Всъщност геоинженерство е термин с доста широк обхват. С него може да бъде определено дори простото залесяване на гора. Същевременно има и по-амбициозни идеи - например да се използват огромни космически структури, които да играят роля на своеобразни слънчеви чадъри и да намаляват ултравиолетовото лъчение. Между двете крайности има и една по-реалистична среда, към която се насочват учените от НАН. Например "инжектиране" на молекули от сяра в горната част на атмосферата. Там те ще образуват частици, които ще отразяват слънчевата светлина обратно в Космоса. Алтернатива е пръскането на специални смеси в небето от самолети, които да образуват изкуствени облаци със същата функция. Ограничаването на достъпа на слънчева светлина до земната повърхност обаче крие твърде много неизвестни.

Марсия Макнът, която е председател на комисията, провела проучването, и главен редактор на специализираното издание Science, признава, че тези технологии будят и притеснения, защото никой не знае какъв ще е ефектът от тях. В документа пък учените пишат, че геоинженерството не трябва да се вижда като заместител на мерките за намаляване на вредните емисии и би било "нерационално и безотговорно" да се започне веднага с масово използване на тези технологии. За тях е по-добре първо да се проведе серия малки, строго контролирани експерименти, които да покажат какво ще се случи при увеличаване на мащаба.

Откъде да се започне

Тук идва и друг проблем. Учените все още не могат да решат какви точно експерименти да проведат. Посочват, че искат да разберат химията и физиката зад формирането на облаците и какво ще е взаимодействието на серните частици с озоновия слой. Обмислят се и експерименти, които могат да доведат до подобрения на климатичните модели. Ясни са поне някои от целите им: намаляване на въглеродния двуокис и управление на слънчевата радиация и ефекта й върху Земята. Преди това обаче предлагат да се проведат широки дискусии и да се въведат международни правила за геоинженерство.

Според Дейвид Виктор, който е експерт по въпроса към Университета на Калифорния в Сан Диего, ще е добре паралелно с разработването на правилата да се провеждат и малки експерименти. Те ще дадат по-ясна представа какви правила са необходими и реалистични. "Все пак никой не знае за какво преговаря", коментира той. Професорът по природни науки Алан Робок пък казва, че експерименти трябва да се провеждат само след създаването на независим орган, който да оцени  влиянието им върху околната среда. "Не може просто да се доверим на учените. Може да се проверят специфични механизми и процеси, но не можеш да разбереш тяхното глобално влияние, без да извършиш геоинженерство", коментира той.

"Няма никакъв заместител на намаляването на емисиите от фосилни горива, за да предотвратим катастрофална промяна в климата на Земята. Но е разумно да проучим геоинженерството, защото то може да даде подобрени техники за премахването на въглероден двуокис, които да помогнат за намаляването на замърсяването", коментира пред онлайн изданието Huffington Post Риа Съх, която е президент на американския Съвет по защита на природните ресурси.

Изглежда неизбежно

Американските учени не са единствените, които започват да говорят открито за геоинженерство. Колегите им във Великобритания също смятат, че е време да се погледне към този вариант. Учени от Британското кралско дружество, една от водещите научни асоциации във Великобритания, също са участвали в проучването на НАН. Те посочват, че е нормално хората първоначално да отхвърлят геоинженерството, тъй като не са запознати с него и се поставя акцент над рисковете. Според тях учените трябва да представят по-ясно съдържанието и значението на темата, за да може тяхното послание да бъде прието.

Миналата година група учени от САЩ, Канада, Китай, Дания, Германия, Япония и Норвегия използваха  данни от 12 климатични модела, за да се опитат да разберат потенциалните ефекти на геоинженерството върху земния климат, припомня онлайн изданието Phys.Org. Според симулациите има начини в 22 гъстонаселени региона по света да бъдат възстановени нормалната температура и количество валежи, без климатът да се влошава твърде много. Проучванията продължават, засега под формата на симулации. Въпреки това изглежда неизбежно, че в сравнително близко бъдеще такива геоинженерни експерименти ще бъдат проведени и в реалността, макар и в малки мащаби, за да се придобие представа дали този похват има смисъл дори и като мярка в краен случай.