Потенциални IT инвеститори не избират България заради недостига на кадри
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Потенциални IT инвеститори не избират България заради недостига на кадри

Потенциални IT инвеститори не избират България заради недостига на кадри

Радослав Николов, изпълнителен директор на SAP Labs България пред "Капитал"

Юлиян Арнаудов
25937 прочитания

© Надежда Чипева


Как се развива SAP Labs България през последните години? Има ли ръст на персонала и какви са основните проекти, по които работите в момента?

- През последните три години българският развоен център SAP Labs България нарасна с близо 180 човека.

Визитка

Радослав Николов работи в SAP Labs България от 13 години, като в момента заема позицията вицепрезидент "Развойна дейност" в SAP и е изпълнителен директор на стратегическия развоен център в София. В компанията над 650 софтуерни професионалисти работят в областта на софтуерната разработка и по последните SAP in-memory и облачни технологии. Николов е завършил "Математика" във Факултета по математика и информатика на СУ "Св. Климент Охридски". Специализирал е геометрия и информационни и комуникационни технологии, а след това е завършил и програма по лидерство във INSEAD.

Това се случи благодарение на стратегически решения. Щастливи сме, че SAP избра именно България, защото това е атестация за дългогодишния ни труд и принос към развитието на продуктите и решенията в технологичен аспект на компанията. До момента сме предимно технологична локация, която разработва SAP технологии и решения, които впоследствие се използват за изграждане на бизнес приложения. Разработваме само един краен продукт, който е част от SAP Business Suite, то заема ключова роля в бизнес решението на компанията за предпазване на служителите в химическата индустрия. Като цяло всички специалисти в SAP Labs сме по-скоро фокусирани в технологичен аспект. Шегувайки се преди няколко години, споделих, че чрез решението да се инвестира в България и да се открие именно тук UI (user interface) звено всъщност успяхме да добавим "лицето" на нашия технологичен развоен център.

Извоюването на такава инвестиция за откриване на голям екип при нас, който се занимава с потребителски интерфейс (UI), е голямо признание. Въпреки това, разработването на UI отново е на ниво технология, т.е. ние не рисуваме страници, не определяме графичния дизайн на дадено приложение, а по-скоро създаваме UI контролите, които го изграждат и дефинират взаимодействията на потребителите. Те след това на практика се използват във всички приложения на SAP. С други думи приноса на нашия екип има глобално въздействие. Само в рамките на година ние успяхме успешно да сформираме екип от 70 UI и UX разработчици. За бързото сформиране на този екип по-скоро ни помогна брандът на технологичен гигант, който компанията има.

Ако за софтуерни разработчици недостигът е голям, за UX специалисти е още по-силен дефицитът на кадри. Търсенето е в пъти повече от предлагането и SAP Labs България го доказва с увеличаването на този екип. Чрез новото вътрешно звено SAP Labs разшири технологичното си портфолио, като вече не отговаряме само за основата на платформите на компанията, но и за елементи от потребителския интерфейс. Това беше първата стъпка, която направихме преди две години. A реално миналата година беше времето, в което този екип трябваше да се сработи и да се докаже, като предостави и първите конкретни резултати. След получаването на добри отзиви на глобално ниво за работата на новия UI екип инвестицията в България нарасна и всъщност последва втората стъпка - сформирането на ново звено за UX (user experience) технологии с идеята двете звена да работят в синхрон.

Разширяването на UX екипа е част от стратегията на SAP за подобряване на потребителското изживяване на всички наши продукти. Вследствие на тази стратегия ние на локално ниво разширихме пет пъти инвестициите си в UX. Целта е да се улесни и подобри ползваемостта на решенията на компанията от клиентите. От друга страна, инвестициите в подобряването на UI с времето се връщат многократно не само покрай продуктите, които правим. Чрез дизайнерите – хората с усет към дизайна и естетиката, успяваме да развиваме въображението на другите разработчици. Това е полезно, защото програмистите започват да добиват поглед върху различните етапи на разработката на продукти и така се формира един интегриран процес.

Макар акцентът да пада върху UI екипа, постоянно разширяваме и останалите отдели. Ръстът на персонала на SAP Labs България е горе-долу с постоянен темп от около 10% на годишна база.

Колко души работят в компанията в момента?

- В момента сме 650 колеги.

Казвате, че има недостиг на UX специалисти. Успяхте ли да попълните бройката на новото звено и имате ли планове тази година да разширявате както звеното, така и останалата част от развойния център?

- През 2015 г. успяхме в рамките на годината да създадем цяло UX звено, което вече е продуктивно. И не само, колегите вече работят и по други проекти. Във всеки един от продуктите, които разработваме, имаме зачислен един или повече колеги с такива компетенции.

Относно наемането мога да кажа, че "средно трудно" намерихме UX специалисти, които са с достатъчно опит, поне в България. Името, което сме изградили като развоен център, е достатъчно атрактивно да привличаме колеги от профил, който не беше водещ локално за компанията до този момент. Когато стартирахме с откриването на екипа, аз бях по-скоро оптимистично настроен, че можем устойчиво да наемем 70 души за една година. И успяхме!

Какви са ви плановете за разрастване на екипа през тази година?

- Тази година планираме да нараснем в рамките на 5 до 10%. Ще търсим предимно специалисти за нашите облачни продукти с оглед на повишеното търсене на подобен тип решения. Друга посока за развитие на компанията е към предоставянето на различни услуги, свързани с осигуряването на непрекъсната поддръжка (24х7). Това, което ни липсваше досега в българския развоен център е 24-часова поддръжка на услугите на високо ниво. От седмица насам вече имаме такъв екип, засега от осем души, които работят на смени и се грижат за оперативното "здраве" на облачната платформа на SAP в няколко центъра за данни. Малко по малко задвижваме един такъв оперативен модел, който доближава развойния център на SAP в България още повече до затваряне на пълния цикъл по софтуерна разработка и поддръжка.

Друг елемент, който се стремим да добавим и в развойното звено в София, е  разработване на софтуер по поръчка (или т.нар. Custom Development). Такива екипи на глобално ниво в SAP са доста развити - имаме над две хиляди колеги в целия свят. Това също ще е добро развитие и се надявам през тази година да сформираме подобен екип. Не мога да кажа дали ще се случи със сигурност, но засега има добри индикации.

Продължава ли хроничният дефицит на софтуерни специалисти в страната?

- Продължава и ще го има в следващите поне пет години.

Как се справяте с него освен с добрия имидж на развойния център?

- Стремим се да подпомагаме по един или друг начин образованието. През последните вече почти пет години имаме все по-засилена работа с университети, от 2015 г. вече и с училища, с учители по информатика, с образователни академии и др.

Друго, което правим в посока инвестиране за развитие на младите програмисти, са нашите стажантски програми. Наемаме между 40 и 60 стажанти на година, като  после на постоянна работа постъпват около 90% от тях. По този начин запазваме мащаба на компанията и позволяваме тя да расте. А с добрия имидж привличаме и разработчици с опит. Направихме една цялостна програма към образователната система – SAP iTversity, с която се включваме в различни етапи от обучението на ученици и студенти. В нея имаме различни инициативи – за деца от 4 клас до студенти 4 курс, например семинари, визити на училища, комплекти LEGO, курсове, които водим, летни школи, стипендии и други, като целта е да подпомогнем образованието. Стремежът на SAP Labs България е не самo да допълним образователната система в страната, а и да дадем добър пример, така че тя и бизнеса да имат възможност да си партнират по един по-продуктивен и ефективен начин, така че да покрием дефицита на кадри.

Активен "партньор" сме и на БАСКОМ относно инициатива за връщането на професия "програмист", която ще започне тепърва през тази година. От нея очакваме първите резултати до няколко години, когато ще има сериозно вливане на програмисти в бранша.

Кога ще започне реално да се прилага тази инициатива?

- Това, което знам, е, че още от 2016 г. се планира отварянето на два центъра, които да започнат активно да обучават деца, които да завършат след няколко години и да получат подобна квалификация. Дългосрочната цел е от средното образование да излизат по 5-6 хил. готови за работа специалисти.

Ще помогне ли опростяването на процедурата по издаване на сини карти за чужденци в преодоляването на проблема с недостига на експерти?

- Определено ще помогне, защото ще покажат на бизнеса и на образователната система, че ако не се произведат достатъчно кадри в страната като качество и количество, ние ще бъдем принудени да внесем отвън, за да можем да задържим добрия имидж на България като ефективно място за софтуерна разработка. Само пример: представете си, ако сега в софтуерния сектор са 17 хил. души, да не стане така, че след пет или десет години, ако те се удвоят на 34 - 40 хил. души, повечето от тях да не са българи. Това ще е огромен проблем – да живеем в България, а да ползваме хора от цял свят за програмисти. Но определено се явява "инжекция на свеж въздух" в привличането на качествени старши специалисти.

В SAP Labs България има ли наети такива специалисти?

- За момента не, но следим промените, така че скоро може да имаме подобни колеги.

Как се развива софтуерната индустрия в България през изминалата година?

