Дон Грантъм: Microsoft подкрепя и инвестира в 300 малки и стартиращи компании в България

Президентът на Microsoft за Централна и Източна Европа пред "Капитал"

   ©  НАДЕЖДА ЧИПЕВА
   ©  НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Дон Грантъм е президент на Microsoft за Централна и Източна Европа, като има дългогодишен опит в IT индустрията. В тази си роля той отговаря за операциите на софтуерния гигант в 10 местни звена с общо над 3500 души персонал, които обслужват 33 държави. Задачата на Грантъм е да общува с представителите на бизнеса, IT общността и държавните институции. Преди да се присъедини към софтуерния гигант, той е бил старши вицепрезидент и директор по продажбите в Hewlett-Packard, а кариерата си в сектора на високите технологии започва в IBM. Дон Грантъм даде ексклузивно интервю за "Капитал" по време на визитата си в България и участието в технологичната конференция INDEED, която се проведе на 20 октомври в София.

Какъв е поводът за визитата ви в България?

България е важен пазар за нас. Преди 15 години отворихме офис в София и през този период Microsoft инвестира доста в изграждането на партньорства с публичната администрация, дистрибуторите, както и с малките и средните предприятия. Покрай срещата ми с нашите представители и партньори както сега, така и при предишните ми визити за последните пет години, виждам, че страната има голям потенциал. Изненадан съм от енергията на българите и увеличаващата се технологична култура тук. Много е обещаващо да виждаш, че ученици, студенти, стартъпи, IT професионалисти и бизнес лидери използват все повече новите технологии и са част от глобалните тенденции. Светът се променя, както и начинът по който хората ползват технологиите, защото вие ги ползвате по един начин, аз по друг, вашите деца – по трети. Ако продължим тази логика, днешните деца ще ползват технологиите на бъдещето по съвсем различен начин, отколкото ние сме си представяли. Затова и организираме конференцията INDEED, която има за цел да събере на едно място водещите технологии, бизнес лидерите, партньорите на Microsoft и представители на държавните институции. Да поговорим и да си партнираме как чрез IT прогреса може да стимулираме икономическия растеж на страната. Нашата мисия е да помогнем на всеки жител на планетата да постигне повече с помощта на технологиите. Но смятаме, че няма да можем да го постигнем сами. Затова и търсим партньори, с които да успеем в това начинание. Имам среща и с президента Росен Плевнелиев и представители на правителството да обсъдим как може да се увеличи конкурентоспособността на България в дългосрочен план.

Microsoft пусна новата операционна система Windows 10 през лятото, как върви разпространението на платформата? Имате ли данни за Източна Европа, и по-специално за България?

Реакцията на потребителите от пускането на Windows 10 до момента е феноменална. Това е може би най-силният дебют в историята на операционната система. За няколко месеца тя вече се ползва на над 110 млн. устройства по целия свят на 90 хил. различни модела персонални компютри и таблети. Това е близо три пъти по-голям темп на разпространение спрямо Windows 7 и четворно по-голям от този на Windows 8 за същия интервал след дебюта им. Това означава, че потребителите се ориентират към новата платформа много по-бързо отколкото при предишните ни версии. В момента Windows 10 е инсталиран на 8 милиона корпоративни компютъра. За съжаление не разполагаме със статистика по региони. Но за нас не е изненада, че хората харесват новата операционна система – тя комбинира изпитани с по-продуктивни решения, както и е най-сигурният Windows до момента. Ако трябва да продължа със статистиката: 680 млрд. интернет страници са разгледани с новия браузър Edge, новият магазин Windows Store е посещаван 1.25 млрд. пъти, приходите на разработчиците за всяко сваляне са се увеличили четворно от пускането на Windows 10. Освен това тази висока активност помага за увеличаване на броя на новите универсални приложения, които могат да се използват на всякакви екрани. Много сме доволни и позитивно настроени от резултатите на Windows 10 и мисля, че ще постигнем целта новата версия да се ползва от 1 млрд. устройства до две-три години.

Пиратството в миналото беше един от проблемите, с които се сблъскваше Microsoft. Как се справя компанията с предизвикателствата, които налагат ползването на нелегален софтуер?

