Ave Jupiter*
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ave Jupiter*

Ave Jupiter*

НАСА успешно изпрати космическата сонда Juno в орбита на най-голямата планета в Слънчевата система, за да разбере нейните тайни

Юлиян Арнаудов
18659 прочитания

© Reuters


Седемте обекта в небето, които могат да се наблюдават с невъоръжено око, са Слънцето, Луната и петте най-ярки планети. Без да разполагат със сложни телескопи, древните астрономи дават на най-голямата от тях името на главния си бог – Юпитер (Зевс при древните гърци). Той е древноримският бог на небето и гръмотевиците – най-големият и могъщият според митологията им. Векове по-късно изследванията на учените показват, че изборът им не може да бъде по-правилен. Юпитер е наистина огромна планета – два пъти и половина по-тежка от всички останали в Слънчевата система. Юпитер е газов гигант, чиято повърхност е съставена от гъсти облаци, с мощни бури и огромни светкавици. Голямото червено петно на повърхността на планетата, което е по-голямо от Земята, всъщност е масивен ураган. Въпреки огромните си размери, подобно на повечето космически тела, учените знаят доста малко за Юпитер. Именно поради тази причина новината, че сондата на американската космическа агенция НАСА е достигнала благополучно до най-голямата планета в Слънчевата система, предизвика фурор. Мисията на Juno е проста – да успее да се приближи максимално до газовия гигант и да събере колкото се може повече информация за него – структура, химически състав, процеси. Както и да се опита да отговори на най-важния въпрос, който от години озадачава учените – има ли Юпитер твърдо ядро.

Учените очакват да попълнят доста празни места в познанията си за Юпитер, Слънчевата система и физиката като цяло.
Фотограф: Reuters

Опасна мисия

Досега многократно сме изпращали успешно сонди до повечето близки планети, както и отвъд Слънчевата система. Тези опити са коствали огромни усилия на научните екипи. Но сега става въпрос за нещо наистина различно - според главния ръководител на Juno Скот Болтън "мисията е най-трудната за НАСА до момента". До известна степен изказването му не е пресилено. Изпращането на каквото и да е оборудване до Юпитер е само по себе си рискова задача. Причината е, че газовият гигант има необичайно силно магнитно поле. Земята също разполага с такова, което образува "предпазен мехур" (т.нар. магнитосфера), който отразява слънчевата радиация. Без магнитното поле е много вероятно да не се образува живот на планетата. Магнитосферата обгръща голямо пространство около Земята, но при Юпитер тя е толкова огромна, че ако беше видима, планетата щеше да е два пъти по-голяма от Луната във вечерното небе. Магнитното поле на газовия гигант излъчва мощна радиация, която може да повреди и изгори всяка електроника. Поради тази причина, предишните сонди Galileo и Voyager само преминаваха на безопасна дистанция от планетата. Сега Juno е направен специално за тази мисия и има защитна титаниева обвивка. Освен това сондата ще премине над полюсите на планетата, където магнитното поле е най-слабо.

Друг ключов момент в мисията на НАСА е самата траектория на Juno. Сондата изминава огромно разстояние от над 2.7 млрд. км, като първо прави една пълна елипса около Земята и Марс и след това се отправя към газовия гигант. Тази маневра се налага, за да може да се използва гравитацията на нашата планета, за да се засили допълнително сондата и така тя да достигне до крайната си дестинация. Полетът трае пет години и независимо, че сондата в момента е в елипсова орбита около Юпитер, на нея ще й трябват още поне два месеца, докато достигне най-близката си среща с газовия гигант. Друг рисков елемент на мисията беше забавянето на скоростта на Juno, преди да заеме необходимата й орбита около планетата. След преминаването й около Земята тя ускорява с удивителните 266 хил. км/ч. За да може да намали тази скорост, сондата използва двигателите си. Въпреки опасенията на екипа дали тя ще успее да забави своето движение и да заеме правилната позиция, всичко минава гладко и на 4 юли Juno пое по планираната орбита с точната скорост. Последният риск за мисията на NASA е свързан с пръстените на Юпитер. Планетата разполага с четири малки пръстена, които не са изучени достатъчно детайлно и при близкия заход на сондата може да се достигне до сблъсък с отломките, който дори и да не разруши Juno, може да повреди двигателите й.

Близки срещи с бога на гръмотевиците

Сондата на NASA трябва да достигне най-близката си точка до Юпитер през втората половина на октомври. В мисията са планирани четири подобни прелитания, като при всеки следващ ще се изменя малко траекторията на елипсовидната орбита, за да може да се разгледа максимално голяма част от планетата. Според изчисленията на учените оборудването може да издържи до осем близки срещи с газовия гигант и силната му радиация. Именно при първото преминаване ще се разбере дали защитната обвивка ще издържи и различните сензори ще могат да функционират правилно. Те в момента са изключени, за да може да се използват максимално ефикасно в периода на близко преминаване. Освен редица камери на сондата има топографски инструменти, магнитомери, детектори за различни частици, сензори и др.

Ако всичко мине гладко, през октомври ще имаме първите данни и потенциални отговори на някои от мистериите, които крие Юпитер. Основният въпрос са точният състав и структура на газовия гигант. Учените за момента предполагат, че повърхността е съставена от водород в газообразно състояние. Смята се, че този слой е едва 50 км. След него следва по-дебел слой от течен водород. Прогнозите са, че най-голямата част от Юпитер е т.нар. метален водород, който заема около 78% от плътността на планетата и е една от причините за формирането на мощно магнитно поле. Накрая е плътното ядро от лед и скали. Или поне такива са предположенията на учените до момента. Данните от Juno се очаква да потвърдят тези хипотези или да ни дадат изцяло нов поглед върху Юпитер. Всички предвиждания до момента са базирани на далечни наблюдения. Например голямото червено петно на повърхността на планетата е ураган. Въпреки че се видоизменя с годините, за неговото съществуване се знае от столетия, а заради стабилното му състояние се предполага, че може да е постоянно явление на Юпитер.

"Фактът, че за него се знае от стотици години, показва, че неговото формиране има много по-дълбоко значение", коментира Скот Болтън. "Изглежда като ураган, но тези бури на Земята се образуват задължително над океаните, тъй като се нуждае от водата да се подхранва и когато достигне сушата, се променя и затихва. При Юпитер всичко е газ". Именно покрай тези наблюдения се формира теорията за течен водород, който да е под слоевете с газ.

Юпитер е първата планета, формирана в Слънчевата система и именно затова може да даде отговори как е протекъл целият процес, както и да се намерят вещества и различни съставки. "Juno няма да ни помогне само да разберем по-добре Юпитер, но и ще ни помогне да изучим вселената около нас", коментира Бари Маук, учен от лабораторията по приложна физика в университета John Hopkins.

Цялата мисия ще струва около 1.1 млрд. долара. Ако всичко премине гладко, учените ще попълнят доста празни места в познанията си за Юпитер, Слънчевата система и физиката като цяло. Повече информация за това очакваме през октомври, когато ще постъпят първите данни от Juno.

*Ave Jupiter – Да живей Юпитер (от лат.)

Трудното пътешествие

"Ако всичко не се случи по правилния начин, няма да имаме втори шанс." Така написаха на сайта си от Lockheed Martin, които през последните 13 години работиха за успешното осъществяване на мисията до Юпитер. Компанията от отбранителната и авиокосмическата индустрия построи Juno, тества апарата да издържи и на най-суровите условия в Космоса и написа компютърния код, който управлява системите на сондата.

Изпращането на Juno на Юпитер наистина е едно от най-трудните неща, които НАСА и Lockheed Martin са правили. За да постигнат безспорния успех, космическата агенция и компанията трябваше да се справят със страхотни предизвикателства. Диаметърът на космическият апарат е около 3.5 метра, а теглото му е 3600 кг. Става думи за сериозни размери за толкова дълго и сложно пътуване. По тази причина сондата беше изстреляна с помощта на една от най-големите ракети на НАСА - Atlas V, чиято успеваемост досега е 90%. След което Juno трябваше да преживее петгодишно пътуване от 2.7 млрд. км, което премина през астероиден пояс между Марс и Юпитер. И накрая, сондата трябваше рязко да намали скоростта си. От НАСА все още не са разкрили дали всички системи на борда на Juno функционират и не можем да бъдем сигурни, че инструментите предават точни данни. Космическият апарат носи и плака с думите на Галилео Галилей, който открива първите луни на Юпитер, както и три минифигурки Lego - на Галилео и римските богове Юпитер и Юнона. Какво ще стане с Juno след приключването на мисията? НАСА ще изгори сондата в атмосферата на Юпитер през февруари 2018 г. Същото се случи и с предшественика й Galileo през 2003 г. Другата цел на "жертването" е да не замърси Юпитер със земни отпадъци.

Седемте обекта в небето, които могат да се наблюдават с невъоръжено око, са Слънцето, Луната и петте най-ярки планети. Без да разполагат със сложни телескопи, древните астрономи дават на най-голямата от тях името на главния си бог – Юпитер (Зевс при древните гърци). Той е древноримският бог на небето и гръмотевиците – най-големият и могъщият според митологията им. Векове по-късно изследванията на учените показват, че изборът им не може да бъде по-правилен. Юпитер е наистина огромна планета – два пъти и половина по-тежка от всички останали в Слънчевата система. Юпитер е газов гигант, чиято повърхност е съставена от гъсти облаци, с мощни бури и огромни светкавици. Голямото червено петно на повърхността на планетата, което е по-голямо от Земята, всъщност е масивен ураган. Въпреки огромните си размери, подобно на повечето космически тела, учените знаят доста малко за Юпитер. Именно поради тази причина новината, че сондата на американската космическа агенция НАСА е достигнала благополучно до най-голямата планета в Слънчевата система, предизвика фурор. Мисията на Juno е проста – да успее да се приближи максимално до газовия гигант и да събере колкото се може повече информация за него – структура, химически състав, процеси. Както и да се опита да отговори на най-важния въпрос, който от години озадачава учените – има ли Юпитер твърдо ядро.

Учените очакват да попълнят доста празни места в познанията си за Юпитер, Слънчевата система и физиката като цяло.
Фотограф: Reuters

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    geordgeo avatar :-?
    geordgeo

    Супер интересно е всичко, което научаваме за близкия и далечен космос, дано има повече информация за откритията, които се правят ежедневно!

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Тъкмо ще достигнем 0,001% от знанието за вселената, и човешката цивилизация ще изчезне под желанието на мюсюлмани, африканци и азиатци да се множат експоненциално.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK