Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 30 окт 2015, 17:28, 20750 прочитания

Технологичната експанзия от Изток

Софтуерните компании от Русия, Украйна и Беларус в България забавят плановете си, но остават оптимисти

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Амбициозни, агресивни, с мащабни планове и амбиции и корени от Източна Европа. Така могат да бъдат обобщени новите IT компании от региона, които навлязоха в България през 2014 г. От една страна, това е много позитивен сигнал за страната и сектора. Буквално нашествието на IT дружества, които оперират на глобалния пазар и всяко от тях разполага с по над 10 хил. служители, е много добър знак, че индустрията се развива и може да превърне България в истински регионален технологичен хъб. Тази теза беше подкрепена от големите планове на новите компании, които преди време обявиха, че всяка от тях ще открие по минимум 200 нови работни места и ще се расте с подобен темп всяка година. Появата им на местния пазар обаче предизвика опасенията на българските фирми от сектора, че те ще оберат каймака на и без това тесния трудов пазар за софтуерни специалисти. Година по-късно можем да направим и първите заключения какво точно се случи, след като Luxoft, SoftServe и EPAM откриха свои центрове в България. Резултатите не покриха първоначалните очаквания както на новите фирми, така и опасенията на тукашните дружества.

Действителността на българския IT пазар накара Luxoft и SoftServe да коригират плановете си за разрастване. Масовото обиране на кадри също не се случи или поне не с тези мащаби, от които се страхуваха местните фирми. Дори напротив: в стремеж да използват повече старши специалисти, които да положат основите на новите си центрове, компаниите от Източна Европа раздвижиха процедурите по издаване на т.нар. сини карти - разрешителни за работа на висококвалифицирани специалисти, които идват извън ЕС. Един друг важен положителен ефект е, че с влизането на повече големи компании, които оперират на глобалния пазар, се повишава репутацията на България като привлекателна дестинация за IT услуги и аутсорсинг.


Новите играчи и обещанията им

Пълният внос от Украйна

Ако SoftServe отвори развоен център в София, то друга компания от Украйна реши направо да премести цялата си дейност от Одеса и Харков в Пловдив. Това е SpeedFlow, която не разполага с мащабите на големите три, които навлязоха в България, но за разлика от тях тя се премества напълно тук. Страната ни е избрана след проучване и в конкуренция с други държави в региона. Причината да се изнесе от Украйна пък е конфликтът с Русия и несигурността, която създава той - Одеса е в непосредствена близост до Крим, който беше анексиран от Москва. В момента са се пренесли около 65 души в Пловдив, а към края на годината се очаква броят на украинските IT специалисти да достигне 130 души. Освен това компанията ще се опита да привлече и 65 местни експерти.
Първата компания, която откри в София развоен център, беше Luxoft. Руската фирма (която всъщност е базирана в Швейцария и листвана на Нюйоркската борса) стъпи в България през пролетта на 2014 г. с амбициозни планове – в рамките на две години да наеме 400 души, а на третата развойният център да достигне 500 служители. Намеренията бяха дадени от самия главен изпълнителен директор Дмитрий Лошчинин, който посети страната при официалното представяне на новия офис през лятото на миналата година. Мениджърът  обаче си остави вратичка за намеренията, като преди година обяви пред "Капитал", че звеното ще расте толкова, колкото му позволи местният пазар на труда. Фирмата е специализирана в разработването на софтуер по поръчка и IT аутсорсинг. Макар централата й да се намира в кантона Цуг, а акциите й да се търгуват в Ню Йорк, компанията е основана в Москва през 1995 г. като част от холдинга IBS. През 2000 г. тя се отделя в друго дружество под ръководството на Дмитрий Лошчинин, който в момента е и главен изпълнителен директор. За фискалната 2015 г. (която приключи на 31 март 2015 г.) Luxoft отчете приходи от 520 млн. долара и нетна печалба от 63 млн. долара. В цял свят служителите й са около 10 хиляди. 

Втората компания, която навлезе в България миналото лято, е SoftServe. През лятото на миналата година украинското дружество откри своя център в София. Плановете за него съвпадаха като амбиция с тези на Luxoft. Първоначалната идея на компанията беше да расте с по 200 души на година. В средносрочен план българският офис трябва да достигне хиляда души персонал, обяви преди година пред "Капитал" тогавашният изпълнителен директор на SoftServe Алан Харлан. Освен това групата възнамеряваше да развие своята IT академия и в България. В нея компанията дава възможност на завършили средно или висше образование да получат подготовка по определени технически умения. Така средно на всеки около 100 служители се падат около 25 души, които изпълняват различни поддържащи функции в рамките на центъра. Идеята е липсата на квалифицирани кадри да се компенсира с подготовката на младши експерти. Подход, към който започнаха да се ориентират все повече български IT фирми. Историята на SoftServe е доста сходна с тази на Luxoft. Дружеството е основано в Лвов, Украйна, през 1993 г., където и в момента се намира европейската й централа, а американската се намира в Остин, Тексас. SoftServe все още не е публична компания и съответно финансовите резултати не са обявени официално, като към края на 2014 г. разполага с около 3900 души. Тя е специализирана в софтуерен и IT аутсорсинг – изработване и/или поддръжка на приложения, както и изнасяне на определени IT процеси.



EPAM e третата компания, която навлезе буквално месец след SoftServe. Откриването на софийското й звено мина леко незабелязано. Фирмата не беше открита към медиите, поне в началото. През тази година постепенно започнаха публично да се появяват нейни представители. Плановете на дружеството в дългосрочен план съвпадат с тези на SoftServe – наемането на хиляда специалисти в рамките на следващите няколко години. Това обяви Раджеев Бхат, вицепрезидент на EPAM, отговорен за търсенето и развитието на кадри, по време на конференцията hruIT, организирана от EPAM и jobTiger.bg. Компанията е основана от Аркади Добкин и Лео Лознер. Първият се намира в Принстън, щата Ню Джърси, а вторият - в Минск, Беларус. EPAM също е специализирана в аутсорсинг на софтуерни разработки. Дебютира на борсата в Ню Йорк през 2012 г. и в момента е базирана в САЩ, но разполага с развойни центрове и офиси по целия свят. EPAM има коло 17 хил. служители и приходи за 2014 г. от 730 млн. долара при нетна печалба от 69 млн. долара.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Коронавирусът - най-важните въпроси и отговори 18 Коронавирусът - най-важните въпроси и отговори

Основните факти, които трябва да се знаят за глобалната пандемия

30 мар 2020, 46606 прочитания

В София най-слабо засегнат от кризата ще бъде ИКТ секторът 3 В София най-слабо засегнат от кризата ще бъде ИКТ секторът

Брутния вътрешен продукт на столицата може да се свие с 3% през тази година, показва доклад на СОАПИ

28 мар 2020, 4126 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Технологии" Затваряне
Apple-ът на автомобилите

С новата си експериментална функция за почти автономна кола Tesla Motors иска да поведе индустрията

Още от Капитал
Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Защо се бавим с бързите тестове

Националният кризисен щаб и премиерът са абсолютно против използването им в България

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

Ваксината срещу COVID-19: В надпревара с вируса

Пандемията вероятно ще е достигнала своя пик и ще върви към овладяване, преди ваксината да е налице, но това не я прави непотребна

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10