Наука по ноти

Случаят с премахването на каталога на Тейлър Суифт от Spotify съвсем порядъчно показа, че музикалната индустрия вече тотално се е превърнала в бизнес. Там други интереси не са останали, без значение дали някой изпълнител ще направи готино парче, ако не се продава - кучета го яли.

Е, от мен не е спечелил нищо този бизнес. :)

Трите минути продължителност на песните отдавна са престанали да зависят от ограниченията на грамофонните плочи. Тези ограничения са паднали преди повече от 60 години, когато от 78 се слиза на 45 оборота (за синглите) и на 33 1/2 оборота за дългосвирещите плочи. Но още през 60-те години има 7 минутни сингли и на практика много от големите хитове са дълги по 5 и повече минути.

Обаче не може да се каже, че само грамофоните са ограничили дължината. Ако послушате малко класика ще забележите, че най-популярните мелодии в симфониите, части от балети и оперни арии са дълги именно по няколко минути. Например "Лебедът" на Сен-Санс е 3 минути. Дори цели произведения са комплектувани така. В "Годишните времена" на Вивалди само няколко от частите са по-дълги от 4 мин. Останалите са под 3 и половина. А са писани преди 300 години.

Освен това от киното се вижда, че временните техническите ограничения не пречат на развитието. Определението за пълнометражен филм е старо и гласи: "Пълнометражно е всичко над 40-45 минути". Сега обаче най-често гледаме филми от по 80-90 мин., а и 120 не са рядкост.

Всъщност основната причина за утвърждаване на тази дължина при поп музиката са били и продължават да бъдат радиостанциите. Радиото винаги е изисквало динамика - прекъсване за чести информации, реклами, кратки паузи (при talk форматите) и т.н. Това често налага отрязване на дългите интродукции и затова хитовете почти винаги имат "radio edit" миксирана отделно от албумната версия.

Другата причина е, че поп музиката не е симфония и лесно омръзва. В крайна сметка в една песен има куплет-припев-куплет-припев-соло-два припева и "айде чао!". 1-2 мотива се повтарят постоянно и те просто не могат да продължават дълго.

То е лесно да се сети човек, че след като популярна музика има от хилядолетия, а музикалната индустрия набира скорост от поне 200 години насам, то грамофонните ограничения, които са продължили само няколко десетилетия не могат да променят трайно нагласите.

Цялата тази статия е клише след клише, все едно а написана от някой 18 годишен недозрял псевдо-интелектуалец който се тюхка за неща които още не е осмилил и доразбрал.

В историята на музиката ВИНАГИ една голяма част е била правена с цел да и се кефят максимално много хора (или едни определени хора) а не с цел автора да се изразява и да оголва душата си.

Даже и великите класически композитори са писали някои симфонии най-вече с цел да се харесат на определни богаташи, които са ги спонсорирали и са ги облагодетелствали.

Още през 14-и век Гуилаум де Машо е писал песни с цел да се харесат на разни богати земевладетели а не защото е изкал да се изкаже човека.

Шостакович написа 5-тата симфония защото народа, критиците, и правителството не харесаха 4-тата а не защото стила на 5-тата е дошла от дълбините на сърцето му.

Та като цяло статията е много, много повърхностна и по-скоро бих очаквал такива мисли от дядо ми на масата след 2 ракии а не от вестник към който имам доста респект.

А и трябва да добавя, че в днешно време е много по-лесно някой по-изчанчен, прогресивен, иновативен музикант да си намериа слушатели и фенове.

Благодарение на YouTube, Songza, и интернета като цяло някой гении от провинцията на Еквадор би могъл да разпространи музиката си по цял свят с един/два клика на мишката, да си намери нишата, и да направи кариера. Преди 40 години същия този най-вероятно би бил умраял депресиран и недоразбран без никой извън селото му да е разбрал, че съществува дори.

Това, че има много музика правена с цел да се харесва на максимално много купувачи НЕ означава, че няма също така страхотно много иновативна, интересна, сложна музика.

Просто си отворета очите (и ушите), разходете се из интернета и ще намерите буквално десетки хиляди песни които експериментират по най-различни начини с най-различни инструменти и са изпълнени с истински емоции и послания и тн.

Мда, напоследък все по-трудно се намират нормални неща за слушане - всички са се юрнали в мейнстрийма да търсят бързата и голяма печалба.

Спотифай не помага, с нея даже нещата са по-зле, защото изместват фокуса от това, което обичааш да слушаш към това, което са преценили, че ще е популярно. Тубата е малко по-добре, но там контекстното търсене на гугъл разказва играта.

Направо усещам как се връщаме отново към локалното сваляне на музика на харддиска.....