Тайните на Червената планета
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Тайните на Червената планета

Червената планета е имала океани преди много години, но след загубата на магнитното поле те се превръщат в подземни ледници и водни пари

Тайните на Червената планета

Откриването на течаща вода на Марс дава отговор на малка част от мистериите, скрити там

Юлиян Арнаудов
20888 прочитания

Червената планета е имала океани преди много години, но след загубата на магнитното поле те се превръщат в подземни ледници и водни пари

© reuters


След Луната второто небесно тяло, което вълнува човечеството от хилядолетия и е в близост до Земята, е Марс. Червената планета пленява фантазията на поколения астрономи, философи и фантасти освен със специфичния си цвят, който символизира войната, и с безбройните тайни, които крие. Колкото повече човечеството се опитва да отговори на въпросите си, толкова повече те се увеличават. Което не може да ни изненада, защото след Луната Марс е може би най-добре изследваното космическо тяло в Слънчевата система. Откритието, че на планетата в някаква форма тече вода, не беше прието като голяма изненада от множеството наблюдатели. Но дава малко парче от пъзела, което Марс предоставя. Както и отваря нови хипотези за това дали е възможно да съществува живот там.

Вода на Марс

Наличието на вода на Червената планета е доказано по различни директни или индиректни методи от учените от доста време. Ценната течност е била неизменна част от пейзажа на Марс преди стотици хиляди и дори милиони години. Тогава дори се предполага, че на повърхността е съществувал океан,  по-голям от Атлантическия и дълбок поне около два километра. Но тази ера е приключила много отдавна. Предполага се, че ядрото на Марс се е охладило и планетата остава без магнитно поле, което да я предпазва от опасната слънчева радиация. Така тя губи голяма част от своята атмосфера и съответно се засилват температурните амплитуди на повърхността в различните части на денонощието. В новите условия водата вече не може да съществува в своето течно агрегатно състояние. Тя може да бъде само в твърдо или газообразно такова (първото под формата на лед, а второто под формата на водни пари). Доказателства за наличието на двете на Марс има много – полярна шапка лед се забелязва от орбиталните снимки и наблюдения чрез телескоп, а подземен лед чрез сондаж и радарни снимки от орбита. Облаци могат да се наблюдават на Червената планета, макар и не по същия начин като на Земята. Но без достатъчно плътна атмосфера наличието на течна вода е невъзможно или поне не в нашите представи за реки, езера и морета.

Учените на американската космическа агенция НАСА в понеделник обявиха, че дори и при тези тежки условия вода в течно агрегатно състояние съществува на Марс. Донякъде. Откритието на екипа всъщност разглежда овлажняването на солни насипи по повърхността. При строго определени условия (определена температура, влажност, достатъчно соли в почвата) тази солена почва започва да извлича водните молекули от парите (или подземните ледници) и я задържа в себе си. Така водата преминава от газообразно или твърдо агрегатно състояние в течно по същия начин, както се образува росата по тревата рано сутрин. В случая с Марс се получава мокра почва, подобна на пясъка на морето, след като бъде залят от вълна. Ако обстоятелствата позволят, тези солни насипи започват да "текат" и да образуват следи, които учените забелязват и проследяват. Екипът на NASA изследва информацията от оптичния спектрометър на сондата Mars Reconnaisance Orbiter и открива водни молекули в кристалната решетка на солта, което потвърждава тази теория и което беше в основата на пресконференцията в понеделник. Все още не е изяснено дали водата идва от парите в атмосферата или от разтопен подземен ледник.

Първите изводи

Първите реакции след откритието бяха в предвидима насока – дали е възможен живот на Марс при наличието на течаща вода, както и дали  допълнителното изследване на феномена може да улесни изпращането на хора на Червената планета. Последното е важно, защото, ако се окаже, че водата там е достатъчно като количество на достъпни места, това ще улесни изпращането на човешка мисия. Причината е, че вместо да се взимат огромни количества водни запаси, космонавтите ще могат да я извличат и преработват на място.

Алфред Макеван от университета в щата Аризона обяви по време на пресконференцията, че "възможността за живот във вътрешността на Марс винаги е била голяма и има шанс да се намерят микроорганизми някъде под повърхността". Според друг учен от екипа на НАСА, Джон Грънсфийлд, солената вода, открита на Червената планета, ще "бъде много полезна за бъдещи изследователски екипи", като така те няма да носят със себе си тежки запаси, а ще я използват на място.

Макар и течащата вода да съдържа високи нива на сол, която в подобни количества е смъртоносна за повечето организми, в нея все пак има възможност да се формира живот. На Земята има достатъчно примери за микроорганизми, които живеят при невероятно екстремни условия. Някои пустинни растения например извличат солта от почвата и я ползват, за да могат да задържат за по-дълго време влагата в тежките горещи и сухи условия.

Скритите проблеми

Има един аспект от изучаването на водата на Марс, който всъщност остава незабелязан за повечето хора. Това е международното споразумение за изследване на далечния Космос на ООН, което определя универсалните правила за космически експедиции. В него е изрично посочено, че не може да се праща мисия, независимо дали е роботизирана или човешка, в близост до водоизточници в Космоса. Идеята е да не се пренасят земни микроорганизми, които да променят флората и фауната на небесните тела. Оказва се, че някои микроби от Земята са изключително издържливи, дори на суровите условия в Космоса. Така например подобни микроорганизми оцеляха близо две години полепнали на повърхността на Международната космическа станция. По този начин се получава интересен парадокс – учените се опитват да намерят вода на другите планети, но не могат да се доближат до подобни райони, в които се предполага, че такава съществува. Всички космически мисии се базират на специални защитни протоколи, които казват къде може да се кацне и къде не. Така всъщност роботизираните роувъри, изпратени на Марс, покриват сравнително суха територия и не са спуснати до места като полярната ледникова шапка или регионите, в които е засечен феноменът с течащите солни масиви. Самите процеси са наблюдавани дистанционно от орбита. Според последния доклад от 2014 г. на Националния център за биотехнологична информация на САЩ (NBCI) местата, които хората могат да изследват на Червената планета, стават все по-малко заради опасност да не бъдат замърсени волно или неволно от човешката активност.

Изводът от цялата история е, че колкото повече научаваме за Марс, толкова повече въпроси изникват, докато в същото време регионът за изследване се стеснява все повече.

След Луната второто небесно тяло, което вълнува човечеството от хилядолетия и е в близост до Земята, е Марс. Червената планета пленява фантазията на поколения астрономи, философи и фантасти освен със специфичния си цвят, който символизира войната, и с безбройните тайни, които крие. Колкото повече човечеството се опитва да отговори на въпросите си, толкова повече те се увеличават. Което не може да ни изненада, защото след Луната Марс е може би най-добре изследваното космическо тяло в Слънчевата система. Откритието, че на планетата в някаква форма тече вода, не беше прието като голяма изненада от множеството наблюдатели. Но дава малко парче от пъзела, което Марс предоставя. Както и отваря нови хипотези за това дали е възможно да съществува живот там.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    geordgeo avatar :-?
    geordgeo

    Космическите изследвания трябва да продължат, това е важно за цялата ни цивилизация... от една страна. От друга обаче, предвид ситуацията, в която живеем, може би е по-добре част от парите да бъдат насочени за решаване на наболели земни проблеми, знам ли...

    Иначе всичко, което научаваме за Марс е интересно и завладяващо, а сигурно има и още открития, които не стават достояние на широката общественост...

  • 6
    qvb21311044 avatar :-|
    Алф

    Извънземните не знаели за споразумението, приближили се до водата и сме станали ние.

    ;-) ;-)

  • 7
    blue_apollo avatar :-P
    blue_apollo

    Ако е имало такова споразумение през 1492 година, Колумб нямаше да открие Америка.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Къде са чиповете

Къде са чиповете

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK