Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
24 29 апр 2014, 16:26, 17449 прочитания

Завръщането на космическите атомни кораби

САЩ и Русия може да се върнат към концепцията за ядрено задвижване в стремежа си да покорят Марс

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
След покоряването на Луната през 1969 г. взорът на човечеството се отправи към Марс. Но големите разходи по лунната програма, както и други фактори ограничиха научните изследвания. Пилотираните полети останаха в околоземна орбита за построяването и поддържането на Международната космическа станция. Амбицията за покоряването на Марс беше сведена само до изпращането на безпилотни мисии с роботизирани сонди и роувъри. Постепенно обаче отново се заговори за изпращането на астронавти към Червената планета. Така започнаха да се възраждат позабравени идеи. Като например космически кораб задвижван от ядрен реактор.
 
Непрактични първи идеи
 

През 50-те години на миналия век ядрените технологии се развиват стремглаво. В рамките на надпреварата във въоръжението между двете суперсили САЩ и СССР през студената война, атомни реактори започват да се инсталират на най-различни машини – от ледоразбивачи, самолетоносачи до подводници. По същото време тече и надпреварата за покоряването на космоса. Авиокосмическите инженери работят върху проекти как да интегрират мирния атом в ракетната индустрия, така че да направят възможни и по-бързи междупланетарните пътувания. Подобно на повечето рожби на студената война и тези разработки са били грандомански. Проектът "Орион" например планира космически кораб с размерите на небостъргача Емпайър стейд билдинг да се задвижва чрез взривяването на ядрени бомби зад него. Програмата е една от най-рисковите, финансирани от американските данъкоплатци. Въпреки това, поне на хартия, "Орион" е щял да си осигури невероятна задвижваща енергия с цената на огромен радиоактивен облак зад себе си. Според изчисленията новият кораб може да измине разстоянието от Земята до Марс само за три месеца. Най-бързият полет с конвенционални ракети, при това при правилното използване на орбитите на планетите, е 18 месеца. 

Проектът в крайна сметка е изоставен поради очевидни причини – заради метода екипажът ще бъде смъртоносно облъчен, а всяко ускорение ще носи нов радиационен облак.
 
Новите-стари концепции
 
Амбицията на американската космическа агенция NASA и на руската "Роскосмос" е до 2030 г., ако не и по-рано, да бъде изстреляна мисия до Марс. С настоящите технологии подобно пътуване до Червената планета и обратно би трябвало да продължи 500 дни. Което го прави ако не фатално, то много опасно за астронавтите. Продължителното излагане на нулева гравитация, както и на въздействията на различни космически явления може да бъде смъртоносно за космонавтите.
Полетът може да бъде сведен до между 30 и 90 дни, ако корабът се задвижва чрез ядрен реактор, показват последните изследвания на NASA.


"Използването на сегашните ракетни технологии не позволява на хората да изследват територии отвъд околоземната орбита", коментира професор Джон Слоу, учен във Вашингтонския университет, цитиран от сайта space.com. Неговият екип разработва заедно с малката компания MSNW двигател с атомна силова установка, която в момента се финансира частично от NASA. Според Слоу технологиите са изпробвани в лабораторни условия и е въпрос на време да бъдат приложени на практика.

Няколко програми в САЩ и Русия проучват възможностите за замяна на традиционните ракети с твърдо гориво и соларните панели с алтернативни силови установки. Предложени са множество варианти, като основните гравитират около използването на ядрения синтез или делене. През 2002 г. NASA обяви проекта "Прометей", който трябва да разработи двигател, базиран на ядреното делене и плазмено задвижване. Две години по-късно той получава финансиране от 279 млн. долара и общо 3 млрд. долара за пет години. Първоначалната идея беше да се създаде кораб, който да отиде до Юпитер и да бъде задвижван от осем йонни двигателя с ядрена силова установка. Постепенно обаче средствата по проекта започнаха да намаляват: въпреки успешния тест на йонния двигател през 2005 г. през следващата година финансирането беше едва 100 млн. долара, впоследствие програмата беше напълно прекратена. Аналогичен проект е обявен в Русия в новосъздаденото научно градче в Сколково. Руското правителство застава зад него през 2010 г. и се очаква да задели около 580 млн. долара до 2019 г. Само прототипът на двигателя ще струва 247 млн. долара и трябва да бъде готов през 2017 г. Концепцията е да се използва йонно задвижване, подобно на "Прометей", а за основно гориво – ксенон. Ролята на ядрения реактор е да осигури необходимата енергия за целия процес. Проектът е част от амбициите на Москва да изпрати астронавти на Марс през 2030 г. Въпреки прекратеното финансиране по различни собствени програми NASA подкрепя доста независими разработчици при проучването на дадени концепции. Една от тях предполага използването на хелий-3 за гориво, който е изключително рядък химичен елемент на Земята, но се среща в изобилие на Луната и в атмосферата на газовите гиганти като Юпитер. Концепцията е ядреният синтез да образува фокусиран поток, който да изтласква кораба в пространството. Идеята е заимствана от британския научен екип BIS, който през 70-те години на миналия век предлага построяването на Deadalus – космически съд, задвижван от атомен реактор и горивни клетки с хелий-3.
 
