Медицина в Google измерение
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Медицина в Google измерение

Медицина в Google измерение

Компанията ще разработва биоелектронни "лекарства" в партньорство с фармацевтичния гигант GlaxoSmithKline

Александра Козбунарова
22724 прочитания

© shutterstock


714

млн. долараще бъдат инвестирани в проучванията с GSK.

"Представете си, че имате в тялото си сензор, който засича повишена кръвна захар, алармира лекаря ви и той сигнализира на малка кутийка да освободи определена доза инсулин", казва в своя лекция Линда Рийд от американската неправителствена организация Atlantic Health System. Може и да ви звучи като шокиращо навлизане на технологиите в биологичното ни пространство, но подобно бъдеще може би не е толкова далеч предвид различните проекти в тази сфера. Един от тях е на компанията майка на Google Alphabet, която тъкмо обяви съвместните си планове с фармацевтичния гигант GlaxoSmithKline да разработва микрочипове, които да контролират заболявания като астма и диабет.

Концепцията, около която гигантите се обединяват, е позната като биоелектронна медицина и почива върху идеята за контролиране на сигналите на периферната нервна система чрез микроскопични чипове. Още отсега е ясно, че технологията има голям потенциал да лекува редица опасни хронични състояния.

Технологична биология

Изследванията в областта на биоелектронната медицина са млада дисциплина и водят началото си някъде към края на 90-те години на ХХ век. Сред пионерите в сферата e американският Feinstein Institutе, чийто екип за пръв път открива, че стимулирането с електрически импулси на блуждаещия нерв може да прекъсне пътищата между имунната система и възпалителни процеси в тялото. Откритието тогава е патентовано в компанията SetPoint Medical, а електронните й устройства са на път да променят лечението на артрит и колит.

Голяма част от протичащите в тялото процеси се контролират от електрически импулси между невроните на нервната система и отделните органи. Всички основни органи са свързани с нерви, които позволяват на мозъка, от една страна, да проследява, а от друга, да регулира функцията им. При някои хронични заболявания като диабет, парализа, хипертония и други тези сигнали се прекъсват или протичат на неравни интервали. Една от опорните точки на биоелектронната медицина е именно следенето на пътя на нервните импулси и насочването им по посока на правилната терапия, т.е. активиране, спиране, забавяне или забързване. С технологията всъщност може да се повлияе на даден орган и да се замести третирането му с лекарства и техните странични ефекти, обясняват от Feinstein Institute.

Именно тук идва ролята на информационните технологии. Идеята на биоелектронната медицина е да обедини последните открития и в двете области, за да следи, преведе и интерпретира тези сигнали при заболявания и да ги поправи. Което трябва да се случи чрез микроскопични чипове, които се имплантират в човешкото тяло и се прикрепват към отделен нерв.

В групата на биоелектричарите

Първата компания в сферата до този момент успя да събере 78.6 млн. долара финансиране в седем рунда, като един от инвеститорите е тъкмо GSK. Фармацевтичният гигант обаче, изглежда, има още по-големи амбиции и затова потърси далеч по-обигран партньор. Желание не липсва и от другата страна. За да развиват тази концепция и за да я комерсиализират, Verily (биотех дивизията на Alphabet) обединява усилия с GSK. Te ще бъдат концентрирани в новосъздадената Galvani Bioelectronics, в която фирма производителят ще държи 55% дял. В проучванията на базираната във Великобритания Galvani през следващите седем години ще бъдат разпределени общо 714 млн. долара, обяснява Крис Фам, президент на компанията, в интервю за Deutsche Welle.

GSK работи и сама над биоелектронни лекарства още от 2012 г. в опит да открие нови лечения, които може да патентова, пише The Guardian. Гигантът е инвестирал до момента около 50 млн. долара във фонд за рисков капитал в същата област и постоянно финансира външни изследователи. Крайният продукт още е в зародиш, но Фам се надява съвместната работа с Verily да ускори развитието, като засега плановете са първите клинични тестове да са факт след три години, а готов за сертифициране прототип - през 2023 г.

Alphabet от своя страна също не е боса в биотех полето. Някои анализатори дори смятат, че консолидирането под шапката на новата бизнес майка на Google през миналата година е именно с идеята да се обособи такава дивизия. Преди да се случи това обаче, Google обяви две други интересни партньорства с компании от сектора на медицината (виж инфографиката).

Сегашното сътрудничество между GSK и Verily ще обедини най-силните страни на двете компании - опитът в разработката на лекарства и експертизата в създаване на микротехнологии, за да създаде работещ и готов за пазара продукт. За осъществяването на това се очаква да работят около 30 учени, лекари и инженери.

Персонализирано бъдеще

IT технологиите все повече се намесват в медицинския и фармацевтичния сектор. Такива проекти са отглеждането на 3D принтирани органи-чипове с цел тестване на лекарства в реални условия, без да се правят експерименти с животни или на по-късен етап клинични тестове с хора. По същия начин идеята за биоелектрическите импулси доста напомня на "персонализирана медицина", или иначе казано - индивидуални терапии или напаснати към възприятията на конкретен организъм умни импланти. Доколко са реалистични тези въжделения на тех и фарма корпорациите или колко отдалечени във времето са странните идеи на Рийд все още не е ясно. Амбициите им обаче не са тайна и със сигурност скоро ни очакват изненади.

Да хакнеш пейсмейкър

Идеята да се имплантират микроскопични устройства, които събират данни и контролират жизненоважни процеси в организма, неминуемо повдига въпроса за сигурността.

"Това е нещо, което трябва да приемаме сериозно. Чували сте за опасения от рода на хакването на пейсмейкър. Това е твърде преувеличено. Да, трябва да сме внимателни навсякъде, където има електроника. Но тук говорим за лекуване на хронични заболявания и вече имаме ефектите, които очаквахме. Дължим го на пациентите. А и говорим за периферна нервна система - това не е USB порт към цялата ни нервна система. Не е като да имплантираш чип в панкреаса и той да започне да контролира мислите ти", коментира Крис Фам, вицепрезидент на развойния център за биоелектроника на GSK и президент на Galvani Bioelectronics, пред Deutsche Welle.

Фотограф: Reuters
714

млн. долараще бъдат инвестирани в проучванията с GSK.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    dr_doolittle avatar :-|
    Dr_Doolittle

    Ха-ха-ха. До 8-9 години тук нито вие , нито имплантирания ви чип ще има на кого да се обади, просто защото сте последното поколение което вижда лекари в това гето....

  • 2
    m17 avatar :-|
    m17

    До коментар [#1] от "Dr_Doolittle":

    Не забравяйте че търсенето поражда предлагане. Последните няколко години ми се наложи да ползвам услугите на няколко доста качествени млади ( като за доктори - към 40 ) доктори и зъболекари. Говорещи английски, с по няколко специализации в европа, ползват актуална апаратура и техники. И очевидно изкарват добри пари. Е няма как във всяка поликлиника или всяко село да има такива хора но пък и няма нужда. Пък когато на целокупното народонаселие му пооврат кратуните, ще има и повече такива доктори.

  • 4
    edin131 avatar :-|
    edin drugii

    До коментар [#2] от "m17":

    при нас търсенето от години доведе само до дефицит , лекар съм на район от над 10000 души със седем населени места ,как ти се струва ,защо няма желаещи ,може би защото има дефицит и търсене ,нали ,а иначе и ние на село имаме и най модерна лаборатория ,последни модели видеозони и техника ,на която в града може много хора да завиждат ,не подценявай старите доктори ,те също знаят английски и работят в мрежи с поне 12 компютърни бази и безжични принтери ,е ,не са луксозни клиники ,ама и пациентите пък почти не плащат нищо ,не прави изводи по това ,което си видял,има места ,които не си видял ,технологии ще има и хубавото е ,че ще стигат и при нас по бързо .

  • 5
    m17 avatar :-|
    m17

    До коментар [#4] от "edin drug":

    При вас няма търсене в икономическия смисъл на думата щото не можете да вдигнете заплата която предлагате. И затова и няма и няма да имате кандидати. Пробвайте да дадете 3000 чисти за млад доктор да видите как ще си намерите достатъчно желаещи. Пък за 5к може дори и специализирал на запад да хванете.
    Не подценявам по-възрастните доктори, има доста компетенти хора. Но масовото и в тази професия, както и в много други е човек на възраст да се откаже да учи. Прави си каквото си знае и разчита на опита. Само че медицината се развива и то бързо и без англйски, без четене, без специализации е невъзможно да си актуален. И за настинки е ок да ме лекуват с дъвки и бонбонки. Но за по-сериозни неща предпочитам да ползвам последните достижения на науката и медицинските технологии.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK