Другата Земя
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Другата Земя

Така би могла да изглежда повърността на Проксима Б

Другата Земя

Учени потвърдиха, че потенциална планета двойник се намира само на 4 светлинни години разстояние

Юлиян Арнаудов
27878 прочитания

Така би могла да изглежда повърността на Проксима Б

© Reuters


Темата накратко

През тази седмица беше обявено най-вълнуващото досега откритие на екзопланета - само на 4.24 светлинни години от нас в съзвездието Алфа Кентавър е локализиран обект - Проксима Б, който отговаря поне на първите критерии за двойник на Земята. Все още е рано за прибързани заключения. Досега има хиляди намерени екзопланети, но потенциалните кандидати за двойник на Земята трябва да отговорят на редица изисквания и дори тогава, може да се окаже, че подобни космически тела не са годни за живот поради специфични обстоятелства.

Най-близкото до Слънчевата система съзвездие - Алфа Кентавър, винаги е възбуждало въображението на авторите на научнофантастични романи. Сюжетът на не една и две книги разказва как човечеството намира там убежище на някой двойник на Земята след апокалиптично събитие на родната ни планета. Извън фикцията астрономите от години изследват Алфа Кентавър за подобни небесни тела. И през тази седмица беше обявено най-вълнуващото откритие досега - само на 4.24 светлинни години от нас е локализиран нов обект, който да отговаря поне на първите критерии за двойник на Земята.

Все още е рано за прибързани заключения. От началото на мисията си през 2009 г. космическият телескоп на NASA Kepler е открил хиляди екзопланети, от които няколкостотин могат да бъдат обитаеми подобно на Земята. От тях около 200 са както потенциално обитаеми, така и се намират в рамките на обитаемата зона на своята звезда. Новооткритата Проксима Б отговаря и на двата критерия, а и е близко до нас. Но дали това е достатъчно?

Потенциалните кандидати за двойник на Земята трябва да отговорят на редица изисквания и дори тогава може да се окаже, че подобни космически тела не са годни за живот поради специфични обстоятелства. Това не пречи на учените да се опитват да намерят колкото се може повече възможни варианти, които постепенно да изключват, като прилагат все по-строги критерии. Крайната цел и всъщност истинският тест за една планета дали е двойник на Земята е изпращането на физическа мисия до нея (управляема или роботизирана). С настоящите технологии подобни космически експедиции са невъзможни дори и до Алфа Кентавър.

Проксима Б – Земя 2.0?

Учени от Лондонския университет Queen Marry обявиха, че планетата Проксима Б има минимална маса от 1.3 пъти тази на Земята и може да има подходящи условия за развитие на живот. Тя е разположена само на 4.24 светлинни години разстояние от нас, или около 40 трилиона км. За сравнение - следващият най-близък подобен космически обект е открит на около 40 светлинни години. За Проксима Б не се знае много – освен че е плътна планета, а не газов гигант, и че се намира в обитаемата зона в своята система. Това е пространството около дадена звезда, в което условията са най-благоприятни за развитието на живот.

Обитаемата зона зависи най-вече от температурата на слънцето, цвета му и др. Затова тази зона обикновено варира при различните звезди. Ако е прекалено близо до звездата, повърхността на планетата ще бъде прекалено гореща, за да може да се формира живот, и тя ще бъде по-скоро аналог на Меркурий, отколкото на Земята. Ако пък е прекалено отдалечена, най-вероятно тя ще бъде скована във вечен лед. В случая с Проксима Б е още трудно да се каже дали температурата на повърхността й е подходяща за живот, въпреки че се намира в обитаемата зона в своята система.

Всичко зависи от наличието на атмосфера и нейния състав. Ако има такава, то средната температура на повърхността e около 30 градуса по Целзий. Но при отсъствието на атмосфера тогава тя ще достигне между -30 и -40 градуса. Което е доста студено, за да се поддържа нормален живот. За сравнение - Земята без атмосфера ще разполага със средна температура от -20 градуса.

Независимо че Проксима Б се намира сравнително близо до Слънчевата система, учените все още не разполагат в момента с достатъчно прецизна технология да определят дали тя разполага с атмосфера и ако да – с какъв състав. Защото например Венера се намира в обитаемата зона, но поради гъстата си атмосфера и силна вулканична активност температурата на нея е прекалено висока за поддържането на живот.

До момента учените са открили над 3500 потенциални екзопланети, разположени в над 2600 слънчеви системи. Това са планети, които не са газови гиганти, намират се в обитаемата зона около своето слънце, а самата звезда също трябва да е с определени характеристики, за да осигури условия за живот. Какво прави откриването на Проксима Б по-специално от останалите? Основното е дистанцията от Земята. От една страна, това дава по-големи възможности за учените да се опитват да я наблюдават, а напредването на технологиите ще ги разширява постепенно. Освен това астрономите се надяват в един момент да успеят да изпратят роботизирана мисия до Алфа Кентавър и откриването на екзопланета, която да изследват отблизо, ще оправдае допълнително подобно начинание.

"Системата е много по-близо от която и да било друга позната такава екзопланета, което ще направи по-детайлното изследване много по-лесно", коментира астрономът Ансгар Райнерс от Университета в Гьотинген в Германия, цитиран от Reuters.

Около червеното джудже

Източник: Reuters

По-незапознатите може да попитат – след като е толкова близо, защо досега учените не са открили планетата, а са намерилите над 3 хил. други? С невъоръжено око съзвездието Алфа Кентавър изглежда като една голяма светеща точка в нощното небе. Но реално в системата се намират три звезди. Най-голямата и съответно видима е Алфа Кентавър А, която е по-голяма от нашето Слънце и е отдалечена на 4.37 светлинни години от Земята. До нея се намира Алфа Кентавър Б, която е по-малка от нашата звезда. Пред тях е разположена Проксима Кентавър, която не може да се забележи без специално оборудване. Причината е, че тя е малко червено джудже и около нея всъщност обикаля потенциалният кандидат за втора Земя – Проксима Б.

Поради наличието на две големи ярки звезди като Алфа Кентавър А и Б е много трудно тя да бъде забелязана от Земята, а потенциалните изследвания за наличието на екзопланета е още по-голямо предизвикателство за учените. По размери Проксима Кентавър е повече съпоставима с газовия гигант Юпитер, но е над 80 пъти по-плътна от него, а светлината, която отделя, е близо хиляда пъти по-малка, отколкото тази на нашето Слънце. Затова и обитаемата зона при нея е доста близо до самата звезда. Проксима Б се намира на едва 7.5 млн. км от червеното джудже, като за сравнение Земята се намира на 149 млн. км от Слънцето. Така, ако трябва да поставим новооткритата екзопланета в нашата система, то тя ще бъде преди Меркурий.

В същото време обаче условията са доста благоприятни, поне на хартия. Проксима Б получава около 70% от енергията и светлината, която получава Земята от Слънцето. Но има и уловка – близостта на екзопланетата до звездата я подлага на много по-интензивно ултравиолетово и рентгеново лъчение. Друг ефект от разположението на Проксима Б е, че тя прави пълна обиколка около червеното джудже за 11 дни. Първите изследвания на Проксима Кентавър датират от 2000 г. Но първите признаци за наличието на Проксима Б са забелязани от учените едва 13 години по-късно, а на тях им отнема още три години, за да потвърдят, че около звездата обикаля екзопланета.

Причината е, че червените джуджета не са достатъчно познати на учените, въпреки че според някои изследвания съставляват близо три четвърти от звездите в Млечния път. Липсата на информация за точното поведение на подобен тип космически обекти в комбинация на силната им активност, прави откриването на планета доста трудна задача. Светлината и амплитудата, с която я излъчва Проксима Кентавър, може да имитира наличието на друг обект, което да заблуди учените.

Основният начин за засичане на екзопланета е познат като доплерова спектроскопия. При него се изследва светлината, която излъчва звездата, и се търсят повтарящи се изменения, които да са предизвикани от движението на екзопланета. Като се използват данните за промените, се изчисляват основните параметри на обекта – размери, плътност, отдалеченост от звездата и др. Същият метод е използван и за намирането на Проксима Б, но на учените е нужно доста време, докато имат достатъчно данни за самото червено джудже (изригвания, колебания в поведението на звездата и т.н.), за да локализират подобни повтарящи се трептения при движението на екзопланетата. Ето защо чак три години след първата информация те вече разполагат с достатъчно данни да потвърдят за наличието на Проксима Б.

Следващите звездни стъпки

Амбицията на учените не спира дотук – те се надяват съвсем скоро да направят опит да снимат планетата. Подобна възможност ще има след завършването на специалния Европейски суперширок телескоп (E-ELT), който в момента се строи в планинския регион на пустинята Атакама в Чили. Той ще разполага с 39-метрово огледало и ще е оборудван с най-модерните сензори, което ще позволи подобен тип наблюдение на Проксима Б.

"Планета, която обикаля толкова слаба звезда като Проксима Кентавър, може да бъде над милион пъти по-бледа от самата нея", коментира професор Гери Гилмор от университета в Кембридж, цитиран от BBC. "Това, което ще направим, е чрез специално устройство да блокираме светлината, която излъчва самото червено джудже, и така да можем да разгледаме по-подробно пространството около нея."

Това според него е и една от целите на проекта E-ELT. Подобно оборудване ще има и в новия орбитален телескоп на американската космическа агенция NASA, наречен WFIRST. Европейският проект е на стойност 1 млрд. евро и трябва да стартира през 2024 г. Космическият телескоп на NASA засега е само одобрен, а се очаква да бъде изведен в орбита през 20-те години на XXI век. С други думи, до десет години ще разполагаме с технология, която да може потенциално да заснеме как изглежда екзопланетата в Проксима Кентавър.

На живо от Проксима Кентавър

В една по-далечна перспектива учените се надяват да изпратят роботизирана мисия до Алфа Кентавър, като най-вероятно една от първите й спирки ще бъде именно Проксима Б. Само преди няколко месеца няколко влиятелни звездни ентусиасти като технологичните предприемачи Илон Мъск и Марк Зукърбърг, руския милиардер Юри Милнър и физика Стивън Хокинг предложиха идея за създаването на миниатюрен космически кораб, задвижван от лазерни платна – Breakthrough Starshot. Теоретично той трябва да достигне до 20-25% от скоростта на светлината, като ще бъде задвижван от базирани на Земята лазери, които да се улавят от специални платна. Чрез тях трябва да се постигне подобно ускорение.

Амбицията на четиримата е да изпратят малка сонда до Алфа Кентавър, макар експерти на NASA да съветват първо да се тества с полет до Марс. Има няколко проблема, преди обаче да очакваме скоро пряко включване (с няколко години закъснение естествено) от Проксима Б. Първо, всичко все още е на ниво концепция. Лазерните платна съществуват като прототипи, които не са подходящи за подобен космически апарат, така че трябва да се разработят нови, по-добри.

По оценки на експерти първият подобен кораб с лазерни платна ще бъде готов след около 20 години. След това, ако полет до Марс продължи около половин час в едната посока, то до Алфа Кентавър дори със скорост от 20-25% от тази на светлината ще са нужни около 20 години. Тоест след около 40 години ще имаме технологичната възможност да изпратим космически апарат до най-близката екзопланета. Но кой знае - може науката да опровергае тези очаквания и това да стане по-рано.

Темата накратко

През тази седмица беше обявено най-вълнуващото досега откритие на екзопланета - само на 4.24 светлинни години от нас в съзвездието Алфа Кентавър е локализиран обект - Проксима Б, който отговаря поне на първите критерии за двойник на Земята. Все още е рано за прибързани заключения. Досега има хиляди намерени екзопланети, но потенциалните кандидати за двойник на Земята трябва да отговорят на редица изисквания и дори тогава, може да се окаже, че подобни космически тела не са годни за живот поради специфични обстоятелства.

Най-близкото до Слънчевата система съзвездие - Алфа Кентавър, винаги е възбуждало въображението на авторите на научнофантастични романи. Сюжетът на не една и две книги разказва как човечеството намира там убежище на някой двойник на Земята след апокалиптично събитие на родната ни планета. Извън фикцията астрономите от години изследват Алфа Кентавър за подобни небесни тела. И през тази седмица беше обявено най-вълнуващото откритие досега - само на 4.24 светлинни години от нас е локализиран нов обект, който да отговаря поне на първите критерии за двойник на Земята.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    ilinko avatar :-|
    ilinko

    Има две неща, които статията пропуска, но ми се струват важни.
    1. Както се казва, планетата е близо до звездата си и това означава, че тя се върти в синхрон с нея, т.е. обърната е винаги с една страна към звездата. На половината от планетата е ден, на другата постоянна нощ. Това също би имало значение за зараждането на живот.
    2. Изпращането на роботизирана мисия до там си остава все още научна фантастика. Предложението за кораб, задвижван от лазерни платна в момента е на такъв етап, че теоритически може да пренесе сонда от няколко грама. На теория би било възможно да се изследва планетата, но на практика това означава, че в най-добрия случай ще получим снимки от там.

  • 2
    xyha avatar :-P
    xyha

    Супер стягайте експедициите - има няма 50г и сме там . Хубавото е , че отново започна съревнованието между изток и запад , за да дръпнем по-бързо .

  • 3
    apocalypse avatar :-|
    matrix

    Първо да заселим обектите в нашата Слънчева система и тогава да излизаме навън, времето е пред нас.

  • 4
    knb avatar :-|
    knb

    Странно наистина че точно сега я откриват. Обикаля за 11 дни и наблюдение от 110 -- 200 дни е напълно достатъчно за детектирането и. Освен това само една обсерватория я наблюдавала, а Проксима се наблюдава без прекъсване от десетина обсерватории. Изобщо, новината прилича на Мики Маус: когато населението е отчаяно му прожектират весели филмчета.

  • 5
    smotlixx avatar :-|
    smotlixx

    Четири светлинни години е огромно разстояние, не знам защо е това "само."

  • 6
    geordgeo avatar :-?
    geordgeo

    Нищо от описаното да не се случи, пак е хубаво да се четат такива материали - откъсват те от сивото и скучно ежедневие и дават някакъв полет на мисълта... А както вече неведнъж се е доказвало в практиката - нешата може и да се случат доста по-рано от предвиденото...

  • 7
    brainless avatar :-|
    brainless

    Не мисля, че има такова понятие, като най-близко да Слънцето съзвездие. Обикновено звездите в едно зъзвездие нямат общо помежду си (разбира се има и изключения). Самото съзвездие се нарича Кентавър, а най-ярката звезда от него е Алфа Кентавър. Малко Ви са объркнани понятията.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK