Интернет на счупените неща
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Интернет на счупените неща

Shutterrstock

Интернет на счупените неща

Свързаните с глобалната мрежа предмети крият и своите тъмни страни

Юлиян Арнаудов
9000 прочитания

Shutterrstock

© Shutterrstock


Интернет на нещата (Internet of Things - IoT) идва с пълна сила и е почти неизбежен процес. Или поне така се опитват да ни убедят големите технологични компании и медийното пространство. Целта е с глобалната мрежа да бъдат свързани колкото се може повече неща от ежедневието ни. От умни термостати, гривни, часовници, маратонки, до автомобили, хладилници, перални и дори четките за зъби, които да могат да предават данни на потребителите онлайн. Един от популярните възгледи за тази концепция е всички "неща" да общуват помежду си без човешка намеса. Така те ще могат да работят в синхрон и много по-ефективно, ако трябва да бъдат синхронизирани ръчно и на място. Според технологичния гигант Cisco ще разполагаме с 50 млрд. свързани устройства през 2020 г. Повечето от тях ще попадат в категорията на "интернет на нещата". Докато почти всеки споменава за ползите на тази концепция, в един момент се забравя да се погледне тяхната тъмна страна. Някои от по-безобидните недостатъци започват от възможност за оптимизация и съвместимост между устройствата, преминават през уязвимостта им от хакерски атаки и зловредо използване на "нещата" и достигат до непрекъснато следене и потенциално нарушаване на личното пространство на потребителите. Тези възможни обстоятелства поставят под въпрос успеха на IoT.

Да хакнеш дефибрилатора

До този извод стига и тазгодишната версия на изследването на Pew Research Center. От десет години базираната във Вашингтон организация прави запитване за бъдещето на интернет сред над 1600 технологични експерти, които включват дори считания за един от бащите на глобалната мрежа Винт Сърф. Докато в предишни допитвания анализаторите са изразявали оптимизъм, в тазгодишната версия на прочуването повечето експерти вече са притеснени. "Получихме доста предупреждения за недостатъците на концепцията, и повечето хора започнаха да се отдръпват", коментира Джейна Андерсън, съавтор на доклада на Pew Research Center, цитиран от списание Wired. Въпреки че запитаните технологични специалисти отчитат предимствата на IoT, повечето от тях обръщат внимание и на потенциалните рискове. "Повечето от устройствата свързани с глобалната мрежа, са уязвими – те ще могат да бъдат използвани за неща, за които не са били създадени първоначално", коментира Джери Михалски, основател на тинк-танка REX. С други думи, колкото повече стават свързаните с интернет предмети, толкова повече поле за действие ще имат и хакерите. Примери вече има, след като облачните технологии позволиха на различни специализирани устройства да бъдат свързани и управлявани дистанционно – от домашни рутери до камери. Те се превърнаха в обект на хакерски атаки, като например проникване в управлението на охранителни камери и превръщането им... в машини за добиване на дигиталната валута bitcoin.

Експерти по сигурността предупредиха, че свързаните медицински устройства в болниците в САЩ могат да бъдат превзети от киберпрестъпници изключително лесно. Обикновено те не разполагат с пароли или софтуерна защита, която да ги предпази от подобни пробиви. Това може да доведе до опасни и дори смъртоносни ситуации, ако например хакер влезе и изключи животоподдържаща система,  която е свързана в интернет. Засега няма подобни фрапантни случаи, но това не е гаранция, че ще бъдат избегнати и в бъдеще. А колкото повече устройства се свържат в глобалната мрежа, толкова повече се увеличава рискът от потенциални кибератаки.

