С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 22 авг 2016, 13:00, 18192 прочитания

Бум в околоземна орбита

Появата на миниатюрните спътници провокира нова космическа надпревара - този път между стартъпи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
- Навлизането на частни космически оператори като SpaceX на милиардера Илон Мъск успява да намали в пъти разходите за извеждане на товари в орбита.
- Сателитната индустрия нараства от 89 млрд. долара през 2005 г. до 203 млрд. долара през 2014 г.
- Ако доскоро официалното определение за малък сателит беше да е по-лек от 500 кг, в момента вече има модели, които тежат едва няколко килограма и са с размерите на кутия за обувки.
- Един от най-ярките примери за успешен бизнес с миниатюрни сателити предлага компанията Planet Labs, която има 36 обекта в орбита и планира скоро да увеличи броя им до 100.
Голям, скъп, труден за изстрелване – това са основните асоциации при споменаването на думата сателит. Независимо че вече се използват масово не само за военни, но и за граждански цели, тези три характеристики на спътниците в околоземна орбита продължават да важат с пълна сила. Разработването и изстрелването им все още изискват огромни инвестиции от стотици милиони долари и това поставя трудно преодолима преграда пред всяка компания, която се опитва да развива подобен бизнес. Особено ако става дума за стартираща такава - без правилен дългосрочен модел за монетизация фирмата обикновено фалира доста безславно. Точно това се случва в края на 90-те години, когато редица групи, свързани със сателитната индустрия, затварят врати, включително флагманът на спътниковите телефонни връзки Iridium.

Последните години обаче се забелязва истински ренесанс в този сектор. И все по-голяма роля изиграват както по-евтините ракети за извеждане на обекти в Космоса, така и миниатюрните спътници, които започват да добиват все по-голяма популярност.


Ренесансът на сателитната индустрия

Причините за възродения интерес са няколко. От една страна е навлизането на частни космически оператори като SpaceX на милиардера Илон Мъск, който за момента успява да намали в пъти разходите за извеждане на товари в орбита. Неговата компания е на път напълно да промени правилата на играта, бизнеса и технологичния модел в този сектор, който доскоро беше резервиран основно за държавни или подкрепяни от правителствата дружества, които пилееха милиарди, без много-много да се интересуват от неща като ефективност и целесъобразност.

Резултатът е, че индустрията се променя изоснови през последните пет години. Тя нараства от 89 млрд. долара през 2005 г. до 203 млрд. долара през 2014 г. по данни на изследователската фирма Tauri Group, като в този сектор вече оперират над 800 фирми. Оказва се, че ако искаш да разработваш технологии или услуги във и отвъд околоземната орбита, трябва да се подготвиш за свирепа конкуренция. Това важи с пълна сила за разработчиците на миниатюрни сателити, тъй като все повече компании разработват колкото се може по-компактни, функционални и евтини модели, които да изпълняват най-разнообразни роли. През последните години технологиите толкова много напреднаха, че ако доскоро официалното определение за малък сателит беше да е по-лек от 500 кг, в момента вече има модели, които тежат едва няколко килограма и са с размерите на кутия за обувки. Някои разработчици дори се опитват да отидат още по-далеч с миниатюризацията и да направят такива с размери от по няколко сантиметра и тегло от стотина грама.



Разработките също така не привличат вниманието само на специализираните инженери, но и на инвеститорите, които започват да увеличават финансирането на подобни проекти. С други думи, конструирането на сателити все повече се очертава като привлекателна дейност, в която има не само динамично развитие на технологиите, но и интерес за влагане на солидни капитали и в превръщането им в успешен бизнес.

Предимството да си малък

От изстрелването на "Спутник-1" през 1957 г. до съвсем скоро еволюцията на изкуствените космически обекти беше фокусирана предимно в посока на тяхното уголемяване. Така например в момента картографските сателити тежат около 750 кг, навигационните са между 1 и 2 тона, а някои комуникационни като Inmarsat>-4 F3 достигат до близо 6 тона. Самото разработване и сглобяване на подобен орбитален обект струва десетки, дори стотици милиони долари. Отделно идва цената за извеждането му в Космоса, която също се определя "на килограм". Или казано по-просто, колкото по-голям и тежък е един сателит, толкова по-скъпо ще струва транспортирането му до заветното място на няколкостотин километра над земната повърхност. И съответно услугите, които предлагат сателитните компании, ще са функция от тези многомилионни разходи и няма да са по джоба на всеки.

Смаляването на спътниците обаче редуцира значително разходите по разработката и изстрелването, което позволява предлагането на нови, достъпни и по-гъвкави услуги. Както и сваля прага за навлизане на по-малки фирми в този бизнес, което отваря вратите на Космоса за по-иновативни играчи. Ако масата на традиционните сателити се движи около тон и нагоре, то техните миниатюрни събратя тежат от няколко килограма до стотина грама.

Малките размери на тези наносателити имат и своите недостатъци. Подобни спътници могат да извършват доста по-ограничен кръг от дейности, при това с големи ограничения. Така, вместо да заснемат земната повърхност с висока резолюция, те ще го правят с доста по-лошо качество и ще покриват доста по-малка площ. За сметка на това малките сателити ще могат да опресняват изображението по-често от традиционните си събратя, което прави услугите "на поискване" доста по-гъвкави и лесни за изпълнение. Също така имат и по-малък експлоатационен живот - от порядъка на година-две, след което навлизат в земната атмосфера и изгарят. Причината е, че те се извеждат на ниска орбита, докато големите им събратя изкарват по десетина години на геостационарна. Тези недостатъци се компенсират с количество и бързина. Концепцията при наносателитите е те да се пускат "на рояци" – тоест поне няколко десетки наведнъж, като така се осигурява по-голямо покритие.

Инженерите също така не се задоволяват с настоящите параметри на наносателитите. Следващата крачка е създаването на фемтосателити – най-малките като класификация устройства с тегло под един килограм. Щатският университет в Аризона например обяви, че планира да изведе в орбита спътник с размери от едва 3 см и тегло от само 35 грама. Идеята е тези миниатюрни устройства да се прикачат със специален механизъм към нано- или минисателитите. По този начин извеждането в орбита на фемтосателит ще струва само 3 хил. долара, а извън пространството около Земята – 27 хил. долара. Все още концепцията е изцяло експериментална – да се изработи дизайн, да се тестват различни миниатюрни компоненти и прочие. Затова и скоро едва ли ще има такива с практическо приложение, което да може да се превърне в доходоносен бизнес. Но определено показва посоката на развитие, която учените търсят.

Космическият гълъб

Един от най-ярките примери за успешен бизнес с миниатюрни сателити предлага компанията Planet Labs. Фирмата е основана през 2010 г. от трима бивши служители на NASA. През 2014 г. тя изстрелва първия "рояк" от 28 наносателита, а в края на юли на тази година изведе в орбита и втори, съставен от 12 малки спътници от модела Dove (англ. - гълъб). Всяко устройство е с размери 30 см дължина и тежи около 4 кг. Разполага с камери, които правят орбитални снимки с размери 3 на 5 метра. В момента има активни 36 подобни малки сателита.

За разлика от останалите компании, които предлагат услуги чрез традиционните сателити, Planet Labs може да актуализира данните си много по-бързо. Така например тя предлага заснемане на дадена територия всяка седмица, докато конкурентните фирми обикновено опресняват подобно съдържание на месечна база или дори на два месеца. Амбицията на Planet Labs е да изстреля над 100 сателита в близко бъдеще. Плановете са през следващата година да се изведат в орбита поне още 40. Голяма част от тях обаче трябва да заменят сегашните, които се намират в орбита. По данни на Planet Labs един сателит Dove има експлоатационен живот от около година, което означава, че на всеки 12 месеца те трябва да се заменят. Това обаче се компенсира от ниската цена за изстрелването им.

За сравнително краткото време, откакто съществува, Planet Lab успя да привлече стабилна клиентска база, която разширява непрекъснато. Така например от август фирмата има договор за предоставяне на изображения с Orbital Insight – компания, която търси и предлага сателитни снимки и друга полезна информация на хедж фондове, за да могат те да взимат по-прецизни решения при търговията на финансовите пазари. Planet Labs привлича и вниманието на инвеститорите, като до момента е събрала 183 млн. долара финансиране и е наела над 300 служители.

Това далеч не е единствената успешна бизнес история, свързана с наносателити. Други компании с подобни идеи и изведени спътници в орбита са Digital Globe – утвърден играч в космическия сектор, O3B и SkyBox (вече ребрандиран като Terra Bella). Последната беше закупена от Google за 500 млн. долара, което също е косвено доказателство за потенциала на този пазар. Така че на ниска орбита ще става все по-населено с малки изкуствени обекти, като основното им предназначение е да предоставят данни и изображения, ако не в реално време, то поне с минимално забавяне, както и космически базирани интернет услуги. Големите масиви от информация, които те ще генерират, са златната мина, която компаниите ще могат да монетизират. Това е тенденция, която е факт от няколко години на Земята, а с появата на миниатюрните сателити тя ще се пренесе и в Космоса.

"Това, което привлича интереса на инвеститорите и бизнеса, са софтуерът и услугите, които се предлагат", коментира Ричард Рокет, главен изпълнителен директор и съосновател на изследователската фирма NewSpace Global, цитиран от списание Forbes. И добавя: "Тук не става дума за самата инфраструктура или за сателитите." Според Рокет те са просто средство, поредният инструмент за събиране на информация и предлагането й на бизнеса – било то в суров вид, или под формата на софтуер или тип услуга.

Предоставянето на бърз достъп до интернет директно от орбита също набира скорост. Той стана доста популярен сред инициативите на Google и Facebook за предоставяне на достъп до глобалната мрежа и в най-недостъпните кътчета на планетата. Първоначално най-известните проекти предвиждаха разпръскване на интернет сигнал чрез стратосферни балони и соларни безпилотни самолети. Компанията OneWeb обаче обяви, че иска да разположи в орбита 648 малки сателита, които да предоставят достъп до глобалната мрежа на Земята. Проектът е на стойност 2.5 млрд. долара и трябва да стартира през 2018 г.

Вдъхновените инвеститори

Орбиталните снимки в реално време от своя страна предоставят редица бизнес възможности, защото дават максимално бърза информация за случващото се в различни кътчета по света. Тези данни могат да се използват от компании, правителства и финансови институции за най-разнообразни цели. "Това променя изцяло икономическата дейност", коментира Джими Кроуфърд, основател на Orbital Insight и бивш директор в Google, цитиран от Wall Street Journal. "Когато успееш да постигнеш предоставяне на изображения на всекидневна база, се отварят нови хоризонти, които позволяват различно ниво на мониторинг и проследяване на различни промени по света", добавя той.

Големият потенциал също така е печеливш и за инвеститорите. Подобно виждане споделя компанията за дялово финансиране Draper Fisher Jurvetson, която е сред първите инвеститори в SpaceX и Planet Labs\. Според Стив Джувертсън, който е един от партньорите в нея, въпреки че първоначалните капиталови инвестиции са доста високи, възможностите за развитие са големи и доста по-добри от други стартъпи. "Сравнени с други индустрии, никъде не съм виждал такъв потенциал за растеж", коментира Джувертсън, цитиран от списание Forbes. "Основно правило е, че един стартъп трябва да порасне десет пъти, за да бъде наистина печеливша инвестиция. Рядко растежът е стократен. В космическата индустрия се говори за маржини от по 1000 и дори 10 000 пъти", коментира той.

Затова не е изненада, че за последното десетилетие в развитието на различни видове малки сателити инвеститорите са вложили над 2.5 млрд. долара, сочат данни на NewSpace Global. С увеличение на финансовия поток се множат и идеите на фирмите, заети с подобни дейности. Така например Spire и BlackSky Global успяха през последната година да привлекат няколко десетки милиона долара от различни инвеститори. Първата иска да предлага различни услуги, свързвани с проследяването – например да предоставя местоположението на търговски кораби в реално време. BlackSky Global пък подобно на доста други играчи иска да предоставя космически снимки.

Неминуемият риск

Въпреки че миниатюризацията е вече видим процес, който тече с пълна сила, а космическият бизнес се развива експоненциално, някои от основните рискове остават непроменени. Дори и с новите ракети на SpaceX Falcon 9 няма 100% гаранция, че сателитите успешно ще могат да бъдат разположени в орбита. На 28 юни например Planet Labs загуби 8 свои спътника Dove след неуспешно извеждане с ракета на частната компания. Така че, когато космическите изстрелвания не само поевтинеят, но и се повишат тяхната успеваемост и регулярност, тогава този бизнес наистина ще отбележи истински бум. Дотогава инвеститорите винаги ще имат едно наум.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

05 ноември 2019
София Ивент Център

Конференция The Future of Retail


Ранна регистрация до 21 октомври.

Как ще изглежда ритейл секторът през следващите 5 години и какви са възможностите за нови пазари пред местните търговци?
Водещи лектори от България и чужбина ще представят своите отговори по време на ежегодния форум на Капитал, посветен на ритейл бизнеса.

Още акценти в програмата:


  • Нови технологии и дигитализация
  • Тенденции в ритейл маркетинга
  • Клиентско поведение и преживяване
  • Устойчива и екологична търговия
  • Синергия между физическите и онлайн магазини
  • Иновации в търговските пространства

Конференция The Future of Retail Запазете билет

Прочетете и това

Американската Global Foundries придобива половината екип на "Смартком" Американската Global Foundries придобива половината екип на "Смартком"

Компанията взима при себе си отдел от 125 души, работещ в сектора на нано чиповете

20 окт 2019, 2240 прочитания

Дигитални модели Дигитални модели

Кои са новите дигитални иновации от тази седмица

18 окт 2019, 1831 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Технологии" Затваряне
В България ще се проведе първото състезание по програмиране и роботика

SpaceR 2016 се организира от "СофтУни" и "Стил дизайн проект" и цели да събере IT общността на едно място и да запали млади хора по технологиите

Още от Капитал
Rifiniti отскочи на глобално ниво

Българско-американският стартъп е купен от FM:Systems - един от световните лидери в мениджмънта на работното пространство

В милиардната паяжина на Спайдърмен

Sony и Disney първо се скараха, а после се разбраха за филмовите права върху комиксовия герой

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10