Илон Мъск има една мечта (и не само)
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Илон Мъск има една мечта (и не само)

Илон Мъск има една мечта (и не само)

Стотици предприемачи се опитват да реализират концепцията на основателя на Tesla за влак на магнитна възглавница

Юлиян Арнаудов
17240 прочитания

© Капитал


Една от причините мнозина да се възхищават на технологичния предприемач Илон Мъск е, че той не просто говори, че иска да промени света, но и влага огромни средства и усилия да превърне доскорошната научна фантастика в реалност. Най-добрият пример са електромобилите Tesla. Мъск доказа на всички, че този тип коли могат да бъдат спортни и да изминат по над 400 км с едно зареждане. Паралелно с това ръководи и компанията SpaceX, която разработва космически ракети и совалки за многократно ползване. Идеите на Мъск не спират дотук. Преди две години той обяви революционна концепция за влак на магнитна възглавница, наречен Hyperloop, който да развива скорости от 1200 км/ч. За разлика от другите си проекти, милиардерът реши да не се занимава директно с него, а да го делегира на други специалисти.

Мъск се оттегли от идеята да разработи Hyperloop и тя веднага беше поета с огромен ентусиазъм от студенти, инженери, предприемачи и други. По този начин той предостави реализирането на новата технология на общност от желаещи.

Технологията

Концепцията на Hyperloop е сравнително проста и включва комбинация от няколко познати досега технологии. Пътническа или транспортна капсула се движи в специална тръба, която следва определено трасе. Последното ще осигурява електрическото захранване и ще поддържа посоката на движение. От своя страна капсулата ще се движи на принципа на въздушната възглавница, поддържана от магнитни полета. Така се елиминира триенето и ще се позволи да се развият свръхзвукови скорости – от порядъка на 1280 км/ч. Самата тръба няма да е вакуумна, но ще бъде с доста ниско налягане, което ще се поддържа от големи вентилатори в двата й края, за да изсмукват въздуха от нея. Ускоряването на капсулите ще се осъществява чрез вграден в нея реактивен двигател и електромагнитни импулси. Според Мъск, пътуването като изживяване ще наподобява полет със самолет. Концепцията прилича на влаковете Maglev, но с някои разлики - например Hyperloop не разчита на монорелсова структура, а се използва цялата тръба.

Предизвикателството

През януари тази година бизнесменът вдигна летвата, като обяви, че планира да построи тестово трасе за новия влак, на което през лятото на 2016 г. ще организира състезание с всички разработчици на технологията. Предизвикателството на надпреварата е доста амбициозно – да се построи напълно функционираща капсула в мащаб 1:2. Подробностите и спецификациите за състезанието бяха обявени през октомври, а през ноември за участие вече се бяха записали 318 отбора от 162 университета в 16 страни. Всъщност, идеята на Мъск по нищо не се отличава от годишните състезания за изобретения в САЩ, както и тези за създаването на най-нискоемисионна спортна кола. Разликата е в мащабите – за пръв път се прави толкова голям инженерен конкурс. Участниците трябва да се съобразяват с някои условия. Те разполагат с точните параметри на тестовото трасе, в което ще изпробват своите решения за влак на магнитна възглавница. Всички опити ще бъдат подробно описвани, а данните ще се съхраняват от компанията SpaceX на Илон Мъск, която е организатор на състезанието. Така, ако в един момент милиардерът все пак реши да изгради реално трасе, ще разполага с информация за различни възможни капсули и може да направи тръбите съвместими с разнообразни модели от няколко производителя например.

Важен момент е, че при нито един от тестовете няма да бъдат допускани пътници на борда на капсулите. Независимо дали става дума за хора или лабораторни животни. Това ограничение показва и един от потенциалните проблеми на новаторската система. Основна критика към Hyperloop е, че капсулите ще са доста малки и няма да предлагат достатъчно пространство. Свободното им движение в тръбите дава предпоставки за завъртането около оста им, което при свръхзвукови скорости няма да е никак приятно или безопасно за пътниците вътре. Дори и да бъде направен безопасен модел, един от проблемите след това ще е да бъдат убедени хората да използват капсулите.

С едни гърди напред

На фона на големия брой ентусиасти в надпреварата за Hyperloop няколко все пак се открояват от останалите. Сред тях са стартиращите компании Hyperloop Transportation Technologies (HTT) и Hyperloop Technologies Inc (HTI). Първата е създадена само три месеца след като Мъск обяви концепцията за влака. Основателят й Дърк Олбърн поддържа приятелски отношения с милиардера. Компанията използва модел за групово финансиране, като служителите й не получават заплати, а само отделят по 10 часа седмично от времето си за работа по проекта срещу дялово участие. HTT вече разполага с прототип на капсула, както и с разрешително да построи тестово трасе, в което да изпробва технологиите. Олбърн дори смята, че няма смисъл от подобен конкурс.

"На нас не ни върши работа модел в мащаб 1:2. Минахме прототипната фаза и отдавна разработихме технология", обяви Олбърн, цитиран от Wall Street Journal. "Знам, че всичко се представя като състезание, но не е.  Не се надпреварваме помежду си - нашите конкуренти са другите форми на транспорт", допълни той. Олбърн не пожела да даде подробности около технологията на компанията. На сайта на HTT са показани планове за разработване както на пътнически, така и на товарни капсули.

Вторият ключов играч в конкурса за Hyperloop е HTI, която често се бърка с HTT. Зад нея седи Шервин Пишевар от Sherpa Ventures. Той също е близък приятел на Мъск, както и един от ранните инвеститори в Uber. Подобно на HTT, за технологиите на HTI не се знае много. Двете компании разполагат с концепция за разработване както на наземни, така и на подводни трасета. HTI в момента набира 80 млн. долара финансиране, с които смята да достигне до повратната точка за всеки един Hyperloop проект – работеща капсула и трасе в пълни размери.

В самата надпревара влизат и проекти на инженери от висшите училища. Такъв е случаят с екипа от университета в Илинойс. Те успяха да създадат на 3D принтер капсула в мащаб 1:24 и успяват да я ускорят в тръба с подобно съотношение.

Което показва, че концепцията на Мъск може да бъде осъществена на практика. Реалните доказателства за това дали Hyperloop има бъдеще ще станат ясни с представянето на тестовете от състезанието. Една съществена уловка в надпреварата е, че победителите няма да получат гаранции за финансиране или продължаване на проекта. Тя има друга цел – Мъск да покаже, че концепцията му може да стане реалност. Въпросът кой ще я направи вече ще зависи от подхода на милиардера. Вариантите са няколко. Първият е Мъск самостоятелно да изгради Hyperloop бизнес. Вторият е да остави някои елементи на изградената общност от ентусиасти и предприемачи, а разработването на трасетата да е при него. Третият е всичко да е в ръцете на предприемачите и така проектът да продължи да бъде с отворени възможности. При всички случаи голяма част от съдбата на Hyperloop ще стане ясна догодина. Дали Мъск няма да допринесе за нова революция в транспорта след засега успешното му начинание с електромобилите Tesla?

Една от причините мнозина да се възхищават на технологичния предприемач Илон Мъск е, че той не просто говори, че иска да промени света, но и влага огромни средства и усилия да превърне доскорошната научна фантастика в реалност. Най-добрият пример са електромобилите Tesla. Мъск доказа на всички, че този тип коли могат да бъдат спортни и да изминат по над 400 км с едно зареждане. Паралелно с това ръководи и компанията SpaceX, която разработва космически ракети и совалки за многократно ползване. Идеите на Мъск не спират дотук. Преди две години той обяви революционна концепция за влак на магнитна възглавница, наречен Hyperloop, който да развива скорости от 1200 км/ч. За разлика от другите си проекти, милиардерът реши да не се занимава директно с него, а да го делегира на други специалисти.

Мъск се оттегли от идеята да разработи Hyperloop и тя веднага беше поета с огромен ентусиазъм от студенти, инженери, предприемачи и други. По този начин той предостави реализирането на новата технология на общност от желаещи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    tucker_case avatar :-P
    tucker case

    меракът е да свърже сан франсиско с лос анжелис и да бие самолета като нещото фучи за час от даунтаун до даунтаун...

  • 2
    zaza avatar :-|
    zaza

    И не само. Представете си париж-лондон например. Дори и по-локално между София и Перник - докато закопчаете коланите и пристигате :-)

  • 3
    nikruma avatar :-|
    Nikola Marin

    До коментар [#2] от "zaza":

    Това за София - Перник звучи добре, но физиката ще пречи да се използва за кратки разстояния ... човешкият фактор (пътниците) има праг на поносимост при ускорения , като това ще ограничи минималната дължина на трасето до безопасната за ускорение и спиране за споменатата скорост .... но пък за товарен транспорт е доста голям потенциал ..

  • 4
    tucker_case avatar :-P
    tucker case

    софия-перник става само еднопосочно... в перник ного силино магнитното поле... ше отблъсква капсулата... :)

  • 5
    koe47523012 avatar :-|
    WOI

    "да превърне доскорошната научна фантастика в реалност. Най-добрият пример са електромобилите Tesla"

    "той обяви революционна концепция за влак на магнитна възглавница"

    Идеите, които Мъск популяризира, са чудесни, но отдавна не са "научна фантастика": електромобилите добиват значителна популярност още в края на XIX век, но поради големия обем на тогавашните акумулатори, липсата на стандартизирана инфраструктура за зареждане и лобизма на петролните интереси те биват изтласкани от двигателите с вътрешно горене. Аналогично, предложения и дори планове за вакуумни влакове (vactrains) има още от началото на XX век, а за вакуумни влакове на магнитни възглавници - от 80-те години. Не се опитвам да омаловажа приносите на Мъск, но все пак не той е открил колелото... ;)

  • 6
    the_core avatar :-P
    The Core

    До коментар [#3] от "nikruma":

    Ти в люлинския тунел засичал ли си скоростта на пернишките Голфове?
    Т'ва 1200 км/ч за тях е някъде към 3-та скорост. ;-)

  • 7
    blurred avatar :-|
    blurred

    До коментар [#2] от "zaza":

    Абе София - Перник едва ли, но София - Берлин за час и 20 минути хич няма да е зле. И то по няколко пъти на ден ;)
    Или пък София - Виена за към 40 минути...
    Само проблема е, че от момента в който инсталират първата такава на западния бряг, ще минат десетилетия, докато тая технология дойде в БГ.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK