Следващата стъпка на SpaceX
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Следващата стъпка на SpaceX

Успешно приземената първа степен на Falcon 9 на дистанционно управляема платформа в Атлантическия океан

Следващата стъпка на SpaceX

Какво следва за компанията на Илон Мъск след успешното приземяване на ракета в океана

Юлиян Арнаудов
9826 прочитания

Успешно приземената първа степен на Falcon 9 на дистанционно управляема платформа в Атлантическия океан

© HANDOUT


Петък късно вечерта българско време частната космическа компания SpaceX на милиардера Илон Мъск предприе поредното изстрелване на ракетата Falcon-9. Само по себе си, успешно извеждане на космически кораб в орбита не е новина. Денят обаче влезе в историята не с изстрелването, а с действията след това. Защото компанията на Мъск успя успешно да приземи първата степен на ракетата на управляема платформа в океана. В досегашната практика този най-голям компонент изгаря в атмосферата, а последните степени оставаха в орбита под формата на космически боклук. С успешното приземяване SpaceX ще може да ползва първата степен поне още веднъж, като просто я зареди наново с гориво.

Самото приземяване е след 26 мин.

Целта на компанията Илон Мъск е да намали максимално разходите по космическите програми. Многократното изполване на ключови компоненти е голяма стъпка напред в тази насока. Успешното приземяване в петък слага край на поредицата от неуспешни опити на SpaceX, да осъществи това на платформа в океана. Компанията успя да постигне приземяване на площадка на сушата през декември. Но поради естеството на траекторията на ракетата усилията и ресурсите, които се изискват, за да кацне тя на земята, са много повече в сравнение с подобно приводняване на площадка в океана. При второто обаче се изисква доста повече прецизност, което именно беше и в основата на неуспешните опити на компанията до момента.

Ефектите

При предишните опити, ракетата успя да уцели платформата, но при захода или се разби в нея или падна в океана.
Фотограф: HANDOUT
Източник: Reuters

Крайният резултат е, че се постига повторно използване на ракетите. Което е важна предпоставка за по-мащабното покоряване на Космоса. "За да отворим максимално възможностите ни за достъп до Космоа, трябва да постигнем пълна и бърза многократна употреба на космическите кораби", коментира Мъск на пресконференция след успешното приземяване.

Причината е, че космическите програми са много скъпи. Единична ракета Falcon 9 струва около 60 млн. долара, което е пак доста по-ниска цена от тези на традиционните оператори. При положение, че първата степен съставлява почти две трети от самата ракета-носител, многократното й използване може да спести на SpaceX милиони, тъй като само ще трябва да се зареди с гориво и евентуално да се осъществят дребни ремонти. Самото й зареждане струва само между 200 и 300 хил. долара. В същия момент компанията обяви, че ще ползва една степен между 10 и 20 пъти, което показва, че могат да бъдат спестени стотици милиони долари и да се понижи цената на изведен в орбита товар многократно. Освен това Мъск допълни, че ще разчита на близо поравно разпределение на приземяването на първата фаза между земната и плаващата в океана платформа.

Риск умножен по три

Еуфорията около успеха на SpaceX обаче е само началото. Компанията тепърва ще продължи да се опитва да приземява своите ракети, да събира разнообразна информация и да подобрява ефективността си всеки път. Целта е да няма повече инциденти и загубени първи степени, било то разбити на платформата или паднали в океана.

"Мисля, че ще сме успели наистина, тогава, когато изстрелванията станат скучни за публиката", коментира Мъск. С други думи – изстрелването и приземяването да се превърнат в рутина.

Falcon Heavy трябва да се превърне в една от най-ефективните ракети-носители, които ще могат да изведат в ниска околоземна орбита до 53 тона.
Фотограф: SpaceX

Засега контекстът е само за ракетите Falcon 9, но дългосрочната визия на милиардера е по-амбициозна – това да се постигне и с тежкият носител Falcon Heavy, който да може да извежда в ниска околоземна орбита товари от над 53 тона. По-голямата ракета е също така и прозорец към открития Космос, тъй като позволява извеждане на големи товари далеч от планетата. Самата ракета-носител се състои от три модифицирани първи степени на Falcon 9, което усложнява тройно операцията по връщането им на Земята, съответно и потенциалното им повторно използване. Самата Falcon Heavy още е не направила първия си полет. Дебютът засега е насрочен за ноември тази година, когато ще се види и дали компанията ще се опита да спаси и трите първи степени след изстрелването.

Повече по темата четете в следващия брой на "Капитал"

Петък късно вечерта българско време частната космическа компания SpaceX на милиардера Илон Мъск предприе поредното изстрелване на ракетата Falcon-9. Само по себе си, успешно извеждане на космически кораб в орбита не е новина. Денят обаче влезе в историята не с изстрелването, а с действията след това. Защото компанията на Мъск успя успешно да приземи първата степен на ракетата на управляема платформа в океана. В досегашната практика този най-голям компонент изгаря в атмосферата, а последните степени оставаха в орбита под формата на космически боклук. С успешното приземяване SpaceX ще може да ползва първата степен поне още веднъж, като просто я зареди наново с гориво.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    ugi avatar :-|
    ugi

    Много впечатляващо видео от кацането. Браво на тези, които са успели да го постигнат. Ако Мъск успее да направи всичко, това което казва, Космоса ще стане много по-достъпно място за всякакъв вид изследвания.

  • 2
    tigervi avatar :-|
    tigervi

    Повторното използване на компоненти е "светия граал" на космонавтиката. Много надежди, много реклама, а накрая само разочарования. Проблемите не са само технически, тъй като засега няма такъв товаропоток към космоса, който да оправдава скъпите носители за многократна употреба.

  • 3
    smotlixx avatar :-|
    smotlixx

    До коментар [#2] от "tigervi":

    Товаропоток има, сателити, научни мисии, полети до МКС. Между 20 и 50 всяка година като усреднена стойност. А носителите за многократна употреба са по-евтини, не по-скъпи.

  • 4
    tigervi avatar :-|
    tigervi

    [quote#3:"smotlixx"]Между 20 и 50 всяка година[/quote]

    Не си струва за толкова малко полети, совалката, единствената система за многократна употреба го доказа. Дори не е въпрос само на цена, докато няма какво да се вози от "там", няма да има и перспектива за значително увеличаване на товаропотока.

  • 5
    jeanlucpicard avatar :-|
    Jean-Luc Picard

    [quote#2:"tigervi"]Проблемите не са само технически, тъй като засега няма такъв товаропоток към космоса, който да оправдава скъпите носители за многократна употреба. [/quote]

    По-скоро засега няма носители за многократна употреба, които да оправдаят такъв товаропоток към космоса :)

  • 6
    tigervi avatar :-|
    tigervi

    Нека допуснем, че се появи достатъчно евтин носител, без значение дали е за многократна или за еднократна употреба. Какъв товар ще носи отгоре - нищо, освен космонавтите от време на време. Засега основния поток е нагоре, но какво още можем да изпратим? Комуникационни спътници на геостационарна орбита са нужни малко, местата не достигат, а сегашните спътници живеят до 20 г. Комуникационни спътници на средна орбита не са особено нужни, съществуващите такива системи са едва живи, задоволявайки главно нуждите на военните. GPS, Глонас, Галилео (ако го довършат) и каквото там китайците направят, това са десетина полета годишно за поддръжка. При научните мисии стойността на извеждане не е най-важното, впрочем при военните също.

  • 7
    troika avatar :-|
    troi

    Това е като факса - като е станал масов е станал и евтин и всички са започнали да го използват


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK