Дейвид Чапъл: Обричате стартъп културата, ако провал е равен на неудачник

Визионерът и основател на компанията Chappell&Associates пред "Капитал"

В България сте по покана на Microsoft, за да разясните предимствата на интернет платформата Azure на софтуерния гигант. Какви са основните й плюсове и защо е от значение за компанията?

  През платформата Azure можете да използвате различни приложения и да съхранявате своята информация. Извършвате всичко през центровете за данни на Microsoft, а не чрез свои сървъри. Може да се каже, че е вид аутсорсване, в което купувате съответните услуги по различен начин. Вместо да инвестирате в собствени компютри и сървъри, вие ги ползвате, като плащате на час или за ден. Реално наемате тези ресурси и повече не мислите за тяхната поддръжка. Тези са промените и разликите на Azure спрямо останалите облачни платформи. За бизнеса означава, че средствата за IT поддръжка се трансформират от капиталови в оперативни разходи. Което понякога е от голямо значение за компаниите. Най-различни партньори на Microsoft - публични и финансови институции, банки и т.н., могат да се възползват от платформата.

 

Кой е Дейвид Чапъл

Дейвид Чапъл е основател на консултантската компания Chappell&Associates. Работата му е да помогне на хората и компаниите да разберат ползата от новите технологии. Той е визионер и консултант, който работи за някои от основните IT гиганти в света - IBM, Hewlett-Packard, Microsoft и др. Участвал е в над сто конференции, семинари и обучения. Чапъл е завършил икономика и компютърни науки от университета в Уисконсин-Мадисън. В началото на кариерата си е писал мрежови кодове, бил е председател и на работната група по стандартизация на САЩ и др.

В IT средите е модерно да се говори, че облачните технологии са бъдещето и всичко ще се пренесе в отдалечени центрове за данни?

 

Облачните технологии абсолютно и категорично са бъдещето на IT индустрията. Много често се прави сравнението между тях и електрическата енергия. Когато електричеството се появява преди повече от сто години, големите предприятия и фабрики купували големи генератори, за да имат достъп до него. Отнема известно време на хората и предприемачите да осъзнаят, че е по-добре да имат централизирани комунални услуги, които произвеждат електричество в големи количества на ниска цена, за разлика от неефективните генератори. Така в един момент индустриалното производство се отказва от собствени източници и се включва към централизираната електрическа мрежа. Кой застраховател, банка или голям търговец ще иска да поддържа собствен център за данни? В момента им се налага, но самите те не искат да се занимават. Нужни са им приложението и достъпът до информация. Така че когато им се предлага централизирана комунална услуга, защо да я отказват? Мисля, че постепенно ще стане същото преминаване от собствени сървъри към облачни платформи, както преди повече от век е станало с достъпа до електричество.

Но повечето компании, както и немалко потребители предпочитат да имат пряк и непрекъснат контрол и достъп до информацията и не искат да я прехвърлят на трети лица. Това няма ли да спре целия този процес?

 

В известна степен сте прав. Да вземем Gmail за пример. Не съм сигурен дали Google притежават вашите електронни писма, но пък имат правото да ги сканират. Аз лично не съм доволен от този факт и имам акаунт в Gmail. Но при наистина големите облачни платформи и сървъри, които предоставят Microsoft и Amazon, подобно сканиране на информацията не се прави. В никакъв случай. Те не притежават данните, които са си ваша собственост. Така че Gmail и Facebook са изключения в случая. Но когато става дума за бизнес услуги, нещата се променят драстично.

Има случаи, в които оператори на облачни платформи могат в определени случаи да изтрият вашата информация без разрешение...

 

Ако някоя платформа като Azure на Microsoft или сървърните услуги на Amazon си позволят да направят подобно нещо, те ще бъдат изхвърлени от бизнеса в рамките на няколко месеца. Физически могат да го сторят, но досега не съм чувал за подобни случаи. Просто веднага ще загубят бизнеса си и доверието в платформата.

Вашата задача като визионер и консултант е да помагате и да разяснявате ползата и практичността на новите технологии. Как успявате да постигнете това и не е ли трудно да успеете да убедите различни корпоративни лидери в перспективата на новите IT тенденции?

Не искам да убеждавам хората, а да им помогна. За да го постигна, се фокусирам в определени области – например през последно време акцентирам доста на облачните технологии. Говоря на много хора, повече отколкото средностатистическият човек го прави, защото това ми е работата. И се опитвам да предам наученото под формата на ясни презентации и публикации. Поради тази причина не се стремя да убеждавам хората, а да им помогна да разберат какво се случва в сектора. Вземете облачните технологии например -  ако разберете какво точно се случва в момента, най-вероятно ще повярвате, че те са част от бъдещето. Не е въпрос на убеждаване. Нямам интерес да го правя. Ако банките в България или застрахователите тук достигнат до решение да използват подобни услуги, това няма да се дължи на мен, просто ще съм помогнал да осъзнаят значението на технологията.

Как подбирате кои са най-важните и значими тенденции в IT индустрията, върху които да се фокусирате? Също така кои от тях според вас са най-актуалните в момента?

  Мисля, че вече се е превърнало в клише, но основните тенденции в момента са облачните услуги, мобилното пространство, големите информационни масиви (Big Data) и социалните мрежи и функции. Вече сте чували тези неща стотици пъти от различни експерти, но според мен те са прави. От гледна точка на бизнеса обаче е пределно ясно, че основната от гореизброените тенденции е мобилното пространство, което вече оказва влияние на всички. Според мен в близко бъдеще другата голяма тенденция ще са облачните услуги. Освен това считам, че за бизнеса социалните мрежи не оказват толкова голямо влияние. За децата ни и нас самите Facebook е голяма работа, но не виждам как променя компаниите. Само ако се абстрахираме от факта, че социалната мрежа всъщност променя потребителското поведение.

Същевременно съм леко скептичен към Big Data. Мисля, че са прекалено надценени. При Big Data имаме няколко сценария, в които информационните масиви ще окажат огромно влияние. Те обаче невинаги ще се окажат значими за всички, особено за малки държави като България, където фирмите като цяло са малки. Ако сте малко или средно предприятие, няма да разполагате с информационни масиви, с които да работите. Информацията няма да е подходяща за вас. Big Data ще е значима най-вече за големите компании – там тя вече има тежест.

Ако погледнем отвъд изброените тенденции, може да очертаем развитието и на умните аксесоари и интернет на нещата, които ще са свързани с облачните технологии и всеки човек и джаджа ще събират огромни масиви от информация. Тогава няма ли да се промени ситуацията?

Тук сте прав. Мобилните аксесоари са производни на мобилното пространство. И оттук преминаваме към интернет на нещата (Internet of Things - IoT), който ще генерира много Big Data. Когато това се случи, тогава те сумарно ще добият повече тежест. Но в момента, като се срещам с различни предприемачи и бизнесмени, те ми казват: "Нямаме Big Data. Разполагаме с данни за клиентите си, но това не се води информационен масив. Нямаме сензори, IoT, не разполагаме с целия този онлайн трафик и данни." И са прави. Вашата забележка също е вярна. Затова в бъдеще може да станем свидетели на повече свързани устройства, което пък да вкара все повече компании в бизнеса с Big Data. За момента обаче информационните масиви са надценени като възможности. Дори и когато имаме Internet of Things си задайте следния въпрос – дали всяка компания ще се наложи като играч в интернет на нещата?  Ако съм застраховател, ще следя данните от фитнес гривната, за да видя как се справяте, или ще следя колата за произшествия. Ами ако съм банка? Тогава какво? Ако съм търговец на дребно и следя как потребителите се движат в магазина чрез различни сензорни технологии – тогава ще има някакво значение за бизнеса. Но пък ще имаме проблеми с нарушаване на личното пространство. Да видим как ще се развият тези тенденции.

Мислите ли, че социалните мрежи ще могат да развият бизнес модел, който да окаже влияние на корпоративния свят?

  Разбира се, Microsoft Yammer и Salesforce Chatter са подобни примери (социални мрежи за корпорации – бел. ред.). Те са интересни приложения, но не смятам, че ще постигнат този успех и влияние, каквито постигна Facebook сред обикновените потребители. Когато си мисля за бизнес и социални мрежи – по-скоро ми идват наум специализираните приложения като Yammer и Chatter. Това са специално създадени приложения, които да се използват като социални мрежи вътре в самите компании. А не толкова като инструмент за осъществяване на маркетинг стратегии. Как се позиционира Източна Европа при разработването и възприемането на нови технологии и на IT тенденциите?  

Мисля, че е по-лесно, ако живееш извън Силициевата долина. Много хора се заблуждават, че тъй като не присъстват там физически, са твърде далеч от развитието на индустрията. "О, живея в София и не съм в  IT епицентъра – какво да правя?" Но в днешната непрекъсната свързаност двама души с лаптоп, кредитна карта, добра идея и желание имат достъп до най-различни облачни технологии и могат да постигнат много. Така реално глобалната мрежа и изнесените услуги променят цялата индустрия и вече не е от значение къде живееш. Благодарение на интернет хора от различни места, които никога не са се срещали, могат да изградят успешна стартираща компания. Неотдавна бях в Прага и се оказа, че една от най-големите гейминг компании  е оттам. Никой не знае точно кои са, никой не се интересува откъде са – те просто са един интернет сайт. Няма значение къде са базирани. Това е и хубавото на облачните технологии – премахват географските граници.

Има изказвания, че Източна Европа е "най-горещата точка за IT индустрията в момента" заради големия потенциал в региона. Мислите ли, че тези възможности могат да се използват за създаването на стартъпи?

Разбира се. Какво се изисква за създаването на IT компания? От една страна са изчислителни ресурси, които вече са налични евтино покрай облачните технологии. От друга, умни хора, които могат да поемат рискове и разполагат с добри идеи. Разполагате с много подобни кадри.

Освен талантът и добрите идеи кои са другите предимства на Източна Европа и България?

 

Много добре знаете отговора на този въпрос – ниски разходи. Всичко тук е по-евтино. Затова и доколкото знам България е доста предпочитана дестинация за аутсорсинг. Разполагате с отлична комбинация между талант, добра образователна система, ниски разходи и добри интернет ресурси.

Възможно ли изграждането на втора Силициева долина в Източна Европа поради изброените от вас фактори или е възможно такъв проект да се развие само в Щатите?

  Защо са малко големите софтуерни компании, тръгнали от Европа? Защо основните IT играчи са американски дружества? Защо повечето стартиращи фирми да започват дейност в САЩ? Водил съм тези разговори стотици пъти. Могат ли европейците да постигнат същите успехи като американците? И отговорите са неясни. Смятам, че отчасти причината се крие в разликата между културата в Европа и Сан Франциско. Ако имам една, две или пет провалени стартиращи идеи, хората в Силициевата долина ще кажат "яко". В Европа обаче, ако имате дори един нереализиран опит като предприемач, хората ще кажат: "Ти си провал, неудачник..."

Това е част от културата в Европа, която пречи на иновациите.

Влагат се доста усилия за "рестартиране" на стартиращите компании в Европа, смятате ли, че те ще са успешни?

 

Не съм сигурен. Какъв е проблемът? Не е в липсата на талант – разполагате с много такъв. Интернет и облачните технологии премахват границите и те също не са фактор. Една от пречките е културна, защото цената на провала е прекалено висока. Бях в Индия наскоро и говорих с местен млад предприемач. Той ми каза, че в страната е много трудно да се започне стартираща компания. Защото там браковете са уредени и ако си предприемач, няма да има много желаещи да се оженят за теб. Така, за да основеш фирма, трябва първо да се ожениш. Така се поставят културни бариери в предприемачеството. Затова, ако сложите знак за равенство провал=неудачник, обричате създаването на стартъп култура, защото доста от младите компании се провалят.  

Смятате ли, че европейските компании не използват толкова облачните технологии, защото основните платформи са на американски IT гиганти?

 

Основните играчи са Microsoft, Amazon и Google. Облачните платформи зависят от няколко фактора – възможността за големи мащаби, оптимизация и виртуализация, както и гъвкави цени. Ако някоя европейска компания се опита да се конкурира на този пазар, тя няма да може да постигне мащабите на голямата тройка. Ако не може да постигне тази масовост, то тя няма да бъде конкурентоспособна и с цената. Затова трябва да се помисли как да се диференцира и да бъде уникална. Ако например компанията е германска, трябва да се съобразява със строгите правила за съхранение на данни в страната. Затова в Европа няма да може да се постигне този мащаб на облачните услуги, какъвто има в САЩ. Освен това инвестициите в инфраструктура на  Google, Amazon и Microsoft са прекалено големи. Те имат центрове за данни по целия свят на стойност милиарди долари.

Как може да се решат опасенията за сигурността на данните при съхранението им в облачни платформи?

 

В крайна сметка хората и бизнесът трябва да се научат да се доверяват на доставчика на облачната услуга. Ако вземем за пример Microsoft, потребителите вече се доверяват сляпо на софтуерния гигант. Знаете ли коя е най-страховитата технология в момента? Ядрените оръжия ли? Или лаптоп, зареден с компютърни вируси? Не, това са ъпдейтите по сигурността на Windows. Защото с всеки един такъв компанията може да влезе в операционната система и да прави каквото си поиска. Ние им се доверяваме, че не правят това. Парадоксът е, че сега се страхуваме от облачните платформи, където не се иска толкова високо ниво на доверие, но не се боим от ъпдейтите на Windows.

Разкритията на бившия сътрудник на американската Агенция за национална сигурност Едуард Сноудън показаха, че американските служби си осигуряват достъп до центровете за данни дори и без разрешението на компаниите. Това няма ли да подкопае допълнително доверието в тези услуги?

  Някои от компаниите катo Microsoft не предоставят доброволно информация, освен ако не са задължени чрез съдебна заповед. Дори и при подобни случаи индустрията скочи срещу тази практика, тъй като разрушава бизнеса им. Но компаниите нямат избор, когато дойде правителството примерно в България и поиска данните ти. Не може да откажеш, защото ще отидеш в затвора. Ако властите пожелаят, ще се доберат до информацията и ние не можем да ги спрем. В контекста на Сноудън мисля, че може да се разгледа ситуацията и от друг ъгъл. IT специалист успя свободно да излезе от свръхсекретен център за данни с флаш памет с 15 хил. класифицирани документ. Тази случка доказва, че NSA не успя да предпази информацията си. Щом те не успяха, мислите ли, че вие или компанията ви ще успее? Категорично не. Основните облачни играчи са много по-добри в предпазването на данните от обикновения бизнес. Защото Microsoft, Amazon и Google влагат много средства в сигурност. Повече пари отделя единствено NSA, а дори и тази организация се провали, независимо че правителствените центрове за данни са много по-хомогенни и изолирани от тези на IT гигантите. 

Визитка

Дейвид Чапъл е основател на консултантската компания Chappell&Associates. Работата му е да помогне на хората и компаниите да разберат ползата от новите технологии. Той е визионер и консултант, който работи за някои от основните IT гиганти в света - IBM, Hewlett-Packard, Microsoft и др. Участвал е в над сто конференции, семинари и обучения. Чапъл е завършил икономика и компютърни науки от университета в Уисконсин-Мадисън. В началото на кариерата си е писал мрежови кодове, бил е председател и на работната група по стандартизация на САЩ и др.