Новата долина, но не Силициева

На този свят има безброй градове, които искат да бъдат следващата Силициева долина. Някои като Лондон и Берлин привличат и създават все повече успешни компании. Други тепърва се опитват да се появят на глобалната стартъп карта. През последните години и други европейски градове, сред които и София, стават все по-разпознаваеми за технологичните инвеститори и бизнес ангели. За този факт допринасят както новосъздадените в България фондове за рискови инвестиции, така и технологични конференции като Digitalk, която през тази година събра рекорден брой лектори и гости (над 1000). Форумът беше организиран от "Капитал" и фондовете NEVEQ и LAUNCHub.

Няма нужда от копиране

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

За много експерти и инвеститори новите стартъп екосистеми не бива да имитират когото и да било. "Европа не трябва да копира Силициевата долина. Тя може да създаде своя и ние вече я градим", заяви Хуберт Котони, директор "Регионално бизнес развитие" в Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) по време на Digitalk 2014. Според него най-важното е предприемачите в региона да се преборят със страха от провал. "Без провал няма успех, той е пътят към него", допълни Котони.

За възхода на тази индустрия в България говорят сухите цифри - според управляващия партньор на NEVEQ Павел Езекиев в страната има 300 стартиращи компании, три основни инвеститорски партньора, които да им помагат, и предвидени десетки милиони евро за финансиране. Именно местните фондове са сочени за една от основните причини за наблюдавания бум. Само LAUNCHub и Eleven, които заработиха преди две години, са инвестирали 6 млн. евро в над 100 компании и са привлекли допълнително още 6 млн. евро капиталовложения. Всъщност за много от големите западни фондове подобна местна база е изключително важна за бъдещите им инвестиционни решения. Според Дан Лупу от водещата европейска инвестиционна компания Earlybird фондове като LAUNCHub и Eleven са променили тотално средата в България и вероятно ще бъдат копирани в други държави от региона, защото предприемачите първо трябва да търсят местно финансиране, преди да преминат към западни фондове за рискови инвестиции. Пример в тази посока е компанията Flipps, която неотдавна привлече финансиране за 2.4 млн. долара от Earlybird и предприемача от Силициевата долина Тим Дрейпър. Тази инвестиция нямаше да стане факт без първоначалното seed финансиране за 200 000 евро от LAUNCHub. 

"Много, много, много трудно е да напишем чек на стартираща компания от регион, който не познаваме добре", казва и друг рисков инвеститор - директорът в Qualcomm Ventures Джейсън Бол (виж интервюто). Според него програми като LAUNCHub и Eleven са своеобразен контрол на качеството.



Технологии без маркетинг

Друго предизвикателство пред българските стартиращи компании е да се научат да се продават по-добре. Технологичният опит е налице, но от маркетингова гледна точка изоставането спрямо други региони е сериозно. "Най-добрите ни предприемачи обикновено са и най-добрите продавачи", казва Дафина Тончева, инвестиционен партньор във фонда от Силициевата долина USVP, която беше сред най-търсените гости на Digitalk 2014. Тя има опит както в технологичната индустрия (работила е като софтуерен инженер в Microsoft), така и в рисковите инвестиции. За Тончева дори и със средно ниво на технологиите, но по-добър маркетинг, шансът за успех е по-добър отколкото с отличен продукт, но лош маркетинг.

Все пак решение за липсата на маркетингови умения има и то се крие в трупането на опит и чрез  изграждане на контакти из Европа и света. Тончева дава за пример Израел, която е успяла да създаде много успешна екосистема на стартъпи, макар чисто географски да е в по-неизгодна позиция. "Това може да се случи и тук, защото има много иновативни неща", заяви Тончева на Digitalk 2014.

Скоростта на иновациите

Въпреки разбираемата нужда от маркетинг на продукта основна движеща сила за стартъпите си остават новите технологии и иновациите. А те вече трансформират индустриите и самите хора много по-бързо, отколкото преди няколко века и дори преди две десетилетия. Вече една технология се налага за няколко години, докато преди е отнемала десетки. Според дигиталния футурист Пол Пападимитриу на електричеството е отнело 45 години през XIX век, за да добие популярност сред хората, а персоналният компютър е направил това за 16 години.

В момента новите технологии не само се възприемат по-бързо, но и се заменят със същото темпо. Това се налага поради две причини – в един момент те остават на заден план, тоест вече не са в центъра на вниманието или просто се намира нова иновация, която да промени изоснови пазара. До 2015 г. се очаква интернет потребителите да достигнат 3 млрд. души, а годишно се създават 52 млн. уебсайта и се публикуват 15 млн. нови книги. Достъпността и мащабите на съдържание и технологии водят до тяхното поевтиняване, което засилва процеса по подмяната им, смята Пападимитриу. Освен това иновациите стават толкова много, че вече е много трудно да бъдат проследени, допълва той. 

Мобилно разместване на пластовете

В момента всичко се пренася към мобилното пространство, като там има много голямо разместване при тези технологии, коментира Пападимитриу. В момента по света има около 1.5 млрд. РС-та и 3 млрд. смартфони. Близо един милиард души докосват за пръв път интернет технологиите и мощта на компютърната техника именно чрез мобилните си устройства.

Персоналните компютри, вече не могат напълно да отговорят на името си. Защото те се ползват вкъщи, понякога от цялото семейство или на работа за служебни цели. Смартфонът от своя страна постепенно се превърна в почти интимен партньор на човека.

"РС-та вече не са персонални устройства, докато смартфонът е винаги с мен. Вече се шегуваме, че умните телефони ще станат повече от четките за зъби", коментира Крис Шабо, директор "Международни връзки с разработчици" в Twitter.

Смартфонът предлага инструменти като мобилния номер, геолокацията, синхронизацията със социални мрежи, мейли и други облачни услуги. Покрай цялата тази информация той е новото средство за онлайн идентификация, допълва Шабо.

Вече е мит, че развиващите се държави възприемат иновациите по-бавно от развитите. Например в Китай няма начин да се построят достатъчно търговски центрове, които да поемат интереса на хората, а и не е рентабилно. Затова за повечето китайци онлайн пазаруването е основен начин за придобиване на стоки. Набира популярност и пазаруването чрез сканиране на QR код от рекламен банер - в метрото например. Чрез използването на различни услуги сканирането на подобен код може автоматично да извърши покупката, разплащането и да посочи адрес за доставка. Затова онлайн платформи като TaoBao, китайският аналог на Amazon и част от групата на Alibaba, както и системата за е-разплащания Alipay процъфтяват в региона. Но промените не стават само в Китай. Примери за подобни иновации могат да бъдат дадени и в Африка - в Кения  основният начин за разплащания става по мобилни телефони, чрез системата M-Pesa. Тя започва като стартираща компания и в момента е един от успешните примери за предприемачество на континента. 

Все повече се забелязва тенденцията, че иновациите не се градят само върху една технология, а всичко става на слоеве – смартфонът е основният пласт, над него надграждаме приложенията, а след това Over The Top услугите. Мобилното пространство оказва все по-голямо влияние върху ритейла. Заплахата за тях е Amazon, а тя се очаква да нарасне два пъти през следващите три години и три пъти след това. Все повече търговци вече намаляват своето влияние и дори изчезват. Трансформацията в търговията води до изчезването на големи и утвърдени марки, като например Blockbuster, коментира Фрейзър Дейвидсън, директор на Javelin Group.

Простотата е гениална
 
Тази клиширана фраза е в основата на почти всеки успешен стартиращ проект за мобилни устройства. Две такива начинания са вече наложените играчи Uber и Hotel Tonight. Първото е приложение за намиране и повикване на такси. То става все по-популярно в големите градове по света. "Създадохме продукт, който е лесен и бърз за ползване, и затова постигнахме този успех", обяви на DigitalK 2014 Джамбу Паланиапан, ръководител по разширяване на бизнеса на Uber за Европа, Близкия изток и Африка (ЕМЕА). Приложението е достъпно в 35 държави в над 110 града по света. При излизането на нови пазари компанията не просто пуска софтуера и услугата в страната, а и се опитва да вземе предвид какво може да се добави във всеки регион. В Лондон например се дават по-големи възможности за избор на шофьори, а в Москва можеш да си поръчаш Maybach. Uber предоставя и на обикновените хора да се включат и да станат шофьори, които да превозват потребители. Така в един момент около приложението се създават малки бизнеси и цяло общество, което е обединено от идеята за превоза на хора и не само. Паланиапан загатна за потенциала в разширяване към превоза на стоки и други логистични услуги. Един от действащите примери е, че в САЩ чрез Uber можеш да си поръчаш да пристигнат на определен адрес и така популярните камиончета за продажба на сладолед.

Hotel Tonight е мобилно приложение за избор и резервации на хотели и също разчита на простата, бърза и лесна работа със софтуера, като подобно на Uber може да се ползва само на мобилни устройства. Управляващият директор за ЕМЕА Хедър Лайсмън обяви, че поради големия брой приложения за смартфони в онлайн магазините, за да успее една стартираща компания, трябва да може да се позиционира по-добре от останалите. В нишата за хотелски резервации по нейни думи има 1 млн. апликации. Простотата трябва да бъде запазена дори при описанието на продукта в онлайн магазина, според нея то не трябва да надвишава пет думи.
 
На свободна практика

Мобилните технологии и интернет не са краят на технологичните открития и IT еволюция. Всъщност те просто поставят основата на следващата голяма вълна иновации, смята Крис Шабо от Twitter. Думите му бяха подкрепени и от футуриста Пол Пападимитриу. Според него технологичните нововъведения променят радикално някои наши фундаментални представи. Като например доверието в институциите и традиционното ни разбиране за работа и професии. Правителството обещава да предостави образование, което да гарантира работа, нещо което все повече не се изпълнява. Така наблюдава срив в доверието към институциите. За сметка на това социалните мрежи помагат всичко да се води по-прозрачно и открито. Технологичният прогрес, непрекъснатата свързаност и информационният поток ще засилят наличието на специалисти на свободна практика. Когато на някоя компания й е необходимо да се свърши определена работа, тя ще си я поиска от подобни експерти. Проблемите все повече ще се решават с основаването на стартъпи. Доста от настоящите професии ще започнат да изчезват заради автоматизацията на процесите. Роботите, компютрите и софтуерът постепенно ще заменят около 47% от занаятите по света. За сметка на това хората ще започнат да мислят по-латерално – как да създадат даден продукт, какъв екип ще им е необходим и т.н.

"Единственото нещо, което компютърът няма да замени, са емоциите", обяви Пападимитриу.

Пътят е нагоре

Поводите за оптимизъм не са малко, като се има предвид очакваната нужда от все повече стартъпи, които да запълват определени ниши. Като стартъп център, който тепърва се развива, пътят пред София все още е единствено нагоре. "Всички вече сме ученици и искаме да учим нови неща по нови начини", казва Любен Пампулов, съосновател и съдружник в GSV Asset Management.

Стартъп средата тук тепърва ще се оформя и за българския предприемач е важно да приеме възможността за провал и да разбере, че той е важен за успеха.