С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 30 яну 2015, 18:04, 18743 прочитания

Спокойно, балонът е здрав

Експертите не очакват скоро нов срив в Силициевата долина

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Милиардите не са това, което бяха. WhatsApp беше купена за 19 млрд. долара, Uber струва невероятните 40 млрд. долара, а след листването преди месеци капитализацията на Alibaba е 245 млрд. долара. Подобни пазарни оценки може и да радват фирмите, но напомнят за възможно най-омразния период в историята на Силициевата долина: 1999-2000 г. Въпросът за милион долара е: задава ли се нов дотком балон? Експертите са на мнение, че не. Или поне не през 2015 г.

Рекорден брой сделки
Сделките в технологичния сектор през 2014 г. са достигнали най-високото си равнище от началото на ХХI в. Според доклад на анализаторската компания Ernst & Young (EY) през последната година са завършени 3512 сливания и придобивания в бранша на обща стойност 237.6 млрд. долара, невиждан рекорд от 2000 г. насам. Авторите смятат, че повечето от тях са сключени на базата на реални оценки. Което е спорно, като се има предвид най-знаковата транзакция на последната година - покупката от Facebook на популярното чат приложение WhatsApp за умопомрачителните 19 млрд. долара. Сред другите сделки са придобиването на производителя на слушалки Beats от Apple и дадените 2.5 млрд. долара от Microsoft за създателя на популярната игра Minecraft - шведския разработчик Mojang (виж таблицата). "Въпреки някои изхвърляния от инвеститори с дълбоки джобове, голямата част от придобиванията са измерени на базата на добрите стари показатели като приходи, печалба и парични потоци", се казва в доклада на EY.


Друго ново изследване - на консултантската CB Insights също посочва растеж от 58% на транзакциите в сектора през 2014 г. Според него през миналата година са сключени 2888 сделки, от които 79 са първични публични предлагания и 2809 сливания и придобивания. В челото на купувачите съвсем естествено са "богатите" лидери в бранша като Google, Apple, Facebook, Amazon и Twitter, които са инвестирали почти 70 млрд. долара през последните 12 месеца. "Технологичните колоси се възползват от огромните си кешови резерви", казва Ерик Лияо, партньор в Institutional Venture Partners. Интересна подробност са нарасналите сделки за т.нар. еднорози - технологични компании с пазарна оценка над 1 млрд. долара. Придобиванията на такива компании са скочили почти двойно през 2014 г. - от 17 на 32. Въпреки това те все още са едва 1.1% от всички сделки, се казва в проучването на CB Insights. Може би най-изненадващото откритие в доклада е фактът, че 73% от технологичните компании, които са придобити или листвани през последната година, никога не са набирали институционален капитал.

Защо купуват  
Няколко са причините за рекордните сделки. Освен споменатите кешови резерви налице са и високите цени на акциите и нуждата от набиране на служители чрез придобивания. Според независими оценки при сегашните цени в Силициевата долина инженерните специалисти се оценяват между 1 и 2 млн. долара за 4-5-годишен период. Заплатите в индустрията никога не са били по-високи като някои компании предлагат дори по 4 млн. долара на експерт.

"Оценките наистина са високи и са на нива, невиждани от края на 90-те години на ХХ в. Но това не означава, че тенденциите в сектора са "балонни" както през дотком ерата", заяви пред изданието eWEEK Джеф Лиу, глобален технологичен директор в EY.



Има една значително разлика спрямо предишния балон. На първо място този бум е от друг вид, защото сегашните сделки са за компании, които реализират приходи и парични потоци. Докато при спукването от 1999-2000 г. голяма част от компаниите нямаха никакъв оборот, а само идея и надежда за бъдещи големи успехи. Също така индексът NASDAQ на технологичните компании е оценен на 23 пъти печалбата в сравнение със 100 пъти през 2000 г. Тогава инвестиционното издание Barron’s публикува анализ, който показа, че 51 листвани компании ще свършат парите си до една година. През декември 2014 г. Barron’s повтори упражнението и едва пет публични фирми показаха слаби финанси, коментира сп. Economist.

Известният рисков инвеститор и основател на Netscape Марк Андреесен все пак смята, че компаниите трябва да са внимателни в капиталовложенията си и призова за дисциплина. Въпреки това той не прогнозира нов балон на хоризонта. Фирмата му Аndreessen Horowitz е сред най-активните фондове за рисков капитал през 2014 г. "Индустрията всъщност е по средата на създаването на някои жизненоважни и много успешни нови технологични компании", заяви той през октомври по време на конференцията Dreamforce в Сан Франциско. И може би най-голямата разлика от 1999-2000 г. е фактът, че сега основните инвеститори са фондове с дълбоки джобове и водещите технологични компании в сектора, разполагащи със сериозни кешови запаси. Докато преди 15 години "куцо и сакато" инвестираше в "следващия голям хит" на борсата. Тоест при евентуален срив щетите ще са съсредоточени в далеч по-малко играчи и ще имат далеч по-малък обхват.   

Естествено, цените след време ще паднат, защото цикълът на рекордни оценки все някога трябва да свърши. Според анализаторите бумът ще продължи поне до 2016 г. "Но по някое време ще се случат определени събития, които ще доведат до срив и ентусиазмът ще си замине", коментира пред сп. Fortune Джеф Кроу, управляващ партньор във фонда Norwest Venture Partners. 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Герд Леонард: Рано е да се тревожим за екзистенциалните рискове от технологиите Герд Леонард: Рано е да се тревожим за екзистенциалните рискове от технологиите

Футуристът, лектор и автор пред "Капитал"

25 фев 2020, 400 прочитания

И JP Morgan вече се опасява от "катастрофални" климатични промени И JP Morgan вече се опасява от "катастрофални" климатични промени

Анализатори на водещата инвестиционна банка предлагат въвеждане на глобален "въглероден данък"

24 фев 2020, 1827 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Технологии" Затваряне
Никой не обича Android

Партньорите на Google при мобилната операционна система искат да се превърнат в негови конкуренти

Още от Капитал
10 мита за еврото

Не, цените няма да се вдигат, курсът на лева няма да се променя и още няколко отговора на най-популярните заблуди за влизането в еврозоната

Шопинг в Ямбол

Двама бизнесмени от региона строят ритейл парк за 12 млн. лв. с финансиране от банка и еврофондове

Да се учиш да можеш да се отучиш

Главният изпълнителен директор на "А1 България" Александър Димитров пред "Капитал"

Автогол с еврозоната, мачът продължава

Изборът сега е между по-добро икономическо бъдеще и статуквото

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10