Как се създава подобрен човек
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

shutterstock

Как се създава подобрен човек

ДНК интернет, изкуствено зрение и усещане за допир са реалистичните цели пред медицината на бъдещето

Мартин Дешев
15464 прочитания

shutterstock

© shutterstock


Въпреки сериозния напредък в медицината и технологиите, все още за много болести няма лечение. За някои заболявания пък въобще не съществува достатъчно информация как и защо се формират, за да може да се предприемат мерки за превенция.

Но учените не спират да търсят решения. Едно от тях може да има доста сериозно отражение върху медицината като цяло, а на пръв поглед изглежда толкова просто - ДНК интернет. От началото на годината учени в Торонто заедно с колеги от Маями, Балтимор и Кембридж са започнали тестове на нова система за обмен на генетична информация през мрежата между здравните заведения. Американската военна агенция за проучвания DARPA пък разучава възможностите за имплантиране на чип в очите, който да възстанови зрението или да позволи изобразяването на допълнителна информация пред погледа на човек без специални очила, каска или лещи.

Капка по капка

В момента има редки болести, които дори си нямат име. Това прави откриването на повече информация за тях много сложно. Чрез ДНК интернет обаче лекарите ще могат да изпращат до други болници данните, с които разполагат за болестта и как тя е реагирала при различни лечения на даден пациент. Те пък ще могат да ги сравняват със своите бази данни и да потърсят дали имат друг подобен случай. Откриването на съвпадения ще бъде от голяма полза за лечението. За други болести пък може да бъде открита причината едва след като ДНК-то на пациента бъде съпоставено с това на друг човек със същото заболяване. Така лекарите могат да открият къде точно в генетичния код има проблем.

Засега само около 200 хил. души по света са се подложили на подобен анализ на генетичния код, посочва пред онлайн изданието Technology Review Дейвид Хауслър, един от специалистите зад проекта. Той очаква в близките години броят им да нарасне до милиони и тогава ДНК интернет ще е наистина необходим. В момента информацията обикновено се обменя чрез изпращане на твърди дискове по куриерски фирми. Това е бавно и неефективно, посочва Хауслър. Той е сред основателите на Глобалния алианс за генетика и здраве (GA4GH), който се ползва с широка подкрепа, включително и от големи компании като Google. Алиансът вече е разработил протоколи, програмни интерфейси и подобрени файлови формати, които да се използват за пренос на ДНК информация по интернет.

Основният проблем според Хауслър ще е в убеждаването на лекарите да обменят тази информация. В момента много от тях се притесняват за защитата на данните при трансфера им по интернет. В някои държави пък има закони, които не позволяват подобна информация да се преглежда от хора, които не са пряко свързани с лечението на даден човек. Специалистът обаче допълва, че постепенно позициите на противниците се променят. Според него ползите от ДНК интернет са много големи и могат да доведат до сериозен напредък в лечението на много заболявания. Ким Бойкот, ръководител на един от научните екипи зад проекта, посочва, че от 2011 до 2013 г. подобна канадска мрежа за обмен на генетична информация е помогнала за откриването на молекулярните причини за 146 заболявания и е намерила обяснение за 55% от недиагностицираните случаи.

Според прогнозите на Хауслър до края на тази година ще трябва да се обработват по 85 петабайта генетична информация. Количеството й ще се удвои пред 2019 г. За сравнение - всички мастър копия на всички филми на видеопортала Netflix са едва 2.6 петабайта. Трансфер на толкова много информация по интернет не е логичен или ефикасен. Затова се търси друго решение. Според Адам Берей, изпълнителен директор на компанията Curoverse, разработваща софтуер за болници, вместо да се пренася цялата здравна информация на пациента, ще е нужно да се пренася само въпросът, т.е. единствено ядрото на проблема. Това звучи просто, но досега не е правено и ще има своите предизвикателства, казва Берей. Въпреки това учените са уверени, че в рамките на следващите две години ДНК интернет ще функционира във все по-мащабни форми.

Нов поглед към света

Някои заболявания и проблеми обаче невинаги са причинени заради генетиката. Сред тях е  увреденото зрение. Американската военна агенция за проучвания DARPA иска да създаде "кортикален модул", който да се имплантира в очите. Чрез него ще може да се възстановява зрението или пък да се добавят възможности за показване на визуален интерфейс през погледа, подобно на терминаторите от едноименния филм например.

Краткосрочният план е имплантът да е с размерите на около две средно големи монети, тоест дисплей с приблизителните размери на настолен LED будилник. Чипът може да струва само 10 долара, съобщава онлайн изданието CNET. Той има потенциал да може да управлява невроните и да добавя светочувствителни протеини. Това е форма на т.нар. оптогенетика, която е все още нова сфера, но с голям потенциал. Необходими са още много тестове, преди да се достигне до фаза експерименти с хора. Въпреки това DARPA иска да продължи разработката колкото е необходимо, за да се убеди, че модификацията на ДНК в невроните е нещо, което може да бъде извършено без неприятни последици. Засега агенцията не посочва срок, в който модулът може да се доближи до фаза на реализация.

Нови усещания

Компанията Immersion пък разработва серия устройства и технологии, които да симулират чувството за допир. Идеята е чрез тях да може да се излъжат човешките сетива, че действително докосват съответната материя например. Това може да е възможно дори при прокарването на пръсти по сензорен екран. Използването на такива технологии може да има приложение не само в мултимедията и игрите. Те могат да са полезни и за хора с ампутирани крайници или други физически ограничения, които да могат да получават усещания за заобикалящия ги свят с помощта на технологиите.

Основният проблем в случая е не дали е възможно, а колко бърза е технологията. Нервната система е изключително бърза и чувствителна. Благодарение на нея можем да различим хубава от лоша хартия например. Освен това дори забавяне от няколко милисекунди може да е твърде бавно и да развали усещането, коментира пред Technology Review специалистът в областта Винсънт Хейвърд. Той допълва, че няма да е лесно да се създаде достатъчно бърза и адекватна технология за симулация на допир и често компаниите подценяват колко сложно е това.


2 коментара
  • 2
    osho avatar :-P
    osho

    Човечеството все още не е успяло да се оправи с "дребен" проблем като едни камъни в жлъчката и вместо това лекарите режат масово органа. ДНК пренос...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Дигитални модели

Дигитални модели

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK