До Плутон и отвъд
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

До Плутон и отвъд

Сондата "Нови хоризонти" показва наличието на вода, която най-вероятно формира планинските образувания на повърхността и е разположена под слой от азотен лед

До Плутон и отвъд

Космическата сонда "Нови хоризонти" направи първото близко прелитане над отдалечената планета

Юлиян Арнаудов
22093 прочитания

Сондата "Нови хоризонти" показва наличието на вода, която най-вероятно формира планинските образувания на повърхността и е разположена под слой от азотен лед

© reuters


Плутон е символ на най-крайната точка на Слънчевата система - своеобразен край на света, разположен на около 7 млрд. километра от Земята. Планетата е толкова малка и далече, че е открита едва през 1930 г. от американския астроном Клайд Томбау. Оттогава досега, за 85 години, Плутон представляваше просто малка замъглена точка в учебниците по астрономия. До тази седмица...

Досега човечеството нямаше идея как изглежда или от какво точно е съставена планетата. Самото откритие на небесното тяло от Томбау е направено със сравнение на снимки на нощното небе и потенциално изместване на някои от точките. След близо година взиране в изображенията по този метод е открит Плутон. Във вторник човечеството най-накрая получи по-пълна представа за митологичния космически обект в края на Слънчевата система – сондата "Нови хоризонти" (New Horizons) изпрати първите снимки на планетата, след като мина покрай нея. Данните са първата фаза на изследването на края на Слънчевата система, което ще даде много отговори на учените и може да сложи край на редица спорове относно нейната структура, сателитите й и др. Но някои открития могат напълно да преобърнат представата за формирането на най-отдалечените космически тела в Слънчевата система.

Новите хоризонти

Мисията "Нови хоризонти" е резултат от десетилетия опити и планове на американската космическа агенция NASA за формирането на мисия до Плутон. Първите идеи за подобна операция се раждат през 1989 г., когато екип от учени започва работа върху изследователска сонда, която да посети деветата планета. Мисията е наречена Pluto Underground (Подземието на Плутон) и привлича вниманието на NASA. По-късно през 90-те години разработката на мисията върви бавно, като идеята става още по-амбициозна и целта е не само посещение на Плутон, но и експедиция из Кайперовия пояс. През 2000 г. програмата (последно кръстена "Кайперовият експрес") е прекратена заради орязването на бюджета на NASA. Развоят на събитията предизвиква брожение сред учените и започва силно лобиране за възстановяването й. В края на 2000 г. е формиран нов екип, воден от Стамотиос Кримигис и Адам Стърн, който започва работа по "Нови хоризонти". Година по-късно NASA определя програмата за приоритетна, но през 2003 г. новият директор на агенцията Шон О‘Кийф решава да не я включва в бюджета. С много усилия "Нови хоризонти" най-накрая получава финансирането си и през януари 2006 г. сондата е изстреляна.

Апаратът е оборудван с голям набор от сензори, камери и оптични системи, които да могат да се използват за максимално ефективно проучване на Плутон и обектите, покрай които ще мине. Целите на мисията са заснемане на повърхността на деветата планета и най-големия й спътник Харон, както и максимално проучване на характеристиките на двете космически тела. "Нови хоризонти" ще се опита да анализира атмосферата на Плутон и скоростта, с която тя напуска планетата, както и останалите й четири спътника (Стикс, Никс, Керберос и Хидра). Последната задача е изследване на колкото се може повече обекти в Кайперовия пояс.

Плутон е само с няколко хиляди квадратни километра по-голям от Русия като площ
Фотограф: reuters

Планета или джудже

Плутон далеч не е единственото космическо тяло в покрайнините на нашата система. Планетата е разположена в началото на Кайперовия пояс – регион на ръба на Слънчевата система, който се простира отвъд атмосферата на газовия гигант Нептун. Той е подобен на астероиден пояс, но е много по-голям от този между Марс и Сатурн, като има ширина от около 3 млрд. километра.

През последните две десетилетия се водят ожесточени спорове дали Плутон трябва да бъде смятана за деветата планета в Слънчевата система, или да се създаде нова категория небесни тела, за да бъде вписана в нея. Причината е, че през 90-те години на миналия век в Кайперовия пояс са открити космически тела с подобни размери. Това води до създаването на точна дефиниция за това дали един обект е планета или не. Според Международния астрономически съюз (IAU) тя трябва да отговаря на три критерия – обектът трябва да е в орбита със Слънцето, да бъде достатъчно масивен, че да създаде собствена гравитация, която да позволява хидростатично равновесие (тоест да има сравнително симетрична сферична форма), както и да бъде доминиращо космическо тяло в района. Плутон не успява да покрие последния критерий заради наличието на доста други тела, които сборно имат по-голяма маса. Затова и деветата планета според IAU е планета-джудже: теза, на която се противопоставя голяма част от научното общество, включително и един от лидерите на мисията "Нови хоризонти", Адам Стърн. Според критиците, ако се приложи това правило, Земята, Марс и Юпитер също няма да са планети заради астероидния пояс между последните две.

По-голям от очакванията

Всъщност първото откритие на сондата "Нови хоризонти" е, че Плутон се оказва по-голям, отколкото се смяташе досега. Според новите данни диаметърът на планетата е около 2371 км, което я прави най-големият космически обект в Кайперовия пояс. До мисията на сондата "Нови хоризонти" не можеше да се определи точният размер на планетата, тъй като атмосферата й е много разредена и е съставена основно от азот.

"Размерът на Плутон е обект на спорове, откакто планетата беше открита през 1930 г. Радваме се, че най-накрая решихме този въпрос", заявява Бил Маккинън, един от учените в екипа на "Нови хоризонти".  "Това слага край на споровете кое е най-голямото космическо тяло в Кайперовия пояс", обяви Адам Стърн, по време на пресконференция за експедицията.

До неотдавна се смяташе, че откритата през 2005 г. планета-джудже Ерис е по-голяма от Плутон, но тя е с диаметър от 2326 км. Именно това твърдение подкопаваше позицията, че Плутон трябва да се счита за планета. Разликата между двете е малка, така че ако се стигне до консенсус, че Плутон е планета, най-вероятно подобна дискусия ще се разрази и за Ерис, която е по-отдалечена от Слънцето.

За сметка на това сензорите на "Нови хоризонти" показват, че деветата планета е с по-малка плътност от досегашните предположения.

Планини, вода, лед и вулкани

Освен размерите на планетата и първите близки кадри от повърхността сондата прави доста други открития. Първото е, че не се забелязват следи от сблъсъци с метеорити. Това според учените означава, че Плутон е сравнително наскоро (за стандартите на Слънчевата система) формирано космическо тяло.

"На първата снимка от повърхността не открихме нито един кратер от сблъсък с метеорит. Това означава, че тя е сравнително наскоро формирана", коментира Джон Спенсър, учен от мисията.

В допълнение - снимката показва планини с височина над 3000 м, формирани от геологични процеси като изригвания на вулкани. До скоро се смяташе, че под повърхността на Плутон не текат подобни явления. За такива процеси са необходими източници на топлина. В други небесни тела, като например луните на газовите гиганти, геологичните процеси се обясняват с процеса "приливно нагряване". Той се получава при по-близкото преминаване на спътника покрай доминиращата планета. За учените остава загадка геоложката активност на Плутон, но въпреки това откритието е от изключителна важност.

"Така разбрахме, че не е необходимо приливно нагряване, за да се формира геоложка активност на отдалечени ледени светове", коментира Спенсър.  Алън Стърн коментира: "Сега имаме изолирана, малка планета, която показва такава активност."  Повърхността на Плутон е съставена основно от азотен лед, като е открито голямо количество метан, но подобна обшивка не може да изгради откритите на планетата големи планини. Според Стърн те са формирани от блокове замразена вода, върху които има тънък слой от азотен лед и метанова обвивка. Освен това Плутон разполага с полярна ледена шапка, съставена най-вече от азотен лед.  

В дълбините на Кайперовия пояс

Снимките, изпратени от "Нови хоризонти" на най-големия спътник на Плутон – Харон, също са доста интересни. Луната разполага с доста сложен релеф – например има два доста дълбоки каньона. Сондата потвърждава и размера на Харон – луната е с диаметър от 1208 км. Освен това "Нови хоризонти" прави кратко изследване на останалите спътници на Плутон. Никс е с диаметър 35 км, докато Хидра е около 45 км. Последната луна е силно деформирана и не разполага със сферична форма.

Въодушевлението на учените няма да спре, тъй като нови данни от прелитането на "Нови хоризонти" покрай Плутон тепърва ще постъпват. Поради голямата дистанция сигналът от сондата пътува четири часа и половина от Плутон до Земята. Освен това "Нови хоризонти" ще обикаля планетата 12 земни дни и ще може да предава информация, когато има видимост към Земята.

Но дори и само с тези частични данни сондата вече даде доста материал за размисъл на учените и постави край на редица научни спорове. След приключване на обиколката около Плутон "Нови хоризонти" ще продължи да изследва Кайперовия пояс. Космическият апарат е задвижван от ядрен генератор, който ще може да работи до 2030 г. Така сондата ще може да даде един наистина различен поглед върху дълбините на нашата Слънчева система.

Плутон е символ на най-крайната точка на Слънчевата система - своеобразен край на света, разположен на около 7 млрд. километра от Земята. Планетата е толкова малка и далече, че е открита едва през 1930 г. от американския астроном Клайд Томбау. Оттогава досега, за 85 години, Плутон представляваше просто малка замъглена точка в учебниците по астрономия. До тази седмица...

Досега човечеството нямаше идея как изглежда или от какво точно е съставена планетата. Самото откритие на небесното тяло от Томбау е направено със сравнение на снимки на нощното небе и потенциално изместване на някои от точките. След близо година взиране в изображенията по този метод е открит Плутон. Във вторник човечеството най-накрая получи по-пълна представа за митологичния космически обект в края на Слънчевата система – сондата "Нови хоризонти" (New Horizons) изпрати първите снимки на планетата, след като мина покрай нея. Данните са първата фаза на изследването на края на Слънчевата система, което ще даде много отговори на учените и може да сложи край на редица спорове относно нейната структура, сателитите й и др. Но някои открития могат напълно да преобърнат представата за формирането на най-отдалечените космически тела в Слънчевата система.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    Stabilnost avatar :-|

    страхотна работа на НАСА

  • 2
    realist avatar :-|
    Realist

    Страхотна симулация базирана на първите снимки получени от Ню Хорайзънс по врене на прелитането над Плутон:

    https://www.youtube.com/watch?v=ydU-YrG_INk

  • 3
    Stabilnost avatar :-|

    До коментар [#2] от "Realist":
    еха - тва е супер яко - много мерси за линка :)

  • 9
    bluewater avatar :-P
    BlueWater

    Авторът на статията е допуснал сериозна грешка още в първото изречение, защото Плутон НЕ е на "около 7 млрд. километра от Земята", а се движи по силно елиптична орбита около Слънцето с максимално отдалечаване 7.3 млрд. км. и максимално приближаване 4.4 млрд. км. При най-голямото приближаване Плутон е дори по-близо до Слънцето от Нептун както е било от 7 февруари 1979 до 11 февруари 1999. Сега той е на около 4.8 млрд. км. от нас.

  • 10
    yulian_ar avatar :-|
    Юлиян Арнаудов

    До коментар [#9] от "BlueWater":

    Здравейте,

    Знаем за елипсовидната и наклонена под 17 градуса орбита на Плутон и факта, че в различните фази е на различно отстояние от Земята и Слънцето. Всъщност грешка няма - взел съм най-далечната точка, която достига Плутон при обиколката си около Слънцето - от 7.3 млрд. км разстояние до звездата. Поради ограниченията на мястото във вестника не сме изложили всички факти за планетата-джудже, затова нямаше място да се добави информацията, че в най-близката си точка Плутон се превръща в осмата планета (ако бъде квасифицирана като такава) и се намира на 4.4 млрд. км разстояние от Слънцето. Както и други факти не намериха място. Например, че на всеки 500 години се изравнява с една линия с Нептун, тогава газовия гигант прави три обиколки на Слънцето, а Плутон - една и двете завършват в една и съща позиция.

    Поздрави и пожелания за лека неделя :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK