Единен интернет във време разделно

Как Европейската комисия си мечтае за уеб мрежа без граници и защо не Брюксел ще създаде общия цифров пазар

При геоблокирането фокусът на EU е върху възможността абонатите на услуги да могат да ги ползват в цялата общност. С други думи, клиентите на Netflix да могат да гледат услугата навсякъде <br>
При геоблокирането фокусът на EU е върху възможността абонатите на услуги да могат да ги ползват в цялата общност. С други думи, клиентите на Netflix да могат да гледат услугата навсякъде <br>    ©  Reuters
При геоблокирането фокусът на EU е върху възможността абонатите на услуги да могат да ги ползват в цялата общност. С други думи, клиентите на Netflix да могат да гледат услугата навсякъде <br>
При геоблокирането фокусът на EU е върху възможността абонатите на услуги да могат да ги ползват в цялата общност. С други думи, клиентите на Netflix да могат да гледат услугата навсякъде <br>    ©  Reuters

През тази година в Брюксел най-накрая се очаква пакет от реформи, създаващ единен цифров пазар в ЕС. Централно място в него заемат Директивата за авторското право и премахването на геоблокирането. Но те са и основата за раздора по темата в общността. По всичко изглежда, че накрая Европейският съд ще трябва да разреши въпроса.

Основите на европейското авторско право се определят в Директива на ЕС, чиито първи вариант е предложен още през 1997 г., много преди Facebook, Skype, Viber или Wikipedia. Още преди дори блоговете да станат популярни. Целта на Директивата е хармонизиране на авторското право и прилагане на международните спогодби. И докато по втората точка целта е ясно изпълнена, по първата определено провалът е видим.

За единния пазар на ЕС още тогава проблемът е, че авторското право се основава на териториален признак. То започва и свършва с националните граници на всяка държава, дори в ЕС. Всяка от тях има различни правила и изключения. В опита си да преодолее този пъзел през 1997 г. Еврокомисията предлага уеднаквяване. Когато през 2001 Директивата най-после вижда бял свят, само едно изключение е хармонизирано, а останалите 15 остават неуточнени и имат избирателен характер. Резултатът е, че всяка страна членка може да ги приложи по 2 млн. различни начина. Това, уви, е много далеч от идеята за единен пазар, даващ правна сигурност на потребителите, както и на малките и средни фирми.

Ново начало

От встъпването в длъжност на Жан-Клод Юнкер през 2014 г. в Брюксел темата отново излезе на дневен ред. Проблемът за ЕС отново е надробеното национално законодателство в условия на общ пазар. В "Стратегията за цифровия единен пазар" Европейската комисия работи усилено върху пакет от законови и други мерки, които да го постигнат. Директивата за авторското право отново е в центъра на вниманието и на раздора. Заедно с геоблокирането.

Разликата в дискусията е, че преди 15 години в Брюксел единствените лобисти по темата са издатели, звукозаписни компании, филмови студия и авторски дружества. Сега, макар и малко на брой, има и представители на нови фирми и организации, родени онлайн и отскоро представени в "реалния" свят. Индивидуални потребители също все повече използват възможността евтино и бързо да се свържат със своите представители в Брюксел. Всичко това прави мача много оспорван и кара зрителите, следящи отборите отблизо, да залагат на нулево равенство.

Двете крайни позиции се движат по оста "авторското право трябва да запази териториалния си принцип, в противен случай няма да има европейска култура" до "пълна хармонизация веднага, иначе интернет ще спре". Отвъд апокалиптичните твърдения аргументите най-често се концентрират върху малките и средните предприятия и стартъпи. Европейските издатели изтъкват, че териториалният принцип защитава малките фирми в страните членки и следователно инвестициите в култура. Филмовите дистрибутори добавят, че без отделно авторско право във всяка страна биха се затруднили да финансират преводите, особено за малките пазари (какъвто е и България - бел. ред.). От другата страна отговарят, че дори без национални граници всеки превод носи отделни авторски права и следователно пак ще има различни пазари, но просто на езиков, вместо териториален принцип. Най-оспорваната точка може би е тази, дали европейският правен лабиринт предпазва местните компании от надмощието на американските гиганти, които не могат едновременно да стъпят навсякъде в ЕС, или по-скоро спира собственото им международно развитие и ги прави евтина плячка.    

Европейската комисия и ограничените възможности

Над този дебат продължава да бди Европейската комисия, която си е дала време до юли месец да предложи реформи. Отговорни за досието са заместник-председателят и комисар по единния цифров пазар Андрус Ансип от Естония и колегата му - германецът Гюнтер Йотингер, отговарящ за цифровата икономика и цифровото общество. И двамата изцяло се вписват в брюкселските стереотипи за представители на тези държави. След едно десетилетие като премиер сега Ансип си мечтае за безхартийна бюрокрация, бърз интернет и легално гледане на естонски сериали в Брюксел. Целта на Йотингер пък по-скоро е министерски пост в Берлин. Той следва съветите на германската индустрия и прави всичко възможно да е в унисон с френската позиция. И докато Ансип свободно преосмисля системата на глас, то най-враждебни към реформата са именно германските и френските издатели. Когато към тази политическа констелация добавим всеобщата умора от Европа, шансовете да се промени нещо съществено не изглеждат никак добри.

Бюрократите в главните дирекции споделят, че документите са готови, но липсва "политическото решение". Жан-Клод Юнкер, чийто личен приоритет е цифровият единен пазар, през миналия декември добави чешкия еврокомисар Вера Юрова към досието с надеждата да добави динамика. Броят на заявките за срещи с кабинета й скочи мигновено. Вероятността да получиш час намаля рязко. Възможно е в крайна сметка Юнкер лично да трябва да решава спорните точки.

На практика Европейската комисия е наясно, че не може да си позволи много. Сега обмисля как да предложи вариант, което хем да е крачка напред, хем да не променя много статуквото. По-конкретно, по въпроса с авторското право се търсят още 3-5 изключения, които да бъдат хармонизирани (сега само едно от 16 е хармонизирано). Що се отнася до геоблокирането  - вместо пълно премахване фокусът е върху възможността абонатите на услуги да могат да ги ползват в цялата общност. С други думи, клиентите на Netflix да могат да го гледат навсякъде, но блокираните видеа в YouTube и по страниците на тв станциите да останат недостъпни.

По втория начин

Специално геоблокирането може да се реши и по втория начин. Което в Брюксел означава чрез решения на Съда на Европейския съюз в Люксембург. От началото на 90-те години има Директива за спътниково и кабелно предаване, която на практика позволява излъчването на съдържание на територията на целия съюз, дори правата да са закупени само за една държава. Този принцип е потвърден и в съдебни решения. На теория Европейската комисия (или Съдът чрез решение) стига само да добави интернет излъчването към директивата. Нещо, с което Брюксел вече открито заплашва блокиращите процеса.

Пакетът от мерки на Европейската комисия едва ли ще доведе до създаване на единен цифров пазар. Сега тя всъщност прави заявка, че това е само междинна стъпка и след десет години смята да го постигне от трети опит. "Европейският проект се гради с десетилетия и с компромиси", казват често еврократите. И са прави. Дали дотогава ще ползваме още компютри и таблети или вече друга технология, правеща правната рамка още по-противоречива, ще разберем след време.

*Димитър Димитров от три години представлява в Брюксел Wikimedia, световното движение, стоящо зад проекти като Wikipedia. Мнението му не е официално на организацията