Технологичната експанзия от Изток
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Технологичната експанзия от Изток

Софийският офис на украинската SoftServe скоро трябва да се увеличи почти тройно и да заема площ от близо 1800 кв.м

Технологичната експанзия от Изток

Софтуерните компании от Русия, Украйна и Беларус в България забавят плановете си, но остават оптимисти

Юлиян Арнаудов
20890 прочитания

Софийският офис на украинската SoftServe скоро трябва да се увеличи почти тройно и да заема площ от близо 1800 кв.м

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


Амбициозни, агресивни, с мащабни планове и амбиции и корени от Източна Европа. Така могат да бъдат обобщени новите IT компании от региона, които навлязоха в България през 2014 г. От една страна, това е много позитивен сигнал за страната и сектора. Буквално нашествието на IT дружества, които оперират на глобалния пазар и всяко от тях разполага с по над 10 хил. служители, е много добър знак, че индустрията се развива и може да превърне България в истински регионален технологичен хъб. Тази теза беше подкрепена от големите планове на новите компании, които преди време обявиха, че всяка от тях ще открие по минимум 200 нови работни места и ще се расте с подобен темп всяка година. Появата им на местния пазар обаче предизвика опасенията на българските фирми от сектора, че те ще оберат каймака на и без това тесния трудов пазар за софтуерни специалисти. Година по-късно можем да направим и първите заключения какво точно се случи, след като Luxoft, SoftServe и EPAM откриха свои центрове в България. Резултатите не покриха първоначалните очаквания както на новите фирми, така и опасенията на тукашните дружества.

Действителността на българския IT пазар накара Luxoft и SoftServe да коригират плановете си за разрастване. Масовото обиране на кадри също не се случи или поне не с тези мащаби, от които се страхуваха местните фирми. Дори напротив: в стремеж да използват повече старши специалисти, които да положат основите на новите си центрове, компаниите от Източна Европа раздвижиха процедурите по издаване на т.нар. сини карти - разрешителни за работа на висококвалифицирани специалисти, които идват извън ЕС. Един друг важен положителен ефект е, че с влизането на повече големи компании, които оперират на глобалния пазар, се повишава репутацията на България като привлекателна дестинация за IT услуги и аутсорсинг.

Новите играчи и обещанията им

Пълният внос от Украйна

Ако SoftServe отвори развоен център в София, то друга компания от Украйна реши направо да премести цялата си дейност от Одеса и Харков в Пловдив. Това е SpeedFlow, която не разполага с мащабите на големите три, които навлязоха в България, но за разлика от тях тя се премества напълно тук. Страната ни е избрана след проучване и в конкуренция с други държави в региона. Причината да се изнесе от Украйна пък е конфликтът с Русия и несигурността, която създава той - Одеса е в непосредствена близост до Крим, който беше анексиран от Москва. В момента са се пренесли около 65 души в Пловдив, а към края на годината се очаква броят на украинските IT специалисти да достигне 130 души. Освен това компанията ще се опита да привлече и 65 местни експерти.

Първата компания, която откри в София развоен център, беше Luxoft. Руската фирма (която всъщност е базирана в Швейцария и листвана на Нюйоркската борса) стъпи в България през пролетта на 2014 г. с амбициозни планове – в рамките на две години да наеме 400 души, а на третата развойният център да достигне 500 служители. Намеренията бяха дадени от самия главен изпълнителен директор Дмитрий Лошчинин, който посети страната при официалното представяне на новия офис през лятото на миналата година. Мениджърът  обаче си остави вратичка за намеренията, като преди година обяви пред "Капитал", че звеното ще расте толкова, колкото му позволи местният пазар на труда. Фирмата е специализирана в разработването на софтуер по поръчка и IT аутсорсинг. Макар централата й да се намира в кантона Цуг, а акциите й да се търгуват в Ню Йорк, компанията е основана в Москва през 1995 г. като част от холдинга IBS. През 2000 г. тя се отделя в друго дружество под ръководството на Дмитрий Лошчинин, който в момента е и главен изпълнителен директор. За фискалната 2015 г. (която приключи на 31 март 2015 г.) Luxoft отчете приходи от 520 млн. долара и нетна печалба от 63 млн. долара. В цял свят служителите й са около 10 хиляди. 

Втората компания, която навлезе в България миналото лято, е SoftServe. През лятото на миналата година украинското дружество откри своя център в София. Плановете за него съвпадаха като амбиция с тези на Luxoft. Първоначалната идея на компанията беше да расте с по 200 души на година. В средносрочен план българският офис трябва да достигне хиляда души персонал, обяви преди година пред "Капитал" тогавашният изпълнителен директор на SoftServe Алан Харлан. Освен това групата възнамеряваше да развие своята IT академия и в България. В нея компанията дава възможност на завършили средно или висше образование да получат подготовка по определени технически умения. Така средно на всеки около 100 служители се падат около 25 души, които изпълняват различни поддържащи функции в рамките на центъра. Идеята е липсата на квалифицирани кадри да се компенсира с подготовката на младши експерти. Подход, към който започнаха да се ориентират все повече български IT фирми. Историята на SoftServe е доста сходна с тази на Luxoft. Дружеството е основано в Лвов, Украйна, през 1993 г., където и в момента се намира европейската й централа, а американската се намира в Остин, Тексас. SoftServe все още не е публична компания и съответно финансовите резултати не са обявени официално, като към края на 2014 г. разполага с около 3900 души. Тя е специализирана в софтуерен и IT аутсорсинг – изработване и/или поддръжка на приложения, както и изнасяне на определени IT процеси.

EPAM e третата компания, която навлезе буквално месец след SoftServe. Откриването на софийското й звено мина леко незабелязано. Фирмата не беше открита към медиите, поне в началото. През тази година постепенно започнаха публично да се появяват нейни представители. Плановете на дружеството в дългосрочен план съвпадат с тези на SoftServe – наемането на хиляда специалисти в рамките на следващите няколко години. Това обяви Раджеев Бхат, вицепрезидент на EPAM, отговорен за търсенето и развитието на кадри, по време на конференцията hruIT, организирана от EPAM и jobTiger.bg. Компанията е основана от Аркади Добкин и Лео Лознер. Първият се намира в Принстън, щата Ню Джърси, а вторият - в Минск, Беларус. EPAM също е специализирана в аутсорсинг на софтуерни разработки. Дебютира на борсата в Ню Йорк през 2012 г. и в момента е базирана в САЩ, но разполага с развойни центрове и офиси по целия свят. EPAM има коло 17 хил. служители и приходи за 2014 г. от 730 млн. долара при нетна печалба от 69 млн. долара.

Суровата реалност

На пръв поглед трите компании разполагат с доста сходен, направо идентичен профил. Всички започват дейността си в Източна Европа, занимават се основно със софтуерен и IT аутсорсинг и са се разраснали на пазарите в Западна Европа и САЩ. Но само година след отварянето на офисите ситуацията се промени. Въпреки леко занижените мащаби и амбиции те продължават да гледат на България с оптимизъм. В края на октомври Luxoft вече има около 180 души персонал, обяви Константин Конов, управляващ директор на компанията за България. Което е лека корекция надолу спрямо намеренията за наемането на 200 специалисти годишно.

46

сини карти са получили за последната година SoftServe и Luxoft.

"Това е добър резултат, но е под нашите поставени цели. Всички искат да имат специалисти и да правят проекти, но просто някои ограничения на пазара оказват влияние", коментира Конов пред "Капитал". Той допълни, че основната спирачка са липсата на достатъчно квалифицирани кадри, особено в софтуерната сфера.

"Планът е да удвоим екипа през следващата година, като това не е цел, която се преследва абсолютно", обяви Конов. "Ще растем с толкова, с колкото можем и с колкото ни позволява пазарът."

От SoftServe не обявиха точно колко голям е персоналът й в момента. Сегашният център по груби преценки може да побере около 100 души, но компанията наема и подготвя за експлоатация още   пространство в офиса си в София.

"Коригирахме надолу плановете си на база на пазарните възможности", коментира Андон Симеонов, генерален директор на SoftServe за България, пред "Капитал". "За компания, която почва от нулата, 200 души в първата година е много агресивна цел за българския пазар." Той допълва, че когато българското звено достигне размер от 200-300 души, тогава може да се преразгледат обновените планове и да се върне идеята за по-агресивно наемане на специалисти. Компанията е оглеждала Пловдив като потенциална дестинация за втори офис, но за момента е замразила този проект.

"Не ни е проблемът отварянето на нови места. Ако отворим прекалено много нови позиции, може да поставим пазара под голям стрес – нещо, което искаме да избегнем", коментира Симеонов. Според него в България няма IT компания, която да взима над 200 души годишно и се вижда, че пазарът не е готов. Симеонов подчерта, че в момента са необходими от средни разработчици нагоре, за да може да изгради основен екип, който да работи директно по проекти. Чак след това може да се взимат и младши специалисти, които да се развиват. Това не пречи на SoftServe да даде зелена светлина и на своя проект за IT академия. За момента тя е скромна по мащаби, като обучава малки групи от по няколко човека. Завършили са я около 50-60 души, от които между 40% и 60% вече са назначени на работа в компанията. Интересът към нея е голям, като за една група между пет и седем души понякога се явяват около 70 кандидати, разказва Андон Симеонов.

Реалните числа за EPAM също се различават от планираните. Към лятото компанията разполага с около 40 служители, но остават плановете за бързо развиване, коментира Станимир Николов, директор на EPAM за България, цитиран от economy.bg. Това е по-малко от все още актуалната според него цел да се увеличава персоналът с по 100 души на година. Той допълва, че в зависимост от развитието на пазара на труда българското звено ще достигне размер между 500 и 1000 души през следващите пет години.

Ефектът "синя карта"

Една от причините за по-бавния растеж се крие в самите играчи. Те са големи международни компании, които искат при навлизането в нова държава веднага да започват да работят по мащабни проекти. Но тази цел не е постижима с младши специалисти. Едва след 12-18 месеца към подобни екипи може да се прикачат хора без опит, коментира Константин Конов от Luxoft. На същото мнение е и Андон Симеонов от SoftServe. Той допълва, че в момента компанията също изгражда един основен екип. Именно липсата на достатъчно висококвалифицирани кадри, които да почнат от първия ден, е основната спирачка за дружествата от Източна Европа в България. Най-лесният за тях начин да преодолеят този недостиг е да внесат свои служители от звената си в Русия, Украйна и Беларус, които да помогнат с новите проекти. Но за да могат тези специалисти да работят в България, е необходимо да им се издаде специално разрешително – известната вече синя карта. Процесът отнема доста време – между четири и дори осем месеца. Затова не е изненада, че за цялата 2014 г. са издадени общо около двадесетина сини карти, от които едва две са за софтуерни специалисти. Все пак навлизането на Luxoft и SoftServe раздвижи целия процес. Първата по този начин е преместила в България около 40 специалисти от Русия и Украйна, а втората – шест души, а още три до пет са в процес на обработка. Което означава, че издаването на сини карти в страната е нараснало два пъти само заради двете компании. Според Luxoft, SoftServe и EPAM издаването е твърде бавно независимо от положителната новина с премахването на пазарния тест за IT специалностите, което трябва да стане до края на годината. Така процедурата би трябвало да се съкрати с 45 дни, което беше постигнато след сериозни усилия от двете браншови организации – Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) и Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ).

"Двете организации направиха изключително много в тази посока – видяха този проблем и вече имаме първите резултати", коментира Андон Симеонов от SoftServe. Въпреки това одобрението за сини карти продължава да е бавно, защото са замесени няколко институции с бавни процеси за обработка. Но наяве е и друг момент – новият наплив от молби създава проблеми на администрацията.

"В дирекция "Миграция" към МВР например няма достатъчно ресурс, който да поеме този поток от желаещи от различните компании, което води до много големи забавяния и обявените срокове не се спазват", обяснява Конов. Трите фирми вече са членки на БАСКОМ.

Здравословна конкуренция

Навлизането на трите IT компании в България може да усложни пазара за висококвалифицирани специалисти. Въпреки всичко отварянето на подобни офиси определено може да се разглежда като положително развитие за индустрията. Най-видимият ефект е, че те могат да катализират опростяването на процедурата с привличането на специалисти от чужбина. Има и други положителни последствия - на първо място имиджовото. Колкото повече големи IT компании отварят центрове в страната, толкова по-бързо тя се превръща в атрактивна дестинация не само за други фирми, но и прави българските софтуерни дружества по-видими при намирането на чуждестранни клиенти. Първите резултати са налице. България например беше обявена за най-атрактивната аутсорсинг дестинация в Европа за 2015 г. от Европейската аутсорсинг асоциация.

На второ място, големите международни компании носят със себе си ноу-хау, което да предадат на местните специалисти. Българските програмисти се славят с доста добри технически познания и умения, което се потвърждава от всички IT фирми с центрове тук. Но има и пропуски. Един от тях е затруднението на българските специалисти да работят във виртуални екипи. Тоест да работят по проекти с експерти, разпръснати по цял свят, които комуникират дистанционно. Което  не е фатално, но изисква няколко месеца на адаптация от българските експерти. Мнението се споделя както от Luxoft, така и от SoftServe, които разработват доста подобни проекти.

На трето място, навлизането на подобни корпорации води и до здравословна конкуренция и стимулира развитието на сектора. Капсулирането само в рамките на един пазар, особено в IT индустрията, е пагубно поради бурното развитие на интернет технологиите.

"Ако има протекционизъм в страната и се забрани на компаниите да навлизат, това по никакъв начин няма да развие бранша и екосистемата, а ще доведе до стагнация на индустрията. Така че всяка нова външна компания, която дойде в България, поражда здравословна конкуренция и натиск за развитие", коментира Стамен Кочков, председател на БАСКОМ, пред "Капитал".

Според него, колкото повече такива компании навлизат в България, толкова повече тежест ще придават на целия IT сектор. А той продължава да расте с бързи темпове. Освен ако недостатъчното разработчици не се явят сериозна спирачка.

Амбициозни, агресивни, с мащабни планове и амбиции и корени от Източна Европа. Така могат да бъдат обобщени новите IT компании от региона, които навлязоха в България през 2014 г. От една страна, това е много позитивен сигнал за страната и сектора. Буквално нашествието на IT дружества, които оперират на глобалния пазар и всяко от тях разполага с по над 10 хил. служители, е много добър знак, че индустрията се развива и може да превърне България в истински регионален технологичен хъб. Тази теза беше подкрепена от големите планове на новите компании, които преди време обявиха, че всяка от тях ще открие по минимум 200 нови работни места и ще се расте с подобен темп всяка година. Появата им на местния пазар обаче предизвика опасенията на българските фирми от сектора, че те ще оберат каймака на и без това тесния трудов пазар за софтуерни специалисти. Година по-късно можем да направим и първите заключения какво точно се случи, след като Luxoft, SoftServe и EPAM откриха свои центрове в България. Резултатите не покриха първоначалните очаквания както на новите фирми, така и опасенията на тукашните дружества.

Действителността на българския IT пазар накара Luxoft и SoftServe да коригират плановете си за разрастване. Масовото обиране на кадри също не се случи или поне не с тези мащаби, от които се страхуваха местните фирми. Дори напротив: в стремеж да използват повече старши специалисти, които да положат основите на новите си центрове, компаниите от Източна Европа раздвижиха процедурите по издаване на т.нар. сини карти - разрешителни за работа на висококвалифицирани специалисти, които идват извън ЕС. Един друг важен положителен ефект е, че с влизането на повече големи компании, които оперират на глобалния пазар, се повишава репутацията на България като привлекателна дестинация за IT услуги и аутсорсинг.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    npocmaka avatar :-?
    npocmaka

    Мисля че и provectus има офис тук. От отзивите които се чуват - по-добре от масовите български работодатели , западните компании като цяло са за предпочитаме.

  • 2
    zstoykov avatar :-|
    Zhivko Stoykov

    Продължаваме да се молим държавата да ме "оправи" този сектор.

  • 3
    zstoykov avatar :-|
    Zhivko Stoykov

    *не "оправи"


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK