С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 12 дек 2015, 11:18, 18620 прочитания

Програмирай си бебе

Методът за модификация на ДНК CRISPR може да "трие" болести от геномите, което провокира сериозен етичен дебат

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Изминалата година се оказа почти революционна в света на генното инженерство. Методът за модификация на ДНК CRISPR (Clusters of Regularly Interspaced Short Palindromic Repeats) изглежда като единствената реална надежда за по-добър живот. Родители също се обявиха в подкрепа на технологията, ако тя ще означава спасение от тежки наследствени болести за новородени. Според учените обаче модифициране на гените, дори и за благородни каузи, е много опасно и носи повече рискове, отколкото ползи, поне на този етап от развитието на метода.

По пътя на неизбежното


Макар дълги години генното инженерство да изглеждаше повече като научна фантастика и се разпростираше до модификация на плодове и зеленчуци, всички бяха наясно, че е въпрос на време, преди да започне да се прилага и при хората. Точно това се случи неотдавна, след като учени от медицинския факултет на Масачузетския университетCRISPR за лечение и премахване на форма на мускулна дистрофия. Технологията е своеобразна "търсачка", като чрез нея могат да се откриват конкретни гени, които след това да се редактират, модифицират или дори премахват. "Има много неща, които все още не разбираме и трябва да характеризираме, преди да продължим напред", коментира Харис Химеда, ръководител на научния екип, пред онлайн изданието Huffington Post.

Именно заради тези притеснения миналата седмица специалисти в сферата се събраха на конференция по темата в американската Национална академия на науките във Вашингтон. По време на събирането учените обсъдиха притесненията и ползите от генното модифициране. Един от големите рискове според мнозина е възможността технологията да бъде използвана за създаване на армии от модифицирани хора. Други пък се притесняват от потенциалното създаване на бизнес с "поръчкови бебета", които да разполагат с определени качества. Разбира се, всеки ще иска неговото дете да е най-красивото, най-умното, най-бързото, здравото и всичко най.

Учените се съгласиха, че на този етап всичко това е възможно на теория, но не и на практика. Подобни "предварително програмирани" бебета са далеч от реалността и в момента всякакви  опити ще завършат трагично, защото в момента едва 20% от модифицираните чрез Technology Review Дзинсун Ли, биолог и специалист в областта на генното инженерство от Института по биологически науки в Шанхай. По време на конференцията учените се съгласиха, че всякакви опити за създаването на генномодифицирани бебета в момента ще са "безотговорни". "Човешкият ген е споделен между всички нации. Не са изпълнени никакви критерии за безопасност и социален консенсус, които да оправдаят клиничното използване на технологията", коментира Нобеловият лауреат по биология Дейвид Балтимор.



"Почти всички казват, че е твърде рано за клинично използване и трябва да забавим темпото. Това обаче не означава, че трябва да го отпишем завинаги. Подобно на проучванията със стволови клетки и тук трябва да се въведат регулации, но без да са твърде строги или да застрашат проекта", коментира Ричард Хайнс от Масачузетския технологичен институт. Според Кевин Есвелт от Харвард пък технологията вече не е пречка и трябва да се погледне към бъдещото й използване, което е неизбежно.

 
Правилата са, за да се спазват

Учените са на мнение, че трябва да има първоначални правила, които да спазват в работата си по CRISPR ще продължи на фона на немалко критики. Според някои специалисти генните модификации ще решат малко реални медицински проблеми. "Това не трябва да бъде смятано за медицинска технология. Тя не лекува съществуващ човек", коментира Марси Дарновски от правозащитната организация "Център за генетика и общество". Според директора на института Broad Ерик Ландър решаването на генетичните болести трябва да става първо чрез образоването на хората, които в голямата си част не подозират, че са носители на заболяванията и в много случаи могат да бъдат излекувани, ако са открити навреме.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Заводът на Schneider Electric в Пловдив става демонстрационна "умна" фабрика Заводът на Schneider Electric в Пловдив става демонстрационна "умна" фабрика

Предприятието е второто на групата в Европа, което въведе системи за оптимизация на производството

8 дек 2019, 3511 прочитания

Rocket Lab успешно изпробва технологии за многократна употреба на ракети Rocket Lab успешно изпробва технологии за многократна употреба на ракети

Частната космическа компания изведе микросателити в орбита за десети пореден път

6 дек 2019, 2152 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Технологии" Затваряне
Как се клонират IT кадри

Правителството прие стратегия за създаването на 30 хил. софтуерни специалисти за 15 години – въпросът е дали тя ще постигне тези резултати

Още от Капитал
LVMH тества границите на лукса

Може ли шик конгломератът да се разрасне още

Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10