Колко лични са личните съобщения

Илюстрация Увеличаване Автор: shutterstock Смаляване

Спомняте ли си ICQ? Само преди десетина години това беше една от най-популярните услуги за персонална комуникация онлайн в България. Използваха я почти всички хора с достъп до мрежата. Малко по малко нейното влияние започна да отслабва. Някой подшушна, че Skype не може да се подслушва. И хората започнаха да мигрират към новата чат услуга и поради тази причина. Днес тези, които вярват, че кореспонденцията в Skype не може да се проследява, стават все по-малко. Особено след като компанията бе придобита от софтуерния гигант Microsoft. Основният комуникационен канал за милиони хора обаче към момента е Facebook. Особено след като социалната мрежа въведе относително удобен инструмент за чат в реално време и обедини т.нар. лични съобщения и чат в един общ архив. Милионите потребители някак си се довериха, че личните съобщения си остават между тях и техния събеседник за разлика от публичните постове, споделянията и т.н. Едно съдебно дело от миналата седмица обаче може да разклати тази увереност, поставя интересни въпроси за бъдещето на социалната мрежа и създава възможности за нови милиардни бизнеси.

Искрено и лично

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Темата за личните данни в интернет е толкова мощно експлоатирана през последните две-три години, че повечето хора вече губят интерес към нея. Освен в случаите, когато те се разпознават веднага като потенциални жертви. Когато става въпрос за малко по-сложни и абстрактни процеси като "ретаргетиране" на реклами, следене на активността в браузъра и таргетирани реклами, масовите реакции са умерени. Когато обаче е замесена ежедневната лична кореспонденция на милиони хора, те са далеч по-бурни. И това е нормално. На много от потребителите всъщност дори им харесва да получават свързани с техните интереси реклами. Намират това за полезно. Но едва ли са много тези, които ще приемат за полезно една компания да има достъп до личната им комуникация с техните приятели и да не е наясно на база на какви договорки тя може да я споделя с трети лица, правителствени служби и т.н. Тези притеснения намериха конкретна форма в съдебния иск на двама американски граждани - Матю Камбъл от щата Арканзас и Майкъл Хърли от щата Орегон.
 
Те обвиняват социалната мрежа, че систематично прихваща лични съобщения и извлича приходи, като ги предоставя за рекламни и маркетинг цели. Компанията е обвинена, че сканира личната кореспонденция и ако в нея намери връзки към други сайтове, ги прикача към профила на дадения абонат и неговата активност. Тази информация после се продава на рекламодатели и маркетинг агенции. По този начин Facebook се опитва да даде по-подробни и детайлни данни за своите потребители и тяхната активност, съответно така да извлече повече приходи.

Колективният иск е подаден във федералния съд в Сан Хосе, щата Калифорния. В документа е посочено, че той важи за всички абонати на Facebook на територията на САЩ, което може да обхване до 166 млн. души. Според адвокатите на Камбъл и Хърли социалната мрежа е нарушила правилата за лична неприкосновеност на потребителите си, както и подкопава твърдението на Facebook, че нейната чат услуга разполага с безпрецедентни мерки за сигурност и поверителност. Ищците настояват социалната мрежа да изплати по 100 долара на ден от нарушаване на правата на потребителите или по 10 хил. долара на засегнат абонат, който е предявил претенции за това.

Зрънцето на съмнението



Приходите за Facebook за 2013 г. са малко повече от 5 млрд. долара, а активните потребители на месечна база вече надхвърлят 1.3 млрд. души. Евентуална финансова санкция от порядъка на няколко десетки милиона долара едва ли ще се отрази сериозно на корпорацията, която планира едва тепърва да превръща все по-успешно огромната си потребителска база в приходи и печалба. От Facebook отхвърлят обвиненията и категорично заявяват, че не са в нарушение и ще се борят в съда. Това обаче не е толкова важно, защото по-интересна е не конкретната развръзка на съдебния спор, а бавно покълнващото съмнение в потребителите на социалната мрежа. Съмнение, че след като тя може да сканира техните съобщения, за да проверява за линкове към трети сайтове или откровен спам, крачката до филтриране на определени думи или класифициране на отделните потребители по ключови фрази е много малка. А както стана ясно напоследък, никоя американска корпорация не е имунизирана от натиск от страна на тайните служби за предоставяне на достъп до тази информация.

Ако се върнем на конкретния казус обаче, "като представя на потребителите си, че съдържанието на личните съобщения във Facebook са "поверителни", компанията си създава много доходоносни възможности. Защото абонатите си мислят, че тази комуникация не се следи публично, и така те издават различни факти за себе си, които не биха пуснали, ако знаят, че този канал се наблюдава", се посочва в документите на иска, цитирани от Financial Times.

Юристите аргументират твърденията, на които базират колективния иск, позовавайки се на доклад на независимата швейцарска компания High-Tech Bridge, който предполага, че когато потребителите споделят линк към външен за социалната мрежа интернет сайт, той се отбелязва автоматично в профила с активността на абоната.

Обратната гледна точка е, че ако Facebook не прави това, няма да може да осигурява достатъчно добра услуга на своите клиенти, защото така ограничава разпространението на нежелани съобщения (спам). Според експерта по информационна сигурност Грахам Клъли, ако социалната мрежа не сканира въпросните линкове,  тя няма да се грижи добре за своите потребители.

"Ако не сканирате добре и не проверявате линковете, има съществен риск спам, скам и фишинг атаки, както и зловредни url адреси, създадени, за да заразяват получателите, да се разпространят широко", казва експертът по сигурността.

Няма безплатен обяд

Събирането, обработването, анализирането и предоставянето на потребителска информация на трети лица с цел позициониране на реклами в своята онлайн инфраструктура е основата на бизнес модела на социалната мрежа. Тя е безплатна за потребителите и разчита именно на тяхната активност и склонност да споделят повече за себе си, за да може да е по-ценна за рекламодателите и съответно те да са по-склонни да плащат, за да достигат до потребителите й. Сделката очевидно е добра за всички, след като повече от 1.3 млрд. души са активни в Facebook към началото на 2014 г. Има обаче индикации, че най-младите, тийнейджърите, всъщност напускат социалната мрежа, привлечени от нейни алтернативи, които обещават по-добра защита и неприкосновеност на личните данни и комуникация. Тази информация идва от обширно проучване на Европейската комисия, публикувано в края на миналата година. Според него младите хора са много по-склонни да използват мобилни приложения за комуникация като Snapchat и Whatsapp. Отчасти защото чувстват, че по този начин имат по-голям контрол върху своето лично пространство.

Истинският проблем за Facebook ще дойде обаче, когато и техните родители започнат да осъзнават по-ясно нуждата от повече лично пространство. А това вече се случва и съдебният иск на Хърли и Камбъл го потвърждава. Факт, който поставя под въпрос дългосрочните планове на Facebook, но същевременно отваря интересни ниши за предприемачите, които съвсем скоро ще започнат да мислят дали броят на хората, склонни да дават по 1$ месечно, за да комуникират с приятелите си в напълно защитена среда, ще расте с всеки изминал ден...