на спътниковата навигация. Една военна разработка, която навлиза масово и в ежедневието на обикновения човек. Като всяка технология с двойна употреба обаче тя е ценен актив за всяка една голяма и силна държава по света. Затова и до 2020 г. американският GPS най-вероятно ще бъде принудена да отстъпи своята доминираща роля на този пазар.

Пътешествениците от векове отправят взор към небето, когато искат да се ориентират къде се намират или накъде да тръгнат. Особено важна роля играели звездите и съзвездията, блещукащи в нощното небе. Постепенно звездите се превръщат в основно средство за навигация и са неизменен ресурс при морските експедиции...

Съвременните инструменти за ориентация отново отправят поглед към небесата в търсене на блещукащи точки. Този път обаче те не са огромни кълба от нагнетен водород, отдалечени на стотици и хиляди светлинни години, а навигационни спътници, които се намират само на 25 хил. км и обикалят планетата в геостанционарна орбита.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 2
    hirschfeld avatar :-|
    hirschfeld

    Интересно колко много лъжи и глупости може да се съберат в един пасквил, пардон, статия...

  • 3
    bushido avatar :-|
    bushido

    До коментар [#2] от "hirschfeld":

    Например ?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK