Интернет на различни скорости

Дискусиите за премахването на мрежовата неутралност в САЩ може да решат бъдещето на глобалната мрежа и онлайн икономиката

Водата е най-важният ресурс на Земята, като покрива 71% от повърхността на планетата. Определена е за основно човешко право от Организацията на обединените нации. Недостигът й все повече ще се изостря в глобален мащаб и затова си спечели прозвището "синьото злато".  В известна степен интернет е като водата. Но макар и да не е жизненоважен за биологичното ни оцеляване, той е в основата на голяма част от иновациите през последните две десетилетия и е  център на технологичния прогрес. Заради големите ползи за човечеството ООН също признава достъпа до интернет за основно човешко право. Но се оказва, че същото това човешко право въобще не е гарантирано. 

Подобно на реките и водопреносните системи глобалната мрежа се простира в гъста кръвоносна система от връзки между отделните машини. Има една съществена разлика – крайната уеб инфраструктура се изгражда от телекоми и интернет и кабелни оператори, но истинската добавена стойност я извличат други фирми – интернет гигантите като Google, Netflix и Amazon. Подобно неравенство все повече засилва стремежа на големите имена сред щатските уебдоставчици да контролират скоростта на достъп до определени онлайн страници или услуги в зависимост от това дали собствениците им си плащат допълнително. Или с други думи, искат да разделят достъпа до глобалната мрежа на различни скорости и ако някоя компания иска потребителите й да теглят на висока предавка, ще трябва да си плати. Причината за тези нови условия се крие във факта, че телекомите инвестират милиарди долари в изграждането на инфраструктурата, а възвращаемостта им е бавен и несигурен процес. В същото време интернет гигантите отчитат двуцифрен ръст на приходите при минимални (за мащабите) инвестиции.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се