Как изглежда IT пазарът на труда в България
Основните проблеми са недостигът на кадри и недостатъчната подготовка на специалистите
През последните години в България се забелязва стабилен ръст на IT индустрията и особено в секторите на софтуерни разработки и аутсорсинг. От бранша обаче предупреждават от доста време насам за недостиг на добре подготвени специалисти, което ще окаже негативен ефект на възходящата тенденция. За световните компании, които имат звена в страната, липсата на кадри означава по-трудно разсрастване на дейността и екипа.
Подобни амбиции за значително разширяване на местните подразделения обявиха Experian и SAР Labs. Първата компания се занимава с финансови и картови услуги. Тя също обяви, че ще удвои своя персонал на развойния си център в столицата, като заетите в момента са около 270 души, но се очаква до няколко години те да достигнат 460 души. SAP Labs са развойното звено на германския софтуерен гигант SAP и в началото на 2014 г. и обявиха, че през настоящата година ще наемат още около сто души.
Нови играчи
Но ситуацията с дефицита на специалисти може да се задълбочи, след като и други големи компании обявиха плановете си или отвориха свои софтуерни развойни центрове в България. Пример за това е разработчикът на телеком софтуер Comverse, който откри през лятото своя развоен и експертен център в София. Той вече е наел около 120 души и планира през 2014 г. да удвои персонала си. От началото на 2014 г. руската Luxoft също отвори свой център и започна да набира персонал, като амбицията й е в рамките на две години да разполага с 400 специалисти. В същото време до края на годината в страната ще навлезе и украинската SoftServe, която планира да наема по 200 души всяка година.
"Недостиг на кадри наистина има. Този проблем не е от година-две, а съществува от поне четири-пет години", коментира за "Капитал Daily" Наташа Кумчева, директор "Човешки ресурси" в Axway за България, Румъния и Ирландия.
Пропастта бизнес-образование
Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) призовава от две години за образователна реформа, която да позволи подготовката на повече софтуерни специалисти, както и да подобри качеството на тяхното обучение. Такава обаче не се предприема и поради тази причина започнаха да се появяват различни частни инициативи, като Академията на българския разработчик "Телерик" или Софтуерния университет на Светлин Наков. Но дори и завършилите специалисти от висшите учебни заведения невинаги са готови директно да започнат работа.
"Един кадър, като завърши в Германия или Франция например, е готов да започне веднага на постоянна позиция", коментира Кумчева. "Докато в България студентите са предприемчиви и от първи курс имаме стажанти, но за мен, ако един програмист изчака да завърши университет, вече е с години назад. Тоест те нямат необходимата подготовка да започнат директно работа", допълва тя.
В същото време в България ще има все повече нужда от добре подготвени специалисти, които да задоволят изискванията на софтуерната индустрия. По този начин ще може да се продължи здравословният растеж на сектора. Добрите новини са, че средната възраст на кадрите е сравнително ниска в сравнение с останалите европейски държави (виж инфографиката), което означава, че броят на наистина опитните хора ще се увеличава през годините.
Макар новите кадри да не са готови веднага да бъдат наети на пълна работна позиция, софтуерните компании продължават да разчитат на България като предпочитано място за развойна дейност в региона. Основните фактори са, благоприятното разположение, наличието на вече изградени специалисти, ниски разходи за бизнес и др.
