"В момента на възстановяването на снимките 2200 души, които се бяха запознали "на сляпо", все още водеха разговори. Когато си видяха снимките, разговорите изчезнаха. Сякаш пуснахме прожекторите в бар в полунощ". допълва той. Компанията е имала и приложение за срещи на сляпо, което показало същите резултати. Хората си прекарвали по-добре на първа "сляпа" среща, защото имали повече допирни точки. "Дори разбрахме, че жените са по-малко щастливи, когато са били с по-красив мъж на първата си сляпа среща", коментира Ръдър. Друго откритие било, че има 45% шанс една жена да отговори на мъж, когато го смята за много по-красив от нея, и едва 10%, когато прецени, че тя е много по-красива от него. Когато смята, че са в една "категория", тогава шансът да отговори е едва 24%.

Непредвидимата човешка природа

Вторият експеримент е бил свързан със системата за рейтинг на потребителите и какво оценяват като красиво. Първоначално всеки юзър имал възможност да гласува отделно за външния вид на останалите и за характера им. "Смятахме, че някой може да не е красив по класическите разбирания, но въпреки това да е готин и затова искахме да покажем това. Но повече бъгове от  нашия HTML код имаше единствено разбирането ни за човешката природа", пише Ръдър. Оказало се, че според потребителите външен вид и характер са практически едно и също нещо. Те оценявали почти еднакво и двата критерия в почти всички случаи. "Имаше много акаунти на млади красиви жени с една-две снимки и напълно празни профили без текст и описание, които бяха оценявани с прекрасен характер. След това оставихме стандартна система за рейтинг с една оценка. Използвахме произволни потребители и през половината от времето на профилите им се виждаха само снимките без текстовете. След това проверихме как са били оценявани при различните условия. Оказа се, че текстът има под 10% влияние за това какво мислят хората. Да, снимката наистина е равна на хиляда думи, а реалните ви думи не значат почти нищо", твърди Ръдър.

Третият експеримент е свързан със създаването на алгоритъма на OkCupid за това доколко двама души си подхождат и има ли смисъл да си комуникират. При него е и най-голямото нахлуване в личното пространство на хората, подобно на експеримента на Facebook, където произволни потребители виждаха предимно негативни публикации в News Feeed.  "За целта взехме профили, които си подхождат около 30%, и им казахме, че си подхождат 90%. Естествено хората започнаха да си пишат повече. След това проверихме дали наистина си допадат. Оказа се, че когато кажем на хората, че си подхождат, те се държат сякаш наистина е така, дори и да не е", коментира Ръдър. За да проверят дали алгоритъмът им не е сбъркан, специалистите на сайта направили още един тест: посочили на хората, които всъщност си подхождат, че това не е така. Резултатът бил сходен. Потребителите намалили значително контактите помежду си.

Необходимо, но неправилно

От OkCupid не казват колко експеримента са провели и докъде са се простирали те. Ясно е само, че ще продължават да го правят и невинаги ще уведомяват потребителите, които са били част от съответното проучване. Аргументите на Ръдър, че това е необходимо, не срещнаха разбиране.  "Разбирам, че експериментите са част от процеса, но мисля, че този, който лъже за съвместимостта между двама души, е изключително интрузивен, което може да има сериозно отражение върху хората", коментира пред в. New York Times потребителят на OkCupid Заз Харис. Тя допълва, че макар да е против подобни експерименти, така или иначе няма големи очаквания от подобни сайтове и ако в крайна сметка експериментът е бил краткотраен и е довел до по-точен алгоритъм, "не е чак такъв проблем".

"Не отричам, че казахме на хората нещо, което не е вярно. Не крия това. Хората идват при нас, защото искат сайтът да работи. И ние искаме това. Тестовете са необходими, за да постигнем успех", коментира Ръдър пред изданието. Според Миколаж Ян Пискорски от International Institute for Management Development (IIMD) в Швейцария, експериментите на OkCupid и Facebook са важни, но не особено етични. Според него подобно манипулиране не е по-различно от медицинските тестове на лекарства, при които групи хора взимат плацебо, а всъщност смятат, че получават медикамент, който ще им помогне да се излекуват.