Пич, къде ми е воланът?

Бурното развитие на автономните леки коли може да доведе до рязко нарастване на техния брой до 2050 г.

С успешното минаване на трасето на Pikes's Peak Audi показа, че безпилотните автомобили могат да се справят с всякакви трудности.
С успешното минаване на трасето на Pikes's Peak Audi показа, че безпилотните автомобили могат да се справят с всякакви трудности.    ©  Джоузеф Торнтън
С успешното минаване на трасето на Pikes's Peak Audi показа, че безпилотните автомобили могат да се справят с всякакви трудности.
С успешното минаване на трасето на Pikes's Peak Audi показа, че безпилотните автомобили могат да се справят с всякакви трудности.    ©  Джоузеф Торнтън

Разрешителен режим 

В момента, за да се движи една безпилотна кола по обществените пътища, трябва да го прави само на места, където това е разрешено. Причината е, че нормативната уредба не е предвидила подобен тип превозни средства. Засега в САЩ единствено в щатите Невада, Флорида и Калифорния е разрешено движението на автономни автомобили. Подобни действия обмислят Колорадо и Мичиган. Великобритания пък разреши използването на публични пътища за тестове на автомобили.

 
54

млн. безпилотни коли по света се очаква да има до 2035 г.

Състезанието Pike’s Peak е едно от най-старите в историята на САЩ. То включва надпревара по трудно, стръмно и изпълнено с много завои трасе. През септември 2010 г. едно Audi TTS стряска всички участници и зрители. То взима близо 20-километровото трасе за 27 минути. Най-добрите състезатели, които управляват далеч по-мощни автомобили с по 900 конски сили, завършват с време около 10 минути. Шокиращото обаче не е слабото постижение, а фактът, че зад волана на Audi-то няма шофьор. Германският концерн пуска специално преработена версия, която включва пълна автономност на колата. Според Audi (собственост на Volkswagen), ако някой от участниците застане зад волана на TTS, ще вземе трасето за около 17 минути. Което не е много голяма разликата между човешкия и компютърния шофьор.

През първите дни на 2013 г. друг производител от Германия – BMW, показа модифицирани модели 6-а серия автомобили, които могат сами да правят дрифтинг (управляемо занасяне на машината) и друг от 5-а серия, който самостоятелно се оправя на скоростните аутобани в страната. Шведският производител Volvo тества конвой от няколко безпилотни автомобили, които се движат един след друг, като водещата машина се управлява от човек. Примерите за успешно преодоляване на все по-трудни и сложни действия показват, че макар бавно, автономните коли вървят напред и като нищо скоро шофирането може да се превърне в хоби само за най-запалените ентусиасти. 

Смели прогнози

Докато повечето водачи гледат доста скептично на възможността автомобилът им сам да се движи и да изпълнява по-сложни действия като маневриране в интензивен трафик, анализаторите имат смели очаквания за тяхното бъдеще. Прогнозите за близките 15 години не са толкова розови, но в по-голяма перспектива експертите смятат, че безпилотните автомобили ще завладеят света. Изследователската фирма IHS Automotive публикува доклад в началото на годината, според който до 2025 г. годишните продажби на автономни коли ще достигнат 230 хил. броя, но ще скочат до 11.8 млн. през 2035 г. Голяма част от тях ще включват автоматичен контрол, но ще изискват човешка намеса, а едва 4.8 млн. от продажбите ще са на напълно безпилотни. До 2035 г. според IHS Automotive ще има близо 54 млн. автономни леки превозни средства в целия свят. Като след тази дата е много вероятно да отпаднат воланът и педалите от шофьорското място, а след 2050 г. всички автомобили да се управляват сами.

Международният Институт на електро- и електронните инженери (IEEE) смята, че безпилотните коли са "най-обещаващата интелигентна форма на транспортиране". От организацията прогнозират, че около 75% от всички автомобили в света през 2040 г. ще бъдат автономни. Самите автомобилни производители потвърждават частично тези прогнози, като инвестират значителни суми в развитието на технологията. По данни на изследователската фирма ABI Research автоконцерните са похарчили около 10 млрд. долара в "ново поколение шофьорски асистиращи системи" или, с други думи, към решения, които в някаква степен автоматизират процеса по карането на автомобилите. ABI Research прогнозира, че до 2016 г. сумите, инвестирани в развитието на подобни технологии, ще скочат до 130 млрд. долара.

Няма шофьор – няма проблем?

Най-голямото предимство на автономните коли е, че те могат значително да намалят риска от пътнотранспортни произшествия.

"Броят на катастрофите между безпилотните автомобили ще бъде сведен почти до нула, но ще има инциденти между тях и управляемите машини", коментира Егил Джулиусен, анализатор в IHS Automotive. "Колкото повече се увеличава пазарният дял на автономните коли, толкова произшествията на пътя ще намаляват." С други думи, премахването на човешкия фактор може да повиши безопасността на пътя. Отделно с програмирането на определено поведение на шофиране компютърът ще може да кара с много по-малка консумация на гориво и съответно да повиши икономичността и екологичността на машината. Тук идва и едно от големите противоречия на технологията – много потребители обичат да шофират и за тях е удоволствие, за някои спорт, а за трети дори работа. Съответно самите водачи може да се възпротивят на възможността те да бъдат заменени от автоматична система. На това мнение е доктор Азим Ескандариан, член на IEEE и директор на Центъра за интелигентни системи към университета "Джордж Вашингтон".

"Автономното шофиране няма да е за всеки, някои хора се наслаждават да карат и няма да искат да им се отнеме контролът. За други това ще е удобство", коментира Ескандариан, цитиран от списание Forbes.

Цената на автопилота

За последните три години автомобилните концерни и Google (с техните автономни коли) предприеха не стъпки, а скокове към преминаването към истински безпилотни машини. Въпреки това те все още са изправени пред някои технически пречки. Първата е високата цена на сензорните системи, които са необходими на колата, за да може да получава информация от заобикалящата я среда и така да функционира нормално. В повечето случаи се включват радари, камери (включително и инфрачервена), датчици, сензори, а при някои модели и лазерни системи. Някои от сегашните прототипи включват оборудване за автономно управление от близо 200 хил. долара. Най-добрата технология за автономно управление ще добави между 7 и 10 хил. долара към цената през 2020 г., прогнозират от IHS Automotive. С други думи, тя постепенно ще поевтинява, като през 2025 г. ще падне на около 5 хил. долара, а след още десет години разходите по нея ще се свият до 3 хил. долара.

Не само цената обаче може да създаде проблем. Голяма част от необходимото оборудване е все още с големи габарити и затова опитните образци изглеждат като нормални коли, окичени с всякакви джаджи по покрива. Пробив в това начинание прави Audi, като разработва лазерни сензори с размерите на човешки юмрук. Намаляването на размерите на технологията ще я направи по-лесна за интегриране. Отделно надали на потребителите ще е комфортно да се возят в кола с цял багажник, пълен с електроника и датчици. Големите производители вече подготвят първите серийни образци, които ще разполагат с частични системи за автоматичен контрол. Звеното Cadilac на General Motors очаква да пусне подобен модел през 2015 г. В момента BMW, Mercedes и други оборудват своите коли от най-висок клас със системи, които да помогнат на шофьора, без да го премахват напълно. Така че основният въпрос не е "дали" ще има безпилотни автомобили, а "кога точно".