"Придобихме сайтовете, марките, авторските права върху съдържанието, но не й юридическото лице, защото преценихме, че не ни е необходимо", коментира за "Капитал" Петър Нейчев, съдружник в "АгриГейт медия". Цената на сделката за момента остава в тайна. Целта на сделката е увеличаване на потребителската база и подобряване на позициите на медийната група спрямо рекламодателите от селскостопанския бранш.

"С придобиването на тези сайтове създаваме една много голяма преднина спрямо останалите конкуренти на пазара", коментира за "Капитал" и управителят на "АгриГейт медия" Борислав Борисов. "Според данните на Gemius за читателската аудитория през последните 6 месеца на практика обхващаме над 85% [общо за придобитите сайтове, бел. ред.] от общия брой на читателите в сектора", добавя той. Става дума за над 150 000 уникални посетители месечно, които генерират средно 3.8 млн. импресии.

Кой кой е

След окрупняването в този пазарен сегмент остават няколко по-сериозни играча. Един от тях е "Агромедия груп", собственици на портала www.agro.bg, списание "Агро компас", телевизионен магазин "Агро маркет" и специализираното предаване "Агро форум", което се излъчва по няколко кабелни телевизии. Приходите на компанията според Търговския регистър през 2011 г. са малко над 170 хил. лв.

Третият основен играч в сегмента е вестник "Български фермер" и неговият онлайн сайт www.bgfermer.bg, които са собственост на "Вестникарска група България" ООД (издател на вестниците "Труд", "24 часа"). По данни на Gemius www.bgfermer.bg има близо 50 хил. уникални посещения месечно, изоставайки с близо 20 хил. зад www.agronet.bg и 35 хил. от www.fermer.bg. Порталът www.agro.bg пък се нарежда на последно място според Gemius с генерирани 26 хил. уникални посещения през юли 2013 г.

"Сайтът bgfermer.bg е относително нов. Развиваме го от около една година и половина, като през това време той расте с по 100% годишно", коментира за "Капитал" Деян Тодоров, мениджър "Интернет маркетинг" във "Вестникарска група България". Интернет страницата се явява като естествено допълнение на вестник "Български фермер", който е на пазара над 20 години и по думите на Деян Тодоров се радва на голям успех и добри рекламни приходи. Сайтът в момента е по-скоро информационен и разчита на съдържанието, което се генерира за вестника, плюс ежедневни новини, които се пишат специално за онлайн изданието. Плановете за развитие включват превръщането му в платформа, чрез която фермерите могат да комуникират бързо, удобно и полезно. "Няма да е нито форум, нито място за обяви, защото форумът е остаряла форма за комуникация, а пък обявите са полезни до един етап, след който стават толкова много, че потребителите се губят и не откриват това, което търсят", коментира Тодоров. По неговите думи идеята за развитието на сайта е по-сложна и целта е да се интегрира качествено съдържание и възможности за комуникация между фермерите. Новостите обаче няма да са готови преди края на годината.

Всъщност това е и формулата, която вече реализират основните конкуренти - www.fermer.bg и www.agronet.bg, които се маркетират като "социални мрежи за фермери", предлагайки множество интегрирани услуги - новини, анализи, място за обяви, форуми за комуникация, видеосъдържание. Като цяло сегментът в момента изглежда жизнен и със силна вътрешна конкуренция. Това обаче не беше така само преди около две години, спомня си Тодоров. "Когато правихме анализа преди пускането на www.bgfermer.bg, имаше 4-5 сайта, които не бяха на особено високо ниво", казва той. Само за няколко месеца обаче това се променя. "Наличните медии подобриха качеството си, а междувременно се появиха множество нови. Най-често това не са точно медии, а сайтове, задвижвани от потребителско съдържание и даващи възможност за публикуване на обяви", казва Тодоров. Внезапният интерес не е случаен. Той се дължи на факта, че за разлика от повечето други сегменти на онлайн рекламата в този има сериозен приток на пари.

Два трактора и едно мазерати, моля

"Наскоро посетих изложение за селскостопанска техника в Стара Загора, където логично бяха изложени множество трактори и други тежки машини. Докато се разхождах обаче, изведнъж се натъкнах на щанд на… Maserati", разказва източник от бранша, който използва случката, за да подкрепи твърдението, че в отрасъла има пари, и то не малко. Между другото на въпросното изложение място сред тракторите намират и Chevrolet Camaro и Nissan GT-R. Оказва се, че на миналогодишното издание от Maserati решили почти на шега да закарат една от своите коли, която се продала веднага. Вероятно една от причините за това са добрите изкупни цени на земеделската продукция през 2012 г., в която отрасъл "Селско стопанство", в който влизат растениевъдство, животновъдство и селскостопански услуги произвежда продукция за 8.65 млрд. лв., сочат данните на Националния статистически институт.

За първото тримесечие на 2013 г. отрасълът расте с 0.9% спрямо година по-рано, като тенденцията се засилва през второто тримесечие, когато растежът е вече 1% на годишна база. Въпреки това обаче машинният парк на местните земеделци и животновъди продължава да е крайно недостатъчен, а там, където го има, е остарял и му предстои подмяна. В допълнение фирмите в отрасъла могат да се възползват от европейски субсидии, които покриват част от инвестициите в машини и оборудване, които в общия случай не са никак малки, имайки предвид, че цената на един трактор например започва от няколко десетки хиляди евро.

Респективно производителите на такъв тип техника, както и търговците, които я дистрибутират и продават, са склонни да отделят сериозни рекламни бюджети, особено когато в замяна получават достъп до много конкретна аудитория, която е основен реципиент на техните послания. Сред другите основни рекламодатели в този тип нишови медии са производителите на торове и различни препарати, които се използват в земеделието и животновъдството, както и доставчиците на услуги, насочени към отрасъла.

"Общият пазар на онлайн и офлайн реклама в сектора е около 3 млн. лв. само в специализираните издания (без средствата по програмите на министерствата). По груби сметки между 600 и 800 хил. лв. от тях ще бъдат насочени към онлайн реклама през тази година", коментира Петър Нейчев от "АгриГейт медия". Факт, който вероятно ще привлече допълнителна конкуренция. Като че ли това обаче не притеснява особено основните играчи в сегмента най-вече защото според тях навлизането в нишата на агробизнеса онлайн не е никак лесно, също и заради липсата на ресурс за създаване на качествено съдържание, както и на експерти, които да са достатъчно добре запознати в дълбочина с особеностите на селското стопанство, журналистиката и онлайн бизнеса.