Предпазване от радиацията
 

Основен проблем с разработките на ядрените космически кораби е безопасното овладяване на студения ядрен синтез, който ще намали рисковете от авария. А те са в основата на притесненията сред учени, политици и обществото, което блокира за момента използването им за космически изследвания.

Космическият кораб "Орион" е трябвало да разчита на тежък и плътен оловен щит, който да предпазва екипажа от радиоактивното лъчение. По-практичните концепции са вдъхновени от научнофантастични филми като "2001: Космическа одисея" и "Смъртоносен хоризонт", които включват разделянето на космическия съд на две – на предна част, където е разположен екипажът, и задна двигателна част, където се намира ядреният реактор. Те са свързани с дълъг сервизен коридор, който се използва само за обслужване на инженерния отсек на кораба. Развитието в студения ядрен синтез може да намали нуждата от прекомерна защита и да се намали разделението между двата отсека.



Опитите зависят основно от адекватното финансиране. Проектите са скъпи и не дават никаква гаранция за успех. Предвид чувствителността на обществото и политиците относно големите публични разходи е донякъде очаквано, че подобни проекти не се подкрепят силно от държавата. От друга страна, се спира развитието на космическите технологии и изследвания, които в момента са ограничени до земната атмосфера. Развитието на технологиите в тази сфера обаче може да разсеят опасенията и да реализират мечтата на множество поколения хора да пътуват свободно в Космоса.

Каре: Мирният атом на ръба на Слънчевата система
 
В началото на 60-те години на миналия век "Орион" е изоставен, а през десетилетието е заменен от NERVA в САЩ, който разчита на по-традиционно задвижване чрез ядрен реактор. Но и той е прекратен през 1972 г. Тези неуспехи все пак не обричат идеята да се използват атомните технологии за изучаване на Космоса. Всъщност няколко от тях обикалят дебрите на Вселената в момента. Сондите "Вояджър", които са изпратени да изследват най-отдалечените краища на Слънчевата система, както и "Касини", която е на орбита около Сатурн, използват ядрени генератори. Тези силови установки разчитат на естественото качество на плутония да отделя топлина, която впоследствие се трансформира в електричество. Генераторите произвеждат едва няколкостотин вата, достатъчни за поддържането на малките космически съдове. За осъществяването на междупланетарни пилотирани полети ще е необходимо нещо далеч по-голямо. Което връща идеята за построяването на космически кораби с атомни установки, подобни на тези на ядрените самолетоносачи, подводници и др.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Коронавирусът - най-важните въпроси и отговори 18 Коронавирусът - най-важните въпроси и отговори

Основните факти, които трябва да се знаят за глобалната пандемия

27 мар 2020, 41107 прочитания

Слънце за 3D принтерите Слънце за 3D принтерите

Кризата с коронавируса най-накрая даде истинска цел на триизмерното принтиране

27 мар 2020, 1118 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Технологии" Затваряне
Дейвид Чапъл: Обричате стартъп културата, ако провал е равен на неудачник

Визионерът и основател на компанията Chappell&Associates пред "Капитал"

Още от Капитал
Корпоративни карти за 3.5 млн. евро

Българската стартираща компания Payhawk привлече нова инвестиция за 3 млн. евро и общо досега е получила 3.5 млн. евро.

Колко ще продължи?

Има различни сценарии за край на здравната криза, всички с не особено далечен хоризонт

Режим домашен офис или какво разказват хората за живота в епидемия из Европа

Няколко души споделиха пред "Капитал" какъв е новият ритъм на живот в Испания, Англия, Австрия, Германия и Франция и какви са техните опасения за бъдещето

За маската на един лекар

Българската здравна система посреща най-сериозното си изпитание през последните десетилетия в недобра форма

В началото бе поп културата

"Пророческите" филми, книги и песни, които помагат на света да осмисли случващото се

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10