В ерата на чипобиологията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В ерата на чипобиологията

В комбинация с други технологии ще стане възможно да създадем дори "пациент върху чип".

В ерата на чипобиологията

Германската компания TissUse отглежда органи върху чипове и възнамерява да революционизира фармацевтичната и козметичната индустрия

Александра Козбунарова
19278 прочитания

В комбинация с други технологии ще стане възможно да създадем дори "пациент върху чип".

© Wyss Institute


На биотехнологичната сцена има нов герой - концепция на име Organ-on-Chip. Идеята, залегнала в тъй наречените органи върху чип, е симулация на естествена среда за клетките от съответен орган, която позволява тестове за нуждите на фармацията. Чипът орган прилича на тънка пластмасова кибритена кутийка с улеи, в които има няколко каналчета - едните са с клетки от някой орган, други пресъздават чрез вакуум механичните движения на съответния орган и такива, през които минават кръв и кислород. Така клетките се чувстват все едно са на истински орган и реагират като него.

А потенциалът е огромен - да скъси иначе безкрайно дългия, скъп и мъчителен процес по тестване на лекарства, който иначе отнема средно десет години и около 3 млрд. долара на препарат. Технологията води началото си от Wyss Institute към Харвардския университет и се развива вече няколко години. Различните научни институти работят и върху различни органи - някои върху сърце, други върху бял дроб, трети върху кожа. Явно технологията има потенциал, щом дори американската военна агенция за проучвания DARPA инвестира 37 млн. долара в проучванията на Wyss Institute.

Харвардският екип обаче далеч не е единственият, който работи в тази посока. На Organ-on-Chip полето има поне още десет spin off компании, които са излезли от научните институти и ще се опитват да комерсиализират разработката. И до момента са привлекли доверие на стойност около 120 млн. долара в инвестиции. Една от тези компании е зародилата се в лабораториите на берлинския технически университет TissUse.

Германската TissUse е създадена през 2010 г. и разработва една от малкото мултиорганни чип-системи на пазара. Тяхната платформа е много гъвкава и позволява свързването на два или четири микрооргана (или както ги наричат те "органоиди") един с друг чрез изкуствено кръвообращение. Приложенията и проучванията, в които разработката на TissUse е участвала, са разнообразни - от проекти за козметичния пазар за трансплантация на коса, през тестове за производителя на марката NIVEA до тясно специализирани научни изследвания.

В момента младата компания работи и по нещо още по-смело - десеторганна система, която се очаква да бъде готова още догодина. "Това, което правим, би могло да се окаже революция за тестването на лекарства и фармацевтичния сектор", казва изпълнителният директор на TissUse Уве Маркс. Как точно работят тези системи, колко е голям пазарът за тях и как ще променят света разказва за "Капитал" Рейк Хорланд, директор бизнес развитие на компанията.

Визитка

Д-р Рейк Хорланд се присъединява към TissUse през 2012 г. като ръководител на звеното за бизнес развитие на компанията. Всъщност е ангажиран с дейността на TissUse още от 2010 г., когато работи по развитието на маркетинг и бизнес стратегията за предстоящите продукти на своеобразния стартъп. Преди да попадне на интересния проект, е работил в областта на маркетинга и продажбите в различни германски компании. Хорланд завършва биотехнологии в Берлинския технически университет. През академичната си кариера е участвал в различни проекти по развитие и комерсиализация на продукти, свързани с отглеждането на тъкани в лабораторни условия.

Как точно изглежда един орган на чип? Как се изгражда?

- Мултиорганният чип е комбинация от микрофлуидна (техническа) система и клетки (тъкан), които представляват отделните органи в човешкото тяло в миниатюрен мащаб. Моделите на тези органи са свързани помежду си с малки каналчета, което от своя страна е сравнимо с кръвоносната система.

Докъде е стигнала технологията за отглеждане на орган върху чип в развитието си? Над какво работи TissUse в момента?

- Развитието на тази технология в голяма степен още е в ембрионален етап, но все повече ще се ускорява. И това, не на последно място, се дължи на постоянно нарастващия интерес от страна на индустрията и инвеститорите, но определено и на обществеността.

В момента TissUse работи върху следващото си поколение Multi-Organ-on-Chip. На тази стъпка трябва да успеем да свържем десет или дори повече модели на човешки органи в единно микрофлуидно кръвообращение. Идеята е да се симулира единна система от кръвоносни съдове, с което да се свържат всички органи.

Докъде сте стигнали вие с разработките си в тази област?

- TissUse вече успешно разработи система от два органа върху чип и друга с четири. Платформата ни е много гъвкава, т.е върху чиповете ни може да има различни органи, например черен дроб, кожа, бъбрек, черво, сърце, костен мозък, мускул, космени фоликули, панкреас, кръвоносни съдове и т.н. От това могат да се правят различни комбинации според нуждите на изследването.

По какво се различават чиповете на TissUse от тези на други разработчици?

- TissUse се специализира в създаването именно на такива системи. Много други изследователски екипи работят по-скоро над развитието на отделни органи. Има много малко проучващи групи (и още по-малко компании), които се занимават с мултиорганни системи или ги предлагат на пазара.

Можете ли да разкажете малко повече за дву- и четириорганните чипове? Кои органи и в какви комбинации симулирате? Какви са целите?

- Както и името подсказва, се свързват чрез изкуствена кръвоносна система два или четири органа. Двуорганният чип много често се използва за определяне на токсични ефекти върху органите. Четириорганиият освен изкуствено кръвообращение има симулация и на циркулация на урина. Така тези два циркулационни процеса се свързват чрез модела на бъбрек. С така създадената система могат да се транспортират различни субстанции от кръвообращението в циркулацията на урината. Този четирикомпонентен модел може да се използва например във фармацията за изследване на ADME (абсорбция, разпределение, метаболизъм, екскреция) профили.

До този момент върху нашите чипове успешно отглеждаме черен дроб, кожа, космен фоликул, черво, бъбрек, костен мозък, мускул, кръвоносни съдове, панкреас, нервна тъкан, бял дроб, сърце, мастна тъкан.

Кога очаквате комерсиализирането на тази технология?

- Всъщност TissUse комерсиализира технологията още от 2013 г.

Ако технологията е комерсиализирана още през 2013 г., с кои индустрии и конкретни партньори работите?

- Основно сме насочени към фармацевтичния сектор, козметичната и химическата индустрия. Един от партньорите ни, за които мога да говоря, е например Beiersdorf (производителите на NIVEA и др.).

Какъв е обемът на продукцията ви в момента? Има ли масова такава?

- За съжаление не мога да дам конкретни числа. В момента не е масова, но планът ни е да стане такава.

Колко е голям пазарът за тази технология?

- Все още е доста относително. Например глобалният пазар за оценка на сигурността при инвитро според едно скорошно изследване ("In Vitro Toxicity Testing: Technologies and Global Markets", January 2014, Report Code: PHM017E) през 2017 г. ще достигне 10 млрд. долара. Към него се добавя един още по-голям пазар, ако успеем да наложим технологията и за създаване на модели на болести, които в момента се изграждат основно на базата на опити с лабораторни животни.

Върху кои индустрии има потенциал да повлияе тази технология?

- На първо място, фармацията, т.е. разработката на лекарства, биотехнологии, както и козметика, химия, храни и хранителни добавки.

А какви биха били положителните ефекти от интегрирането на технологията за обществото?

- Ако Organ-on-Chip технологията се наложи, чрез нея могат да се акумулират релевантни и достоверни данни. Например за кандидатите за клинични изпитвания на лекарства преди самите тестове върху хора. Така значително би се намалил рискът от странични ефекти при клиничните тестове, които могат да имат тежки последствия за доброволците. Вижте например случая във Франция преди известно време (през януари медиите разпространиха информация, че шестима доброволци са хоспитализирани, а един почина след неуспешни тестове на лекарства - бел. ред.). Подобни случаи могат да се избегнат с нашата технология.

Също така можем да ограничим доста все още силно разпространените опити върху животни във фармацевтичната и козметичната индустрия. Най-сетне може да се създаде персонализиран мултиорганен чип - един вид "пациент върху чип". С това могат да се свият драматично времето и разходите за развитие на медикаменти. Следователно и лекарствата ще достигат пациентите много по-бързо и на по-достъпни цени.

Как се финансира TissUsе? Получавали ли сте инвестиции, под каква форма и в какъв размер?

- Развойната дейност на TissUsе се финансира основно от GO BIO, което е инициатива на Германското министерство на образованието и науката за подпомагане на разработки в областта на биотехнологиите. В първата си фаза беше 100% финансиране на стойност малко под 5 млн. евро. Във фаза 2 проектите ни се поемат на 50% от министерството и тяхното участие е с 3.5 млн. евро. През 2015 г. компанията приключи успешно и два инвестиционни рунда, за да набере останалия капитал, необходим за втората фаза на развитието ни. Освен това има и още някои малки суми, които получаваме като подкрепа по специфични проекти.

Колко е голям екипът, с който работите?

- В момента в компанията са заети около 20 служители и покриват доста широк спектър от експертизи в областите медицина, биотехнологии, биохимия, фармация и инженерство.

На биотехнологичната сцена има нов герой - концепция на име Organ-on-Chip. Идеята, залегнала в тъй наречените органи върху чип, е симулация на естествена среда за клетките от съответен орган, която позволява тестове за нуждите на фармацията. Чипът орган прилича на тънка пластмасова кибритена кутийка с улеи, в които има няколко каналчета - едните са с клетки от някой орган, други пресъздават чрез вакуум механичните движения на съответния орган и такива, през които минават кръв и кислород. Така клетките се чувстват все едно са на истински орган и реагират като него.

А потенциалът е огромен - да скъси иначе безкрайно дългия, скъп и мъчителен процес по тестване на лекарства, който иначе отнема средно десет години и около 3 млрд. долара на препарат. Технологията води началото си от Wyss Institute към Харвардския университет и се развива вече няколко години. Различните научни институти работят и върху различни органи - някои върху сърце, други върху бял дроб, трети върху кожа. Явно технологията има потенциал, щом дори американската военна агенция за проучвания DARPA инвестира 37 млн. долара в проучванията на Wyss Institute.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK