Ave Jupiter*

НАСА успешно изпрати космическата сонда Juno в орбита на най-голямата планета в Слънчевата система, за да разбере нейните тайни

Седемте обекта в небето, които могат да се наблюдават с невъоръжено око, са Слънцето, Луната и петте най-ярки планети. Без да разполагат със сложни телескопи, древните астрономи дават на най-голямата от тях името на главния си бог – Юпитер (Зевс при древните гърци). Той е древноримският бог на небето и гръмотевиците – най-големият и могъщият според митологията им. Векове по-късно изследванията на учените показват, че изборът им не може да бъде по-правилен. Юпитер е наистина огромна планета – два пъти и половина по-тежка от всички останали в Слънчевата система. Юпитер е газов гигант, чиято повърхност е съставена от гъсти облаци, с мощни бури и огромни светкавици. Голямото червено петно на повърхността на планетата, което е по-голямо от Земята, всъщност е масивен ураган. Въпреки огромните си размери, подобно на повечето космически тела, учените знаят доста малко за Юпитер. Именно поради тази причина новината, че сондата на американската космическа агенция НАСА е достигнала благополучно до най-голямата планета в Слънчевата система, предизвика фурор. Мисията на Juno е проста – да успее да се приближи максимално до газовия гигант и да събере колкото се може повече информация за него – структура, химически състав, процеси. Както и да се опита да отговори на най-важния въпрос, който от години озадачава учените – има ли Юпитер твърдо ядро.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се