Мръсните музикални войни
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мръсните музикални войни

Мръсните музикални войни

Apple и Spotify си подливат вода в опит да отхапят по-голямо парче от сладкия бизнес с дигитална музика

Александра Козбунарова
19185 прочитания

© Reuters


6.7

млрд. долара е пазарът на дигитална музика в света през 2015 г.
За по малко от година Apple Music събра 15 млн. платени потребители, докато на Spotify бяха нужни няколко години

Ако си спомняте как сте записвали пиратска музика на CD или в доста по-редки случаи сте сваляли легално на някои от първите iPod, то вероятно не сте забравили, че през 2006 г. дигиталната музика на телефон се ограничаваше до рингтон. Само десет години по-късно този бизнес е нараснал с 509% до 6.7 млрд. долара през 2015 г. Най-апетитната хапка отдавна не са mp3-ките, а музикалният стрийминг. И технологичните компании се чудят как да подложат крак една на друга, за да си осигурят потребители и пазарен дял.

През последната седмица се завихри спор между единия от пионерите в продаването на музика в дигитален формат Apple и бързо разрасналия се през последните години шведски играч Spotify. Ябълката на раздора е музикалният стрийминг, където Apple навлезе едва миналата година, но бързо си проправя път нагоре в бързо растящия пазар. Не и без хитрости.

Всичко започна миналата седмица, когато в медиите се завъртя информация за писмо от Хорацио Гутиерез, главен адвокат на Spotify, до Apple с обвинения в нелоялни практики. Шведската компания, твърди, че Apple отказва да приеме новия ъпдейт на мобилното им приложение. Уж причина за конфликта е недотам елегантният опит на Spotify да заобиколи правилата на Apple App Store и да спести 30%, които от американската компания искат за всяка покупка или абонамент, направена чрез дигиталния им магазин. А истинската е, че Apple налагат все повече своята услуга - Apple Music.

Звукът на милиардите

Стрийминг бизнесът се превръща в златна мина - за последните пет години е нараснал четири пъти до близо 3 млрд. долара приходи. През изминалата година оборотите от дигитална музика за пръв път надхвърлят тези от традиционните формати, а причината - небивалият ръст на стрийминга. Целият музикален сектор също расте, и то за пръв път от 1995 г. насам и пак по същата причина, сочи годишният доклад на Meждународната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI).

В световен мащаб оборотите от дигитална музика - абонамент за стрийминг услуги, сваляния и приходи от реклами през платформи като YouTube, носят 45% от всички приходи в индустрията (общо 15 млрд. долара за 2015 г.). Достатъчно доказателство, че платените стрийминг услуги са бизнес с потенциал, е ръстът от 66% до 68 млн. платени абонати в световен мащаб.

В този сегмент освен най-споменаваните имена като Spotify със своите 100 млн. потребители (30% от тях платени) и Apple Music, които само за година ги настигнаха наполовина с 15 млн. клиенти на абонамент, има и ветерани. Там от около 15 години и в 34 страни са Napster, които се завърнаха от отвъдното, след като бяха купени от друга компания в сегмента - Rhapsody, и имат около 3.5 млн. клиенти. В опит да се доберат до сладкия бизнес YouTube също пуска своя платена услуга, а през юни стана ясно, че и Amazon имат планове да конкурират играчите в сектора.

Индустрия срещу изкуство

Сама по себе си новината, че музикалният пазар расте за пръв път от 20 години, е повече от положителна. Едновременно с това обаче няма как да се пренебрегне и фактът, че тази експлозия в потреблението не се отплаща съвсем честно на изпълнителите и звукозаписните компании. "Този ръст трябва да е добра новина за създателите, инвеститорите и слушателите. Но има добри причини да не се празнуват успехи: просто защото приходите жизненоважни за бъдещи инвестиции, не се връщат при тези, които държат авторските права", е коментарът на Франсис Мур, изпълнителен директор на IFPI към годишния доклад на организацията.

Посланието е ясно и идва от музикалните среди, където разминаването между инвестициите и възвращаемостта е най-голямата спирачка за ръст в сектора. На това мнение е и Едгар Бергер, изпълнителен директор на Sony Music Entertainment: "Музикалната индустрия не достига потенциала си. Причината е изкривяването на пазара", казва той пред The Guardian.

Споменатото изкривяване идва оттам, че на пропускателния пункт между създателите на музика и потребителите са застанали стрийминг стражи като Spotify или YouTube. За музикантите проблемът е, че получават между 0.6 и 0.84 цента всеки път, когато някой слуша тяхна песен. Spotify е един от главните източници на раздразнение за изпълнители като Тейлър Суифт, която през 2014 г. категорично отказа албумите й да бъдат стриймвани. "Музиката е изкуство и като такова нещо е важно и рядко. Такива неща имат стойност и не смятам, че трябва да е безплатна", каза тя още тогава.

По оценки на IFPI Spotify са плащали на звукозаписните компании по 13 паунда на потребител през 2014 г. Проблемът се задълбочава с безплатни сайтове като YouTube, които по оценка на организацията плащат по около 70 цента на потребител на артистите или компаниите, които държат авторски права.

Положителните герои

Може би именно поради това несъответствие никак не е изненадваща появата на платформа като TIDAL. Създадена през 2014 г. от три скандинавски студиа, през миналата година стрийминг услугата беше купена от рапъра и продуцент Шон Картър, известен като Jay Z. През миналия март той представи още 15 съсобственици в платформата - всички те са от музикалния бранш, сред които някои от най-популярните и касови изпълнители в момента като Бионсе, Риана, Канйе Уест, Алиша Кийс, "Колдплей" др. В модела на TIDAL е заложено и ексклузивно съдържание - например това е единственото място, където е достъпен последният албум на Бионсе или целият каталог с музика на починалия неотдавна Принс.

Навлизането на Картър и компания на процъфтяващия пазар може и да изглежда като хитър бизнес ход, брандиран като солидарност и подкрепа за индустрията. Едновременно с това обаче TIDAL се слави с честното си възнаграждение към изпълнителите, чиято музика се върти в платформата.

През последните дни се появиха слухове за нови интересни обрати в надиграването за потребители. Според Wall Street Journal Apple преговаря с Картър за TIDAL. Стъпката изглежда логична: след като "ябълката" придоби Beats преди две години и влезе в стрийминг играта, сега е ред да се опита да се намести и в обичайния за нея премиум сегмент.

Изходът на тази сделка не е ясен. Но дори и тя да не се състои, едно е повече от сигурно - борбата за надмощие между технологичните компании тепърва започва.

6.7

млрд. долара е пазарът на дигитална музика в света през 2015 г.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • MyTwoCents

    А нашите Профон/Мюзикаутор продължават да събират такса на калпак и да ги разпределят без да е ясно какво точно се пуска и слуша...

    Най-бруталният пример е таксата на стая в хотел, защото в стаята има телевизор, по който евентуално има възможност за излъчване на програма, в която да има музикални произведения на членове на тези организации. Рекет облечен в закон!

  • 2
    wall_e avatar :-|
    WALL-E

    До коментар [#1] от "MyTwoCents":

    И двете ви твърдения са неверни.

    И МА и ПР разпределят по отчети от медиите.

    Дружествата се явяват законен монопол и затова имат задължение да събират ии разпределят както на членовете си така и на нечленове. И го правят.



  • 3
    fbr45306322 avatar :-|
    MyTwoCents

    [quote#2:"WALL-E"]И МА и ПР разпределят по отчети от медиите. [/quote]

    Именно! От медиите, а не от това, което реално слуша потребителя. Например влизаш в магазин и звучи музика. Никой няма да разпредели нищо на авторите и изпълнителите.

    При едно стрийминг приложение с връзка с МА и ПФ това може да стане.

    Я ми обясни и как наличието на телевизор се свързва с публичното изпълнение, при условие, че такова не може да бъде доказано.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK