Причината за този неубедителен успех се крие в търсенето на точната функция на умните часовници. Повечето устройства от този клас задължително трябва да се комбинират със смартфон, което просто добавя една джаджа повече за потребителите. Доста от тях не могат да приемат разговори, а само шепа модели могат да функционират самостоятелно. Затова и по-голямата част от умните часовници се ползват главно за следене на активността, времето и базови известия като получен мейл, съобщение в социална мрежа и др. В тази непълна конфигурация те се припокриват значително като възможности с умните фитнес гривни. Последните устройства са значително по-евтини и съответно в момента – доста по-популярни сред потребителите. По данни на IDC 60% от доставените умни аксесоари през 2014 г. са смарт гривни. През изминалата година техния дял намалява до 50%  заради появата на малко по-бюджетни умни часовници, но съотношението пак остава сравнително високо.

Докато потребителите не видят по-адекватно приложение за този тип джаджи или не паднат цените толкова, че да се слеят като възможности и функции с гривните, най-вероятно и продажбите ще останат далеч от очакваните нива.

В брой или със смартфон

Мобилните разплащания са друга технологична тенденция, за която всяка година прогнозите са да промени пазара. Тя всъщност се реализира наполовина. От 2011 г. насам експерти прогнозират, че хората ще започнат да плащат все повече и повече чрез смартфоните си.  Всъщност оттогава започва засилено търсене на парични транзакции през телефони, но не на развитите пазари, където умните мобилни устройства са масови – а на развиващите се такива. В Африка например поради липсата на развита банкова инфраструктура в някои части единственият начин за разплащане е през мобилния телефон. Ето защо и континентът е на второ място по потребители на мобилни транзакции – 91 млн. души за 2015 г., показват данните от Statista. Азия е лидер със 141 млн. потребители, но това се дължи основно на силния интерес на китайците и индийците към подобен род разплащания. Очакванията на специалистите са, че в тези региони ще продължи бързо приемане на тази технология.

Не така стоят нещата в развитите икономики. Въпреки силното проникване на смартфоните в Европа и Северна Америка, плащането през тях все още не може да се наложи. На Стария континент потребителите през 2015 г. са едва 54.1 млн. души, а от другата страна на Атлантическия океан – 75.5 млн. Не се оправдаха очакванията на специалистите през изминалата година, че тази технология ще започне да се ползва масово от хората. Основният аргумент беше пускането на системата за разплащания Apple Pay през октомври 2014 г., която трябваше да катализира интерес към този метод поне в САЩ. Тезата беше подкрепена и от главния изпълнителен директор на компанията от Купертино Тим Кук, който предрече, че "2015 ще е годината на Apple Pay".

Причината беше първоначалният ентусиазъм – подкрепа от големите картови компании, доста ритейлъри и т.н., както и от силната нагласа на потребителите покрай обявяването на услугата. Година по-късно ситуацията не е толкова розова. Apple Pay не успя да привлече внимание към мобилните разплащания и да генерира достатъчно потребителска маса. От август насам положението дори започна да се влошава, като хората, които ползват услугата започнаха да намаляват. Ако към Черния петък на 2014 г. 4.6% от потребителите, които са можели да ползват Apple Pay са го направили, то през същия период на миналата година, делът им се свива до 2.7%, показват данните на изследователската фирма InfoScout. По този начин услугата на компанията от Купертино се нарежда до другите неуспешни опити за налагане на мобилни разплащания като Google Wallet на едноименния интернет гигант. Apple не губи надежда, като в момента се опитва да пробие на китайския пазар, който е един от най-силните в света в този сегмент. Но там се изправя пред силната местна конкуренция от онлайн гиганта Alibaba.

(С)вързаният автомобил

Грешите, ако мислите, че потребителската електроника, технологичните гиганти и автомобилните концерни са напълно различни неща. Производителите на коли вече са неизменна част от изложенията като CES и WMC, а продуктите им малко по малко започват да заприличат на огромни компютри и таблети на колела. Тенденцията, че в един момент всички нови автомобили ще бъдат свързани с интернет постепенно започва да се превръща в реалност. Новите технологии започват бавно, но сигурно да навлизат при леките коли. Последните модели на автомобилните концерни разполагат с големи сензорни екрани по таблото, позволяват свързаност с мобилни устройства като смартфони или таблети. Някои серийни модели дори предлагат директна връзка с глобалната мрежа. Свързаните коли са реалност, макар и все още да не са толкова разпространени. Тези функции постепенно намират пътя си първо в премиум сегмента, а след това неизбежно ще навлязат и в останалите. Което може да доведе до някои опасни последствия. Още през лятото на миналата година група хакери демонстрираха как се "управлява" дистанционно подобен модел на Jeep. Те придобиват контрол първо върху развлекателната система, климатика, а впоследствие и върху част от управлението на колата. По този начин те показаха основния риск от свързването на автомобилите с глобалната мрежа и тяхното компютризиране – възможността за пряка недобронамерена външна намеса.

"Потребителите не осъзнават, че това е проблем – а трябва, както и трябва да поставят този въпрос пред производителите, коментира Чарли Милър, един от хакерите, цитиран от списание Wired. Този пропуск в софтуера може да убие някого."

За момента свързаните автомобили са сравнително малко като част от пазара. Прогнозите са, че през периода 2013-2015 г. са доставени общо между 7 и 10 млн. на година, показват данните на Business Insider Inteligence. До 2020 г. обаче се очаква тенденцията да се обърне, като близо две трети от общите доставки на автомобили да са съставени от свързани такива, или 69 млн. бройки. По пътищата след пет години се очаква да има около 220 млн. свързани с глобалната мрежа автомобили. За момента историята с хакването може да забави изпълнението на тези прогнози. Друг проблем е софтуерът, тъй като доскоро производителите разчитаха на собствени разработки, но за да имат по-голяма съвместимост с останалите мобилни технологии, те ще трябва да се обърнат към съществуващите платформи като Android на Google или iOS на Apple. Двата гиганта вече пуснаха версии на своите популярни операционни системи оптимизирани за автомобили, но производителите едва през последните месеци започнаха постепенно да ги внедряват.

Тези три основни технологични тенденции за 2015 г. не успяха да пожънат голям пазарен успех, но имат потенциал за развитие ако не през тази, то поне през следващите пет години. Някои от тях (като умните часовници) ще бъдат във фокуса най-вероятно и през настоящата 2016 г., като на тазгодишния CES в Лас Вегас технологичните компании говориха основно за пускането на свързана бяла техника, нови умни часовници, свързани автомобили и виртуална реалност (за нея повече на стр. 49). Но е много вероятно да се повтори сценарият от миналата година, тъй като доста от предизвикателствата пред тези тенденции остават. Затова поне от пазарна и бизнес гледна точка ще са нужни няколко години, за да могат да разгърнат потенциала си и да грабнат  вниманието на потребителите.