Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Кой е най-сложният компютър на света? Отговорът на този въпрос е човешкият мозък. Засега... Той може да се учи бързо на нови неща с изключителна лекота при наличието на много малко информация. Може да разпознава обекти, да разпознава реч, да реагира на промяна на обстановката, както и да интерпретира контекст. Още от зората на дигиталните технологии учените се опитват да построят компютър, който да имитира начина, по който функционира мозъкът. Технологичният гигант IBM е сред тези ентусиасти, като стартира подобен амбициозен проект преди няколко години. Вече налице са и първите резултати. От компанията обявиха, че са създали чип, чиято архитектура е вдъхновена от структурата на човешкия мозък.
Освен че технически създаването на компютърна имитация на най-сложния човешки орган е изключително трудна задача, тя се усложнява и от факта, че дори и сега има бели петна в познанията на учените и лекарите за някои функции и процеси. Затова и опитите доскоро в имитацията на мозъчните действия се фокусираха повече в създаването на софтуерни програми и решения. Просто не бяха налични технологиите за създаване на хардуер с подобна архитектура и възможности. През последните години учените и инженерите все пак започнаха да разработват компютърни чипове, които се отличават от традиционната концепция за процесорна архитектура. Те разчитат на изграждането на система, подобна на тази от нервните клетки (неврони) в мозъка. Човешкият орган е съставен от над 100 млрд. неврона, които са свързани помежду си.
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
14 коментара
Мама му стара,на нас ни е трудно да произведем домати,тези какви работи правят,пък и те едни домати правят,не ти е работа.
До коментар [#1] от "chicago514":
Колко ги псувах и аз за тия домати, докато се сетя че англосаксофоните си отглеждат точно каквито им трябват домати - твърди и вечни - за да си украсяват бургерите. Колко са вкусни няма никакво значение в хамбургера, само трябва да са трайни. Тва е. А традиция в салатите си нямат. Па се оказа че и нашата доматена традиция не е много древна - допреди Балкантурист да измисли и наложи "националната" шопска салата през 1950-те, домата повече служи за красота отколкото за салата.
Та - така, на който-каквото му трябва; на едни салата, на други изкуствен интелект. Не страдай много, и се сещай че философията и виното виреят по едни и същи ширини. Няма кинти много там. Но пък е весело.
Не се казва Фон Нюман, а Фон Нойман. Той имигрант в САЩ от Австро-Унгария и произношението на фамилията му (Von Neumann) е немско.
До коментар [#1] от "chicago514":
Правят ... богатите още по-богати , а тези дето правят домати ... да му мислят .
Леле какво невежество, започвам от най фундаменталното:
МОЗЪКЪТ НЕ Е КОМПЮТЪР И НЕ РАБОТИ ПО ПОДОБЕН НАЧИН!!!
Дядото и бабата на системите да си гледат пенсиите, а фон Нюман ужасно ме разсмя!!! Авторът да си купи с хонорарчето нова дънна платка от заводи Правец.
Вон Нюман е разпространена по много георграфски ширини грешка. Така де, в статия с такава тема все пак е по хубаво Фон Нойман да го назовем.
IBM има с какво да се хвалят, не е малко това, което са направили и суперлативите са простими. Иначе според мен го наричат TrueNorth, защото ако направим схема, на която свържем например 256 клъстера с ядрата му с прави линии, прилича на звезда/компас.
Но е много далеч от човешкия мозък това нещо. На мишките мозъка също има повече неврони. Най-важното, както и в статията пише, е че това нещо не се самоубочава възоснова на минаващите през него потоци данни. Просто казано, силата на връзките между елементите (неврони) е фиксирана от учените и не се променя по време на работа. А за да бъде системата "умна" те трябва да се променят, а в добрия случай да се създават или разрушават връзки между различни неврони спрямо някаква закономерност. Такива характеристики са реализирани софтуерно много наброй пъти, проблема е, че искат много повече време за смятане и гълтат много ток.
Тъй като става въпрос за "изкуствена" памет, мисля, че пичовете са направили хардуерна имплементация на т.нар. адаптивно-резонансна мрежа, чиято работа се моделира с диференциални уравнения. А такова нещо много трудно се настройва и управлява, дори когато е само на софтуерна симулация. И ако при софтуера нещо се сбърка, може лесно да се коригира, докато тук иде реч за чип - веднъж "изпечен", промени и корекции няма повече. Затова мисля, че в близко бъдеще с такива чипове няма да може да имат особено практическо приложение (извън даден клас задачи, например разпознаване на конкретни характеристики на лице, за които са проектирани).
А че 53-те милиона са коректно усвоени, се вижда :) Така е, трябва да върви науката!
Адмирации към #27. Много точно и компетентно, изключвам себе си, колко поне малко го разбраха? Изключвам се като специалист, а не като гений. Браво!
Да шибнем на комунягите по един такъв "мозък", че без хич...:)
До коментар [#6] от "obk20311513":
Точно така но като се има предвид че DARPA дава парите това ще им е напълно достатъчно. Ще го ползват за умни бомби, които ще правят разлика между танк Т-90 и M1 ABRAMS в реално време на бойното поле, и за други полезни неща.
От капитал деликатно не споменават, че DARPA е програма за финансиране на изследвания от американската армия....
Които между другото дават мноого пари за neuroscience напоследък.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.