Стремим се да се преборим с пиратството, за да се зачита авторското и интелектуално право. Всяка икономика, която се стреми към растеж трябва да може да защитава интелектуалния труд на тези, които инвестират в нея и развитието й. Защото така ще може да се формира една здрава IT екосистема, която да създаде нови компании на локално ниво. За съжаление, все още има много дружества по света, които разчитат на нелегални продукти, на някои дори такъв им е бизнес моделът. Освен това пиратският софтуер отваря доста дупки в киберсигурността на системите, на които е инсталиран и повишава риска от пробиви и инсталирането на шпионски и зловредни програми. Microsoft приема предизвикателството много сериозно и предприема различни мерки за борбата с него. Уведомяваме клиентите за потенциалните рискове, сътрудничим си с правителствата на много държави по света и съответните институции по защита на авторското право и регулатори, за да може да се изгради една здрава среда, в която се ползва сигурен и легален софтуер.

България и изобщо регионът на Централна и Източна Европа беше известна с това, че се ползва масово нелегален софтуер. Каква е ситуацията в момента?

Ако разгледаме данните на BSA за 2014 г., употребата на нелегален софтуер в региона е спаднала с около 7% спрямо 2007 г., а за България понижението за същия период е с около 5%. От една страна, това е голям спад, защото става дума за доста пари, ако монетизираме този софтуер. Но все пак има още много какво да се желае, за да постигнем едни много по-ниски нива на софтуерно пиратство в Централна и Източна Европа и те да се изравнят със средните за ЕС.

Microsoft е един от водещите доставчици на облачни решения чрез платформата Azure – можете ли да разкажете малко повече за нея и как се представя тя в България?

Платформата Azure е в центъра на нашия подход, който е насочен първо към мобилните и облачните услуги. Тя осигурява ресурси за машинно обучение, аналитични решения, както и е платформа, на която ще може да се базират интернет на нещата (Internet of Things – IoT). С Azure Microsoft помага на клиентите си да преоткрият бизнес процесите, но също така може да трансформира напълно дейността им. Близо 85% от компаниите от Fortune 500 ползват платформата, като подобни резултати постигаме и в Европа. Все повече дружества от Стария континент преминават към облачни решения и избират Azure за своите бизнес нужди. В България доста компании и публични институции използват платформата. Например "Телерик" и нейните около 130 хил. клиенти я ползват. Така че Azure се възприема добре на българския пазар, като скоростта на налагането й съвпада със средното за Европа. Тя се ползва както от нашите партньори, малки и средни предприятия, така и от държавните институции. При срещата ми с американския посланик в понеделник бях учуден колко популярен е Azure в България, както и облачните и мобилните технологии като цяло.

Неотдавна Съдът на Европейския съюз обяви споразумението за обмен на данни между САЩ и ЕС Safe Harbor за невалидно. Повлия ли това решение върху дейността на Microsoft и каква е позицията на компанията?

Всички облачни услуги на Microsoft - от Azure, през Office 365, Dynamics CRM Online и др., отговарят на изисквания на ЕС за обмен на данни. Не смятаме, че това решение ще има голямо влияние върху нашите потребителски услуги. В общите условия на компанията ясно сме посочили, че потребителите обменят помежду си информация. Microsoft разполага с центрове за данни в много държави и региони, като няколко се намират в Европа. Компанията работи усилено от 2011 г., за да покрие изискванията на ЕС за обмен на данни за облачните услуги, които предлага. В началото на тази година Microsoft покри необходимите стандарти, като сме сертифицирани по ISO 27018.

Коя е най-важната част от бизнес стратегията на Microsoft в момента?

Доста неща са и не знам дали ще мога да избера едно от тях. Най-важното, с което бих започнал – това са клиентите ни. Целта ни, както споменах, е да помогнем на всеки да бъде по-продуктивен. Искаме да постигнем това с най-добрите платформи, които да предоставят максимална продуктивност и услуги сред колкото се може повече видове устройства. Предимството, че разполагаме със силна облачна платформа, е, че ни дава възможност да разгледаме нуждите на потребителите и съответно да можем да им предоставим услуги с добавена стойност. Списъкът е дълъг – максимално бързи услуги, по-малки разходи, вертикални решения, гъвкавост. Те се предоставят според нуждите на потребителите и така увеличаваме  конкурентоспособността им на пазара. Фокусът ни продължава да бъде насочен към технологиите, което е катализатор за икономически растеж не само на бизнес, но и на национално ниво.

Как България се вписва в тази стратегия и какви са плановете ви за страната?

Българската софтуерна индустрия става все по-силна. Тя е пораснала петкратно за последните пет години. Тя е един от най-бързоразвиващите се икономически сектори. Мисля, че за последните три години софтуерната индустрия е допринесла 1.8 млрд. евро за националната икономика, като поне половината от тях идва от износ. Като погледнем подобна статистика, за нас е изключително важно, че стратегията на Microsoft се крепи върху такъв ключов сегмент за националната икономика. За нас като IT лидер, който движи еволюцията на технологиите е ключово да подкрепим България да развие уменията и таланта за издигането на дигиталната икономика. Страната се включи активно в инициативата на ЕК CodeWeek, която беше открита миналата седмица в Брюксел и има за цел да стимулира повече млади хора да програмират. Мисля че в България има около 400 ученици, които се обучават в програмиране. Microsoft предоставя 75 млн. долара на глобално ниво за повишаването на дигиталните умения на учениците и България ще получи дял от това финансиране. Има много положителни неща в този подход, едно от тях е, че помагаме да се изградят висококачествени таланти. В Европа младежката безработица е двойно по-голяма от тази на възрастните хора, а в София например има силен недостиг на IT специалисти. Много е трудно да се намерят технологични кадри. Ако икономиката става все по-зависима от информационните технологии, ключово е да се инвестира в необходимите програми за обучение и подготовка на IT кадри, така че да се включват колкото се може повече хора. Важно е младежите да излизат не само грамотни, като завършат училище, но и да имат добри технически познания. Вярвам, че икономическият растеж в региона може да се насърчи чрез засилване на високотехнологичните умения, и Microsoft помага за този процес.

Microsoft инвестира също така и в стартъпи. Можете ли да разкажете малко повече за тези програми на компанията?

Вярвам, че стартъпите са важна част от местната икономика. Microsoft насърчава развитието им чрез програмата BizSpark, която има за цел да помага на над 82 хил. технологични компании по света - 10 хил. от тях са в Централна и Източна Европа, а 300 са български дружества. Отделно си партнираме с още 150 акселератора по целия свят. Програмата предоставя безплатен и свободен достъп до нашите софтуерни програми и решения и консултантски услуги. В България например сме предоставили безплатно ползване на облачната платформа Azure за около 4 млн. долара на тези организации. Така че ние не просто обявяваме, че подкрепяме 300 български стартъпа и 150 акселератора по целия свят, но и инвестираме значителни средства в тях. Смятаме, че това е необходимо за развиване на предприемаческата култура. Освен това програмата се разраства с по 50% на годишна база. В нея виждаме не само инвестиция в развиването на предприемаческата среда и IT таланта, но и потенциална финансова възвращаемост.

Какви други програми, насочени към обществото, имате в България?

Предвид нашата стратегия, корпоративната социална отговорност е ключов аспект от нашата дейност. Всъщност, когато реших да се занимавам и да ставам част от технологичната индустрия, аз го направих, защото вярвах, че технологиите са в основата на прогреса. Синът на посланика на САЩ в България например е на две и половина години, още се ориентира със заобикалящата го среда. Даваш му таблет и той започва да работи с него. Родителите ми никога не са пазарували онлайн. Дъщеря ми, която е 28-годишна, пазарува само през интернет. Първият досег на детето на посланика с технологиите е сензорен екран. Преди пет години такива устройства нямаше на масовия пазар. Еволюцията на технологията е сърцето на еволюцията на човечеството. Това е и в нашите сърца на Microsoft – имаме корпоративни цели, но и такива, свързани с обществото. В България сме от 15 години и следваме плътно тази философия. Имаме много програми, насочени в различни сектори. Някои от тях са насочени с интеграцията на новите технологии в училищата и подпомагане да се изучават IT предмети в класните стаи. Подпомагането на образованието става по различни начини – предоставяне на безплатен софтуер или такъв с много намалена цена например. Което е много важно предвид очакванията, че 90% от изискванията за работа през 2020 г. ще изискват някакви технологични умения. Като мисля, че това са консервативни прогнози.

Microsoft предоставя ли директни продажби на своите продукти и услуги на публични институции и ако да – при какви обстоятелства?

Нашият бизнес модел е да не предлагаме директно нашите продукти и услуги. Разполагаме с около 40 хил. партньори и дистрибутори в Централна и Източна Европа. Използваме техните ресурси, за да достигнем до нашите клиенти и така да им предоставим най-добрите възможности. Този модел ни позволява да комбинираме нашите технологични решения и платформи с познанията на местните ни партньори за локалния пазар. Обикновено не предоставяме директни продажби.

Има ли изключения?

Не мога да коментирам за всяка продажба, която осъществяваме по света. От време на време избираме подобен подход за директни продажби, но за много конкретни клиенти и при много определени обстоятелства.