Осветената страна на тъмния интернет

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

"Купувал съм си eкстази на доста изгодна цена от Германия през Agora, когато още съществуваше", разказва Марин* пред "Капитал". Всичко минава благополучно и той продължава да го прави и от други сайтове, като поръчва по-големи количества заедно с приятели - до 10 грама от наркотика, които поделят помежду си. Пратките са маскирани добре като колети, изпратени от фирми, с принтирани лога и адреси, което ги прави по-малко подозрителни. Марин пазарува в небезизвестните дълбочини на интернет пространството - deep web и е сигурен, че така си гарантира сигурност.

Вероятно сте чували, че това, което можете да намерите в интернет през традиционните браузъри или търсачки като Google, е само върхът на айсберга. Под повърхността се крие необятно море от опасни находки. Teроризъм, детска порнография, наркотици и търговия с оръжия - това са първите асоциации с т.нар. deep web, достъпен през специални програми като Freenet, I2P или TOR. В дълбокия нет може да си купите дори убийство. Причината пространството да е така удобно за всякакви нелегални бизнеси е, че в него бързо се губят следите на информацията. За разлика от традиционния уеб тук няма централизирана мрежа от свързани сървъри, а система от различни възли, през които преминават данните, и така са трудно проследими. Транзакциите се извършват в криптовалути като биткойн, чийто път по принцип може лесно да се следи, но има програми, които до такава степен разбъркват историята, че и там нишката се губи.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Океан от нелегални възможности

Много се говори за "съкровищата" и бизнесите в това пространство. Знае се, че там може да се намери всичко, от данни на кредитни карти, през фалшиви лични документи и лекарства до оръжия. Всичко става лесно - регистрираш се в някоя от борсите в deep web само с име и парола, даваш заявка, свързваш се с продавача в двойнокриптиран чат, където се разбирате, плащаш и после чакаш пощенска пратка. Може би малко по-сложен е случаят с оръжията, които се изпращат част по част.

Доскоро нямаше систематизирана и конкретна информация какво точно и в какви количества се търгува в това пространство. Експеримент на изследовател с псевдонима Gwern Branwen може да хвърли малко светлина върху дебрите на интернет пространството. Между декември 2013 г. и юли 2015 г. Branwen всяка седмица сканира и прави скрийншотове на около 90 криптопазара в тъмното пространство. Неотдавна The Economist извлича и обработва данните от близо 1.5 терабайтовия му архив. Резултатът - информация за 360 хил. сделки на стойност около 50 млн. долара в трите най-популярни тогава платформи Agora, Evolution and Silk Road 2. Интересното е, че всъщност порнографията и оръжията далеч не са най-търгуваната стока в deep web. За сметка на нелегалните опиати.



Публикувано в началото на година изследване на The International Institute for Strategic Studies (IISS) пък прави дисекция на различните платформи в тъмното пространство и техните функции. Двамата автори Деймиън Мур и Томас Рид, установяват, че от всички 2723 активни страници в панела с търговия на наркотици и лекарства се занимават 423, с финансови операции (основно търговия с криптовалути, фалшиви пари и пране на такива - бел. авт.) - 327, а с оръжия - едва 42. Освен това Мур и Рид откриват 140 екстремистки платформи, 122 такива за незаконна порнография и 17, използвани за планиране на терористични атаки и предлагащи насилие срещу заплащане.

В дълбините на опиатите

И все пак най-разпространеното предназначение на deep web си остава търговията с наркотици или лекарства със специален режим на отпускане, за които се смята, че водят до пристрастяване. Според данните на The Economist в световен машаб най-често търгуваните опиати са екстази (MDMA), марихуана и кокаин, които заедно отговарят за 18.6 млн. долара от засечените сделки.

"В България най-често в deep web се пазаруват амфетамини, LSD и анаболи", коментира наблюденията си Димитър Карагегов от неправителствената организация "Българско либертарианско общество". Освен това обаче се забелязва тенденция все повече тийнейджъри да купуват за себе си или за препродаване дизайнерски синтетични наркотици от Китай.

От данните, събрани от The Economist и Gwern Branwen, става ясно, че понякога цената на стоката в дълбокия нет е доста по-солена от тази на улицата - до 40% по-висока при кокаина например. Причините могат да се търсят на няколко места - сигурност, високо качество (колкото и странно да звучи) и удобство. "Има хора, които предпочитат този метод на пазаруване на определен вид стоки, обикновено нелегални опиати, поради липсата на необходимост да се срещат лично със съмнителни типове", казва друг запознат източник на "Капитал". Друг интересен момент е качеството на стоката.

За свое проучване преди година испанската организация Energy Control моли доброволци да изпращат проби от покупките си в тъмната мрежа, благодарение на които ръководителят на изследването д-р Фернандо Каудевила установява голяма разлика в качеството. Той открива, че чистотата на кокаина, купен в deep web, е 71.6% в сравнение с този на улицата - 48%, пише the Economist, a над половината проби, купени в дълбокия нет, съдържат само кокаин, докато същото важи за 14% от офлайн купените.

Нож с две остриета

Наличието на пространство като deep web е възможно благодарение на развиващите се криптотехнологии. Дискусиите около регулирането на този вид технология се превръщат все повече в много важен тест за демократичните ценности на XXI век, смятат Мур и Рид. Дилемата е следната: от една страна, криптирането защитава гражданите, когато четат, пишат, общуват, пазаруват, превеждат пари онлайн. От другата страна, тъкмо шифрите са това, което предпазва шпиони, хакери, терористи и престъпници, когато планират и организират ударите си. Криптирането е пряко свързано с две от най-големите заплахи на дневен ред - екстремизъм и разбиване на компютърни мрежи. Въпросът, който остава, е дали, доколко и как трябва да бъде ограничена или регулирана разрастващата се криптотехнология. Европейската комисия също се е заела с въпроса, но по думите на Карагегов е само на етап ориентиране в ситуацията.

* Името е променено