Интернет на различни скорости
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Новите визи

Интернет на различни скорости

Shutterstock

Интернет на различни скорости

Дискусиите за премахването на мрежовата неутралност в САЩ може да решат бъдещето на глобалната мрежа и онлайн икономиката

Юлиян Арнаудов
6287 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Водата е най-важният ресурс на Земята, като покрива 71% от повърхността на планетата. Определена е за основно човешко право от Организацията на обединените нации. Недостигът й все повече ще се изостря в глобален мащаб и затова си спечели прозвището "синьото злато".  В известна степен интернет е като водата. Но макар и да не е жизненоважен за биологичното ни оцеляване, той е в основата на голяма част от иновациите през последните две десетилетия и е  център на технологичния прогрес. Заради големите ползи за човечеството ООН също признава достъпа до интернет за основно човешко право. Но се оказва, че същото това човешко право въобще не е гарантирано. 

Подобно на реките и водопреносните системи глобалната мрежа се простира в гъста кръвоносна система от връзки между отделните машини. Има една съществена разлика – крайната уеб инфраструктура се изгражда от телекоми и интернет и кабелни оператори, но истинската добавена стойност я извличат други фирми – интернет гигантите като Google, Netflix и Amazon. Подобно неравенство все повече засилва стремежа на големите имена сред щатските уебдоставчици да контролират скоростта на достъп до определени онлайн страници или услуги в зависимост от това дали собствениците им си плащат допълнително. Или с други думи, искат да разделят достъпа до глобалната мрежа на различни скорости и ако някоя компания иска потребителите й да теглят на висока предавка, ще трябва да си плати. Причината за тези нови условия се крие във факта, че телекомите инвестират милиарди долари в изграждането на инфраструктурата, а възвращаемостта им е бавен и несигурен процес. В същото време интернет гигантите отчитат двуцифрен ръст на приходите при минимални (за мащабите) инвестиции.

Премахване на статуквото

Ако желанието на операторите стане факт, ще бъде нарушена концепцията за "мрежовата неутралност" (net neutrality) в САЩ. При нея интернет доставчиците не могат да влошават качеството на услугата, която предоставят на своите потребители, и са задължени да третират всички сайтове равнопоставено. Ако тя бъде премахната, само големите компании ще могат да си позволят да плащат за по-бърз достъп до сайтове и услуги, докато малките и средните фирми ще трябва да се задоволят с "трохите", които операторите ще им отпускат без пари. Идеята за неутралността идва още от регулациите за телефонните кабели и тъй като достъпът до глобалната мрежа дълго време се разпространяваше именно през медните жици, се предполага, че правилото важи и за операторите. Преминаването към по-модерните оптични и коаксиални кабели поставя под въпрос дали правилото продължава да важи. Или ако продължим аналогията с водата - все едно ВиК да таксува допълнително своите абонати, за да им предоставя нормално налягане в домовете. Защитниците на идеята за свободен интернет настояват достъпът да бъде обявен за основна комунална услуга, каквато всъщност е и трактовката на ООН. По този начин големите доставчици ще се превърнат просто в "тръба", която само ще предоставя услугата, но без да има контрол над нея. 

Вече има и примери в новата реалност. Компанията за видео стрийминг Netflix подписа споразумения с два от най-големите интернет оператора в САЩ – Comcast и Verizon. Целта е потребителите й да разполагат с по-високи скорости при посещение на сайта й, за да гледат филми онлайн, като дигиталната фирма ще си плаща за тези "екстра" услуги. Подобни сделки реално може да положат основите за създаване на прецедент, при който мрежовата неутралност няма да важи за интернет доставчиците. Въпреки това ситуацията в известен смисъл е гранична - реално операторите позволяват на Netflix да върже директно сървърите си към техните мрежи, за което си плаща. Което не е пълно нарушаване на правилата за мрежова неутралност.

Блокирани опити

Федералната комисия по далекосъобщенията на САЩ (FCC) премахна регулациите върху интернет преди няколко години, но впоследствие се опита да върне статуквото, като на два пъти беше блокирана от съда. В края на 2013 г. FCC все пак реши да прокара правила, с които пълната мрежова неутралност да стане неразделна част от глобалната мрежа. Опитът на комисията обаче беше блокиран от съда през януари, което реално всъщност може да се каже, че беше косвена причина Verizon и Comcast да търсят сделка с Netflix. В момента регулаторът се опитва да ревизира своето предложение, за да може да защити мрежовата неутралност. Но в него FCC добавя и възможността операторите да включват срещу доплащане отделни компании в т.нар. бърза лента, която да им даде предимство пред останалите, но без да се ограничава скоростта по останалите сайтове и услуги. 

Експерти, лобисти и самите оператори застават зад идеята тя да бъде премахната, защото така може по-справедливо да се разпределят приходите от предоставянето на интернет услуги. Аргументите им са, че за достъп до качествените "магистрали" трябва да се плащат такси за свързване. И дават примери с различните класи при самолетните полети. Тим Ворстал от списание Forbes коментира в блога си, че част от приходите на всяка интернет базирана услуга (например от реклами или абонамент) трябва да бъде заделяна за доставчиците.

Всички срещу операторите Сключеното споразумение между Netflix и двата най-големи интернет доставчика в САЩ не е случайно. Онлайн компанията държи близо 30% от американския трафик, тъй като видео стриймингът заема голям капацитет от преноса на данни. Но въпреки договора проблемите между Netflix и доставчиците не свършват, тъй като отново възникнаха проблеми със скоростите. Компанията обвини Verizon и Comcast, че умишлено намаляват достъпа към сайта.  

Основните играчи сред интернет компаниите като Google, Facebook и Amazon също застанаха зад концепцията за пълна мрежова неутралност и призоваваха FCC да затегне регулациите в тази посока. Това не е изненада, тъй като дейността им зависи пряко от добрата връзка с глобалната мрежа. Google пък обвини оператори за лошото качество на достъпа до видеопортала YouTube.  

На няколко нива

Всъщност сложен конфликт по темата има и между отделните оператори. Предоставянето на достъп до глобалната мрежа е разделено на три нива. Доставчиците от първо ниво (Tier 1) изграждат и отговарят за опорната мрежа по света. Те свързват континентите и държавите и осигуряват достъп до интернет до съответната държава. Второ ниво (Tier 2) са компаниите, преразпределящи трафика на едро в съответните региони, и чак на трето (Tier 3) са тези, които  осигуряват крайния достъп за потребителите. Големите телекоми обикновено са едновременно компании от второ и трето ниво. Такъв е случаят с Comcast в САЩ, а Verizon в някои райони дори може да мине и за първо ниво доставчик. Преплитането на гигантите в трите нива води до конфликт на интереси. Поради тази причина водещите доставчици понякога предоставят по-голям капацитет интернет на едро основно на свързаните си компании, а същевременно филтрират входящия трафик на конкурентите си. Така потребителите в САЩ в един момент  получават по-лош достъп до интернет и заради трудностите на големите компании да се разберат в условията по взаимосвързаност в мрежите им. Comcast влeзe в конфликт с Tier 1 оператора Level 3 именно заради тази разлика с предоставения капацитет. От своя страна Level 3 започна спор с друг доставчик от първо ниво - Cogent, за това дали трябва да се плаща допълнително за взаимосвързаност между двете опорни мрежи. В един момент този изключително сложен конфликт между различните нива се пренесе и в казуса между Verizon и Netflix, като операторът се оправда за по-ниските скорости с Level 3. Трудните взаимоотношения между отделните оператори и интернет компаниите допълнително заплитат възможностите за регулация на уеб достъпа.

Последствията

Премахването на мрежовата неутралност и позволяването на операторите да налагат солидни тарифи за по-бързи скорости могат да доведат до сериозни последици както за интернет компаниите, така и за редица услуги, които в момента ползваме. На пръв поглед най-засегнати ще бъдат гиганти като Google, Facebook, Amazon, Netflix и др. фирми, тъй като бизнес моделите им са изцяло онлайн базирани. Те обаче са достатъчно големи, за да могат да платят за по-бързи скорости. Този лукс обаче не могат да си позволят стотиците стартиращи компании, които виждат в глобалната мрежа по-евтин и достъпен начин да предлагат разнообразни услуги и продукти навсякъде по света. Ако тази практика се наложи в САЩ, веднага след това тя ще бъде последвана от големите телекоми в останалите региони, които само чакат възможност да монетизират по-добре преноса на данни – както фиксиран, така и мобилен. В един момент споменатите големи компании като Google дори може да се затруднят да плащат на всеки един оператор в различните кътчета на света и това само може да доведе до регионализация на глобалната мрежа. Тоест голяма част от услугите да бъдат достъпни и с високо качество само в определени части на земното кълбо.

Обвързването на все повече продукти и услуги с интернет пък означава, че при премахване на мрежовата неутралност ще бъдат засегнати много повече сектори. Един от примерите е единният спешен номер в САЩ – 911. В момента кол центровете преминават към онлайн телефония. Представете си жителите на мегаполис като Ню Йорк да не могат да повикат линейка, защото капацитетът е запълнен, а центърът не е платил на оператора за допълнителен трафик.

Засега на заден план остават първоначалните опасения за цензура и блокиране на страници, в случай че собственикът на домейна не е покрил по-скъпите тарифи на доставчиците. Никой все още не говори за подобни варианти, но нищо не пречи един ден да се стигне и до тях в случай на премахване на интернет неутралността. А ако тя падне в САЩ, тогава лесно може да последват Европа и други региони.

Действията на регулатора

FCC продължава да сондира и събира мнения за поредния опит да върне пълната мрежова неутралност и така да блокира потенциалните спорове, сделки и споразумения между доставчиците и онлайн гигантите. Много правозащитници обаче смятат, че предложенията на регулатора може всъщност да бетонират концепцията за "интернет на две скорости" и искат достъпът до глобалната мрежа да бъде класифициран като комунална услуга. Общественото обсъждане на сайта на FCC е събрало над 780 хил. коментара, което е рекорд за комисията. То ще продължи до септември, когато регулаторът ще направи промени в зависимост от предложенията на бизнеса, неправителствените организации и гражданите и ще се опита да вземе окончателно решение до края на годината.

Случващото се в САЩ може да се окаже повратно за бъдещото развитие на интернет и е-икономиката като цяло. Освен това ще покаже и какви ще са отношенията между доставчиците и големите генератори на онлайн трафик. Въпросителните не са една и две. Идеята да се таксуват интернет компаниите, за да могат да предоставят качествено своите услуги, в един момент може да доведе до по-скъпи услуги за крайните потребители, които да плащат два пъти за достъп до глобалната мрежа. В същото време стотици интернет компании може да се окажат с нерентабилен бизнес план. Ако пък се засилят регулациите за мрежовата неутралност, доставчиците ще са затруднени да инвестират милиарди в подобряване на инфраструктурата си. И при двата крайни варианта съществува опасността потокът от информация да пресъхне като река в пустиня.

Водата е най-важният ресурс на Земята, като покрива 71% от повърхността на планетата. Определена е за основно човешко право от Организацията на обединените нации. Недостигът й все повече ще се изостря в глобален мащаб и затова си спечели прозвището "синьото злато".  В известна степен интернет е като водата. Но макар и да не е жизненоважен за биологичното ни оцеляване, той е в основата на голяма част от иновациите през последните две десетилетия и е  център на технологичния прогрес. Заради големите ползи за човечеството ООН също признава достъпа до интернет за основно човешко право. Но се оказва, че същото това човешко право въобще не е гарантирано. 

Подобно на реките и водопреносните системи глобалната мрежа се простира в гъста кръвоносна система от връзки между отделните машини. Има една съществена разлика – крайната уеб инфраструктура се изгражда от телекоми и интернет и кабелни оператори, но истинската добавена стойност я извличат други фирми – интернет гигантите като Google, Netflix и Amazon. Подобно неравенство все повече засилва стремежа на големите имена сред щатските уебдоставчици да контролират скоростта на достъп до определени онлайн страници или услуги в зависимост от това дали собствениците им си плащат допълнително. Или с други думи, искат да разделят достъпа до глобалната мрежа на различни скорости и ако някоя компания иска потребителите й да теглят на висока предавка, ще трябва да си плати. Причината за тези нови условия се крие във факта, че телекомите инвестират милиарди долари в изграждането на инфраструктурата, а възвращаемостта им е бавен и несигурен процес. В същото време интернет гигантите отчитат двуцифрен ръст на приходите при минимални (за мащабите) инвестиции.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    e_mil avatar :-|
    tamada

    Не можем да сменим медния кабел с коаксиален, защото коаксиалният също е меден.
    И коаксиалният не е по-модерен, защото това (в сегашния си вид) е технология отпреди стотина години.
    И няма да преминаваме към него, защото го ползвахме за Интернет и вътрешни мрежи преди 20 години (на Запад и по-рано). Вече преминахме към усукани двойки, а после и към оптични кабели. Няма да се връщаме назад.

    "Модерното" за което сте чул-недочул не са самите кабели, а стандартът MoCА, който позволява едновременна доставка на телевизия и Интернет през един и същ коаксиален кабел. Само че нито е модерна технология, нито е "преминаване" към нова, а е начин да се доизползва съществуващата инфраструктура. Просто в нормалните държави много от кабелите са поставени още при строежа на сградите и никой не обича да му висят нови кабеляци или да пробива нови розетки.
    Но това има смисъл единствено там, където доставчикът продава едновременно телевизия и интернет и е по-удобно всичко да се пусне по един кабел. Както и е по-евтино за клиента.
    Там където нов клиент избира отделен доставчик за Интернет, естествено ще се прекарват нови кабели и те със сигурност няма да са коаксиални.

  • Sinergy

    Тук става дума за страшно много пари и от доста време ISP-тата в САЩ точат лиги. Реално ако цената на пренос данни е съобразена с инвестициите за дадено трасе, проблем няма да има. Все пак си правиш сметката, че за да пуснеш някакво произволно трасе ти трябват примерно 1 мил. долара и ще си го избие от такса за пренос след 3-4 години (цитираните числа са напълно фиктивни).

    Проблемът на американските ISP-та е, че те продават МНОГО повече от колкото имат (overselling) като разчитат на това, че повечето клиенти няма да достигнат дори и 50% от капацитета, който са заявили. В последните години трафикът се увеличи драстично и мрежите им клекнаха именно заради тази практика (обещали са в пъти повече от колкото това, с което разполагат). Вместо да хвърлят милиони, ако не и милярди долари за лобизъм против неутралността в интернет, да вземат да инвестират в мрежите си и да почнат да предлагат РЕАЛНИ цени за достъп, а не да oversell-ват! Така проблемът ще се реши автоматично.

    ПП Говоря за backbone доставчиците от 1-во и 2-ро ниво.

  • 3
    huku avatar :-P
    Huku

    Капитал, линкът ви към стр. 2 е счупен. (http://www.capital.bg/biznes/tehnologii_i_nauka/2014/07/25/2350462_internet_na_razlichni_skorosti/?sp=2)
    ...но тя пък, за сметка на това, е празна. :-)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новости в менюто

Новости в менюто

Цифрово убийство

Цифрово убийство

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK