Единен интернет във време разделно
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Единен интернет във време разделно

При геоблокирането фокусът на EU е върху възможността абонатите на услуги да могат да ги ползват в цялата общност. С други думи, клиентите на Netflix да могат да гледат услугата навсякъде <br>

Единен интернет във време разделно

Как Европейската комисия си мечтае за уеб мрежа без граници и защо не Брюксел ще създаде общия цифров пазар

13488 прочитания

При геоблокирането фокусът на EU е върху възможността абонатите на услуги да могат да ги ползват в цялата общност. С други думи, клиентите на Netflix да могат да гледат услугата навсякъде <br>

© Reuters


През тази година в Брюксел най-накрая се очаква пакет от реформи, създаващ единен цифров пазар в ЕС. Централно място в него заемат Директивата за авторското право и премахването на геоблокирането. Но те са и основата за раздора по темата в общността. По всичко изглежда, че накрая Европейският съд ще трябва да разреши въпроса.

Основите на европейското авторско право се определят в Директива на ЕС, чиито първи вариант е предложен още през 1997 г., много преди Facebook, Skype, Viber или Wikipedia. Още преди дори блоговете да станат популярни. Целта на Директивата е хармонизиране на авторското право и прилагане на международните спогодби. И докато по втората точка целта е ясно изпълнена, по първата определено провалът е видим.

За единния пазар на ЕС още тогава проблемът е, че авторското право се основава на териториален признак. То започва и свършва с националните граници на всяка държава, дори в ЕС. Всяка от тях има различни правила и изключения. В опита си да преодолее този пъзел през 1997 г. Еврокомисията предлага уеднаквяване. Когато през 2001 Директивата най-после вижда бял свят, само едно изключение е хармонизирано, а останалите 15 остават неуточнени и имат избирателен характер. Резултатът е, че всяка страна членка може да ги приложи по 2 млн. различни начина. Това, уви, е много далеч от идеята за единен пазар, даващ правна сигурност на потребителите, както и на малките и средни фирми.

Ново начало

От встъпването в длъжност на Жан-Клод Юнкер през 2014 г. в Брюксел темата отново излезе на дневен ред. Проблемът за ЕС отново е надробеното национално законодателство в условия на общ пазар. В "Стратегията за цифровия единен пазар" Европейската комисия работи усилено върху пакет от законови и други мерки, които да го постигнат. Директивата за авторското право отново е в центъра на вниманието и на раздора. Заедно с геоблокирането.

Разликата в дискусията е, че преди 15 години в Брюксел единствените лобисти по темата са издатели, звукозаписни компании, филмови студия и авторски дружества. Сега, макар и малко на брой, има и представители на нови фирми и организации, родени онлайн и отскоро представени в "реалния" свят. Индивидуални потребители също все повече използват възможността евтино и бързо да се свържат със своите представители в Брюксел. Всичко това прави мача много оспорван и кара зрителите, следящи отборите отблизо, да залагат на нулево равенство.

Двете крайни позиции се движат по оста "авторското право трябва да запази териториалния си принцип, в противен случай няма да има европейска култура" до "пълна хармонизация веднага, иначе интернет ще спре". Отвъд апокалиптичните твърдения аргументите най-често се концентрират върху малките и средните предприятия и стартъпи. Европейските издатели изтъкват, че териториалният принцип защитава малките фирми в страните членки и следователно инвестициите в култура. Филмовите дистрибутори добавят, че без отделно авторско право във всяка страна биха се затруднили да финансират преводите, особено за малките пазари (какъвто е и България - бел. ред.). От другата страна отговарят, че дори без национални граници всеки превод носи отделни авторски права и следователно пак ще има различни пазари, но просто на езиков, вместо териториален принцип. Най-оспорваната точка може би е тази, дали европейският правен лабиринт предпазва местните компании от надмощието на американските гиганти, които не могат едновременно да стъпят навсякъде в ЕС, или по-скоро спира собственото им международно развитие и ги прави евтина плячка.    

Европейската комисия и ограничените възможности

Над този дебат продължава да бди Европейската комисия, която си е дала време до юли месец да предложи реформи. Отговорни за досието са заместник-председателят и комисар по единния цифров пазар Андрус Ансип от Естония и колегата му - германецът Гюнтер Йотингер, отговарящ за цифровата икономика и цифровото общество. И двамата изцяло се вписват в брюкселските стереотипи за представители на тези държави. След едно десетилетие като премиер сега Ансип си мечтае за безхартийна бюрокрация, бърз интернет и легално гледане на естонски сериали в Брюксел. Целта на Йотингер пък по-скоро е министерски пост в Берлин. Той следва съветите на германската индустрия и прави всичко възможно да е в унисон с френската позиция. И докато Ансип свободно преосмисля системата на глас, то най-враждебни към реформата са именно германските и френските издатели. Когато към тази политическа констелация добавим всеобщата умора от Европа, шансовете да се промени нещо съществено не изглеждат никак добри.

Бюрократите в главните дирекции споделят, че документите са готови, но липсва "политическото решение". Жан-Клод Юнкер, чийто личен приоритет е цифровият единен пазар, през миналия декември добави чешкия еврокомисар Вера Юрова към досието с надеждата да добави динамика. Броят на заявките за срещи с кабинета й скочи мигновено. Вероятността да получиш час намаля рязко. Възможно е в крайна сметка Юнкер лично да трябва да решава спорните точки.

На практика Европейската комисия е наясно, че не може да си позволи много. Сега обмисля как да предложи вариант, което хем да е крачка напред, хем да не променя много статуквото. По-конкретно, по въпроса с авторското право се търсят още 3-5 изключения, които да бъдат хармонизирани (сега само едно от 16 е хармонизирано). Що се отнася до геоблокирането  - вместо пълно премахване фокусът е върху възможността абонатите на услуги да могат да ги ползват в цялата общност. С други думи, клиентите на Netflix да могат да го гледат навсякъде, но блокираните видеа в YouTube и по страниците на тв станциите да останат недостъпни.

По втория начин

Специално геоблокирането може да се реши и по втория начин. Което в Брюксел означава чрез решения на Съда на Европейския съюз в Люксембург. От началото на 90-те години има Директива за спътниково и кабелно предаване, която на практика позволява излъчването на съдържание на територията на целия съюз, дори правата да са закупени само за една държава. Този принцип е потвърден и в съдебни решения. На теория Европейската комисия (или Съдът чрез решение) стига само да добави интернет излъчването към директивата. Нещо, с което Брюксел вече открито заплашва блокиращите процеса.

Пакетът от мерки на Европейската комисия едва ли ще доведе до създаване на единен цифров пазар. Сега тя всъщност прави заявка, че това е само междинна стъпка и след десет години смята да го постигне от трети опит. "Европейският проект се гради с десетилетия и с компромиси", казват често еврократите. И са прави. Дали дотогава ще ползваме още компютри и таблети или вече друга технология, правеща правната рамка още по-противоречива, ще разберем след време.

*Димитър Димитров от три години представлява в Брюксел Wikimedia, световното движение, стоящо зад проекти като Wikipedia. Мнението му не е официално на организацията

През тази година в Брюксел най-накрая се очаква пакет от реформи, създаващ единен цифров пазар в ЕС. Централно място в него заемат Директивата за авторското право и премахването на геоблокирането. Но те са и основата за раздора по темата в общността. По всичко изглежда, че накрая Европейският съд ще трябва да разреши въпроса.

Основите на европейското авторско право се определят в Директива на ЕС, чиито първи вариант е предложен още през 1997 г., много преди Facebook, Skype, Viber или Wikipedia. Още преди дори блоговете да станат популярни. Целта на Директивата е хармонизиране на авторското право и прилагане на международните спогодби. И докато по втората точка целта е ясно изпълнена, по първата определено провалът е видим.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK