Най-важното за технологичен успех - хората
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Най-важното за технологичен успех - хората

Най-важното за технологичен успех - хората

Усилията на IT индустрията да разреши проблема със специалистите може да положат основите на истинска реформа в образованието

Юлиян Арнаудов
21601 прочитания

© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА


В "Матрицата" героите се научаваха да управляват хеликоптери или да говорят чужд език за секунди, просто след инсталиране на съответната програма. В реалния живот подобно препрограмиране на служителите отнема в най-добрия случай месеци, а ако трябва да се търси по-високо качество, дори години. Дефицитът на програмисти в България е сериозен от много време, безработица практически няма, нови чуждестранни компании постоянно навлизат, а опериращите в България разширяват дейността си. Компаниите инвестират милиони в развитие на нужните им експерти. Защото обучението на специалисти е дълъг, сложен и скъп процес, а не като в научнофантастичен филм бърз трансфер на двоичен код от компютъра в мозъка. Същевременно гладът за технологични експерти в България толкова се изостри, че в IT бранша вече открито се говори за крадене на кадри.

Колко хора не достигат?

Колко точно е дефицитът на кадри е доста труден въпрос, тъй като отговорът съдържа доста променливи като темп на разкриване на нови работни места, подготвени специалисти и др. В софтуерната индустрия оценката за дефицита варира от 10 хил. до 40 хил. души. Подобен е прогнозният недостиг на специалисти и в аутсорсинг сектора. От бранша обявиха през изминалата година, че могат да утроят работните места през следващите четири години. Което означава да се разкрият около 40 хил. нови работни места.

"Хората с базова IT квалификация са немалко. Но когато се качим на по-горни нива и търсим хора с 3-4 години опит, срещаме голям дефицит", казва Стефан Бумов, председател на Българската аутсорсинг асоциация.

Според Стамен Кочков, председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), годишно от университетите излизат по около две хиляди души с нужните специалности. Проблемът е, че няма точни изчисления и сметките както за бъдещото търсене, така и за готовите кадри са доста груби. Но е факт, че сайтовете за намиране на работа постоянно бълват нови и нови обяви за търсене на IT специалисти.   

"Причината да сме само 2% от БВП е, че няма хора", коментира Явор Джонев, зам.-председател на БАСКОМ, пред "Капитал".

Компаниите отдавна настояват пред държавата и образователните институции, че няма достатъчно IT специалисти, че качеството им пада, че търсенето е много над предлагането и че трябва да се вземат мерки. БАСКОМ от няколко години призовава за радикална образователна реформа, при която да се акцентира както върху подготовката на повече IT специалисти, така и върху цялостното подобряване на качеството на кадрите изобщо.

Временното решение

Вместо да чакат неволята в лицето на държавата, доста технологични дружества започнаха да се опитват сами да си решат проблема с кадрите. Така се появиха редица частни инициативи за подготовка на IT специалисти. Една от първите и най-успешна е академията на "Телерик", но постепенно доста други компании започнаха да правят свои центрове за подготовка и преквалификация. Подобни примери са школата "IT таланти" на "Империя онлайн", "Хак България" и др. През миналата година беше основан и "СофтУни" – своеобразен университет за подготовка на софтуерни специалисти.

"Това е специфична пазарна ниша и е нормално по-предприемчиви хора да се опитат да я запълнят", коментира Кочков, пред "Капитал". Той допълни, че вече съществуват над 30 подобни инициативи. "СофтУни" е най-голямата като обем от тях, но резултатите от нея се очаква да се усетят най-рано едва след година-две. Всички в индустрията обаче подчертават, че голяма част от кадрите, създадени от тези инициативи, се ползват вътрешно от компаниите, които го инициират. Други компании предпочитат да работят с университетите, за да създадат кадри, които да са им от полза. И в двата случая се постига изграждането на младши специалисти и стажанти.

Според бранша това обаче е временно и краткосрочно решение. Дългосрочният казус с кадрите зависи от промени в образователната система на страната. Чрез тях ще се подобрят качеството и количеството на подготвяните специалисти.     

Първи стъпки към реформа

Първите призиви на БАСКОМ за образователна реформа бяха преди близо четири години. Постепенно браншовата организация направи анализ и представи своите стратегически изисквания. След известно затишие и малък интерес от управляващите в края на миналата година БАСКОМ представи пет конкретни проекта, които да положат основите на една образователна реформа. Идеята на браншовата организация е те да бъдат осъществени в тясно сътрудничество между бизнеса, държавните и образователните институции. Постепенно ледът между компаниите и управляващите беше разчупен. След редица предварителни разговори в понеделник се състоя среща между представители на БАСКОМ и зам.-министъра на образованието Ваня Кастрева. На нея е достигнато до съгласие и е даден старт по три от петте проекта, предложени от браншовата организация.

Единият от тях е да се изградят държавни изисквания за специалността "Младши програмист" в средните училища. Идеята е да се предостави дуално обучение в някои училища в големите градове. С други думи, то да е паралелно с нормалното, да има засилени курсове по програмиране, които да дават специализация в рамките на една-две години, коментира Явор Джонев, зам.-председател на БАСКОМ.   

Другите два, с които е постигнато принципно съгласие с образователното министерство, са въвеждане на предмет "Мислене" в училищата на мястото на сегашния "Информационни технологии" и изграждане на система за управление на иновациите. Тези проекти звучат доста общо, но всъщност имат за цел да преобърнат представата за обучение в училищата, както и могат да послужат за добра основа за цялостна реформа в образованието. "Не само че ще се учи "Мислене", но той ще взаимодейства с останалите предмети", коментира Джонев. За да стане това факт обаче, е нужно изграждането на прецизна програма и обучение не само чрез специалисти за самия предмет, но и с останалите преподаватели, за да може да се постигне необходимият ефект.

"Това е иновация, за която е необходим силен мениджърски капацитет и софтуерната индустрия ще се заеме с тази част", коментира Джонев. След срещата със зам.-министър Кастрева е постигнато съгласие да се формира работна група до края на февруари, която да подготви за провеждане на експериментални опити през септември. От септември 2016 г. пък се очаква да се изградят първите подобни курсове.

Проектът за управление на иновациите има за цел да оценява кои нови практики са подходящи да се интегрират в образованието и кои не. "Един от големите проблеми на образователната система в България е, че няма възможност самата тя да се учи и подобрява", коментира Джонев. Министерството на образованието и науката (МОН) ще направи работна група, а софтуерната индустрия ще помага с мениджърски капацитет. Една от първите задачи ще бъде оценяването чрез системата JumpMath за по-лесно учене на математика в началните класове. То ще бъде проведено през следващата учебна година.

Дори и само тези три проекта да успеят да стартират, ще бъде първа стъпка в посока на промяна на образователната система и създаване на икономика на знанието.

Омагьосаният кръг на сините карти Проблемът с кадрите в IT индустрията може да бъде облекчен и с друга краткосрочна мярка - технологичните компании да наемат специалисти от страни извън Европейския съюз чрез т.нар. сини карти. Това са временни разрешителни за работа за висококвалифицирани кадри. IT индустрията настоя процедурата по издаването на тези документи да бъде ускорена, за да могат да компенсират недостига на подготвени хора в сектора. Според компаниите в момента  предоставянето на тези разрешителни отнема между четири и девет месеца, в най-общия случай около шест. Тромавата процедура отказва фирмите да използват сини карти, като според софтуерната индустрия за миналата година са издадени едва два подобни документа за компютърни специалисти, а общо в страната те са около малко повече от двадесетина. В официална статистика на Европейската комисия за 2013 г. в България са издадени общо 25 сини карти. За същия период в Германия са издадени малко над 14 хил. подобни разрешителни.

Де юре и де факто

На пръв поглед България трябва да издава най-бързо сини карти в Европа. След подаването на  всички документи максималният срок за произнасяне е седем дни. Проблемът е, че събирането на всички разрешителни и документи минава през четири ведомства. Синята карта се издава от Министерството на труда и социалната политика, докато Министерството на вътрешните работи е главният компетентен орган. Допълнително към процедурата се минава през Министерството на външните работи и Държавната агенция по национална сигурност. Преминаването от една към друга държавна институция и събирането на всички необходими документи всъщност удължава процедурата от седем дни до почти половин година. Най-бързо издадената синя карта от софтуерна компания е направена за четири месеца. В друг случай - индиец, който работи за международна компания и е вътрешна релокация, процедурата отнема 11 месеца.

Според източници от бранша някои от новонавлезлите компании прибягват до услугите на консултанти, за да ускорят този процес до три месеца. От софтуерната индустрия обаче подчертават, че тази практика не е коректна, защото се създават излишни посредници, а идеята е да се облекчи работата и на компаниите, и на ведомствата.

Затова и официалните искания на сектора са да се ускори процедурата чрез две прости мерки. Първата - да се подават всички документи на едно гише, а ведомствата да осъществяват помежду си необходимата комуникация. Втората е целият процес да се осъществява в рамките на един месец.

Ефектите

Както софтуерната, така и аутсорсинг индустрията са на мнение, че привличането на чуждестранни кадри няма да повлияе негативно върху местните специалисти. Причината е липсата на безработица в сектора през последното десетилетие, глобалният недостиг на хора в областта и борбата за наличните специалисти. С улесняването на процедурата може да се привлекат около пет хиляди души в рамките на 6 до 18 месеца, смята Елена Маринова, президент на "Мусала софт".

"Изпускаме проекти заради липсата на достатъчно квалифицирани кадри", коментира Стефан Бумов, председател на Българската аутсорсинг асоциация. Според него ръстът от 20% на аутсорсинг сегмента през изминалата година е можел да бъде 25%, ако са били привлечени квалифицирани кадри. "От това печели целият бизнес", допълва той.

Преглед на оригинала

В "Матрицата" героите се научаваха да управляват хеликоптери или да говорят чужд език за секунди, просто след инсталиране на съответната програма. В реалния живот подобно препрограмиране на служителите отнема в най-добрия случай месеци, а ако трябва да се търси по-високо качество, дори години. Дефицитът на програмисти в България е сериозен от много време, безработица практически няма, нови чуждестранни компании постоянно навлизат, а опериращите в България разширяват дейността си. Компаниите инвестират милиони в развитие на нужните им експерти. Защото обучението на специалисти е дълъг, сложен и скъп процес, а не като в научнофантастичен филм бърз трансфер на двоичен код от компютъра в мозъка. Същевременно гладът за технологични експерти в България толкова се изостри, че в IT бранша вече открито се говори за крадене на кадри.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

25 коментара
  • 1
    the_core avatar :-P
    The Core

    ...В друг случай - индиец, който работи за международна компания и е вътрешна релокация, процедурата отнема 11 месеца....

    Ами пожелавам им успех в "състезанието" в индийците!

    (И е съвсем правилно да не им се издават сини карти!)

  • 2
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    "за 2013 г. в България са издадени общо 25 сини карти. За същия период в Германия са издадени малко над 14 хил. подобни разрешителни."

    Е, няма как да го кажем по-ясно - сами сме си виновни. И тук не опира до коя страна е по-богата, а до тромави процедури и инертна бюрокрация.

    Реформата на образованието е нещо много смислено, но ефектът (ако се проведе правилно) ще проличи след 5-10 години. В краткосрочна перспектива вносът на кадри е единственото решение. И това не струва пари - нужно е само да се пренахнат административните бариери. Всъщност, не само, че не струва пари, но подобно облегчение ще донесе пари защото внесените ИТ кадри ще плащат данъци и осигуровки у нас.

  • 3
    the_core avatar :-|
    The Core

    Обикновен въпрос:
    Защо IT искат да "внасят" индийци, а не белгийци, например?
    Или поне чехи, италианци?
    Внесете американци, тогава можете да кажете: "Ето, ние сме бизнес на световно ниво!"
    Всичко останало е мъгла!

  • 4
    cinik avatar :-|
    cinik

    В новия университетски рейтинг най-голяма тежест имат заплатите на абсолвентите за 5 г. след дипломиране. Университетите и в момента имат пряката финансова мотивация, да обучават питомниците си в добре платени професии. Остава да се надяваме, че този модел на финансиране ще се задържи по-дълго време и че ще изплуват най-конкретни примери за успешни модели ВУЗ, които правят пачка от ориентирането си към пазарните потребности за дефицитни специалисти.

  • 5
    smotlixx avatar :-|
    smotlixx

    Ако оправим очуканите фасади в София и махнем кокошарниците на колела от улиците, ще е много по-лесно да се привличат кадри и от Източна, и от Южна Европа.

    В момента много чужденци дето работят тука са привлечени от едно--женени са за българки.

  • 6
    d36407 avatar :-|
    d36407

    Проблемът не е в липсата на кадри, а в липсата на евтини кадри. Фирмите имат на разположение целия ЕС. Защо не наемат от там? Както например британските фирми наемат българи, така и българските могат да наемат британци. Даже могат да отидат една идея по-напред и да наемат от българите вече работещи в чужбина, които не са малко.

  • 7
    smotlixx avatar :-|
    smotlixx

    До коментар [#6] от "d36407":

    >Проблемът не е в липсата на кадри, а в липсата на евтини кадри.

    Не, проблемът е в липсата на кадри. "Евтин" означава различно на различни места. В България можеш да живееш като цар с по-малко от една трета от редова заплата в Швабска/Баварска Германия или Западния бряг.

  • 8
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    До коментар [#5] от "smotlixx": Ако оправим очуканите фасади в София и махнем кокошарниците на колела от улиците, ще е много по-лесно да се привличат кадри и от Източна, и от Южна Европа."

    Аз съм за оправянето на фасадите и махането на трошките. Но не в тях е проблема - в момента изкарването на работна виза за програмист-чужденец е ходене по мъките - т.е. държавата създава изкуствено пречки за да не дойдат хора, които ще се осигуряват и плащат данъци на заплати от по 3-4 хиляди лева. Ако това не е малоумно, не знам кое е.

  • 9
    fred avatar :-|
    Fred

    Статията: "..."Хората с базова IT квалификация са немалко. Но когато се качим на по-горни нива и търсим хора с 3-4 години опит, срещаме голям дефицит", казва Стефан Бумов, председател на Българската аутсорсинг асоциация."

    Ето тук проличава основната причина да няма кадри - фирмите не полагат усилия да ги изграждат. Те са се ориентирали към най-лесното, да ги крадат една от друга. Това впрочем и обяснява ръста на заплатите, просто така става "мотивирането" да премине от една фирма в друга. Само че следващата фирма и тя вдига и така всички са в непрекъснат стрес няма ли да им избяга специалиста а непрекъснатото текучество влошава качеството.

    От поне 4-5 години БАСКОМ се оплакват че нямат кадри, с една далновидна политика за квалифициране и привличане на студенти те вече щяха да ги имат нези кадри с опит от 3-4 години които искат. Само че ги нямат и това показва, че политиката им на Headhunting не работи.

    Все пак ще им дам един добронамерен съвет, да привлекат президента на своя страна. Мисля че той е настроен да помогне. А този предмет "Мислене" в училищата как пък го измислиха това име? Отделно че откъде ще вземат кадрите за него? Иначе идеята е правилна но как ще се осъществи не го виждам честно казано. Все пак ако малко разчупи ледовете... дано.

    Че щели да си решат проблема с вноса на украинци и белоруси съм дълбоко скептичен, поредното мениджърско изхвърляне. Те едни сирийци не искат да останат тук а директно заминават за Германия та високо квалифицирани компютърни специалисти ще останат.

    С какво ще ги задържат и привлекат? Той като е тръгнал да си сменя родината лесно ще отиде на друго място. Да погледнат училищата около тях, човек трудно си напуска родината освен ако не е много притиснат.

  • 10
    d36407 avatar :-|
    d36407

    До коментар [#7] от "smotlixx":

    Не съм видял да са се засилили специалисти от цял свят да работят тук. Какво ли ги спира да живеят като "царе"? Даже обратното - сещам се за доста колеги, които са в чужбина.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK