На гости на Червената планета

В края на август "обратно на Земята" се завърна екипажът на мисията HI-SEAS IV - най-дългата до момента симулация на живот на Марс

През август бяха пуснати компютърно генерирани изображения на станцията, която Китай възнамерява да позиционира на Марс през 2020 г.
През август бяха пуснати компютърно генерирани изображения на станцията, която Китай възнамерява да позиционира на Марс през 2020 г.    ©  Reuters
През август бяха пуснати компютърно генерирани изображения на станцията, която Китай възнамерява да позиционира на Марс през 2020 г.
През август бяха пуснати компютърно генерирани изображения на станцията, която Китай възнамерява да позиционира на Марс през 2020 г.    ©  Reuters
Следващите две подобни мисии, всяка с продължителност осем месеца, ще започнат през януари 2017 г. и в началото на 2018 г.
Основната цел на симулациите на NASA е да се изследва психологическият ефект на изолацията върху екипажа.

Марс е новата Луна. Или поне носи белезите на колонизаторските апетити на човечеството - същите, които имаше по посока на естествения спътник на Земята през 60-те години на ХХ в. Освен авторите на научна фантастика треска за Червената планета е обхванала не само NASA, но и предприемачи като Илон Мъск. В края на август приключи най-дългата досега симулация на живот на Марс - част от планираната за 2030 г. реална мисия до "новата земя".

Това е четвъртата подобна "експедиция", която космическият институт финансира с 1.2 млн. долара в изкуствения хабитат в областта Мауна Лоа, Хавай. Името на проекта е HI-SEAS и досегашните престои на екипите експериментатори продължаваха между четири и осем месеца. Завърналият се миналата седмица шестчленен екипаж прекара в изолация точно 365 дни.

Животът на марсианеца от Хавай

"От едната страна на нашия купол, на около десетина метра, има водни резервоари, които могат да съхраняват малко над 3.5 хил. литра. Първият път, когато ги презаредиха, беше три седмици след "кацането", дори още имахме запас. За да е така обаче, бяхме много внимателни - на всеки три дни си вземаме душ по 90 секунди, перем и мием чинии в кофа, когато може, а мътната вода пазим за пода", пише в дневника си Сиприен Версо, докторант на NASA и астробиологът в екипа, точно един месец след като се нанася в марсианския си дом.

Мисиите HI-SEAS се провеждат винаги в една и съща добре изолирана от останалия свят област - склоновете на вулкана Мауна Лоа на остров Хавай. Куполът, в който екипите прекарват времето си, изглежда като бяла полусфера с размерите на едноетажна къща и е свързан с помещение подобно на фургон. Има и малък соларен панел. Марсианският дом на екипажите е разположен на 2400 м надморска височина. Тъй като идеята на експеримента е да се изследва по-скоро психологията на екипа учени, запратени на около 55 млн. километра от естествената си среда, няма симулация на атмосферните условия на Червената планета. Тъй като марсианският ден е с почти същата продължителност като земния - 24 часа и 40 мин., в това отношение не са необходими имитации.

И все пак животът в купола не е просто изолация в шатра, наречена Марс, а има своите правила. И не е предназначен за кого да е. Последният, както и първите три преди него, тестов марсиански екипаж се състои от учени: биолог, специалист по почвите, астрофизик, инженер, архитект и експерт по животоподдържащи системи. Групата си има и журналист, а всеки от марсианците води свой блог.

На Марс екипът има много ограничени ресурси: храна се доставя веднъж на четири месеца, а вода на два. Със Земята се комуникира само по имейл, чието получаване е отложено с 20 минути, колкото би било и времето, необходимо да достигне подобен сигнал от Марс дотук. А куполът се напуска само в скафандър с ограничено количество кислород. За разлика от друг проект екипажът на HI-SEAS не е обграден от камери, които следят всяко действие. Но са заобиколени от вградени сензори, измерващи нивата на активност в различните части на космическия им дом, и носят със себе си радиоджаджи, които анализират социалната активност, използвайки данни за обемите на шума. Сред задълженията на шестимата новомарсианци влиза всяка седмица да попълват анкети и да играят игра във виртуална реалност. Последната е специална разработка на NASA, целяща да успокоява астронавтите по време на дълги мисии.

Възможно ли е чисто технологично

За външен наблюдател симулацията на съвместен живот между шестима учени, а не на физическата среда, може и да изглежда нерелевантна за провеждането на реална мисия на Марс. Но по време на дискусия между представителите на NASA Дейв Нюман, Чарлс Болдън и Джим Грийни преди около година се оформи тезата, че психологическите и физиологичните тестове имат особено значение за подготовката на дълги космически мисии, наред с технологиите, разбира се.

А що се отнася до технологиите, там все още предстои доста работа. По време на събитие на космическия институт във Вашингтон миналия септември Чарлс Болдън, бивш командир на совалка, загатна за някои от нещата, които трябва да се случат, за да потегли апарат с екипаж към Червената планета. Сред тях са разработването на капсула на име "Ореон" и мегаракетата SLS (Space Launch System), която да изведе астронавтите в открития космос. Първото съвместно (без хора на борда) пътуване на двете машини е планирано за 2018 г., обясни Болдън. По време на същия форум Нюман засегна темата за един друг любопитен проект на NASA.

MOXIE e инструмент, който за пръв път ще бъде изстрелян към Червената планета през 2020 г. заедно с новия космически роувър на NASA. Представен през лятото на 2014 г., MOXIE (съкращение от Mars Oxygen ISRU Experiment) би трябвало да извлича въглероден диоксид от марсианската атмосфера и да го превръща в кислород и въглероден оксид. Технологията ще се използва както за поддържането на живота на астронавтите, така и да подпомага изстрелването от повърхността на Марс (като кислородът се използва, за да се осъществи запалването на горивото). "Ще правим кислород на друга планета за пръв път. И това е реален експеримент, технологията вече е тук", каза още Нюман.

Друга важна стъпка към осъществяването на такава мисия е отглеждането на култури извън земните условия. Напредък в тази насока е успешно отгледаната на борда на Международната космическа станция маруля. "Никога не сме били по-близо до изпращането на хора на Марс", казват от космическия институт.

Лунатици от ново поколение

Към Червената планета с колонизаторски хъс се се устремили и други ентусиасти. За разлика от NASA създателите на добилия популярност с кастингите си за марсианци проект MarsOne не се занимават с научни опити. Те планират да излъчват риалити предаване от повърхността на Mарс.

Инициативата на холандския предприемач Бас Лансдорп води началото си от 2012 г. и идеята за създаване на човешка колония на планетата. По негови изчисления първите трябва да стъпят там през 2027 г. Полетът е еднопосочен, а освен да колонизират Марс, те ще трябва и да участват в риалити формата на Лансдорп, с който проектът да продължи да се финансира. Спорната идея събра около 200 хил. кандидат-марсианци, от които бяха селектирани 24. Планът беше пилотната експедиция, в която четирима души ще стъпят на Марс, да се проведе през 2022 г., а още през тази година там трябваше да се приземят първите роботи и апарати на Mars One, за да демонстрират основните параметри - комуникация между планетите, както и изпращане и получаване на видео. Поради липса на финансиране графикът в момента се актуализира.

Проектът още набира пари. До момента, поне според официалната страница, са събрани 900 хил. долара от необходимите според Лансдорп 6 млрд. долара. Тук не може да се пренебрегне подробността, че само оборудването на проект като "Аполо" например се оценява на над 100 млрд. долара. Искахме да попитаме екипа на MarsOne, състоящ се основно от медийни и маркетинг специалисти, за научните основи на проекта. Интервю ни беше категорично отказано. После от MarsOne обявиха, че 24-мата кандидати ще преминат десетгодишно обучение, което, изглежда, ще отложи колонизацията.

Ясно е, че в един момент ще има хора на Марс. По-същественият въпрос е кога. Още през 1980 г., записвайки се за обучение за астронавти, Чарлс Болдън си се представял като първия изследовател на терен на Червената планета. Плановете на NASA са за 2030 г. И в никакъв случай не трябва да забравяме и другия визионер Илон Мъск, който обеща компанията му SpaceX да транспортира хора до Марс още през 2024 г.