Как се клонират IT кадри
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как се клонират IT кадри

Как се клонират IT кадри

Правителството прие стратегия за създаването на 30 хил. софтуерни специалисти за 15 години – въпросът е дали тя ще постигне тези резултати

Юлиян Арнаудов
23860 прочитания

© shutterstock


"Споменахте ускорен растеж", пита джедаят Оби Уан Кеноби Лама Су – извънземно същество от планетата Камино, специализирано в изкуството на клонирането.

"О, да! Това е от огромно значение. В противен случай ще ни е необходим цял живот, за да направим зрял клонинг. Сега това постигаме за десет години", отговаря Лама Су.

Сцената е от филма "Междузвездни войни: Епизод II: Клонираните атакуват", в която всъщност се представя новата клонирана армия за Галактическата република. Тя е необходима, за да може Сенатът да се справи с нарастващата опасност от сепаратистите, тъй като джедаите са прекалено малко, за да водят активни и продължителни бойни действия. В подобна ситуация е изправена и IT индустрията в България. И сега държавата се опитва да реши проблема с нова концепция. 

Хроничният дефицит

Софтуерният бизнес се оплаква от непрекъснат и засилващ се недостиг на кадри, но колко точно не стигат? Представители на IT сектора цитират различни числа, които варират между 30 и 50 хил. души. По данни на БАСКОМ и БАИТ към 2015 г. дефицитът от софтуерни разработчици надхвърля 20 хил. специалисти, а нуждата от професионалисти в маркетинга, мениджмънта и продажбите е около 5 хил. души. Предвид факта, че според IT бранша ситуацията се влошава всяка година, а навлизането на всяка нова компания с големи планове оказва допълнително напрежение върху пазара на труда. Така че целта от 30 хил. души за 15 години теоретично би трябвало да посрещне нуждите на сектора.

Проблемът пред индустрията не е в липсата на клиенти или поръчки, въпросът е, че компаниите от бранша не разполагат с достатъчно "войници", с които да покрият все по-голямото количество проекти, които се възлагат. Ограниченият ресурс от специалисти е основната "невидима" заплаха за софтуерния сектор в страната, която застрашава бурния растеж, отчетен през последните години. Бизнесът алармира за това от години, като опитите на доста компании сами да се справят с проблема се оказаха недостатъчни. В края на 2012 г. браншът настоя за пълна реформа в образователната система в България, чрез която в дългосрочен план да се покрият изискванията на предприятията спрямо специалистите, които се подготвят в училищата и университетите. Известно време апелът на софтуерната индустрия оставаше нечут от управляващите. През последната година това отношение започва да се променя. Правителството предприе първата крачка в облекчаване на процедурата по издаване на сини карти, с които се привличат IT специалисти от страни извън ЕС, като премахна пазарния тест от 45 дни. Втората крачка дойде буквално преди няколко дни, след като Министерският съвет одобри Концепция за насърчаване на обучението на софтуерни специалисти. В нея се предвижда подобно на клонираните войници на Галактическата република да се подготвят допълнителни 30 хил. професионалисти в рамките на 15 години.

Въпросът е дали тя ще проработи на практика и дали ще успее да покрие изискванията на IT индустрията. Подобни опасения винаги съществуват, особено предвид факта, че за много неща в държавата се приемат купища стратегии, но реализацията им обикновено остава на заден план. Оптимистичният момент тук е, че самата софтуерна индустрия ще участва активно в прилагането й, така че надеждата тя да се осъществи изглежда напълно реална.

По три хиляди на година

Приетият документ от Министерския съвет предвижда немалко мерки за постигане на амбициозната цел. Най-важната стъпка в изпълнението й включва значително повишаване на броя на учещите, които се подготвят със софтуерна специализация. Идеята е да се увеличи приемът на кандидат-студенти с профили "Компютърна и комуникационна техника" и "Информатика и компютърни науки" с 3 хил. души на година. Така поне на теория в рамките на десет години в университетите ще трябва да влязат 30 хил. допълнителни софтуерни специалисти. В случая на последния випуск от разглеждания период ще са нужни още четири години, за да завърши. Основният въпрос е колко време ще е необходимо, за да се увеличат бройките в тези специалности? Според концепцията на МС ще са необходими между три и пет години. Друг проблем е дали ще се могат да се привлекат достатъчно желаещи за обучение в писане на софтуер. Тук веднага излиза примерът с последната кандидатстудентска кампания в Софийския университет, когато  най-предпочитана беше специалността "Психология", следвана от "Публична администрация" и "Английска филология". Свързаните с IT специалности са едва на осмо и девето място по брой кандидати. Една от причините за това са малкият брой места, които те предлагат. В СУ например за изминалата година става въпрос за 410 бройки, а желаещите за тях са близо четири пъти повече – 1600. Контрастът става още по-впечатляващ с данните за Техническия университет в София, при което в специалност "Компютърно и софтуерно инженерство" местата са за 180 студенти, а кандидатите по първо желание – 1163, се посочва в документа на МС. Изчисленията на кабинета са, че две от трите хиляди необходими допълнителни специалисти могат да се попълнят чрез увеличаване на приема в най-реномираните университети, предлагащи тези профили.

Следващата стъпка в концепцията на МС е развитието на младите програмисти още в училищата и гимназиите, което ще трябва да се случва по два основни начина. Първият е чрез разширяването на придобиването на професионална квалификация "младши програмист". Така учениците ще могат да търсят развитие в IT индустрията веднага след като завършат 12 клас. Идеята е подобни възможности да се предлагат от училища във всички по-големи градове на страната. Курсът на обучение трябва да бъде две години и да обхване ученици от 11-и и 12-и клас. Вторият начин е с организиране на извънкласни дейности и обучения по програмиране в природо-математическите гимназии, които да се признават като завършили курсове по някои предмети от университетите впоследствие. Така ще се формира дуално обучение на младежите в IT сферата и се осигурява "бърза писта" за завършване на образователната система, се посочва в концепцията на МС. Като спомагателни мерки са предвидени и развитие на професионалните гимназии с IT профил, както и насърчаване на обучението по математика чрез повишаване на квалификацията на преподавателите, както и да се изследват нови методики, като например Jump Math.

Софтуерно Deja Vu

Ако сте следили дори и с половин ухо идеите на софтуерната индустрия за образователна реформа, основните мерки в концепцията на МС ще предизвикат у вас чувство на дежавю. Не е случайно, защото правителството е работило в тясно сътрудничество с браншовите организации като Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ). Двете поставиха тези мерки като основно изискване.

"Втората стъпка, която предприехме в изготвянето на стратегията, беше да организираме поредица от срещи с неправителствените организации в сектора", коментира пред "Капитал" Николай Ангов, съветник в кабинета на вицепремиера Румяна Бъчварова, откъдето идва стратегията. Първата е била изготвяне на кратък анализ за ползите от подобни промени и необходимостта от такава концепция. "Предвиждаме доста сериозно партньорство с неправителствените организации в сектора. Взели сме предвид и части от инициативата за образователна реформа, предложена от БАСКОМ", допълва Ангов.

"Много от мерките, които ще бъдат предприети, произлизат директно от предложения на БАСКОМ", коментира пред "Капитал" Явор Джонев, зам.-председател на БАСКОМ и основно действащо лице по инициативата на браншовата организация за образователна реформа.  

Министерският съвет също така работи и в сътрудничество с Министерството на образованието и науката (МОН) по изграждането и изпълнението на концепцията. "Всички заместник-министри от МОН участваха в работната група по създаването на концепцията", коментира Ангов.

Тясно сътрудничество

Ключов момент в документа на МС е създаването на консултативен съвет за софтуерно образование. В него трябва да участват представители от всички заинтересувани страни – работодатели, университети, гимназии, централна и местна администрация. Този орган ще е важен, защото ще координира и управлява целия процес по налагане на промените, предвидени в стратегията на МС. Той също така е доказателство, че държавата ще работи в тясно сътрудничество с бизнеса при въвеждането на промените.  

"Организирането на добре балансиран и овластен комитет за стратегическо управление на мерките е критично важно. Конструктивният диалог между индустрията, образователните държавните институции е ключова функция на комитета", коментира Джонев. "В същото време той трябва да разполага с лостове за влияние, за да осигури не само финансиране и да контролира изпълнението на мерките, но преди всичко постигнатите крайни резултати", допълва той. В самата концепция на МС не са посочени пълните възможности и правомощия на комитета, което тепърва ще се види как ще изглежда.

Очаквания и първи резултати

Първите усилия след приемането на документа от правителството трябва да станат факт още през следващата година. През първото тримесечие на 2016 г. трябва да бъде регистрирана специалността "Младши програмист" като официална професионална квалификация. До края на новата година пък трябва да заработят първите пилотни центрове, които да обучават по около 600 ученици годишно. Идеята е в зависимост от желаещите този брой да се увеличава с времето. От софтуерния бранш се надяват в един момент те да достигнат до  шест хиляди души. Обучението на ученици е важен момент в образователната реформа, защото позволява те да получат добри познания в IT сферата преди университета, а след това да завършат нещо съвсем друго.

"Забележете, че хора с квалификация програмист в средното си образование могат да завършат съвсем друга специалност във висшето си образование. Синергията, която ще се получи, ще даде възможности за развитие на други сектори на икономиката към висока добавена стойност, иновации и конкурентоспособност на световно ниво", коментира Джонев.

"В крайна сметка университетите не могат да компенсират пропуските на 12 години обучение в средното образование и фокуса върху средното образование е даже по-важен, отколкото върху висшето", коментира пред "Капитал" Стамен Кочков, председател на БАСКОМ и вицепрезидент на "SAР Labs България".

Според бизнеса, ако всичко върви безпроблемно, първите реални резултати трябва да се видят през 2018 г., а към 2020 г. да започнат да се усещат истинските ефекти и да се смекчи недостигът на кадри.

Потенциалните проблеми

Независимо от оптимизма на държавата и IT сектора в концепцията има потенциални препятствия, които могат да спънат или забавят реализирането й. Увеличаването на приема на студенти в определени специалности ще е един от основните проблеми. Там предизвикателствата са свързани най-вече с порочната практика на разпределението на финансите на държавните университети. Бюджетите се определят на академичен съвет, в повечето случаи спрямо броя на преподавателите, а не където има повече или има нужда от повече студенти. Автономността на висшите учебни заведения блокира опитите на държавата и бизнеса за откриване на повече места за софтуерните специалности. За да се разбие порочният кръг, в концепцията са направени предложения за допълнения в Закона за висшето образование за разпределянето на средствата по концентрация на студенти, както и за по-добро използване на целевото финансиране за повишаване качеството на подготвените кадри. Изготвянето, обсъждането и въвеждането на подобни промени могат да забавят прилагането на концепцията.

Всъщност финансирането на всичко – от оборудване на зали в училища и университети до обучението на преподаватели – е проблем, който може да блокира осъществяването на стратегията на МС. От една страна, като потенциални източници на финансиране се посочват европейски структурни и инвестиционни фондове и оперативни програми, като например "Наука и образование за интелигентен растеж 2014 - 2020". Допълнителни средства може да се заделят и от МОН. Софтуерните компании също ще се включат, като по думите на Джонев от БАСКОМ са поели ангажимент за инвестиране в създаване на държавните образователни изисквания, учебни програми и съдържание за професия "Програмист". Проведени са начални преговори между бизнеса и образователното министерство за потенциално финансиране на обучителните центрове.

С други думи – наличието на достатъчно пари за провеждането на тези промени и правилното управление ще са ключовите фактори в осъществяването на стратегията. Която може и да звучи фантастична на първо четене, но според софтуерните компании и създателите й от МС може да се приложи, при това в срок.

На въпроса дали тя може да се реализира, и то в посочената времева рамка, Явор Джонев отговаря:

"Да. Стига да се управлява активно и държавните институции да поемат своите организационни и финансови отговорности."

Така острият дефицит на кадри на софтуерния бизнес може да доведе до една полезна миниреформа в образователната система. Но най-важното е крайният резултат. Защото освен въпроса дали за 15 години ще бъдат създадени 30 хил. специалисти стои и дилемата дали те ще са с подобаващо качество. По-добре е новите експерти да са подобие на клонираните войници от Епизоди II и III на "Междузвездни войни"  и техния оригинал – наемникът Джанго Фет. Но могат да бъдат и непрецизните имперски щурмоваци от първите филми на поредицата, когато клонираните части са заменени с не толкова добре подготвени наборници.

"Споменахте ускорен растеж", пита джедаят Оби Уан Кеноби Лама Су – извънземно същество от планетата Камино, специализирано в изкуството на клонирането.

"О, да! Това е от огромно значение. В противен случай ще ни е необходим цял живот, за да направим зрял клонинг. Сега това постигаме за десет години", отговаря Лама Су.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

28 коментара
  • 1
    dreamer79 avatar :-|
    атанас

    Ако изследвания показват, че май беше 70% от хората не могат да мислят алгоритмично с понятия като рекурсия, а днес завършилите и уж подбирани много почти не се справят със задачи по-трудни от лепене на някой и друг готов модул в лесни задачи като саът-визитка или дребен софтуер с две справки и няколко форми, с какво ще помогне увеличаването на приема в ИТ специалностите? Средното ок да има засилване на ИТ профила, но и там кой точно би обучавал децата и на какво? Програмистите само по диплома не решават проблемите и само биха подбили пазара на труда. При по-слаба цедка ще се навъдят просто повече некадърници. Хората в момента масово не знаят базови алгоритми и концепции. Обучението почва с модерните обекти и java, белким никой не отпадне. След това фирмите за леки проекти от рода на месец работа на добър кадър трябва да наемат примерно 5 човека и да се надяват след година да излезе нещо.

    Програмирането е творчески процес със силна необходимост от развит математически и логически ум. Винаги и в МГ на випуск 100 човека да е имало по 5-10 с качествата. Какво ще помогне на индустрията да се дадат дипломи за висше на 90 човека от випуска, ако пак 10 са кадърните? Проектите пак ще се осират.

    Софтуерните фирми забравиха простата истина, че проект се прави не с мениджъри и качествен контрол, а на първо място с изпълнител. Наемат джуниъри на Х, на опитен човек не биха дали и 50% повече, даже да замести 20 младока. Така умеещите рядко почват или се задържат в екипите. Накрая няма кой да предава опит на младите и става хора с по 5г стаж да са тотално неадекватни за друго освен с 100 опита да отчетат едно бутонче във форма за ден. Куп проекти се почват и не

  • 2
    dreamer79 avatar :-|
    атанас

    излизат.

    С проекти и дипломи на килограм само ще станем като индийците- имаха бум, че са евтини, станаха синоним на отвратително качество и днес никой не иска и да чуе за индийски програмисти. Първо трябва да приемем, че качествените хора са малко. После трябва да инвестираме в добри екипи и в тях на примерно 2 опитни 1 да се обучава. Училището трябва да е база, но с основни понятия- алгоритми, бази данни, а не дизайн патерни, java и класове преди научаване какво е функция. Тогава нека са ни 500 човека за година излезли, но да имат ниво над "for dummies" книжка. Така ще има и още повече добавена стойност. Иначе бизнесът ще отива към дребни приложения на килограм за без пари и балонът ще се спука.

  • 3
    chf avatar :-P
    chf

    Глупав план , създаден от хора без грам знание що е то ИТ и как работи.
    Дано поне се допитат до специалисти като Наков и сие , че иначе ще отидат милиони левове в канала. Информация и образование в интернет има колкото си искаш , просто някой трябва да насочи младите хора, да ги запознае с бизнеса за да обменят информация. Един опитен програмист може да бъде ментор на няколко млади програмисти , и така да се създаде пирамидално обучение. Тествано е и работи, единствената дупка е в липсата на желание в младите програмисти.
    Програмиста няма нужда от диплома, има нужда от знания и практика.

  • 4
    desolater avatar :-|
    Desolater

    Дрън, дрън и нищо конкретно! Ще поживеем и ще видим... как нищо няма да се излезе и от това!!!

  • 5
    explorer avatar :-|
    explorer

    А в Музикалната академия предпочитана специалност е " Естрадна песен".
    Следователно във висшето образование няма интерес от ИТ специалности!
    вж. "Друг проблем е дали ще се могат да се привлекат достатъчно желаещи за обучение в писане на софтуер. Тук веднага излиза примерът с последната кандидатстудентска кампания в Софийския университет, когато най-предпочитана беше специалността "Психология", следвана от "Публична администрация" и "Английска филология". Свързаните с IT специалности са едва на осмо и девето място по брой кандидати. Една от причините за това са малкият брой места, които те предлагат. В СУ например "
    След като се откъсне и оследния крак на стоножката : при командата "Тръгни!" не тръгва - Следователно стоножката не чува.

  • 6
    jonson avatar :-|
    jonson

    До коментар [#1] от "атанас":

    Той още Дийкстра го е казал "На времето бяхме малка специалност, в имаше съвсем ограничен кръг блестящи студенти. Сега сме масова специалност, но броят блестящи студенти е същият".
    За нас важното е да използваме максимално генетичния потенциал на поколението, пък колкото-толкова. Тези, които кандидатстват за психология и филология определено не са контингент на математическите специалности и съвсем резонно са повече. Въпросът е да не бъде разпиляван годния за математика "матриал" по други направления.

  • 7
    jonson avatar :-|
    jonson

    * в която имаше
    Извинявам се за грешката

  • 8
    zjj44482969 avatar :-|
    zjj44482969

    [quote#3:"chf"]специалисти като Наков[/quote]

    Този "специалист" нямаше ли да ги вади по 4000 "специалисти" на година. Нещо май не му се получават плановете засега.
    Тая стратегия за увеличаване на бройката приети в университетите няма да промени нищо. Дори да са 10 пъти повече, накрая същият брой ще са годни както преди. И сега влизат хора, чието място не е там. Трябва да се работи здраво в средното образование като се вдигне първо сериозно нивото на учителите и то не само в направление ИТ. Съдържанието на учебниците и часовете са без значение, когато имаш слаби преподаватели и липса на дисциплина.

  • 9
    dreamer79 avatar :-|
    атанас

    До коментар [#3] от "chf":

    Много топ програмисти наистина не са помирисвали ВУЗ или са го зарязали по средата. Също си прав и че младите не искат да учат. Почват ги с класове, готови модули и патерни, не ги учат да мислят в алгоритми и да разбиват задачите на стъпки. След това почват работа и фирмите поради липсата на знаещи кадри ги вкарват в някой фреймуърк с максимум готови модули и ограничения за няма как да се допускат грешки. Е, примерно 20000 записа 10мб база данни се счита в наши дни огромна и стопява хардуера в опит да се изчита поредово или съм всеки запис да се създават по 10 свързани обекта, което ще изядат 500мб рам, но... Просто хората не знаят друго и SQL, нормализация и т.н. не са и чували, работят уж на език Х, но всъщност примерно на PHP пишат във фреймуърка нещо между java и ruby в общия случай. И след 5г стаж в такива условия няма как да се развият. Но образованието в момента е за хора на конвеер и убива и малкото талантливи. Някога през 80те се почваше на 6-7 с basic, на 9-10 беше logo(рекурсия), тогава и някои почваха asembler(ще си кракнеш игра за животи, ще напишеш нещо дребно да анимира...), на 12-13 вече бяха сериозните алгоритми и pascal. ВУЗът почваше с pascal, минаваше през С и тогава се учеше малко java за цвят плюс asembler в ТУ. Имаше дисциплини за основни алгоритми без грам писане на код в тях... И пак от потока ми от 100 човека към 20-30 програмират максимум. Сега някой мисли програми как да дипломира хиляди нови "специалисти". Обучението в програмирането просто не става на килограм. Разликите между старши програмисти са десетки пъти(официални изследвания на хора с над 7г опит в корпорации отчитат до 30 пъти, а колко ли идва сравнение на двама като Брин и съдружника му спрямо хората на yahoo по време на основаването на google?). Как точно някой си представя излизането на десетки хиляди хора в повече да значи толкова кадърни да правят проектите на компаниите? Никога няма на конвеер да излязат кадърни хора. Само в опита всеки да мине и да е лесно ще се съсипят и последните, които могат да захапят нещо, защото обучението освен индивидуалното винаги търси средното ниво на групата, а не топ-а. То и иначе ще завършват примерно 2% от приетите...

    ВУЗовете трябва пак да затегнат цедката и да върнат изучаването на базата. Средното ок да засили програмирането, но пак с основите. След това е до компаниите да зарежат мисленето, че всяка пръчка става за свирка. Преди няколко години рядко имаше качествен контрол и проектите не беше да не вървят. Днешните изпълнения даже често не могат да заменят някой стар проект- калпаво писане с orm, че не знаем sql, лоша структура на данните и калпав тромав фреймуърк, че да не се осерем в сложната задача за 2 дни да разпишем 100 реда код, си казват думата. Днес по qa на програмист се счита за съвсем нормално и някак си като че ли никой в индустрията не се усеща как качеството се сгромолясва. Още 20000 некадърници само ще срутят тотално всичко.

  • 10
    rainbou1 avatar :-?
    rainbou1

    То хубаво ще ги произведете тези спецове, ама въпросът е как после ще успеем да ги задържим в нашата китна родина...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.