Психология на геймъра

Ред по ред

"Събрахме много добра и надеждна информация, която да ни е от полза", разказва пред онлайн изданието Ars technica Карл Квох, който е един от продуцентите на Riot Games. Първоначалното й събиране е включвало ръчен преглед на хиляди извадки от чатове и оценка на всеки ред като положителен, неутрален и негативен. С тази база от данни започват и първите експерименти. Например промяна на настройките, така че изпращането на гласово съобщение до всички отбори трябва да се направи чрез ръчно активиране на функцията. Резултатът е впечатляващ. Седмицата преди промяната 81.7% от чатовете са негативни. Седмица след промяната 32.7% от предишните отрицателни съобщения вече са положителни. От компанията казват, че тенденцията се е запазила и след връщане на старите настройки и играчите са започнали да се държат малко по-добре един към друг.

Днес технологиите на Riot Games са още по-развити. Пред онлайн изданието Medium от компанията изтъкват, че искат всички да знаят за тези експерименти. По този начин потребителите са информирани какво се случва и осъзнават, че е за тяхно добро, аргументират се от фирмата. В момента екипът, който разработва и провежда експериментите, наброява над 30 души. "Първоначално прилагахме класическите теории на психологията, тъй като беше най-логичният подход. С времето осъзнахме повече неща за човешкото поведение в мрежата и започнахме с по-смели експерименти", коментира Джефри Лин, който е сред гейм дизайнерите на играта и специалист по когнитивни невронауки, ръководещ експериментите на Riot Games.

Така League of Legends се превръща в лаборатория, която извършва активни научни експерименти и чертае свой път, а не следва само приетите теории. Провежданите опити наподобяват A/B тестове. Един от тях е промяна на някои от цветовете, в които се изобразяват различните съобщения в играта. Главната цел - да се стимулира екипността в отборите и да се намалят грубостите. Оказва се, че изобразяването на съобщения в червено, които информират за нарушаване на продуктивността в играта, има най-голям ефект върху намаляването на лошото поведение. Когато положителните съобщения се изобразяват в синьо, това също има благоприятен ефект.

Запомнящи се ефекти

Сред другите изследвания на Лин е как точно се разпространява както доброто, така и негативното поведение сред играчите. Той посочва, че някои резултати противоречат на приетите теории. Например, че лошото поведение винаги се запомня дълго. "Всъщност то се разпространява бързо и затова изпъква в спомените на хората. Ние обаче намерихме някакви доказателства, че положителните неща всъщност се разпространяват по-бързо от лошите. Тази година ще се опитаме да разберем дали това наистина е така", коментира той.

Riot Games не цели да печели научни награди с експериментите си. Вместо това компанията иска да събере възможно най-много информация, която да анализира. Лин посочва, че в момента едновременно могат да се тестват множество различни условия. Един от експериментите например е проверил 217 критерия сред над 10 млн. изиграни игри. Компанията често използва резултатите и за развитие на самата игра. Ако системата засече, че един играч е твърде агресивен, може да го накаже с временно ограничение на чат съобщенията, които той пише по време на един мач. Резултатът е, че след като са наказани веднъж, оплакванията срещу въпросните играчи спадат с 20%, което е сигурен белег, че те са подобрили поведението си. Общо подобрението на поведението е с 4% по-ефективно спрямо временното изгонване на играчите.

"Това е единствената компания за игри, която е толкова отворена и разказва нашироко за експериментите си. Изглежда, сякаш използват момента за маркетинг и казват на всички: "Ето, ние искаме да поправим общността ни и да я направим по-добра", коментира Джейми Мадигън, психолог, който специализира в изучаване на ефектите от видеоигрите върху хората. Той посочва, че компанията хитро представя експериментите си като опит да се пребори с троловете. Така никой няма да скочи против експеримента й по подобие на критиките срещу Facebook, когато стана ясно, че социалната мрежа също е правила подобни проучвания сред своите потребители. Но все пак има и някои съществени разлики.

Facebook например не уведоми потребителите си предварително, че ще прави експерименти с тях. Освен това тя модифицираше потока от информация на потребителите. Докато Riot Games експериментира с различни цветове на съобщенията и методи да мотивира приличното поведение. Засега резултатите на компанията са сравнително скромни. Но дори и най-малките подобрения могат да имат ефект, когато играта се играе от десетки милиони хора.

Не е за първи път, не е и за последен

Надали ще е изненада за някого, когато разбере, че такива експерименти се извършват от практически почти всички онлайн услуги и игри. Те са жизненоважна част от тяхното съществуване. Крайната цел е подобряване на т.нар. потребителско изживяване, т.е. хората да са максимално доволни от продукта или услугата и да искат да я използват редовно и дълго. Проблемът е, че в крайна сметка въпросните компании може би знаят повече за нас от самите нас и не споделят тази информация освен в редки изключения с обобщени данни.

Точно споделянето и анализът на информация е целта на добавката за интернет браузъра Chrome - Trailblazer. Тя е дело на стартиращата новозеландска компания Twingl и създава виртуална карта на онлайн активността на потребителя. Той самият може да я разглежда и споделя, ако желае. "Това ви позволява да разберете лесно откъде и как е възникнала дадена идея", коментира пред специализираното технологично издание Wired Анди Уилкинсън, който е изпълнителен директор на Twingl. Когато потребителят сподели тази информация с доверени на него хора, те могат да я използват, за да научават нещо ново. Trailblazer се използва в някои училища, като учителите могат да видят напредъка на децата, какво ново са научили и какво привлича вниманието им. Така могат да нагаждат методите си на преподаване и да предлагат на учениците по-интересна за тях информация.

Методиката е базирана на теорията на американския инженер и изобретател Ванивар Буш. През 1945 г. той пише есе, в което споделя прогнозите си за бъдещето. Там той описва, че очаква да има устройства, които могат да показват документи и изображения на екраните си и да се създават хиперлинкове между тях. Но по-важното за Буш не е самото устройство, а възможността, която то дава - човек да може да провери нишката от събития и информация, която го е довела от един документ в друг. Така ще може да се споделя не само резултатът от едно проучване, но и как се е стигнало до него, защото това ще показва как работи съзнанието. Според Буш ползата ще е, че по този начин хората могат да се научат как да мислят по-ефективно.

Подобна е и ползата от Trailblazer. Според създателите на приложението, чрез него хората могат да обърнат повече внимание на това как мислят и да подобрят мисловния си процес. Например за някои хора се оказва, че ровенето в забавни интернет сайтове с т.нар. meme-та (шеговити карикатури) може да им дава добри идеи, които след това да се доразвиват. Така, докато си мислят, че си губят времето, всъщност те пресяват потенциално полезна за тях информация.