- През последната година големи компании от региона отвориха офиси и стартираха големи проекти от порядъка на по 100 човека в България. Така че забелязвам един постоянен ръст и необходимост от нови кадри. Някои от компаниите имаха много големи планове, като имаше обещания за звена от 200 до дори 1000 души. Моето мнение е, че реалистично в България може да се постигне ръст в размер на 200 - 250 души в рамките на пет или ако е по-агресивно – три години. Всеки опит за по-бърз растеж няма да е устойчив както за пазара, така и за самата компания. Наблюденията ми са, че все още сме много привлекателно място за подобни IT инвестиции, предвид таланта, с който разполагаме и високата добавена стойност, която предоставяме. Въпросът е, да можем да отговорим на търсенето, защото има компании, които имат интерес за отваряне на звена, но се отказват и отиват в други държави заради недостига на кадри.

Обявихте, че SAP ще работи повече със стартиращите компании в България – как се развива тази идея за момента?

- От няколко години работим съвместно с големите фондове в България за насърчаване на стартъпите. Взаимодействаме си по техни събития и конференции, наши служители участват като ментори в някои от стартиращите компании – било то в бизнес или в техническа насока. Работата ни с тях се засили през последната  година, като SAP участва в Startery - състезанието за социални предприемачи от Централна и Източна Европа, като бяха поканени и пет екипа от България. Друг момент е състезанието HCP Startup Challenge, където целта беше стартиращите компании да представят решения, базирани на облачната платформа HANA Cloud Platform (HCP) на SAP. В SAP имаме и Startup Focus програма - предоставяме не само техническата среда и инструменти, но и пазарно ноу-хау, как стартъпите да си съобразят продуктите и стратегиите, за да са конкурентни и успешни.

Бяхте обявили, че SAP Labs ще отваря технологична лаборатория. Как се разви тази инициатива и има ли вече конкретни резултати?

- Да, от май 2015 г. вече имаме такава лаборатория. Ние я наричаме d-shop, което е съкратено от работилница за разработчици, в която софтуерът и хардуерът идват заедно. В нея се опитваме да имаме поне по една от най-новите джаджи от хардуерен характер, за да създадем място, където колегите биха могли да разработват и да вложат тези устройства в наш или не само наш контекст. Даваме им възможност да развият софтуера, така че той да управлява джаджите и да ги използваме за различни проекти. Само преди няколко седмици беше първото издание на иновационната седмица на развойния център, каквато се прави два пъти в годината. Имахме 20 проекта. Повечето от тях, и по-конкретно 18 проекта, бяха разработени точно с джаджи, които имаме в лабораторията. Устройствата всъщност се използваха на практика - например в прототипи в сферата на здравеопазването и в Интернет на нещата (IoT) като се надяваме поне пет от тях да реализираме на следващ етап и поне един да влезе в продуктите на SAP.

Споменахте, че добрият имидж на SAP помага за развитието на екипа. Тази добра репутация в развойните среди помага ли ви да намерите и повече клиенти?

- Определено помага според мен. Най-малкото за 15 години тук с развойния център, с имиджа ни и с размаха, който имаме, ни дава по-локален привкус. Именно локалното представителство и работата, която имаме заедно с колегите от SAP Labs България дава възможност компанията да се познава не само като нещо мащабно и голямо, което не можем да "пипнем". Тази екосистема ни носи един много по-добър имидж и достъпност. Така че SAP е в България и е достъпен. Особено чрез облака и интернет на нещата ставаме още по-достъпни.

Как се развива SAP Labs България през последните години? Има ли ръст на персонала и какви са основните проекти, по които работите в момента?

- През последните три години българският развоен център SAP Labs България нарасна с близо 180 човека.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

51 коментара
  • 1
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    "Въпросът е, да можем да отговорим на търсенето, защото има компании, които имат интерес за отваряне на звена, но се отказват и отиват в други държави заради недостига на кадри."

    Ето това трябва да се повтаря - България губи заради малкия пул от програмисти. Програмистите са суровината за ИТ индустрията така както водата е суровината за ВЕЦ-овете. И както никой не строи ВЕЦ на малък пресъхващ ручей, така и никоя голяма компания (от ранга на Майкрософт, Гугъл, Фейсбук) няма да дойде да прави развойно звено в България. При нас идват по-скоро средно големи компании. Ако искаме да "пораснем" трябва да внесем чужди програмисти. Украина е на 3 часа път с кола - това са 40 милиона души, които в момента ги мъчи война, девалвация, инфлация. Ако не се възползваме и не внесем 10-тина хиляди програмиста значи сме много загубени.

  • 2
    tvr18355030 avatar :-|
    tvr18355030

    Новата златна кокошка на държавата ще вземе да упре преди да са почнали да я изстискват....

  • 3
    qvb21311044 avatar :-|
    Алф

    До коментар [#1] от "Николай Николов":

    Амо допуснахме много от тях да емигрират. Сега си плюем в брадата...

  • 4
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    До коментар [#3] от "Алф": ИТ специалистите имиграха масово допреди 10-тина години. От тогава заплатите пораснаха много и емиграцията значително намаля. Сега заплатите са 50-60% от тези в Западна Европа. Но като сметнеш по-ниските данъци и разходи за живот на практика се доближават до западните. Освен това много хора фриланс-ват по интернет живеейки в България, така, че стимулът да емигрираш значително отслабна.

    Проблемът в момента е от чисто демографски характер - просто ние няма как да имаме голям пул при едно намаляващо и застаряващо население. Така, че ако искаме да пораснем ще трябва да внасяме специалисти отвън.

  • 5
    tvr18355030 avatar :-|
    tvr18355030

    До коментар [#4] от "Николай Николов":

    Вместо да си оправиме образованието ще внасяме украинци, които само ще ни ползват като входна врата към ЕС. Типичното българско мислене за замазване на проблемите и "решаването" им по най-дебилския начин.

    Привличането на аутсорс фирми и внасянето на писачи на код няма нищо общо със ИТ индустрия. Въпросните фирми нито ще внесът ценно ноу-хау в държавата, нито ще вкарат някъкви финанси освен месечните заплати на бачкаторите. А въпросните бачкатори веднага ще засилят изкараните пари към роднините в чужбина или ще ги използват за да се преместят в Западна Европа/САЩ.

    Цялата политика за "стимулиране" на ИТ индустрията в държавата е просто търсене на бързи пари за крадене...

  • 6
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    [quote#5:"tvr18355030"]Вместо да си оправиме образованието ще внасяме украинци[/quote]Защо "вместо"? Едното не изключва другото.

    Освен това образованието е като дървото - засаждаш го сега, а плодовете ги береш най-рано след няколко години. А до тогава?

  • 7
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    [quote#5:"tvr18355030"]Привличането на аутсорс фирми и внасянето на писачи на код няма нищо общо със ИТ индустрия.[/quote]Мога ли да позная - твоята заплата е със сигурност под средната за ИТ бранша (т.е. 3500), нали? Щото ми звучиш като недоволен от живота мрънкач, който освен това разбира от всичко.

  • 8
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    [quote#5:"tvr18355030"]Привличането на аутсорс фирми и внасянето на писачи на код няма нищо общо със ИТ индустрия.[/quote]По тази логика в БГ няма ИТ индустрия. Щото фирмите, които изнасят готови продукти под своя марка (като Телерик) се броят на пръсти. Дори и филиалите на престижни чужди компании (VMWare, SAP, Johnson Controls) са по същество вътрешно-фирмен аутсорс - истинските пари са в продуктовия мениджмънт и продажбите, а те се правят в звената в чужбина. Но дори и така по-добре да ги има, отколкото не. Защото не са много фирмите в БГ, които плащат по 3-4 бона заплати на служители на изпълнителско ниво (т.е. незанимаващи се с мениджмънт).

  • 9
    mitovman avatar :-|
    mitovman

    До коментар [#1] от " Николай Николов ": До коментар [#8] от " Николай Николов ": Пич, доста си злобен, много ме кефи тази мантра да внесем няколко композиции програмисти и да ги разтоварим на кариерата да бичат код. Както казва Мартин Фолър, ако търсиш човешки ресурси, добрите професионалисти си тръгват и желанието ти се сбъдва - оставаш с ресурси. Наивно звучи добри програмисти да имгрират точно в България, а не германия , холандия, швйцария или ук. Много по-смислено е да се стимулират технологични стартъпи. Колкото и да не не им увират главите на шевчетата на софтуер на ишлеме компании , времето на евтина работна ръка в България е минало и няма шанс да се конкурират с цена и количество с аксенчър, випро, тата консултинг, атос ... Бъдещето на цяла европа е в продуктите с висока добавена стойност. Чети и дишай по-лесно.

  • 10
    tarikata avatar :-|
    Петър Петров

    До коментар [#5] от "tvr18355030":

    Много правилно изказване.Но е трудно за асимилиране от "успелите" българи дето работят в момента в тези фирми.Имам допир с много такива и мнението ми е че определено не разбират от информационни технологии.Преди са взимали по 500 лева и сега им дават по 2000 и нагоре.Как няма да са доволни.Доволни,но наистина са ниско квалифицирани.За жалост.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK