С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 21 авг 2015, 16:29, 30931 прочитания

Кей Шимада: До 2020 г. никой няма да говори за мобилни приложения

Лекторът на DigitalK 2015 пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Кей Шимада е японски предприемач от Ню Йорк. След като работи за редица големи и малки световни компании, той стартира и управлява първата японска международна мобилна фирма – Infinita. Той беше един от гост-лекторите на тазгодишното издание на технологичната конференция DigitalK, която се организира от "Капитал" и се проведе на 21-22 май в Sofia Event Center. През своята кариера Кей се фокусира да помага на предприемачи по целия свят да предефинират стратегиите си за своите продукти и услуги, да развиват и навлизат на нови пазари, да повишават съществуващите си източници на приходи, както и да създават нови. От 2012 г. той е директор "Иновации и бизнес развитие" в Dentsu Aegis – световна инициатива, посветена на иновациите и нови решения около умните аксесоари, невронните технологии, Big Data и др. Dentsu изследва нови бизнес модели отвъд рекламирането онлайн, както и създаването на нови такива, които да могат да носят добри доходи.

В презентацията си на технологичната конференция DigitalK през тази година в София наблегнахте на умни аксесоари и на интернет на нещата (Internet of Things). Какви са вашите прогнози за тях и как ще се развият през идните години?
 
Моите прогнози за тях са, че до няколко години ще има голям набор от свързани с интернет неща и вещи – в най-общия случай това ще са неща, които носим в момента. Един от тези примери са умните часовници, те все повече ще се налагат сред потребителите. Основната идея на умните аксесоари е, че те ще са тънкият слой на умните технологии, които постепенно ще навлизат във все по-различни продукти, които ползваме всеки ден. Това ще са очила, часовници, обувки, чадъри, спортно облекло – всичко ще бъде свързано с глобалната мрежа.
 
Трябва ли според вас предметите да имат определени качества или приложения, за да могат те да станат умни? Защото, докато часовниците са доста лични вещи, които носим всеки ден, такъв не е случая с чадърите например.
 
Ако вземем чадърите за пример, ние ще носим такъв с едната ръка, а с другата – чанта, ние няма как да можем да използваме смартфоните си. Но какво ще стане ако чадърът ви каже кога се очаква да спре дъжда и да започне да вибрира, когато това стане. Също така, ако има порой, може да попитате умния си чадър дали ще продължи да вали така и по този начин да ви ориентира дали не трябва да потърсите подслон в някой магазин или кафене и да изчакате той да намалее. Всички умни аксесоари трябва да могат да решават конкретни проблеми и да създават удобство. В случая с чадъра, ако нямате свободни ръце, за да ползвате смартфона си, можете да разчитате на чадъра си да получите конкретна информация онлайн. При положение че използвате чадъра си само когато вали, какво пречи той да бъде умен и свързан с интернет и да ви дава полезни данни за времето?
 
Доста често прогнозите за времето не са толкова прецизни...
 
Това вече е проблем извън интернет на нещата. Но това беше само пример за умен чадър. Умните аксесоари освен връзка с интернет ще могат да работят и с вашите биометрични данни, така те ще дават много повече информация в даден контекст.
 
Кои са най-интересните прототипи или опитни образци на умни аксесоари, които сте виждали по време на вашите проучвания?
 
Мога да дам пример с LittleBits – това са миниатюрни платки, които могат да се свързват с магнити с различни приставки и да се слагат към най-разнообразни сензори и така да им придадат нови възможности. Те позволяват на обикновените хора да разберат интернет на нещата, като с тях може да работи дори тригодишния ми син. Интернет на нещата може да отиде много по-далеч. Това което правим в моята агенция BrainWaves – ние се вглеждаме в подсъзнанието на хората, откриваме емоции. Този тип сензорна обратна връзка ни позволява да разширим допълнително възможностите на умните устройства и аксесоари. Тези джаджи, които са налични в момента, не ме интересуват – аз няма да си купя Apple Watch, защото това е просто един по-малък смартфон. Същото важи и за Google Glasses, защото те просто изобразяват информация на очилата, а аз такива например не нося.
 
Такъв дисплей пред очите може да бъде доста удобен...


Да, но много зависи от ситуацията и при какви случаи го ползвате. Например компанията SkullyCam сложи цялата информация за мотора и от смартфона пред очите на мотоциклетистите. Защото, докато караш, няма смисъл всеки път да поглеждаш смартфона си, за да видиш накъде да отидеш или да спреш специално, за да можеш да вдигнеш, ако някой ти звъни. Тази идея добавя удобство за мотоциклетистите, които в момента са доста ограничени да ползват новите технологии.
 
Една от основните критики към умните часовници е, че те не са позиционирани правилно, според вас къде им е точната ниша?
 
Изключително важен е контекстът – дори и Apple Watch да прави много неща, за един мотоциклетист например устройството няма да е изобщо от полза. Ако се разхождам в парка, може би часовникът ще ми даде някакво удобство, но ако нося умни очила, това ще е по-практичното решение. Най-важното нещо за компаниите, които разработват подобни устройства, е те да могат да ги поставят в правилния контекст. Така че хората да могат да имат голяма добавена стойност от тях срещу неголяма допълнителна сума. Така, ако умните очила вършат повече работа от умните часовници и струват малко повече от традиционните такива, ще е достатъчно примамливо за хората да ги купят.   
 
Кои са най-големите предизвикателства в момента пред интернет на нещата?
 
Най-голямото предизвикателство е да накараш хората да разберат как умните аксесоари могат да им доставят допълнително удобство. Повечето потребители поглеждат към Apple Watch и Google Glass и просто казват "не ми трябва такова нещо". Те не могат да разберат контекста на тези устройства.
 
Потребителите или производителите не могат да разберат контекста?
 
И двете. Производителите не могат да разберат как да предоставят това удобство. Вкарват много пари в маркетинг, но имат много ограничено мислене и не могат да осъзнаят какъв тип удобство дадено устройство може да предостави на потребителите. Масовите клиентите, като погледнат подобни джаджи, ги смятат за излишни, защото не могат да видят как те могат да им помогнат. Особено ако са вързани със смартфоните, за тях Apple Watch е просто още един допълнителен екран. Няма го контекста, в който това устройство да бъде полезно. Целият този процес по разбиране на това как интернет на нещата трябва да функционира и как да се придаде по-голяма добавена стойност – това е най-голямото предизвикателство пред налагането на умните аксесоари.
 
Коя е причината умните аксесоари и интернет на нещата, като умни домове и коли, да се налага толкова бавно? Дали това е проблем със стандартизацията и трудното свързване на една джаджа с друга?
 
А трябва ли да има такава стандартизация? Хората си мислят, че дадена джаджа трябва да бъде свързана с определена платформа. Че свързването на Apple Watch с Google Glass ще бъде удобно. Потребителите много често фантазират на тази тема, но в повечето случаи това е просто приказка за лека нощ. Умните аксесоари трябва да са свързани с интернет и точка! Дотук!
 

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Гледайте как SpaceX взривява "пътническа" ракета на живо (обновена) 1 Гледайте как SpaceX взривява "пътническа" ракета на живо (обновена)

Първите частни астронавти проведоха "суха тренировка" преди финалния авариен тест на капсулата Crew Dragon днес

19 яну 2020, 5307 прочитания

Дигитални модели Дигитални модели

17 яну 2020, 1413 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Технологии" Затваряне
App-ове на седмицата

"Капитал" ви представя мобилните приложения, които ни направиха най-силно впечатление

Още от Капитал
Каратисти в текстилна фабрика

"Албена" продаде бившия завод за памучни прежди "България 29". Купувачът "РС Билд" ползва за целта 9.5 млн. евро кредит от ЦКБ

Първи борсов тест за 2020

Интересът към предложените 14% от акциите на "Телелинк" в края на януари, ще е показателен за апетита на инвеститорите

В търсене на новия FAANG

Технологичните гиганти ще останат доминантен фактор на пазарите, но наред с тях в потенциални кандидати за фаворити на инвесторите могат да се превърнат и редица зелени компании

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Кино: "Бомба със закъснител"

Сексизъм, мълчание и опълчване във Fox News

20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10