DigitalK 2014: Предприемачите трябва да са смели и свободни
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

DigitalK 2014: Предприемачите трябва да са смели и свободни

DigitalK 2014: Предприемачите трябва да са смели и свободни

В България има изградена общност на стартиращи компании, но за да има екосистема, трябва младите бизнесмени да действат, а не да чакат

4119 прочитания

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Предприемачите трябва да преодолеят страховете си, да бъдат смели и да искат да рискуват, ако искат да успеят. Те не трябва да се плашат от грешките, а да ги приемат като ценен урок, беше основният съвет на лекторите на конференцията DigitalK 2014, която се проведе на 29 и 30 май в Sofia Event Center в столицата. Форумът беше организиран от "Капитал" и фондовете NEVEQ и LAUNCHub. Дигиталната ера е в своя разгар и новите компании трябва да преодолеят страховете си и да се възползват от трудностите, които изпитват големите имена, които са се наложили и все още не могат да наваксат, смятат експертите.

"Трябва да искаме да поемаме рискове. Намираш се, където си, не заради късмет, а защото си рискувал. Проблемът на рисковете е, че това е вратата към промяна. Хората не харесват промените. Промените са страшни. Светът се променя постоянно. Реалността днес е бърза промяна. Трябват ни нови идеи, концепции, с една дума – иновации", казва Иван Ернандес, съосновател на консултантската компания The Digital Loop.

Според него трябва да се разсъждава разрушително и да се промени начинът на мислене в бизнеса. Въпросът "Какво ако?" трябва да е водещ. Така, казва Ернандес, са се родили немалко интересни компании и идеи. Това е чудесен въпрос, защото отваря вратата на промените. По подобен начин трябва да се подхожда и към дизайна, съветва още Ернандес. "Дизайнът е да се научиш как да виждаш, да видиш къде са възможностите, да се научиш какво ще работи. Да поставиш хората на първо място, дизайнът да е фокусиран върху техните нужди, не върху твоите", казва той. Важно е да се обръща внимание на поведението на потребителя и фокусът на предприемача да пада върху него и върху желанията на потребителите, не толкова върху технологията.

"Дигиталното не е медия, а ера. Можем да правим почти всичко благодарение на компютър, който може да носим в джоба си. Минаваме през перфектна буря. Мобилните технологии, социалните медии, информацията, сензорите и локацията са най-основните сили в дигиталното днес", допълва Ернандес. Той изтъква, че повечето големи компании все още не осъзнават, че дигиталното не е тенденция, а реалност. Това отваря възможност за малките компании да се наложат на пазара. "Важното е да се добавя стойност", съветва той.

Различен подход

"Когато в Лондон говоря с местни предприемачи, темата е как да изградя качествени и иновативни продукти и да намеря финансиране. Като дойдох в София, въпросът на тукашните стартиращи компании е как да намерят достатъчно голям пазар. Проблемът за тях е, че пазарът е на другия край на галактиката", коментира Яка Левстек от словенската технологична фирма DLabs. Според него всеки предприемач е различен. "Вместо да давам много умни съвети, предпочитам да помогна да идентифицираме знаците, които да ни водят какво да правим", коментира Левстек.

Той описва няколко типа предприемачи, които обикновено правят грешки. Често предприемачите са твърде локални, казва експертът. Други стартъпи пък питат твърде много хора, търсят твърде много обратна връзка и накрая не изграждат собствен продукт, а смесица от най-различни желания на хората, които често не работят съвместно. Следващият тип са дръзките предприемачи. Те искат да се намират на основния си пазар и често заминават за там, оставяйки компанията си два-три месеца. Това води до изоставане и провал, допълва Левстек. Подобен проблем имат и предприемачите, които говорят за бранд, реклами от много  рано. Накрая те харчат твърде много пари, отлагат продукта си в желанието да е перфектен и той често не излиза. "Вярващият" предприемач също е грешен подход, казва Левстек. Този тип стартъпи често говорят с много хора, но когато чуят мнение или съвет, който не отговаря на възгледите им, го отхвърлят и смятат, че това не е човекът за тях, допълва той. 

Новите инвеститори

Развитието на предприемаческите екосистеми позволява новите компании да се изграждат по-лесно или поне по-евтино. Затова с промяната на самите стартъпи трябва да се променят и инвеститорите, които ги финансират, смятат технологичните експерти.

Марвин Лиао е част от акселератора 500 Startups в Силициевата долина. Неговата концепция е да отпуска малки суми на повече компании, за да види как ще се справят със задачите, както и да им даде малко импулс за развитие. Впоследствие вече се отпускат по-големи средства. Досега инвеститорите обикновено пресяваха много по-стриктно и понякога поставяха невъзможни за изпълнения изисквания, преди да решат кои проекти да финансират и кои не.

"Сега е по-евтино да стартираш компания. Средният размер на отпусканото от нас финансиране е първоначално 50 хил. долара, за да видим как се справят компаниите, и чак тогава решаваме дали да увеличим инвестицията си", казва Марвин Лиао.

Затова някои от успешните инвеститори са хора, които са изградили собствени проекти. Такъв е Самер Карам от Бейрут, Ливан. Според него повечето инвеститори никога не са работили нищо друго, освен да разглеждат стартиращи компании и да съветват другите хора как да развиват бизнеса си. Което може да бъде пагубно и за двете страни. Поради тази причина средната възвращаемост за много рискови инвеститори през последните десет години е нула, обяви Карам.

"Започнах като предприемач, научих се как да набирам пари и сега уча останалите как да набират и правят пари", коментира Карам. Зад гърба си той има няколко технологични проекта, не всичките успешни, както и започва да развива акселератора Seeqnce. Постиженията му не остават незабелязани и той успява да накара централната банка на Ливан да основе инвестиционен фонд за 400 млн. долара за финансиране на стартиращи компании.

Борба за талант

Недостигът на кадри не е само в българската стартъп екосистема, отбеляза Тони Койнов, ръководител на облачното инженерство в Netflix. "Талантът не стига навсякъде и има голяма конкуренция за него. Ако искаш 10 инженери, ще намериш петима", коментира той. Обикновено повече компании се примиряват с това, което води до половинчато решение. Затова решението може да се потърси другаде. Например в cloud (изцяло изнесени в глобалната мрежа) услугите, както е направила Netflix. Компанията твърди, че е една от първите, които преминават изцяло на публичния виртуален облак за своята платформа.

"Когато го обявихме през 2009 г., всички потребители ни мислеха за луди. През 2011 г. вече ни смятаха за единствените, които можем да постигнем подобен успех. Сега вече всички го правят", коментира Койнов. Той смята, че облачните услуги имат редица предимства – по-лесни са за поддръжка и осигуряват голяма гъвкавост при прилагането на решения с различен мащаб и в кратки срокове. Според Койнов това води до много позитиви за компанията. По този начин тя е успяла да освободи инженерите си от голяма част от работата. Това им е дало по-голяма автономност да се организират и да работят по-добре. "Като растем като компания, искаме да увеличим и свободата на хората. Забелязали сме, че отговорните хора се справят най-добре, когато са свободни, и те заслужават да са свободни", допълни той и даде интересен пример. В Netflix всеки служител може да си вземе толкова отпуска, колкото иска, стига, разбира се, да не злоупотребява.

Грижата за служителя е отличителна черта и на българските стартиращи компании. Въпреки това проблеми не липсват. "България е обратна на Израел. Нямаме техните проблеми, но не се справяме толкова добре, колкото тях", коментира Максим Гурвиц, партньор в Teres Capital. Според него липсата на локален пазар създава предизвикателства за подобрението на уменията за бизнес и продуктово развитие. Това може да доведе проблеми за стартъп обществото, но са решими, ако се действа навреме, отбелязва той. "Преди няколко години българските предприемачи бяха много изолирани. Вече има изградена общност, което е чудесно. Нормално е в по-зрели екосистеми да има повече успешни хора, но темпото на развитие у нас е много добро. Все повече хора влизат в обществото и с времето всичко ще си дойде на мястото", коментира Даниел Томов от инвестиционния фонд Eleven. Липсата на умения за бизнес развитие са основен проблем на българската стартъп екосистема, отбелязва и Петър Шарков от Start It Smart. Въпреки това мотивацията на хората в бранша е висока и желанието за развитие е голямо, е заключението на лекторите на Digitalk 2014.

Предприемачите трябва да преодолеят страховете си, да бъдат смели и да искат да рискуват, ако искат да успеят. Те не трябва да се плашат от грешките, а да ги приемат като ценен урок, беше основният съвет на лекторите на конференцията DigitalK 2014, която се проведе на 29 и 30 май в Sofia Event Center в столицата. Форумът беше организиран от "Капитал" и фондовете NEVEQ и LAUNCHub. Дигиталната ера е в своя разгар и новите компании трябва да преодолеят страховете си и да се възползват от трудностите, които изпитват големите имена, които са се наложили и все още не могат да наваксат, смятат експертите.

"Трябва да искаме да поемаме рискове. Намираш се, където си, не заради късмет, а защото си рискувал. Проблемът на рисковете е, че това е вратата към промяна. Хората не харесват промените. Промените са страшни. Светът се променя постоянно. Реалността днес е бърза промяна. Трябват ни нови идеи, концепции, с една дума – иновации", казва Иван Ернандес, съосновател на консултантската компания The Digital Loop.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.