Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
146 20 фев 2015, 17:30, 46141 прочитания

Защо IT секторът успя

Или как технологичната индустрия се превърна в една от малкото успешни истории на българската икономика, но рискува да забави растежа си

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

УспехITе

Най-важното за технологичен успех - хората

Усилията на IT индустрията да разреши проблема със специалистите може да положат основите на истинска реформа в образованието

Има безплатен обяд

IT секторът носи свеж и стабилен бизнес за няколко други индустрии

Претендент за регионален лидер 

На какво се дължи това развитие на IT сектора в България? От една страна, се следват световните тенденции, като информационните технологии отчитат растеж през последните поне 15 години.

"В световен мащаб индустрията се развива - дали с двуцифрен процент, както е в България, или по-малко е друг въпрос. Няма спад в този сектор от дотком балона насам", коментира Стамен Кочков, председател на БАСКОМ. Освен това не само в България има дефицит на кадри, но и в световен мащаб. По оценки на браншовата организация в ЕС той е около 900 хил. души, докато по света са около 4-5 млн.


Въпреки това България остава атрактивна за IT компаниите. Това се дължи на редица фактори – предлага се добро качество на свършената работа и удобно разположение (близо до Западна Европа), в страната специалистите работят по пълния цикъл на софтуерната разработка, местните специалисти имат много добро познание на чужди езици, а съотношението качество - цена на труда е много добро.

"Може да се подчертае, че съотношението инвестиция - печалба за българския пазар е доста по-добро в сравнение с други източноевропейски държави", коментира Константин Конов, главен изпълнителен директор на Luxoft България.

"Румъния е горе-долу на същото ниво, което България предлага като количество и качество на IT специалистите", коментира Кочков и допълва, че това е комплимент за страната, защото северната ни съседка има три пъти по-голямо население. За цяла Източна Европа доскоро най-голям пазар в IT сектора беше Украйна. След последните събития там обаче бизнесът започна да търси алтернативи. Това обяснява и донякъде нашествието на нови компании от Русия, Украйна и Беларус в България.
 
Показателна за състоялия се бум е ежегодната класация на консултантската фирма AT Kearney за най-привлекателни аутсорсинг дестинации в света. В изданието за изминалата година България заема престижното девето място, като е единственият представител на Стария континент сред първите десет държави. Макар тя да важи основно за аутсорсинга, класацията взима под внимание фактори, които се ползват и от софтуерната индустрия. Такъв например е бизнес средата, а макар и в по-разширен вид и наличието и нивото на качество на кадрите, както и финансовата рентабилност. В доклада на AT Kearney България е спомената като "дом на високотехнологични центрове", което показва, че страната ни се възприема не само като дестинация с евтина, но и с качествена работна ръка.
 
Слънчево, с разкъсана облачност
 
Но въпреки приповдигнатия оптимизъм, IT индустрията е изправена пред достатъчно предизвикателства. Основното опасение на IT индустрията остава недостигът на кадри. Всички в бранша са на мнение, че ако има повече специалисти, растежът през годините може да се увеличи още.



Заради големите чуждестранни инвеститори, привлечени частично и от атрактивните данъчни нива, секторът е много чувствителен при потенциални промени в политиката в тази посока. Например индустрията беше най-много засегната от вдигането на максималния осигурителен праг от 2400 на 2600 лева. Причината – средното брутно възнаграждение в сектора е много над тези нива. IT индустрията също така е една от малкото, в която почти липсва сив сегмент. Компаниите осигуряват на реалната заплата на служителите си. Подобно вдигане на прага означава допълнителни разходи за фирмите от бранша.

Ролята на държавата
 
Има и още един важен фактор за развитието на IT индустрията, който понякога остава незабележим - с няколко малки изключения секторът няма голям досег с държавата и работи основно за износ. В най-продуктивните сегменти на софтуерната разработка и IT аутсорсинга държавните проекти са малко. Което също подпомогна тези ниши да се развиват. В момента секторът иска от държавата основно да помогне в разрешаването на проблема с кадрите, което да стане най-вече с образователна реформа и по-ускореното издаване на сини карти за привличането на специалисти извън ЕС (виж стр. 11).

"Абсолютно вярно е, че благоденствието на сектора се дължи на това, че държавата не се меси", коментира Явор Джонев, зам.-председател на БАСКОМ. "Но средата трябва да се подобри, ако искаме да се развиваме още, и тук вече идва ролята на държавата", допълва той.

Развитието на IT индустрията показва, че е възможно да се изгради сектор, който с малко хора да осигурява голяма добавена стойност. Софтуерният сектор постигна дял от БВП от 1.7% само със 17 хил. души - малко, но високо квалифицирани кадри, които развиват иновации. Най-ефективният начин за постигане на благоденствие на държавата е чрез изграждането на икономика на знанието. IT индустрията е нагледен пример как това се постига на практика. Но за да може браншът да продължи да увеличава дела си от БВП, са нужни още усилия и реформи в образователната система и обучението на специалисти.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Половината от служителите на Facebook ще работят постоянно от вкъщи 1 Половината от служителите на Facebook ще работят постоянно от вкъщи

Марк Зукърбърг преосмисля нуждата от голям офис за компанията

24 май 2020, 1732 прочитания

Мигът на електронните подписи Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

22 май 2020, 2943 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Технологии" Затваряне
App-ове на седмицата

"Капитал" ви представя мобилните приложения, които ни направиха най-силно впечатление

Още от Капитал
Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Рекламна спортна пауза

Как ще се отрази на рекламните инвестиции отменянето на големите спортни събития през годината

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Домът, моят приятел

Виртуална изложба представя погледа на тридесет фотографи към дома като "жив организъм"

Шоуто трябва да продължи, но как

Пандемията промени значението и начина на работа на вечерните шоута, независимо дали говорим за Джон Оливър или Николаос Цитиридис

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10