Ловецът на планети
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ловецът на планети

Kepler 452b е първата екзопланета, която се доближава максимално до характеристиките на Земята

Ловецът на планети

След 1013 потвърдени екзопланети телескопът Kepler на NASA откри подобна на Земята

Юлиян Арнаудов
19801 прочитания

Kepler 452b е първата екзопланета, която се доближава максимално до характеристиките на Земята

© reuters


Необятността на Космоса винаги е пленявала фантазията на човека. Милиони звезди, галактики, дори вселени ни обгръщат, а ние все се питаме дали сме сами в тази безкрайна шир. Докато търсенето на извънземни живи организми все още не се увенчава с успех, учените постепенно започват да намират планети, които в голяма степен приличат по редица показатели на Земята. Подобни бяха разкритията от миналата седмица на телескопа Kepler на американската космическа агенция (NASA). Но историята на мисията е доста по-дълга от обявеното в новините.

Откритието може да се окаже още по-голямо и важно от мисията на NASA до Плутон и Кайперовия пояс. Според него в Космоса има потенциален брат близнак на Земята, който може да разполага с условия за живот, близки до нашите. Именно такива планети може да са първите места, на които да бъдат разположени пълноценни човешки колонии. Последното все още е в сферата на научната фантастика, но до миналата седмица нямаше и твърди доказателства, че в наблюдаваните космически дълбини има такива планети. Според теоретичните изчисления само в нашата галактика има милиони планети, които приличат на Земята. Според изследвания на учените от 2013 г. те са над 40 млрд. в рамките на Млечния път. Въпросът е, че не всички от тях разполагат с подходящите условия, за да може на тях да има живот. Задачата на телескопа Kepler е да открие колкото се може повече подобни планети, както и да помогне да се изчислят колко от милиардите звезди в Млечния път имат подобни спътници.

В търсене на втората Земя

Мисията Kepler стартира през 2009 г. и до януари тази година телескопът е открил 1013 потвърдени екзопланети (всички планети, които обикалят звезда, която не е нашето Слънце, компактна звезда или кафяво джудже се наричат екзопланети – бел. ред.), които са разположени в 440 звездни системи, и още близо 3200 други непотвърдени обекти, които могат да се окажат екзопланети. За да може някоя от тях да бъде обявена за близка по условия до Земята, тя трябва да отговаря на редица критерии. Първият е да обикаля звезда подобно на нашето Слънце. Така ще има сходни характеристики на гравитационно привличане и нива на слънчева радиация, за да предостави необходимите условия за живот. Вторият по-важен критерий е планетата да се намира в обитаемата зона. Това е пространството около дадена звезда, в която условията са най-благоприятни за развитието на живот. Обитаемата зона зависи най-вече от температурата на слънцето, цвета му и др. Затова тази зона обикновено варира за различните звезди. Ако е прекалено близо до слънцето, повърхността на планетата ще бъде прекалено гореща, за да може да се формира живот, и тя ще бъде по-скоро аналог на Меркурий, отколкото на Земята. Ако пък е прекалено отдалечена, най-вероятно тя ще бъде скована във вечен лед. Третият фактор са самите качества на планетата. Размерът и масата й не трябва да се различават прекалено много от земните, както и времето, за което обикаля своята звезда. Задачата пред Kepler е да открие именно планети, които да отговарят на тези изисквания.

Първите претенденти

През декември 2011 г. мисията Kepler открива първата екзопланета, която се намира в обитаема зона - Kepler-20e. Тя обаче е по-малка от Земята и обикаля своето слънце за едва шест дни. Самата звезда е по-малка и по-студена от нашето Слънце. Но заради редица фактори Kepler-20e се оказва с много по-гореща повърхност и слаба гравитация, която няма да може да задържи каквато и да било атмосфера или вода. В същия месец на 2011 г. учените от NASA обявиха втори кандидат – Kepler-20b. Това е първата планета, която е открита в обитаемата зона на звезда, много близка до нашето Слънце. Недостатъкът е, че самата планета е двойно по-голяма от Земята и най-вероятно няма твърда повърхност. През 2014 г. учените откриват първата планета с приблизителните параметри на Земята, която се намира в обитаема зона. Тя е наречена Kepler-186f, но обикаля двойно по-малка звезда - червено джудже клас M.

Телескопът намира още няколко подобни планети. Но всяка от тях се различава с нещо от Земята и се предполага, че трудно ще може да развие условия, необходими за живот.

Претендентът: Kepler 452b

Първата екзопланета, която да покрива тежките критерии на астрономите за брат близнак на Земята, беше открита на 24 юли тази година. Учените от мисията Kepler обявяват, че според тях екзопланетата Kepler 452b разполага с необходимите характеристики и най-много се доближава до тези на нашата планета. На първо място звездата, около която обикаля новият претендент, е само 10% по-голяма от нашето Слънце и с около 20% по-ярка. Орбитата на Kepler 452b е почти сходна със земната. Разликата в разстоянието от звездата е почти минимална. За Земята тя е 1AU (астрономическа единица – което е разстоянието между Земята и Слънцето), докато при Kepler 452b то е 1.05AU. Освен това екзопланетата обикаля своята звезда за 385 дни срещу 365 дни при Земята. Самата Kepler 452b е около 60% по-голяма от нашата планета, а гравитацията е двойно по-силна. Предполага се, че екзопланетата разполага със сходна на Земята геология – скали, силиций, въглерод и желязо. Но да се определи точният състав е трудна задача, при положение че Kepler 452b е отдалечена на 1400 светлинни години от Слънчевата система. Въпреки тези подробности, учените смятат, че условията са достатъчно близки до земните, за да може да има извънземна форма на живот.

Откриването на екзопланетата е важна стъпка за астрономите и науката като цяло. Kepler 452b, както и цялата мисия на телескопа показват, че само в малък квадрант от нашата галактика има хиляди планети, които се намират в обитаемата зона на звездите, около които обикалят.

"Това е наистина първата, ама най-първата стъпка на човечеството в намирането на отговора на въпроса дали сме сами във Вселената", коментира Джон Дженкинс, учен от института SETI на NASA, по време на пресконференция посветена на откритието, цитиран от блога TheVerge. "Ние и вие няма да може да пътуваме до тези планети, но нашите праправнуци може и да успеят."

Всъщност самият факт, че учените успяха да засекат планета с размерите на Земята на такова разстояние, е голям успех.

"Най-важното нещо тук е самото откриване на планета с такъв размер на такова голямо разстояние", коментира професор Малкълм Уолтър, астробиолог от университета в Ню Саут Уелс, Австралия. "Винаги сме смятали, че съществуват такива планети, но едно е да предполагаш, друго е да откриеш. Сега вече разполагаме с откритие", допълва той.

Спирачка за мечтатели

Преди да започнем да си представяме как хората изпращат мисия до Kepler 452b и основават земна колония подобно на популярния научнофантастичен филм "Интерстелар", трябва да отчетем още веднъж една съвсем малка подробност. Екзопланетата се намира на 1400 светлинни години от Слънчевата система. Една светлинна година се равнява на приблизително 9 трилиона километра. За да се даде по-ясен пример, експедицията на New Horizons до Плутон продължи около девет години, като планетата джудже в нашата Слънчева система беше в сравнително близката част на своята орбита – тоест отдалечена на малко по-малко от 5 млрд. км. Сондата пътуваше с около 84 хил. км/ч. Така че дори и да направим космически кораб, който да се движи със 100 хил. км/ч, ще са му необходими около 10 хил. години, за да измине една светлинна година. За да се изминат 1400, на космическия апарат ще му отнеме около 14 млн. години.

Но дори и скоро да бъде измислен какъвто и да е начин за космически пътувания със скорост по-голяма от скоростта на светлината, не бива да се забравя и един друг момент. Никак не са малки шансовете Kepler 452b да се окаже просто по-голяма версия на Венера – пустинна вулканична планета. Или пък може учените да са намерили газов гигант, който да не могат да определят точно заради голямата дистанция. Така дори и да успеем да изпратим мисия до екзопланетата, резултатите може да не покрият очакванията. Същото се случи и с главните герои в "Интерстелар" в търсенето на планета, на която да евакуират човечеството от запустялата Земя.

По-адаптивният успява

Учените положиха огромни усилия, за да може телескопът Kepler да осъществи мисията си. Първо, той е разположен в орбита около Слънцето, като е отдалечен достатъчно, за да не му влияят гравитационните сили на Земята, но следва нашата планета, за да може да не се отдалечава много от нея. През 2012 г. едно от четирите инерционни колела на телескопа се поврежда. Това са механични устройства, които се ползват за контролиране на орбитата, без да се използват двигатели с гориво. Загубата на едно от тях не беше фатална за мисията, но през май 2013 г. се поврежда второ, което намалява броя на работещите инерционни колела на две. Шест месеца учените работят трескаво, за да измислят начин да спасят мисията от провал. И достигат до гениална идея. Те използват вълните от слънчеви фотони, за да задържат стабилен телескопа в Космоса. Разположен по правилен начин, за да ги улавя, слънчевите фотони го стабилизират и така се постига балансирано състояние. Задачата на учените от NASA е да поддържат чрез останалите две инерционни колела позицията на апарата, за да може хем да улавят фотоните на Слънцето в соларните панели, хем те да не попадат в лещите и чувствителната електроника на телескопа. Планът успява и така Kepler продължава да снима космическото небе и да търси планети, които да са близки като характеристики на Земята.

Подобно на филма "Интерстелар", колкото повече възможности се открият, толкова повече има шанс някоя от тях да поддържа живот. Нищожна е вероятността нашето поколение да усвои технология, която да ни позволява да пътуваме между отделни слънчеви системи. Но това не означава, че един ден нашите внуци, правнуци или праправнуци няма да го направят. И най-накрая да отговорят на въпроса сами ли сме във Вселената.

Фотограф: reuters

Необятността на Космоса винаги е пленявала фантазията на човека. Милиони звезди, галактики, дори вселени ни обгръщат, а ние все се питаме дали сме сами в тази безкрайна шир. Докато търсенето на извънземни живи организми все още не се увенчава с успех, учените постепенно започват да намират планети, които в голяма степен приличат по редица показатели на Земята. Подобни бяха разкритията от миналата седмица на телескопа Kepler на американската космическа агенция (NASA). Но историята на мисията е доста по-дълга от обявеното в новините.

Откритието може да се окаже още по-голямо и важно от мисията на NASA до Плутон и Кайперовия пояс. Според него в Космоса има потенциален брат близнак на Земята, който може да разполага с условия за живот, близки до нашите. Именно такива планети може да са първите места, на които да бъдат разположени пълноценни човешки колонии. Последното все още е в сферата на научната фантастика, но до миналата седмица нямаше и твърди доказателства, че в наблюдаваните космически дълбини има такива планети. Според теоретичните изчисления само в нашата галактика има милиони планети, които приличат на Земята. Според изследвания на учените от 2013 г. те са над 40 млрд. в рамките на Млечния път. Въпросът е, че не всички от тях разполагат с подходящите условия, за да може на тях да има живот. Задачата на телескопа Kepler е да открие колкото се може повече подобни планети, както и да помогне да се изчислят колко от милиардите звезди в Млечния път имат подобни спътници.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    destino avatar :-P
    destino

    Интересна статия. Но аз лично не разбирам това въодушевление около тези екзопланети.

    Щом само СМС-ти ми ще пътува към тях 14 000 години, евентуалните братчедите не стават за поддържане на роднински връзки.

    Може би има смисъл, човечеството да инвестира повече в биология и медицина в момента отколкото в далечният космос ( и във въоръжение)?

  • 2
    greenhrast avatar :-|
    greenhrast

    http://chitanka.info/text/190-pochti-bezobidna

    За Артър на Ламуела нещата бяха приятно прости. Дните бяха малко по-дълги от двадесет и пет часа, което означаваше най-вече един допълнителен час в леглото всеки ден и, разбира се, да наглася часовника си, което за него беше истинско удоволствие.
    Освен това бе доволен от броя на слънцата и луните, които имаше планетата — по едно, за разлика от някои други, които бе посещавал и които имаха най-невероятни бройки от едното и от другото.
    Ламуела правеше пълна обиколка на единственото си слънце за триста дни, което не беше лошо, защото годината не се проточваше прекалено. Луната правеше девет обиколки около планетата в годината, което означаваше, че месецът е малко по-дълъг от тридесет дни, а това на свой ред даваше възможност на човек през него да свърши малко повече работа. Планетата не беше просто добра като Земята — беше по-добра.


    Публикувано през m.capital.bg

  • 6
    sto67nes avatar :-|
    sto67nes

    То е ясно,че никога никъде няма да отидем,поради много причини,затова е най добре да си гледаме скапаният подарен живот тук на тази планета...

  • 7
    comandante avatar :-|

    [quote#6:"sto67nes"]То е ясно,че никога никъде няма да отидем,поради много причини,затова е най добре да си гледаме скапаният подарен живот тук на тази планета... [/quote]
    Е поне това е сигурно ,че хората неизбежно ще намерят път към познанието , живота няма да е скапан а пътуването и към други звезди ще е възможно до няколко десетилетия !


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK