Защо IT секторът успя
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо IT секторът успя

Shutterrstock

Защо IT секторът успя

Или как технологичната индустрия се превърна в една от малкото успешни истории на българската икономика, но рискува да забави растежа си

Юлиян Арнаудов
46251 прочитания

Shutterrstock

© Shutterrstock


Като дял от брутния вътрешен продукт 1.74%, или 1.37 млрд. лв., може и да не изглежда особено внушително. Но постигнатият само за няколко години обем на българския софтуерен сектор утвърди страната ни като един от IT лидерите в региона. Фразата "Силициевата долина на Балканите" звучи като кухо клише, но крие в себе си огромен потенциал. Достатъчно е човек да види многобройните обяви за търсене на софтуерни инженери и IT специалисти из сайтовете за работа. Но дали растежът е устойчив и може да доведе до истинска дългосрочна стратегия за развитие? Бумът на индустрията продължава, но именно недостигът на квалифицирани кадри е ахилесовата пета на сектора. Браншът вече е достигнал състояние, в което вече е един от основните двигатели за провеждане на реформа в образованието. И само чрез подобни инициативи IT секторът в България може да постигне  пълния си потенциал.

Малки, но значими

Преди години при споменаването на словосъчетанието информационни технологии, хората разбираха или евтин аутсорсинг (кол центрове), или доставка на хардуер и софтуер, който зависи изключително от държавни поръчки. Постепенно обаче индустрията се трансформира в сектор с висока добавена стойност, в който софтуерната развойна дейност държи една трета, като същия дял има и аутсорсинг индустрията. Последната също се променя и макар кол центровете все още да са основният бизнес, повечето компании разнообразяват дейността си с изнесени финансови услуги, писане на софтуер по поръчка и IT поддръжка. Така целият бранш отчита непрекъснат ръст на приходите.

Достатъчни са няколко числа: софтуерната индустрия в страната е нараснала с 500% за последните десет години до 1.37 млрд. лева оборот, средните заплати в тези компании са едни от най-високите изобщо в България, а дейността е съсредоточена основно в разработката на продукти и услуги за износ. Аутсорсинг индустрията също отчита през постоянен ръст на заетите от по 20% на година, като в края на 2014 г. те достигат 25 хил. души. В момента близо половината от персонала й работи в областта на IT услугите.

През изминалата година бившият зам.-министър на икономиката Красин Димитров обяви, че IT и телеком индустрията формират около 6% от брутния вътрешен продукт на страната. Той тогава уточни, че близо половината се падат на бизнеса с изнесени услуги. В същото време софтуерната индустрия по прогнозни данни съставлява 1.74% от БВП на страната за изминалата година. Това показва годишното изследване на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), публикувано през декември 2014 г. Броят на заетите в софтуерната индустрия се увеличава с около 10% на годишна база и през изминалата година е достигнал 17 хил. души (виж инфографиката).

Хората са ни скъпи

Тази фраза е любима на не един или двама директори на софтуерни компании. Казват го с плам, и то не случайно. Секторът е един от най-високоплатените в България. Проучването на БАСКОМ показва, че брутното средно възнаграждение на месец за 2014 г. е 3.51 хил. лева, доста над средния доход в страната. Софтуерният бизнес е най-големият работoдател в IT сферата за 2013 г. по размер на изплатени възнаграждения. Трансформацията на аутсорсинг индустрията и преминаването й към дейности с по-висока добавена стойност се очаква да доведе до още по-голям ръст на възнагражденията. От двата сегмента не спират да повтарят, че основният им актив са хората, което се доказва и с факта, че основните разходи на компаниите са свързани именно с персонала (виж стр 14).

Който всъщност се оказва недостатъчен. Почти всяка компания, която отчита ръст на постъпленията, го трансформира под формата на нови служители. Проучването на БАСКОМ показва, че над 70% от фирмите планират някакво увеличение на персонала си, а под 30% не очакват промяна. Това е един от малкото сектори в икономиката, в които безработица няма от години, дефицитът на кадри е сериозен, а компаниите са достигнали етап, в който въртят специалисти от едно дружество в друго (виж стр. 12).  

Растежът в сектора води до непрекъснато разширяване на дейността в страната. До неотдавна София беше своеобразен технологичен хъб, в който бяха концентрирани почти всички IT фирми. Развитието и откриването на нови и нови офиси доведе до прегряване на столицата, както откъм налични офиси, така и от гледна точка на кадри. Което естествено накара IT компаниите да търсят алтернативи. Така в рамките на миналата година фирми като "Софика" и Scale Focus откриха офиси в Пловдив, а само преди броени дни "Мусала софт" отвори развоен център в Русе. В опит да се поддържа растежът, необходимостта от кадри може да доведе до разпространяване на индустрията из цялата държава, а не да бъде концентрирана в София.

 

Идваме с развоен център

Не само компаниите, които вече са в България, са генератор на растеж. Страната привлича все повече нови инвеститори. Целта им е да отворят развоен център в България, който да развиват. А това се трансформира веднага в допълнително търсене на кадри, подпомагане на ръста за индустрията и засилва имиджа на страната ни като привлекателно място за развиването на IT продукти и услуги. Изминалата 2014 г. беше белязана с истинско нашествие на компании от Източна Европа. В страната навлязоха руската Luxoft, украинската SoftServe и беларуската Epam. Първите две обявиха амбициозни планове за наемане на по 200 IT специалисти годишно, като украинците имат намерението дори да развият и собствена академия за кадри, подобно на тази на "Телерик". Макар и трудно осъществими заради дефицита на специалисти, плановете им не са необичайни. Всяка голяма чуждестранна компания, която е влязла с развоен център в България, предприема разширяване на дейността си тук през годините. През 2014 г. SAP Labs обяви, че планира да наеме нови сто IT специалисти в офиса си в София. Друг голям чуждестранен технологичен инвеститор VMware обяви през изминалата година, че ще удвои персонала си до 1000 души. Именно инвестициите в подготовката и развитието на кадри в тези звена прави малко вероятно оттеглянето им в близко бъдеще.

Сделки на хоризонта

Доброто развитие на IT индустрията раздвижи не само самия сектор, но и активизира инвеститорите и в друг аспект – сливанията и придобиванията. В края на миналата година най-голямата компания в бранша – "Телерик", подписа споразумение с американския разработчик Progress Software за придобиване на българското дружество срещу 262.5 млн. долара. Сделката е  най-голямата технологична транзакция в региона.

Друга голяма българска компания пък реши да раздвижи финансовия пазар, като обяви, че подготвя първично публично предлагане (IPO) на Българската фондова борса (БФБ). В четвъртък "Сирма груп холдинг" разкри плановете си за листване, при което иска да набере до 26 млн. лева финансиране, което оценява компанията на около 100 млн. лева. Новината е показателна не само заради числата, но и защото това е първата голяма IT фирма, която става публична и листната в БФБ. Освен това тя ще е първото IPO на българската борса от 2013 г. и едва четвъртото от 2008 г. насам. 

Най-голямата българска компания в аутсорсинг сектора - "Софика", пък беше придобита през миналата година от американската TeleТech, и продължава да се развива с добавянето на нови IT услуги за своите клиенти.

Претендент за регионален лидер

 

Развитието на IT индустрията показва, че е възможно да се изгради сектор, който с малко хора да осигурява голяма добавена стойност. Софтуерният сектор постигна дял от БВП от 1.7% само със 17 хил. души - малко, но високо квалифицирани кадри, които развиват иновации. Най-ефективният начин за постигане на благоденствие на държавата е чрез изграждането на икономика на знанието. IT индустрията е нагледен пример как това се постига на практика. Но за да може браншът да продължи да увеличава дела си от БВП, са нужни още усилия и реформи в образователната система и обучението на специалисти.

Като дял от брутния вътрешен продукт 1.74%, или 1.37 млрд. лв., може и да не изглежда особено внушително. Но постигнатият само за няколко години обем на българския софтуерен сектор утвърди страната ни като един от IT лидерите в региона. Фразата "Силициевата долина на Балканите" звучи като кухо клише, но крие в себе си огромен потенциал. Достатъчно е човек да види многобройните обяви за търсене на софтуерни инженери и IT специалисти из сайтовете за работа. Но дали растежът е устойчив и може да доведе до истинска дългосрочна стратегия за развитие? Бумът на индустрията продължава, но именно недостигът на квалифицирани кадри е ахилесовата пета на сектора. Браншът вече е достигнал състояние, в което вече е един от основните двигатели за провеждане на реформа в образованието. И само чрез подобни инициативи IT секторът в България може да постигне  пълния си потенциал.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

146 коментара
  • 1
    bretschneider avatar :-|
    bretschneider
    • -11
    • +238

    Успешен е ИТ-сектора, щото държавата не се е намесила със субсидии!

  • 2
    winterbach avatar :-|
    Петър Иванов
    • -50
    • +168

    Защото руската намеса там е най малко

  • 3
    jordangv avatar :-|
    Jordan

    да, това е:

    "Ролята на държавата
    Има и още един важен фактор за развитието на IT индустрията, който понякога остава незабележим - с няколко малки изключения секторът няма голям досег с държавата и работи основно за износ.

    "Абсолютно вярно е, че благоденствието на сектора се дължи на това, че държавата не се меси", коментира Явор Джонев, зам.-председател на БАСКОМ."

    Както е известно, браншът на информационните технологии в страната е във възход, понеже мутрите и ДС-тъпунгерите не го разбират и все още не са го опорочили.

  • 4
    fve avatar :-P
    Федор Езерский
    • -219
    • +37

    Успешен, колко да е успешен? Процента растеж е съпоставим с този на шивашкият бизнес. Бизнес моделът е идентичен (ишлеме), чуждестранните инвестиции са със сходен произход - Гърция и Италия.
    И да, наистина прави впечатление, че руснаците не инвестират в тези два отрасъла, или ако инвестират, то не е в решаващи размери.

    Това, което предлагаме в момента е само евтината работна ръка, съпоставима с китайската и индийската, но като производителност....

  • 5
    fve avatar :-|
    Федор Езерский
    • -125
    • +28

    А, да, и точно в това е проблема, не че държавата не се меси, а именно, че се меси. В статията са го дали примера - увеличаването максималния осигурителен доход. Те се сърдят, че се увеличава, но правилният термин е че се "нормализира", недостатъчно, но се нормализира. Ако бяха "плоски" осигуровките като "плоския" данък, щеше да е друго нещо. Но в момента точно при IT сектора виждаме класическо регресивно данъчно-осигурително облагане. Едва ли трябва да се обяснява, че било "нормално" този който получава 2600 лв месечно да се облага с 36% - 40% върху дохода му, а този който получава 26 000 лв, да минава тънко с 12%....

  • 6
    bateVal avatar :-|
    bateVal

    Защо ли? Първо - 1.Липса на държавни регулцаии; 2. Работа основно с външни партньори, която не зависи от държавни поръчки в такава степен както някои други сектори; 3. Собствениците на ИТ фирмите не са от типа на "типичния БГ бизнесмен-селски тарикат", а основно млади и образовани хора;

  • 7
    sarssaraktos avatar :-P
    Sars Saraktos

    До коментар [#2] от "Петър Иванов":

    Плоско, колега, плоско... Може да се докаже и обратното с цитат от статията.
    "Изминалата 2014 г. беше белязана с истинско нашествие на компании от Източна Европа. В страната навлязоха руската Luxoft, украинската SoftServe и беларуската Epam."
    Значи да благодарим на войната в Украйна, че ни изпраща и руски и украински и беларуски фирми тук....

  • 8
    bateVal avatar :-P
    bateVal

    До коментар [#3] от "Jordan":

    "Както е известно, браншът на информационните технологии в страната е във възход, понеже мутрите и ДС-тъпунгерите не го разбират и все още не са го опорочили."

    Няма и да го разберат скоро вярвайте ми - мой близък приятел работи във фирмата, която "поправя" лаптопа на Баце (това не е майтап, а си е чиста истина!) и от него знам до къде стигат компютърните познания на Баце и сие :-)

  • 9
    sarssaraktos avatar :-P
    Sars Saraktos

    До коментар [#3] от "Jordan":

    "понеже мутрите и ДС-тъпунгерите не го разбират и все още не са го опорочили...."
    И това не е вярно колега. В началото на прехода всички информатични фирми бяха създадени от ченгета от ДС. И досега те държат значителен дял от тях. Справка и кариерата на Саша Безуханова с брат от ІV главно на ДС - така нареченото НТР.

  • 10
    bateVal avatar :-|
    bateVal

    До коментар [#9] от "Sars Saraktos":

    В някаква степен сте прав, тези хора се занимаваха главно с търговия и контрабанда на техника, после гласени търгове при държавни поръчки на хардуер + майкрософтски сотуер - да си спомним "Арт системс", RTS, ProSoft и други подобни (и Сашка в това число), но вече имаме VMware, Telerik и още, и още ... за щастие :-)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK