Извоюването на такава инвестиция за откриване на голям екип при нас, който се занимава с потребителски интерфейс (UI), е голямо признание. Въпреки това, разработването на UI отново е на ниво технология, т.е. ние не рисуваме страници, не определяме графичния дизайн на дадено приложение, а по-скоро създаваме UI контролите, които го изграждат и дефинират взаимодействията на потребителите. Те след това на практика се използват във всички приложения на SAP. С други думи приноса на нашия екип има глобално въздействие. Само в рамките на година ние успяхме успешно да сформираме екип от 70 UI и UX разработчици. За бързото сформиране на този екип по-скоро ни помогна брандът на технологичен гигант, който компанията има.

Ако за софтуерни разработчици недостигът е голям, за UX специалисти е още по-силен дефицитът на кадри. Търсенето е в пъти повече от предлагането и SAP Labs България го доказва с увеличаването на този екип. Чрез новото вътрешно звено SAP Labs разшири технологичното си портфолио, като вече не отговаряме само за основата на платформите на компанията, но и за елементи от потребителския интерфейс. Това беше първата стъпка, която направихме преди две години. A реално миналата година беше времето, в което този екип трябваше да се сработи и да се докаже, като предостави и първите конкретни резултати. След получаването на добри отзиви на глобално ниво за работата на новия UI екип инвестицията в България нарасна и всъщност последва втората стъпка - сформирането на ново звено за UX (user experience) технологии с идеята двете звена да работят в синхрон.

Разширяването на UX екипа е част от стратегията на SAP за подобряване на потребителското изживяване на всички наши продукти. Вследствие на тази стратегия ние на локално ниво разширихме пет пъти инвестициите си в UX. Целта е да се улесни и подобри ползваемостта на решенията на компанията от клиентите. От друга страна, инвестициите в подобряването на UI с времето се връщат многократно не само покрай продуктите, които правим. Чрез дизайнерите – хората с усет към дизайна и естетиката, успяваме да развиваме въображението на другите разработчици. Това е полезно, защото програмистите започват да добиват поглед върху различните етапи на разработката на продукти и така се формира един интегриран процес.

Макар акцентът да пада върху UI екипа, постоянно разширяваме и останалите отдели. Ръстът на персонала на SAP Labs България е горе-долу с постоянен темп от около 10% на годишна база.

Колко души работят в компанията в момента?

- В момента сме 650 колеги.

Казвате, че има недостиг на UX специалисти. Успяхте ли да попълните бройката на новото звено и имате ли планове тази година да разширявате както звеното, така и останалата част от развойния център?

- През 2015 г. успяхме в рамките на годината да създадем цяло UX звено, което вече е продуктивно. И не само, колегите вече работят и по други проекти. Във всеки един от продуктите, които разработваме, имаме зачислен един или повече колеги с такива компетенции.

Относно наемането мога да кажа, че "средно трудно" намерихме UX специалисти, които са с достатъчно опит, поне в България. Името, което сме изградили като развоен център, е достатъчно атрактивно да привличаме колеги от профил, който не беше водещ локално за компанията до този момент. Когато стартирахме с откриването на екипа, аз бях по-скоро оптимистично настроен, че можем устойчиво да наемем 70 души за една година. И успяхме!

Какви са ви плановете за разрастване на екипа през тази година?

- Тази година планираме да нараснем в рамките на 5 до 10%. Ще търсим предимно специалисти за нашите облачни продукти с оглед на повишеното търсене на подобен тип решения. Друга посока за развитие на компанията е към предоставянето на различни услуги, свързани с осигуряването на непрекъсната поддръжка (24х7). Това, което ни липсваше досега в българския развоен център е 24-часова поддръжка на услугите на високо ниво. От седмица насам вече имаме такъв екип, засега от осем души, които работят на смени и се грижат за оперативното "здраве" на облачната платформа на SAP в няколко центъра за данни. Малко по малко задвижваме един такъв оперативен модел, който доближава развойния център на SAP в България още повече до затваряне на пълния цикъл по софтуерна разработка и поддръжка.

Друг елемент, който се стремим да добавим и в развойното звено в София, е  разработване на софтуер по поръчка (или т.нар. Custom Development). Такива екипи на глобално ниво в SAP са доста развити - имаме над две хиляди колеги в целия свят. Това също ще е добро развитие и се надявам през тази година да сформираме подобен екип. Не мога да кажа дали ще се случи със сигурност, но засега има добри индикации.

Продължава ли хроничният дефицит на софтуерни специалисти в страната?

- Продължава и ще го има в следващите поне пет години.

Как се справяте с него освен с добрия имидж на развойния център?

- Стремим се да подпомагаме по един или друг начин образованието. През последните вече почти пет години имаме все по-засилена работа с университети, от 2015 г. вече и с училища, с учители по информатика, с образователни академии и др.

Друго, което правим в посока инвестиране за развитие на младите програмисти, са нашите стажантски програми. Наемаме между 40 и 60 стажанти на година, като  после на постоянна работа постъпват около 90% от тях. По този начин запазваме мащаба на компанията и позволяваме тя да расте. А с добрия имидж привличаме и разработчици с опит. Направихме една цялостна програма към образователната система – SAP iTversity, с която се включваме в различни етапи от обучението на ученици и студенти. В нея имаме различни инициативи – за деца от 4 клас до студенти 4 курс, например семинари, визити на училища, комплекти LEGO, курсове, които водим, летни школи, стипендии и други, като целта е да подпомогнем образованието. Стремежът на SAP Labs България е не самo да допълним образователната система в страната, а и да дадем добър пример, така че тя и бизнеса да имат възможност да си партнират по един по-продуктивен и ефективен начин, така че да покрием дефицита на кадри.

Активен "партньор" сме и на БАСКОМ относно инициатива за връщането на професия "програмист", която ще започне тепърва през тази година. От нея очакваме първите резултати до няколко години, когато ще има сериозно вливане на програмисти в бранша.

Кога ще започне реално да се прилага тази инициатива?

- Това, което знам, е, че още от 2016 г. се планира отварянето на два центъра, които да започнат активно да обучават деца, които да завършат след няколко години и да получат подобна квалификация. Дългосрочната цел е от средното образование да излизат по 5-6 хил. готови за работа специалисти.

Ще помогне ли опростяването на процедурата по издаване на сини карти за чужденци в преодоляването на проблема с недостига на експерти?

- Определено ще помогне, защото ще покажат на бизнеса и на образователната система, че ако не се произведат достатъчно кадри в страната като качество и количество, ние ще бъдем принудени да внесем отвън, за да можем да задържим добрия имидж на България като ефективно място за софтуерна разработка. Само пример: представете си, ако сега в софтуерния сектор са 17 хил. души, да не стане така, че след пет или десет години, ако те се удвоят на 34 - 40 хил. души, повечето от тях да не са българи. Това ще е огромен проблем – да живеем в България, а да ползваме хора от цял свят за програмисти. Но определено се явява "инжекция на свеж въздух" в привличането на качествени старши специалисти.

В SAP Labs България има ли наети такива специалисти?

- За момента не, но следим промените, така че скоро може да имаме подобни колеги.

Как се развива софтуерната индустрия в България през изминалата година?

- През последната година големи компании от региона отвориха офиси и стартираха големи проекти от порядъка на по 100 човека в България. Така че забелязвам един постоянен ръст и необходимост от нови кадри. Някои от компаниите имаха много големи планове, като имаше обещания за звена от 200 до дори 1000 души. Моето мнение е, че реалистично в България може да се постигне ръст в размер на 200 - 250 души в рамките на пет или ако е по-агресивно – три години. Всеки опит за по-бърз растеж няма да е устойчив както за пазара, така и за самата компания. Наблюденията ми са, че все още сме много привлекателно място за подобни IT инвестиции, предвид таланта, с който разполагаме и високата добавена стойност, която предоставяме. Въпросът е, да можем да отговорим на търсенето, защото има компании, които имат интерес за отваряне на звена, но се отказват и отиват в други държави заради недостига на кадри.

Обявихте, че SAP ще работи повече със стартиращите компании в България – как се развива тази идея за момента?

- От няколко години работим съвместно с големите фондове в България за насърчаване на стартъпите. Взаимодействаме си по техни събития и конференции, наши служители участват като ментори в някои от стартиращите компании – било то в бизнес или в техническа насока. Работата ни с тях се засили през последната  година, като SAP участва в Startery - състезанието за социални предприемачи от Централна и Източна Европа, като бяха поканени и пет екипа от България. Друг момент е състезанието HCP Startup Challenge, където целта беше стартиращите компании да представят решения, базирани на облачната платформа HANA Cloud Platform (HCP) на SAP. В SAP имаме и Startup Focus програма - предоставяме не само техническата среда и инструменти, но и пазарно ноу-хау, как стартъпите да си съобразят продуктите и стратегиите, за да са конкурентни и успешни.

Бяхте обявили, че SAP Labs ще отваря технологична лаборатория. Как се разви тази инициатива и има ли вече конкретни резултати?

- Да, от май 2015 г. вече имаме такава лаборатория. Ние я наричаме d-shop, което е съкратено от работилница за разработчици, в която софтуерът и хардуерът идват заедно. В нея се опитваме да имаме поне по една от най-новите джаджи от хардуерен характер, за да създадем място, където колегите биха могли да разработват и да вложат тези устройства в наш или не само наш контекст. Даваме им възможност да развият софтуера, така че той да управлява джаджите и да ги използваме за различни проекти. Само преди няколко седмици беше първото издание на иновационната седмица на развойния център, каквато се прави два пъти в годината. Имахме 20 проекта. Повечето от тях, и по-конкретно 18 проекта, бяха разработени точно с джаджи, които имаме в лабораторията. Устройствата всъщност се използваха на практика - например в прототипи в сферата на здравеопазването и в Интернет на нещата (IoT) като се надяваме поне пет от тях да реализираме на следващ етап и поне един да влезе в продуктите на SAP.

Споменахте, че добрият имидж на SAP помага за развитието на екипа. Тази добра репутация в развойните среди помага ли ви да намерите и повече клиенти?

- Определено помага според мен. Най-малкото за 15 години тук с развойния център, с имиджа ни и с размаха, който имаме, ни дава по-локален привкус. Именно локалното представителство и работата, която имаме заедно с колегите от SAP Labs България дава възможност компанията да се познава не само като нещо мащабно и голямо, което не можем да "пипнем". Тази екосистема ни носи един много по-добър имидж и достъпност. Така че SAP е в България и е достъпен. Особено чрез облака и интернет на нещата ставаме още по-достъпни.