С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 2 мар 2015, 19:45, 15182 прочитания

Как се създава подобрен човек

ДНК интернет, изкуствено зрение и усещане за допир са реалистичните цели пред медицината на бъдещето

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Въпреки сериозния напредък в медицината и технологиите, все още за много болести няма лечение. За някои заболявания пък въобще не съществува достатъчно информация как и защо се формират, за да може да се предприемат мерки за превенция.

Но учените не спират да търсят решения. Едно от тях може да има доста сериозно отражение върху медицината като цяло, а на пръв поглед изглежда толкова просто - ДНК интернет. От началото на годината учени в Торонто заедно с колеги от Маями, Балтимор и Кембридж са започнали тестове на нова система за обмен на генетична информация през мрежата между здравните заведения. Американската военна агенция за проучвания DARPA пък разучава възможностите за имплантиране на чип в очите, който да възстанови зрението или да позволи изобразяването на допълнителна информация пред погледа на човек без специални очила, каска или лещи.


Капка по капка

В момента има редки болести, които дори си нямат име. Това прави откриването на повече информация за тях много сложно. Чрез ДНК интернет обаче лекарите ще могат да изпращат до други болници данните, с които разполагат за болестта и как тя е реагирала при различни лечения на даден пациент. Те пък ще могат да ги сравняват със своите бази данни и да потърсят дали имат друг подобен случай. Откриването на съвпадения ще бъде от голяма полза за лечението. За други болести пък може да бъде открита причината едва след като ДНК-то на пациента бъде съпоставено с това на друг човек със същото заболяване. Така лекарите могат да открият къде точно в генетичния код има проблем.

Засега само около 200 хил. души по света са се подложили на подобен анализ на генетичния код, посочва пред онлайн изданието Technology Review Дейвид Хауслър, един от специалистите зад проекта. Той очаква в близките години броят им да нарасне до милиони и тогава ДНК интернет ще е наистина необходим. В момента информацията обикновено се обменя чрез изпращане на твърди дискове по куриерски фирми. Това е бавно и неефективно, посочва Хауслър. Той е сред основателите на Глобалния алианс за генетика и здраве (GA4GH), който се ползва с широка подкрепа, включително и от големи компании като Google. Алиансът вече е разработил протоколи, програмни интерфейси и подобрени файлови формати, които да се използват за пренос на ДНК информация по интернет.



Основният проблем според Хауслър ще е в убеждаването на лекарите да обменят тази информация. В момента много от тях се притесняват за защитата на данните при трансфера им по интернет. В някои държави пък има закони, които не позволяват подобна информация да се преглежда от хора, които не са пряко свързани с лечението на даден човек. Специалистът обаче допълва, че постепенно позициите на противниците се променят. Според него ползите от ДНК интернет са много големи и могат да доведат до сериозен напредък в лечението на много заболявания. Ким Бойкот, ръководител на един от научните екипи зад проекта, посочва, че от 2011 до 2013 г. подобна канадска мрежа за обмен на генетична информация е помогнала за откриването на молекулярните причини за 146 заболявания и е намерила обяснение за 55% от недиагностицираните случаи.

Според прогнозите на Хауслър до края на тази година ще трябва да се обработват по 85 петабайта генетична информация. Количеството й ще се удвои пред 2019 г. За сравнение - всички мастър копия на всички филми на видеопортала Netflix са едва 2.6 петабайта. Трансфер на толкова много информация по интернет не е логичен или ефикасен. Затова се търси друго решение. Според Адам Берей, изпълнителен директор на компанията Curoverse, разработваща софтуер за болници, вместо да се пренася цялата здравна информация на пациента, ще е нужно да се пренася само въпросът, т.е. единствено ядрото на проблема. Това звучи просто, но досега не е правено и ще има своите предизвикателства, казва Берей. Въпреки това учените са уверени, че в рамките на следващите две години ДНК интернет ще функционира във все по-мащабни форми.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Матю Коб: Няма доказателства за съществуването на извънземни Матю Коб: Няма доказателства за съществуването на извънземни

Авторът на книгата "Life's Greatest Secret" пред "Капитал"

18 юли 2019, 2035 прочитания

Изобретателите на съвременна Европа Изобретателите на съвременна Европа

Тазгодишното издание на European Inventor Awards награди най-големите умове в Европа, но и не само

12 юли 2019, 3227 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: ИКТ »

Кой спечели конкурса за стипендии на ARC Academy

Петимата финалисти ще получат 50% от стипендията за магистърската програма "Реклама и бранд мениджмънт"

"Кариерен кошер" привлича обратно българите с опит и образование от чужбина

Събитието на 4 септември се очаква да събере над 1500 висококвалифицирани кандидати

"Юбер България" помага на студенти за първата им среща с работодатели

Компанията организира две лекции преди кариерния форум във Факултета по математика и информатика на СУ "Св. Климент Охридски"

Да си изградиш професия

В Института по строителство на Santa Fe College са едни от най-перспективните специалности във Флорида

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Технологии и наука" Затваряне
Двуликата Yota

Новата версия на руския смартфон идва с втори сензорен екран от електронно мастило

Дунав не ни вълнува

България не се възползва от реката и регионите там са сред най-бедните в цяла Европа

До Луната и напред

Светът отбелязва 50-годишнината от стъпването на човека на Луната с още по-амбициозни космически програми

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Made in Poland

"АБВ на полския дизайн" в Пловдив изследва един век история и поставя въпроса за преосмислянето на миналото

Бързи, смели, бременни

За остарелите представи и новите проучвания, които доказват ползите от физическата активност и по време на беременността