Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
30 6 юни 2014, 15:19, 14206 прочитания

Дафина Тончева: България ме научи как да успея

Партньорът във фонда от Силициевата долина USVP пред в. "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Визитка
В Microsoft Дафина Тончева работи по проекти като MSN Live и MS Office. Участва и в  разработката на няколко основни патента. След като напуска софтуерния гигант и завършва "Станфорд", Тончева започва работа във фонда за рискови инвестиции Venrock. Там сред успешните й инвестиции са компании като Cloudflare и Aria Systems. Впоследствие преминава в друг известен фонд - Tugboat Ventures. Преминава в сегашния си фонд USVP през 2012 г.


Дафина Тончева беше сред най-търсените лектори по време на Digitalk 2014, който се проведе на 29-30 май и беше организиран от "Капитал" и фондовете NEVEQ и LAUNCHub. Историята й впечатли гостите на форума, тъй като бизнесдамата има опит както в технологичната индустрия, така и в света на рисковите инвестиции. Тончева напуска България на 18-годишна възраст. Приета е да учи в "Харвард" с пълна стипендия, където завършва компютърни науки. Започва работа като софтуерен инженер в Microsoft. След няколко години в гиганта решава да запише MBA в "Станфорд". Така навлиза в света на рисковите инвестиции. В момента работи за един от известните фондове в Силициевата долина - USVP, в който е единственият партньор жена.



Имате опит в двете основни индустрии в Силициевата долина - технологичната и финансовата. От една страна, сте работили в Microsoft като софтуерен инженер, от друга, сега се занимавате с рискови инвестиции. Липсва ли ви нещо от работата ви в технологичния сектор?

 - Липсва ми прякото участие в индустрията. Вече не съм част от хората, които правят някакъв продукт, а стоя отстрани. Както казва един мой колега: "На този свят има два типа работа. Едните хора са на игралното поле, а другите са на страничната линия и само следят резултата." Макар да може да се каже, че в рисковия капитал има елементи от играта - помагаме на компаниите да изградят продукта, стратегията, маркетинга и т.н., но всъщност не сме основната движеща сила. Така че повече следим резултата. Като професионалист много често изпадам в самооценка каква е съдбата ми - да бъда инвеститор или технологичен предприемач.


Да напусна България и да дойда в Щатите си беше своеобразно предприемаческо начинание с всичките свързани рискове. Интересен за мен беше целият процес - да измисля и направя продукт: как да науча по-добър английски, как да взема курсовете, как да пиша есета, как да се представя. Като се замисли човек - кандидатстването в американски университет си е упражнение по маркетинг. Дали ще успееш да се "продадеш" на университета. Естествено тогава не разсъждавах така, защото какво съм разбирала на 18 години. Но може би имах усет как да се представя по възможно най-различен начин от всички останали. И до ден днешен мисля, че това са едни от най-удовлетворяващите мигове за мен, защото направих всичко сама. Създадох стойност за себе и семейството си.  

Но и в новата ми компания (фонда от Силициевата долина USVP - бел. ред.) има предприемачески момент, защото преминаваме през големи промени и предизвикателства. И трябва да намерим най-добрия начин да се справим с тях.

Темата за практичността и качеството на висшето образование в България в момента е много щекотлива, тъй като то не създава нужния брой специалисти и експерти. Какво ви даде образованието в елитни университети?
- Основното нещо, с което образованието ми помогна, беше от гледна точка на брандинга. "Харвард" и "Станфорд" в моето резюме ми отвориха много врати. Образованието ме научи на дисциплина - как да си свършвам работата по най-добрия начин, колко да се натоварвам, как да завършвам проекти. Естествено това са базови умения, но ми помогнаха много. Използвах доста от наученото в "Компютърни науки" в "Харвард" за работата си като софтуерен инженер. Но може би най-важните уроци от образованието ми в Америка е важността на бранда - завършването на световно признат университет е филтър, който ти дава път нагоре. Компаниите вярват на този филтър - "ако тази институция ти е повярвала, значи си умен и можеш да работиш за нас". Второто нещо е възможността за нетуъркинг - присъединяването към тези учебни институции създава връзки с хора, които също са ги завършили. В моя случай това особено много важи за "Станфорд" - мои колеги от този университет са известни предприемачи и инвеститори. "Харвард" пък ме научи на смирение - не че преди това не бях скромна, но "Харвард" беше много труден - толкова много безсънни нощи съм прекарала в учене. Когато си сред група от хора, които са суперконкурентно настроени, се учиш как и ти да си конкурентна и да оцеляваш в тази среда. Не че в България не се научаваме как да оцеляваме...  Не знам дали знаете, но в САЩ системата на оценяване е различна. Чрез тъй нареченото нормално разпределение само 5% от студентите получават най-високите оценки. Изпитите нарочно са много трудни, за да отсеят хората. И ти не мислиш как да биеш теста, а да си възможно най-конкурентен спрямо останалите студенти. Което е голяма разлика спрямо българското образование, където всеки може да има шестици. Така че това ниво на интензивност и напрегнатост при ученето ми помага и досега.

Какво първо гледате, преди да решите да инвестирате в даден стартъп - човека пред вас, технологичната идея, очаквания финансов резултат или нещо друго?

- Комбинация от човека и идеята. Дори бих поставила ударение върху човека. Има много добри и способни хора, които просто избират неподходящия пазар и тогава няма как да инвестираш в тях въпреки способностите им. Но има и пазарни възможности, които все още не са много ясни и избистрени и знам, че правилният екип ще ги открие. Затова в подобни случаи като инвеститор в най-младата фаза на стартираща компания за мен е по-важно колко способен е човекът, а не колко силен е бизнес моделът.



Колко ви помага в рисковите инвестиции опитът ви като софтуерен инженер?
- Не ми помага толкова опитът ми като софтуерен инженер, колкото изобщо миналото ми - откъде съм дошла, с какви хора съм общувала тук в България и в Щатите. Да, като инженер мога да разбера дали може да бъде направен определен технологичен продукт или услуга. А имам колеги без технологична квалификация, за които е трудно да се ориентират и разберат идеята. Но това е около 10-20% от оценката на даден проект. Ще заложа на предприемач, който ми покаже, че има хъс и разбиране какво трябва да се направи занапред. Считам се за добър познавач на характери, не на последно място защото съм и емигрант и съм минала през много различни среди. Знам две и двеста - в България съм живяла на село, живяла съм и в град. Една американка ми каза: "Завиждам ти, тъй като живееш американската мечта. На родените тук никога не ни се е налагало постоянно да се доказваме, а получаваме наготово всички привилегии. Докато ти сама си ги заслужила и си се доказала."

Кое от българския опит ви е било най-полезно в Америка?
- Мисля, че фактът, че отраснах в среда, в която нямаше много възможности. След падането на комунизма родителите ми лекари получаваха много ниски заплати. На майка ми дори не й плащаха с месеци. Като много други едвам свързвахме двата края. Така че за мен най-голямата мотивация беше да осигуря по-добър живот за мен и семейството ми. Живеехме в панелен блок в едностаен апартамент, а родителите ми бяха остъклили балкона на кухнята и там спяха. Типична българска история - нищо по-различно от много други. Бях тийнейджър и гледах много американски филми и си казвах, че явно там успяват хората с потенциал. Докато в България виждах, че родителите ми имат потенциал, но не успяват - майка ми беше много добър хирург, а баща ми невролог. Родителите ми нижеха тютюн през лятото, макар да бяха лекари. Баба ми постоянно ми казваше - учи, ако не искаш да нижеш тютюн. Така че животът в държава, в която е много трудно и всекидневно се бориш за оцеляването си, ти дава стимул да успееш. Това много ми помогна. Толкова беше голяма липсата на комфорт, че кандидатствах в 50 университета. Подобно нещо не се случва в подреден живот.

Но пък за някои американци липсата на комфорт означава нуждата да се докажат. Такива са създателите на Facebook  и на Google Марк Зукърбърг и Лари Пейдж и Сергей Брин, които са родени с привилегии, но са искали да покажат, че могат сами да успеят.

Така че съм много благодарна за живота си. Казвам си, че всичко оттук нататък е нагоре, само да е живот и здраве. А хората, които са родени с привилегии, най-много се страхуват да ги загубят. Аз знам какво е животът без пари и бях толкова щастлива, колкото и сега. В момента съм много по-добре компенсирана финансово от когато и да било в моята кариера, но начинът ми на живот е абсолютно същият. Докато много хора в САЩ стават затворници на начина си на живот - искат нова и нова къща, кола и т.н. И вече се страхуват да поемат рискове, за да не загубят постигнатото досега. Докато аз си казвам: аз съм едно селянче, което в един момент се е озовало в такава среда, което е невиждана възможност. От мен зависи как ще се възползвам от нея.  

Правили ли сте много грешки? В момента българските предприемачи се учат, че провалът на едно бизнес начинание не е стигма и просто трябва да се търсят нови възможности.      
- Страхувам се от грешки и е лично предизвикателство за мен да се справям с тях. Но пък ми помага споменатата преди малко философия, че оттук нататък всичко е нагоре. Приятелят ми се занимава с изследване на стволови клетки и като учен е разбрал, че провалът е част от всекидневието ни - за да успеем, трябва да продължим да се проваляме, преди да намерим точното решение. Докато понякога за мен провалът е отражение на моето неумение, тоест не съм била достатъчно добра, за да успея. Това е един от големите ми уроци и се старая да се променя. Понякога приятелят ми ме пита "какво е за теб провалът" и не мога да му отговаря. Примерно да загубя работата си. "Но пък ще те наемат други 10 компании", ми казва той. Или да се провали моя инвестиция. "Но това е най-естественото нещо, тъй като е достатъчно една от десет да се получи", отговаря той. Така че продължавам да се уча, че провалът е нещо напълно естествено. Примерно в момента фондът ми набира капитал и на много места ни отказват, и за мен е трудно. И приятелят ми казва: "Може би за теб е добре да чуваш "не" по-често, за да се научиш да губиш."
Именно това е и най-голямото предимство на Силициевата долина - там никой не гледа на провала като на абсолютно негативно преживяване. Всъщност най-големият провал е да не опиташ. Доволна съм, че все повече млади предприемачи мислят така и в България.  

Смятате ли, че българските предприемачи могат да бъдат по-добри от чисто бизнес гледна точка и заради предишните трудности по време на прехода, тоест да искат да успеят заради лишенията и преживяванията си преди години?
- Да, безспорно. Затова и постоянно се чудя дали е по-добре да бъда инвеститор, вместо да стартирам собствена компания. Да се управлява стартираща фирма е всекидневно предизвикателство - постоянно се сблъскваш с нови и нови трудности и задачи. Което ние тук правим от години - животът просто те калява.

Вашият фонд основно в Силициевата ли долина инвестира?
- Да, основно там.

А в някоя друга държава?
И Израел.
        
Много експерти казват, че средата за стартиращи компании в България може да научи много от израелския опит?
- Да, Израел е добър пример за България в това отношение, тъй като е подобна по население страна. Те също са много добри инженери, но като тукашните специалисти не са толкова добри в продажбите и маркетинга. Разликата е, че имат по-добри връзки със Силициевата долина от нас. Но с годините и това ще се промени. Все повече българи работят и имат компании в Калифорния.   

Интервюто взе Константин Николов
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Правителството тества шпионски и аналитични софтуери за следене на коронавируса 7 Правителството тества шпионски и аналитични софтуери за следене на коронавируса

По неофициална информация МВР и "Информационно обслужване" вече експериментират с израелската платформа Wisdom Stone

1 апр 2020, 4886 прочитания

Коронавирусът - най-важните въпроси и отговори 18 Коронавирусът - най-важните въпроси и отговори

Основните факти, които трябва да се знаят за глобалната пандемия

30 мар 2020, 48998 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Технологии" Затваряне
Софтуерът става основна арена за гейм конзолите

Персоналният компютър също се опитва да припомни на геймърите за себе си

Още от Капитал
Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

Ваксината срещу COVID-19: В надпревара с вируса

Пандемията вероятно ще е достигнала своя пик и ще върви към овладяване, преди ваксината да е налице, но това не я прави непотребна

В началото бе поп културата

"Пророческите" филми, книги и песни, които помагат на света да осмисли случващото се

Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10