Connection lost*

Освен въпросите за сигурността съществува и опасността да се изгради свят, който да бъде прекалено сложен и вместо да облекчи живота на хората, да постигне точно обратния ефект. Във всеки един момент, когато някоя система увисне, тя се превръща в проблем, който не всеки може да отстрани. Например, ако близкият банкомат показва популярния "син екран на смъртта", което означава, че е забила платформата Windows. Тогава потребителите са принудени да търсят друг банкомат. Но ако това се случи с автомобила? Ами с четката за зъби? Или пък, ако не можете да пуснете пералнята поради проблеми с връзката? В един момент технологиите, които ще бъдат вградени в предметите, може да не позволят те да се ползват нормално.

"Ние ще живеем в свят, в който ще има прекалено много неработещи неща и никой няма да знае как да ги поправи", коментира Хауърд Рейнголд, писател и анализатор в областта на комуникациите и новите технологии.

Интернет на нещата обаче може да засили и технологичната ножица между развития и развиващия се свят. Свързаните устройства (например смартфони срещу мобилни телефони) струват няколко пъти повече от техните обикновени аналози. Така развиващите се държави в един момент няма да могат да си ги позволят или ще отнеме много време, докато цените им се изравнят (или жизнения стандарт). Масовото навлизане на IoT обаче може да изправи хората пред труден избор – тези, които не искат да ги ползват, може да бъдат тотално откъснати и изолирани от досега обичайни ежедневни дейности. Например, ако магазините започнат да използват само умни устройства при избор на продукти или плащане, потребителите без такива няма да могат да използват услугите им.

Оруел на квадрат

Една от последните големи опасности на IoT е вероятността технологиите тотално да заличат личното ни пространство. Ако сега интернет компаниите следят активността на потребителите онлайн, с налагането на все повече свързани предмети тази практика може съвсем да пренесе следенето във физическия свят. Така в един момент хората ще изгубят правото за лична неприкосновеност напълно. Особено на работното място, където работодателят определя правилата. Някои компании, като Tesco например, вече експериментират с мобилни аксесоари, за да следят работата на своите служители. Това води и до неочаквани резултати – например умното устройство не отчита кога човек е отишъл до тоалетната и той получава много ниска оценка за свършената работа, независимо че я е изпълнил в срок.

"Опасността се крие в това да изгубим личното си пространство и ще сведе хората до комбинация от няколко числа", коментира Андрю Чен, професор по компютърни науки в Държавния университет на Минесота. Така антиутопията, която Джордж Оруел описва в книгата "1984", може да се превърне в реалност при това на квадрат.

Не всички от тези опасения и страхове могат да се материализират при налагането на интернет на нещата. Проблеми със сигурността винаги ще има и гаранции не могат да се дадат независимо дали става дума за виртуален или физически достъп. Техническите проблеми и отстраняването им зависят както от разработката и стандартизацията на свързаните устройства, така и от компютърната грамотност на потребителите. Преди 20 години например ползването на компютри беше ограничено само до шепа "просветени" хора, докато сега почти всеки може да се справи със смартфон, който е в пъти по-мощен от старите РС-та. Дебатите за личното пространство все повече се размиват с налагането на социалните мрежи и ще зависи от хората, регулаторите и компаниите кои устройства какви данни да следят и на кого да ги предоставят.

За добро или лошо концепцията IoT навлиза постепенно в нашето ежедневие. Предимствата й са описвани нееднократно, но не е лошо да имаме едно на ум и за опасностите, които могат да дойдат с въвеждането на интернет на нещата.

* - изгубване на връзката (от англ.)

Интернет на нещата (Internet of Things - IoT) идва с пълна сила и е почти неизбежен процес. Или поне така се опитват да ни убедят големите технологични компании и медийното пространство. Целта е с глобалната мрежа да бъдат свързани колкото се може повече неща от ежедневието ни. От умни термостати, гривни, часовници, маратонки, до автомобили, хладилници, перални и дори четките за зъби, които да могат да предават данни на потребителите онлайн. Един от популярните възгледи за тази концепция е всички "неща" да общуват помежду си без човешка намеса. Така те ще могат да работят в синхрон и много по-ефективно, ако трябва да бъдат синхронизирани ръчно и на място. Според технологичния гигант Cisco ще разполагаме с 50 млрд. свързани устройства през 2020 г. Повечето от тях ще попадат в категорията на "интернет на нещата". Докато почти всеки споменава за ползите на тази концепция, в един момент се забравя да се погледне тяхната тъмна страна. Някои от по-безобидните недостатъци започват от възможност за оптимизация и съвместимост между устройствата, преминават през уязвимостта им от хакерски атаки и зловредо използване на "нещата" и достигат до непрекъснато следене и потенциално нарушаване на личното пространство на потребителите. Тези възможни обстоятелства поставят под въпрос успеха на IoT.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

15 коментара
  • 1
    geordgeo avatar :-|
    geordgeo

    Звучи страшно, няма да ми се иска да живея в такъв свят...

  • 2
    kombainera avatar :-|
    kombainera

    Проблемът наистина е сериозен и потребителите трябва веднага да се ограмотят. Знаете ли колко охранителни камери има в България, които не са защитени и всеки може да проникне безконтролно в тях, стига да знае техния ИП адрес? Тези камери са абсолютно необезопасени и всеки, който иска, може да види какво се случва във вашия магазин, кооперация или офис: http://questona.com/ipcamera_sigurnost/

  • 3
    korki avatar :-|
    Krasimir Koev

    не трябва да се ограмотяват,просто трябва да има бизнес за фирми в сферата - а то няма,защото сис.админчето ще ги засекрети да го е..а

  • 4
    e_mil avatar :-P
    tamada

    "Така в един момент хората ще изгубят правото за лична неприкосновеност напълно."

    А-а... добро утро! :)
    Сега е време да събудите Мария Манолова и Момчил Милев, които хвалеха всеобщото проследяване покрай DigitalK 2012. И да им обясните опасностите на утопичния свят, който тогава ни предлагаха Том Еслингер и Джей Баснайт.
    http://www.capital.bg/biznes/media_i_reklama/2012/10/01/1917495_horata_obichat_da_sglobiavat_istorii_triabva_im_samo/?ref=id

  • 5
    gost22 avatar :-P
    gost22

    Например, ако близкият банкомат показва популярния "син екран на смъртта", което означава, че е забила платформата Windows. Тогава потребителите са принудени да търсят друг банкомат. Но ако това се случи с автомобила?
    Е как "какво", ами излизаш от колата и влизаш отново...

  • 8
    wizard avatar :-|
    Wizard

    Проблемът е, че софтуерът има много път да извърви, докато се докосне до наистина желания продукт, който може да гарантира интернета на нещата. В момента всички компании се конкурират на скоростната лента и правят стотици компромиси с сигурността и качеството на продуктите си. Това е недопустимо в един свят на интернет на нещата. Там ще има дори мониторринг-центрове, който да следят ежесекундно за алогично поведение на предметите. Това е мое предположение. Но пак казвам, действително светът ще се свръже с интернет на нещата, но както казах - има много път в софтуерното качество и сигурност и ще има мониторинг центрове - нещо като застрахователи, които ще следят за поведението на предметите. Това предстои и въпросът е кога, а не дали. :-)

  • 9
    kombainera avatar :-|
    kombainera

    До коментар [#8] от "Wizard":

    Съгласен. Компаниите така или иначе си гледат печалбата: какво им пука, че паролата на половината им потребители е една и съща (123456 например). Потребителите трябва да се научат да подхождат интелигентно към личните си данни в интернет. Но задължение (и голяма полза) на самите компании е да ги научат на това и дори да го правят вместо тях. Вземете за пример Фейсбук и Гугъл, които по дифолт, ползват хттпс протокол. Никой не ги е карал, но го направиха, защото осъзнаха, че това е по-добре за потребителите, а от там - и за тях. А после всички ги последваха. И така системата започва да работи.

  • 10
    metalogy avatar :-|
    metalogy

    "Да хакнеш дефибрилатора"
    а после и вибратора


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK