Нужно е по-дълго време, за да дойдат резултатите от "София тех парк"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Нужно е по-дълго време, за да дойдат резултатите от "София тех парк"

Нужно е по-дълго време, за да дойдат резултатите от "София тех парк"

Д-р Ча Донг Ким, директор на корейската технологична фондация Innopolis, пред "Капитал Daily"

Александра Козбунарова
16066 прочитания

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Миналия месец "София тех парк" и южнокорейската фондация Innopolis подписаха меморандум за сътрудничество в научно изследователската сфера и свързването и с бизнеса. В Южна Корея има четири умни високотехнологични градове с общото име Innopolis. Изграждането им започва в началото на 70-те години, а технологиите, които се развиват в тях през следващите 30 години, се превръщат в двигател за икономическия растеж на Южна Корея. В градовете Даедеок, Даегу, Бусан и Гуангджу 25 универститета, 41 изследователски групи и над 3000 компании си сътрудничат и съвместно разработват различни продукти - от ИТ през изследване на зелена енергия до разработване на по-ефективни материали за индустрията. Дейността на четирите технологични центъра се координират и управляват от фондация Innopolis, която се издържа изцяло от държавата. Целта е да насърчава развойната дейност и ефективно да съдейства за комерсиализирането на технологиите.

 

Преди години поискахме от САЩ помощ за наука и технологии, а не за пътища.

Какво е основната роля на Innopolis?

- Innopolis е нещо като иновационен клъстер, където университети, академии и индустрията, правителствени институции си сътрудничат, за да комерсиализират продуктите от проучванията си. Опитваме се да създадем максимална стойност от Innopolis. Имаме четири научни градчета, а фондацията играе ролята на хъб и подкрепя дейността им.

Как подкрепяте развитието на научните градчета в Южна Корея?

- Има много начини продуктите, получени в резултат на проучванията, да излязат на пазара. Ние започваме от търсене на технологиите в инополисите. В едно от тези градчета имаме например над 30 спонсорирани от правителството изследователски центъра, седем университета и повече от 1300 компании, включително рисковите и стартъпите. Така че ние вярваме, че имаме акумулиран капитал, който се е натрупвал в продължение на повече от 30 години и е бил използван от компаниите. Затова ние се опитваме да търсим технологии, които да можем да свържем с другите големи компании.

Вторият начин е да насърчаваме създаването на компании. Ако има желаещи за създаване на стартиращи компании, ние им помагаме от планирането до момента, когато започнат да растат. А ако открием добра компания или стартъп, се стараем да осигурим и финансирането, с което те да могат да позиционират продукта си на пазара, в случай че в нашата екосистема няма подходящ партньор.

Инвестирате или предлагате менторство?

- И двете. Предоставяме на компаниите средствата да се развият, като целта ни не е да печелим от това. От друга страна, имаме Инополис-фонд, чрез който инвестираме. Ако открием много обещаващи компании, инвестираме в тях и реализираме печалба. Не е главната ни цел, но е много важен начин да заздравим атмосферата, да комерсиализираме технологиите в Innopolis. Ако открием добри технологии, ги окуражаваме да се развиват, а ако има много голям потенциал за сериозен ръст - инвестираме. Ако те реализират добри печалби, това се превръща в наша полза.

Можете ли да назовете големи проекти или големи компании, с които си партнирате?

В Innopolis понякога има и големи компании. В повечето случаи обаче при нас са само развойните им звена, а производството им е на друго място. Така че няма конкретен проект, който развиваме. Ние като фондация сме 100% предприятие с нестопанска цел под шапката на министерствата на образованието и науката и на финансите. Всичките ни средства идват от правителството. Ролята ни е да подкрепяме и насърчаваме младите компании, развойния сектор, изследователските институти, за да могат по-лесно да превърнат нематериалния си капитал от знания, идеи и проекти в икономически ръст.

Има играчи, които са свързани с комерсиализирането на технологиите в Innopolis. Такива са Unison Industries, Advances Nano Products, LG Chem и много други индустриални холдинги. В университетите ни има секция за публично-частно партньорство и ние всички работим заедно.

А какъв потенциал видяхте в България?

- Нямам чак толкова много информация за България. Ние тъкмо започнахме сътрудничеството чрез подписването на меморандума. Елица Панайотова, изпълнителният директор на "София тех парк", посети Корея в началото на лятото, за да участва в една наша програма за мениджмънт на научна дейност. Тогава ние обменихме опит и мнения за съвместна работа на Корея и България. Аз бях чул, че в момента България се приближава към откриването на "София тех парк", и предположих, че ще имате нужда от опит и съвети. Затова се споразумяхме да си партнираме, а повече детайли ще има в началото на 2016 г.

А имате ли някакви конкретни стратегии?

- В България представихме някои добри практики при нас в Innopolis и разказахме как за 30 години се превърнахме в бързо развиваща се технологична дестинация. Но що се отнася до по-конкретните стратегии, не мисля че има универсални такива. Различните страни, икономически и политически системи не позволяват да се унифицират стъпките към изграждане на една такава технологична бизнес среда. Целите трябва да са според специфичните условия. Ясно е поне от опита на Корея държавният глава трябва да има ясно изградени принципи и представи за ролята на технологиите и науката като двигател на растеж. Нужно е да се разбере колко са важни човешките ресурси. В Корея двете неща бяха топ приоритети на държавата - образованието, и то най-вече в научния сектор, и инвестициите в научноизследователска дейност. Въпреки че през 1967 г., когато създадохме Института за наука и технологии, нямахме никакви пари, САЩ искаха да ни помогнат. Попитаха ни какво искаме, и отговорът тогава не беше социална инфраструктура, пътища или нещо такова - поискахме си Института за наука и технологии.

Къде точно виждате потенциал в България?

- Доколкото знам, хората в България са много отворени към технологиите и страната вече е част от глобализирания свят. Дори и да е станало малко по-късно в сравнение с другите страни в Европа, сега е правилният момент да се развиете.

От какви съвети има нужда в "София тех парк"?

- Доколкото съм почерпил опит от създаването и разработването на технологичен град, мога да кажа, че имате нужда от далновидност и предвидливост и планове в дългосрочна перспектива, защото отнема години да се развие нещо подобно. На Даедеок му отне около 20 години да добие по-завършен вид и да заработи гладко. Затова трябва да се има търпение. "София тех парк" е съвсем в началото на развитието си и не бива да се преследват бързи и краткосрочни резултати. Първо трябва да дойдат компаниите, после университетите трябва да се свържат с тях, за да могат да работят заедно. Целият процес трябва да се превърне в двигател на растежа на страната. Но ще отнеме време. Ако сте търпеливи и не очаквате да берете плодовете близките няколко години, ще има устойчиво развитие.

Бихте ли застанали зад България и да се опитате да привлечете инвеститори в бъдеще?

- Това е едно от нещата, които можем да обсъждаме във връзка с меморандума. Така също и една от областите на сътрудничество, защото малките и средните предприятия в корейския Innopolis искат да излязат извън границите на страната. Те искат да се позиционират на световните пазари, но понякога им е трудно, защото не ги познават. Не познават и българския със сигурност. В този мисъл можем да бъдем медиатор. Ако вие искате чрез "София тех парк" да разширявате дейността и продажбите на европейския пазар, тогава ние бихме могли да осъществим връзката. Сигурен съм, че ще има кандидати, а аз лично бих положил усилия да конкретизирам тези намерения, понеже меморандумът е само начална отправна точка за сътрудничество. Оттук нататък ни предстои да задълбочим разговорите. Важното е, че и от двете страни има желание за съдействие. Мисля, че ни предстои много работа.

Миналия месец "София тех парк" и южнокорейската фондация Innopolis подписаха меморандум за сътрудничество в научно изследователската сфера и свързването и с бизнеса. В Южна Корея има четири умни високотехнологични градове с общото име Innopolis. Изграждането им започва в началото на 70-те години, а технологиите, които се развиват в тях през следващите 30 години, се превръщат в двигател за икономическия растеж на Южна Корея. В градовете Даедеок, Даегу, Бусан и Гуангджу 25 универститета, 41 изследователски групи и над 3000 компании си сътрудничат и съвместно разработват различни продукти - от ИТ през изследване на зелена енергия до разработване на по-ефективни материали за индустрията. Дейността на четирите технологични центъра се координират и управляват от фондация Innopolis, която се издържа изцяло от държавата. Целта е да насърчава развойната дейност и ефективно да съдейства за комерсиализирането на технологиите.

 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    zo avatar :-|
    zo

    >Бусан

    В същност е Пусан, по същия начин ген-секът на ООН е Пан, а не Бан. Звукът [b] в началото на думата в корейския език просто *не* съществува.

    На латиница/английски пишат Busan/Ban и т.н., защото англоезичните /p/-то го произнасят [pʰ] — „п“ с аспирация (както и t-то и k-то), което е отделен звук в корейския, тоест за корейците [p] и [pʰ] са смислоразличителни. Точно това слабо „х“ към п-то е причината да пишем Пхенян на български.

    Ние като не-англоезични и непроизнасящи аспирирани п/т/к не е нужно да се водим по тая логика и спокойно можем да си казваме Пусан и Пан.

  • 2
    zo avatar :-|
    zo

    Апцелютно същото важи и за Даегу, Даедеок и Гуангджу, които в същност са Тегу, Тедеок и Куангджу.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK